Решение № 1807 от 20.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 484/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. Образувано е по жалба на П. Ш. Ч. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [община], [област] против Решение от 26.04.2023 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ е прекратена регистрация с № 10030700 от 29.11.2022 г., считано от 18.04.2023 г. Посочва, че при издаване на атакуваното решение са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по конкретно чл. 34, ал. 1 и ал. 3, чл. 35 и чл. 36 от АПК, без да й бъде дадена възможност да се запознае с материалите в административната преписка. Посочва се, че атакуваното решение не съдържа фактически съображения, от които да е видно защо административния орган счита, че предложената позиция представлява "подходяща работа" по смисъла на § 1 от ДР на ЗНЗ, както и че органа не е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното Решение от от 26.04.2023 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ [населено място]. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К.-Ч., която поддържа жалбата на заявените основания и претендира разноски по делото Ответната страна – Директора на Дирекция "Бюро по труда" [населено място], чрез процесуалния си представител, в представено по делото становище оспорва жалбата, като излага съображения за правилност и законосъобразност на атакувания административен акт. Посочва се че в случая административният орган действа в условия на обвързана компетентност, поради което не е задължен да изследва трудовоправното отношение, в каквато насока са твърденията на жалбоподателката. Твърди се, че в случай, че е налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, то административния орган не дължи произнасяне по други обстоятелства, към този момент, включително налице ли е „уважителна причина“. Твърди се, че жалбоподателката не е представила достатъчно убедителни доказателства за отказ от "подходяща работа", за да се наложи извода че същата не е подходяща за нея. В съдебно заседание ответникът се представлява от гл. юрк. В., която поддържа доводите за неоснователност на жалбата изложени в становището. Иска се от съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата като неоснователна, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представя писмени бележки по същество на спора. Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: Безспорно се установява, че на 29.11.2022 г. жалбоподателката Ч.е регистрирана в Дирекция "Бюро по труда" [населено място], със статут на безработно лице, което не работи и има готовност да започне работа в 14 дневен срок от уведомяването й от Дирекция „Бюро по труда“ под № 10030700. Видно от представените документи по делото на жалбоподателката е изготвен План за действие на безработно търсещо работа лице, в което са отразени действията на служителите с последната, както и информирането й за програми и мерки за заетост с цел насочване към свободно работно място. Установява се, че на 18.04.2023 г. при посещение в Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], съгласно индивидуалния план за действие на жалбоподателката е предоставена информация за обявените свободни работни места, включително и за работното място в „П.“ ЕООД. Въз основа на това на оспорващата е изготвено насочващо писмо за явяване пред работодателя обявил конкретното работно място - „П.“ ЕООД на длъжност шивач, мъжко/дамско облекло, Код по НКПД 7531-1003. В указаните срокове Ч.е посетила цитирания работодател, като видно от насочващото писмо при посещението в „П.“ ЕООД, жалбоподателката е отказала свободното работно място, без посочена причина в него. Въз основа на това е издадено атакуваното решение, с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията й, считано от 18.04.2023 г., връчено лично на жалбоподателката на 26.04.2023 г. Като мотиви в решението са вписани: отказал да приеме предложената му подходяща работа. По делото жалбоподателката е представила заверени копия на медицински документи във връзка с здравния й статус, а от страна на ответника към административната преписка е приложено насочващо писмо (Приложение № 8) до „П.“ ЕООД от Дирекция „Бюро по труда“ – ДБТ [област] за П. Ч. от 18.04.2023 г.; заявление – декларация за регистрация (Приложение № 1) с рег. № 10030700/29.11.2022 г. от П. Ш. Ч., Заповед №171/12.09.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта; технология на работа в Дирекции „Бюро по труда“, утвърдена от изпълнителния директор на Агенция по заетостта; подготовка на план за действие на търсещо работа лице – електронен, Версия № 3 от 2021 г.; извлечение-справка „Регистрация – Услуги към лице“ от Национална база данни за пазара на труда и Европейския социален фонд за лицето П. Ш. Ч.; извлечение-справка „Регистрация – График/План“ от Национална база данни за пазара на труда и Европейския социален фонд за лицето П. Ш. Ч.; извлечение-справка „Регистрация – Здравословно състояние“ от Национална база данни за пазара на труда и Европейския социален фонд за лицето П. Ш. Ч.; заявка-спецификация на СРМ, вх. № 43 за свободен пазар за рег. № 10030700 П. Ш. Ч., ведно със списък на лицата, насочени към СМР; непопълнен формуляр на регистрационна карта на Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по заетостта, която не съдържа дата, изх. или вх. № или данни за регистрирано лице. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена пред надлежен съд, в законоустановения срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения: Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява незаконосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е издадено от компетентния за това орган, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ - Директора на Дирекция "Бюро по труда" [населено място], ( видно от представената по делото Заповед № 171/12.09.2022 г. на изпълнителния директор на „Агенцията по заетостта“) който е ръководител на съответното поделение на Агенцията по заетостта, където жалбоподателката е регистрирана като безработна, като същото е и в предвидената в закона писмена форма. Следва да се посочи, че при издаване на решенията по чл. 21, ал. 1 ЗНЗ, ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта статуира в пределите на закона, т. е. действа при обвързана компетентност, а не по целесъобразност, като законът е този, който сочи при какви изчерпателно изброени хипотези регистрацията се прекратява. Материалноправното основание по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на безработните лица се прилага в случаите, когато лицата откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. Съдът намира обаче, че при издаване на решението, предмет на настоящия съдебен контрол, са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и по специално на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 35 от АПК. По делото не се представиха доказателства от ответника, за обстоятелството, че жалбоподателката е била уведомена за започналото административно производство по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ. Не се събраха доказателства на същата да е дадена възможност да се запознае с документите по преписката, съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 от АПК, нито да й е осигурена възможност да изрази становище по събраните доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от АПК. Административният акт е издаден и връчен на жалбоподателката на същата дата - 26.04.2023 г., без в мотивите на същия да са отразени причините за неприлагането на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, в изпълнение разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от АПК. Безспорно с неизпълнението на посочените разпоредби административния орган е ограничил правата на жалбоподателката, в т. ч. да се извърши преценка налице ли е в случая уважителна причина за отказ по смисъла на чл. 20, ал. 6 от ЗНЗ във връзка с параграф 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ, както и да се обсъдят твърденията на последната че предложената й работа не е била "подходяща" такава във връзка с здравословното й състояние. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ПП ЗНЗ, съгласно която безработното лице е длъжно своевременно да уведоми органите на Агенцията по заетостта за наличието на уважителни причини за отказ да приеме подходяща за него работа, като е предвиден срок от седем работни дни от отпадането на уважителната причина. Такъв срок е определен и в чл. 34, ал. 3 от АПК. Наред с горното съдът намира решението и за немотивирано. В същото не са изложени фактическите и правни основания, мотивирали административния орган да издаде решение. В мотивите не е посочено защо административният орган счита, че е отказана подходяща за оспорващата работа, съобразявайки разпоредбата на параграф 1, т. 4 от ЗНЗ, в т. ч. че не е налице уважителна причина за отказ по смисъла на чл. 20, ал. 6 от ЗНЗ във връзка с параграф 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ, а формално за мотиви е възпроизведена разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ. Изискването за посочване на фактическите основания за издаване на акта е предвидено наред с изискването за посочване на правните основания, като двете изисквания имат самостоятелно значение за преценката относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Правните основания за издаването на акт изискват посочване на съответните материално-правни норми, докато фактическите основания представляват изложение на причините и условията поради които се издава акта, т. е. фактите които се квалифицират като хипотеза на съответната правна норма. Вярно е, че фактическите основания за издаването на акта могат да бъдат изложени отделно или в друг документ, намиращ се в административната преписка, но в настоящото производство, съдът счита, че такива основания не са посочени от страна на административния орган. Следва да се посочи, че изискването за мотивировка не е самоцелно. Липсата на мотиви прави невъзможно от една страна съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на административния акт, а от друга страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са постановени неблагоприятните последици на акта и от тук да осъществят адекватна защита срещу него. С оглед на изложеното, съдът счита че оспореното Решение от 26.04.2023 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" [населено място], с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на жалбоподателката № 10030700 от 29.11.2022 г. се явява незаконосъобразно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК, вследствие на което е нарушен и материалният закон, поради което следва да бъде отменено. При този изход на спора основателна е претенцията за присъждане на направените разноски по делото от жалбоподателката. Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, тъй като уговореното възнаграждение е под предвидения минимум предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., поради което определя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и ДТ в размер на 10 лева или ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата общо от 610 лева. Така мотивиран, Административен съд-[област], на основание чл. 172, ал. 2 АПК