Решение № 91 от 17.11.2022 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 212/2022 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 11 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. № 19/2019 г., постановено по описа на Окръжен съд – Сливен, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260042 от 19.08.2022 г., е отхвърлен искът на НАП на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ против кредитора “А. Б. Б.” АД и против Държавата като правоприемник на длъжника ЕТ “Т. – Ж. Ж.”, при участието на синдика Л. Г. А., за установяване, че приетото вземане на кредитора “А. Б. Б.” АД не е обезпечено с ипотека и е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 и 9 ТЗ. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът Н., който го е обжалвал с въззивна жалба. Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че искът е неоснователен, който извод бил направен в противоречие с разпоредбата на чл. 167 ЗЗД. Вземането на банката било прието, като в списъка, изготвен от синдика, като основание на вземането бил посочен договор за банков кредит № 21188 от 14.02.2007 г., както и обезпечение на вземането с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 163 от 13.07.2007 г. по н.д. № 67/2007 г. на нотариус Н. С.. Този нотариален акт обаче не обезпечавал договора за банков кредит № 21188 от 14.07.2007 г. Неправилно съдът приел, че е допустимо учредяването на договорна ипотека под отлагателно условие. Това не кореспондирало с императивния характер на разпоредбата на чл. 167 ЗЗД, която определя задължителното съдържание на договора за ипотека, в т.ч. обезпеченото вземане; падеж и размер на лихвите; сумата, за която се учредява ипотеката. Обезпеченото вземане трябва е точно възпроизведено в договора за ипотека, поради което не било допустимо ипотеката да предхожда договора за кредит. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск на осн. чл. 694, ал. 2 ТЗ. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника “А. Б. Б.” АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Налице било пълно съответствие между описанието на обезпеченото вземане в договора за ипотека и в договора за кредит, както и в описанието на имота, върху който се учредява ипотеката. Различието в датата на двата договора не се отразявало върху действителността на ипотеката. Дори да се приеме, че е било обезпечено бъдещо вземане, ипотеката отново не била нищожна – тя била сключена под отлагателно условие, като определящо било тъждеството между отразеното в нотариалния акт и договора за кредит. Поддържа се, че предявеният иск е недопустим, тъй като искът е предявен от държавата чрез НАП, а в същото време държавата е правоприемник на неплатежоспособния длъжник поради неговата смърт и липса на наследници. Налице било сливане на качествата длъжник-кредитор и държавата нямала интерес да оспорва списъка на приетите вземания и тяхната поредност за удовлетворяване. Иска се потвърждаване на решението. Синдикът Л. Г. А. не е изразила становище по повод въззивната жалба. С Определение № 260028 от 03.06.2022 г. по т.д. № 19/2019 г. Окръжен съд – Сливен се е произнесъл по молба на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК от ищеца НАП за изменение на решение № 11 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. № 19/2019 г., в частта за разноските. С това определение съдът отменил решението си в частта, с която НАП е осъдена да заплати държавна такса в размер на 3289, 20 лв, и оставил без уважение искането на НАП за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на “А. Б. Б.” АД. Постъпила е частна жалба от НАП против определението по чл. 248, ал. 1 ГПК. Макар в жалбата да се сочи, че определението е от 30.06.2022 г., съдържанието на жалбата, оплакванията и искането на страната не оставят съмнения, че се обжалва определение № 260028 от 03.06.2022 г. по т.д. № 19/2019 г. Окръжен съд – Сливен. Макар да се отправя искане за отмяна на определението, т.е. изцяло, оплакванията на страната се отнасят само до тази част от определението, с което молбата по чл. 248 ГПК е отхвърлена, поради което съдът приема, че е сезиран с частна жалба против тази част от определението, с която е оставено без уважение искането на НАП за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на “А. Б. Б.” АД. Ответникът “А. Б. Б.” АД е представил в срок писмен отговор на частната жалба. Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 03.10.2022 г. е допусната до разглеждане по същество. Окръжен съд – Сливен е бил сезиран с искова молба от НАП против Държавата, в качеството на правоприемник на несъстоятелния длъжник ЕТ “Т. – Ж. Ж., и против кредитора с прието вземане “А. Б. Б.” АД при участието на синдика Л. Г. А. за установяване на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, че приетото вземане на кредитора “А. Б. Б.” АД по договор за банков кредит № 21188 от 14.02.2007 г. не е обезпечено с ипотека и е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 и 9 ТЗ. Нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека бил сключен и вписан на 13.02.2007 г., т.е. преди договора за кредит. Ответникът “А. Б. Б.” и синдикът Л. А. оспорили иска и изложили доводи за неоснователността му. Държавата, като правоприемник на несъстоятелния длъжник ЕТ “Т. – Ж. Ж.”, не представила отговор на исковата молба. С обжалваното решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, съдът отхвърлил иска изцяло. При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл.269 ГПК Апелативен съд - Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният съдебен състав препраща към мотивите му, които споделя. В допълнение и по повод конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба, е необходимо да се вземе под внимание следното: Не се спори относно съществуването на вземания на кредитора “А. Б. Б.” АД против длъжника, произтичащи от сключен между тях договор за банков кредит № 21188 от 14.02.2007 г. Вземанията по този договор са предявени от банката в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и са включени от синдика в списък на приети вземания за сумата като обезпечени с ипотека и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Списъкът е обявен в ТР на 11.12.2018 г. Кредиторът НАП е възразил против съществуването на обезпечение на вземанията по този договор, като с определение от 25.01.2019 г. по т.д. № 86/2016 г. на Окръжен съд – Сливен възражението е оставено без уважение и списъкът на приетите вземания е одобрен. И възражението, и предявеният иск на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ се основават на твърдения, че договорът за ипотека е сключен един ден преди сключването на договора за кредит, поради което ипотеката не обезпечава този договор за кредит. В съответствие с разпоредбата на чл. 167 ЗЗД договорът за ипотека е сключена с нотариален акт, в който са посочени имената и индивидуализиращите белези на страните и на собственика на имота; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите. Посочено е, че банката отпуска на едноличния търговец банков кредит в размер на 165 000 евро при условията на усвояване, ползване и погасяване, уговорени в договор за банков кредит от 13.02.2007 г.; че кредитът е с краен срок на погасяване 25.04.2011 г.; че върху усвоените и непогасени суми се начислява годишна лихва; описан е механизмът на определяне размера на лихвата, наказателната лихва и неустойката при неизпълнение. Вярно е, че договорът за банков кредит, по който са приетите вземания, носи датата 14.02.2007 г., а не 13.02.2007 г. Вярно е в същото време, че има пълно съвпадение между договора за кредит и договора за ипотека по отношение на страните, ипотекирания имот и обезпеченото вземане. Изрично е предвидено в договора (чл. 20.1), че нотариалният акт за договорна ипотека представлява приложение № 9 към договора за кредит, т.е. че обезпечението ще бъде учредено преди сключването на договора за кредит. При тези факти следва извод, че с договора за ипотека, сключен с нотариален акт № 163, том I, рег. № 1088, дело № 67 от 2007 г. от 13.02.2007 г. на нотариус Н. С., рег. № 123, Сливен, са обезпечени именно вземанията на банката против търговеца по договор за банков № 21188 от 14.02.2007 г. Допустимо е ипотеката да се учреди за обезпечаване на все още невъзникнало задължение по арг. чл. 153 ЗЗД. Не съществува никакво съмнение, че волята на страните е била именно такава – да се даде на кредитора обезпечение още преди предоставянето на кредита. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди. По частната жалба: Обжалва се от НАП определение № 260028 от 03.06.2022 г. по т.д. № 19/2019 г. Окръжен съд – Сливен в частта, с която е оставено без уважение искането на НАП за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер на 8108 лв., присъдено в полза на “А. Б. Б.” АД, като прекомерно. Определението е постановено на осн. чл. 248 ГПК по искане на НАП. Частната жалба против него е допустима, но неоснователна по същество. Ответникът “А. Б. Б.” АД има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Поискал е присъждането им в с.з. на 02.03.2022 г., в което пълномощникът на страната е представил списък по чл. 80 ГПК и с отговора на исковата молба. В съдебното заседание е участвал упълномощен представител на НАП (ст.инспектор М. Б.), който не е възразил, че адвокатското възнаграждение, което е платено от банката и е единствено перо в списъка по чл. 80 ГПК, е прекомерно. Така както искането за присъждане на разноски и представянето на списък на разноските следва съгласно чл. 80 ГПК да стане най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция, така и повдигането на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да стане до този момент. Съдът не може без възражение служебно да намалява възнаграждението, а възражение, направено след приключване на устните състезания в съответната инстанция не може да се разглежда. Дори да се приеме, че тази предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение (своевременно възражение от насрещната страна) е налице, то адвокатският хонорар от 8108 лв. не е прекомерен с оглед посочената от самия ищец цена на иска (328 919, 92 лв.) и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на ВАдвС. Ето защо обжалваното определение ще се потвърди. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд