Решение № 28 от 13.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 591/2024 г.

Производството е по реда на чл. 424 НПК. Образувано е по искане на осъдения М. С. В., депозирано чрез адв. М. Р., за възобновяване на в.н.о.х.д. № 436/23г. на ОС-Стара Загора, с решение по което е потвърдена присъдата № 17/06.03.23г. по н.о.х.д. № 927/22г. на РС-Казанлък. В искането се претендира инстанционните актове, които са влезли в сила, да бъдат отменени и наказателните дела да бъдат възобновени поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. По първото от претендираните нарушения, а именно свързаното с проведеното задочно производство, се е произнесъл ВКС на РБ (като го е отхвърлил). ПАС е компетентен да се произнесе по второто, свързано с твърдение за обосноваване на осъдителния извод върху негоден доказателствен материал. При пренията молителят и изрично упълномощената от него адв. Р. потвърдиха искането, като отново изредиха проблемите, които според тях опорочавали протокола за претърсване жилището на В. и за изземване на инкриминираните наркотични вещества, открити в него. Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като изложи конкретни контрааргументи против мнението за нарушаване на процесуалните правила при първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото. Пловдивският апелативен съд, като касационна инстанция, след като провери данните по делото и съобрази мотивите на инстанционните съдилища и становищата и доводите на страните, намери за установено следното: Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл. 420 ал.1 от НПК страна, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо, но не е основателно. Крайният съдебен акт, с който е реализирана наказателната отговорност на В., не се оказа завършек на опорочен наказателен процес. За да приемат, че съставеният протокол за претърсване и изземване на инкриминираните наркотични вещества представлява годен доказателствен източник, съдилищата по фактите са събрали и проверили изобилен доказателствен материал, включително са извършили очни ставки между очевидци. Сетне са извели своето единно вътрешно убеждение, което може да бъде поставено под съмнение по реда на настоящото извънредно производство единствено при констатация, че е оформено в нарушение на правилата на формално-логическия анализ. В случая несъобразяване на тези правила не се наблюдава. Получени са твърденията на всички лица, които са присъствали при оспорваното претърсване и изземване – полицаите, поемните лица и обитателите на жилището, единият от които бил осъденият, а другият – неговата майка св. В.. Появилите се между тях разминавания не са неглижирани, а напротив – фиксирани са, като първата инстанция ги е отхвърлила с доводи, точно отговарящи на обективната логика. Главното разминаване е относно твърдението на майката и сина В., че полицаите намерили пликчетата с наркотичното вещество и едва след това се обадили на разследващия полицай (който организирал изземването им). Това тяхно синхронно твърдение е прието за опровергано от категоричните и еднопосочни изявления на казанлъшките полицаи, че действително влезли и обиколили стаите преди следствената група да пристигне, но не за да търсят наркотици (и не намерили такива), а за да обезпечат местопроизшествието, като проверят дали в апаратмента няма някое лице, което може да попречи на бъдещото мероприятие. Подобен довод не буди възражение, тъй като показанията на тримата полицаи принципно притежават потенциал, годен да се противопостави на потенциала на коментираното доказателствено средство, чието съдържание е в противоположния смисъл. Отделен е въпросът, че е неприемлива идеята, че претендиранато неформално оглеждане на обстановката бездруго опорочавало бъдещото претърсване. Дори хипотетично да се счетат за правдиви твърденията на майката и сина В. по въпроса за подобен предварителен оглед на жилището (без присъствието на разследващ полицай и поемни лица), е ясно, че това не би довело до изключване на веществените доказателства. Не би довело, след като тяхното приобщаване е удостоверено по надлежния ред, а движението им в хода на досъдебното производство е проследимо. Съставен е перфектен протокол за претърсване и изземване, коректно датиран, носещ подписите на всички участвали лица и получил съдебно одобрение, а поемните лица неотклонно са наблюдавали протоколираните действия. Заслужава да бъде допълнено към инстанционната аргументация, че разискваните веществени доказателства са автономен носител на информация, различен от доказателствените средства, каквито представляват протоколите, и стигат до участниците в процеса чрез прилагане към делото (арг. чл. 110, ал. 2 НПК). В случая наркотиците реално са приложени по ДП № 284 ЗМ-607/22г., а връзката им с обстоятелствата по делото е установена освен с коментираните по-горе гласни и писмени доказателствени средства, също и с фотоалбума, изготвянето на което ВДС е вписано в протокола за претърсване и изземване. Според нормата на чл. 125 НПК фотоалбумите, съставени при условията и по реда на НПК, са веществени доказателствени средства със способност за въвеждане в процеса на доказателства от категорията на веществените. Фотоалбумът може да има самостоятелно доказателствено значение, след като съдържа релевантна за изхода на производството информация. В случая няма спор, че съдържащите се в процесния фотоалбум снимки не са съставени в нарушение на процесуалния закон и няма основание да не бъдат ползвани редом с протокола за изземване. Заслужава да се спомене и съдебната практика, която е константна по отношение възможността в наказателния процес да бъде ползван снимков или видеоматериал, независимо как е направен, стига да не е нарушен чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ. ПАС има предвид, че след като е допустимо да бъдат ползвани направени не за нуждите на процеса снимки или видеозаписи, то не може да има съмнение, че направени в хода на действие по разследването снимки могат да бъдат ползвани. Що се отнася до въпроса за автентичността на процесните наркотични вещества (тяхната запазеност в първоначалния им вид), той не е спорен. Включително от изявленията на осъдения и на неговата майка не се извличат съмнения за подмяна или промяна на иззетите пликчета – напротив, според В. полицаите видели къде е тревата и без да я преместват или манипулират, напуснали апартамента. Именно откритите, фотографирани и иззети полиетиленови пликчета с тревиста маса били впоследствие професионално огледани с помощта на специалист техн. помощник и пак фотографирани, видно от съставените за целта отделни протоколи, а сетне – експертирани в БНТЛ и предадени за съхранение в ЦМУ – вж. л. 65 и сл. от ДП. Така че не може да се сподели мнението на молителя, че съдебно одобреният протокол и фотоалбумът към него нямали процесуална способност да приобщят иззетите полиетиленови пликчета, съдържанието на които след експертното изследване се оказало марихуана. Обратното – първоинстанционният съд и въззивната инстанция не са имали основание да изключат от годната доказателствена съвкупност обсъжданите гласно и веществено доказателствени средства поради недопустимост или недостоверност. ПАС отправя укор единствено към решението за кредитиране твърдението на полицаите за уличаващо извънпроцесуално изявление на майката на молителя (че знае, че синът й имал пролеми с наркотиците), впоследствие отречено от нея. Очевидно е накърняването на правото й да запази мълчание, респ. на правато на защита на сина й, след като в онзи момент било оформено подозрение за свързано с него престъпление. Не е било коректно също така да бъде придадено доказателствено значение на процесуалното поведение на В., който „започнал да се укрива от правосъдието“. Споменатите две грешки при решаването съдебната задача са отстраними, като порочно интерпретираните твърдение и факт бъдат елиминирани от използваемата доказателствена маса. Тяхното елиминиране обаче не би довело до друг изход на делото, така че инстанцинните актове не могат да бъдат отменени заради въпросните грешки. ПАС достигна до този извод, като съобрази изобилието пълноценни и годни доказателства в полза каузата на обвинението. Що се отнася до извънпроцесуалното изявление на осъдения, че марихуаната била негова, заявено пред свидетелстващите за въпросното изявление полицаи и вписано в протокола за претърсване и изземване, то е използваемо при положение че било потвърдено (а потвърждаването – придружено с обяснение за излагането му) при единствения разпит на В. по делото (вж. л. 33 ДП). Разискваното изявление и дадените при споменатия разпит на молителя идентични обяснения правилно са интерпретирани в аспекта на показанията на поемните лица, които сочат как той показал наркотиците в чекмеджето и се обявил за техен притежател. Не е укорим изводът на районния съд, че при така развилатата се доказателствена ситуация показанията на св. В., която впоследствие също претендирала за собственост върху наркотиците, биха могли най-много да доведат до квалифициране на деянието като съучастническо. Не и да изключи наказателната отговорност на сина й. Вярно е, че според направените от прокуратурата и инстанционните съдилища констатации полицият Д. не влязъл втори път в жилището и не присъствал на изземването на наркотиците, а при разпита си пред районния съд е изложил дълъг разказ за въпросното изземване (и за поведението на други присъствали лица). Само че във връзка на това негово изявление (явно представляващо някакво недостоверно преплитане на спомени) не е допуснато процесуално нарушение от страна на проверяваните инстанции, доколкото те са извели релевантните фактически положения от множество други доказателствени източници, както по-горе беше посочено. В заключение: касационната инстанция отхвърля аргументите в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, така че искането за възобновяване не може да бъде уважено. Ето защо Пловдивският апелативен съд