Решение № 270 от 17.7.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 363/2023 г.

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител. І.Развитие на изпълнителното производство. Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител. При ЧСИ Д.Д, рег. № 887, при Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд П., е образувано изпълнително дело № 20208870400445/2023г. Взискател в изпълнителното производство е „У.Б. “ АД, ЕИК ••••••••••.. Длъжник в изпълнителното производство е В. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, от гр. П., обл. П., ул. „Св. К. „ № 19А; От съдържанието на приложеното изпълнително дело се установява, че с Разпореждане от 01 08. 2022г.на ЧСИ Д.Д, рег. № 887, при Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд П., е отказано да се възстанови на длъжника сумата 2900лв. Това изпълнително действие се обжалва от длъжника В. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••. В жалбата се твърди, че обжалваното изпълнително действие е незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. В срока по чл. 436 ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя в изпълнителното производство. Във възраженията се оспорва жалбата. Искането е да се потвърди обжалваното изпълнително действие, като правилно и законосъобразно. В срока по чл. 436 ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ. В мотивите се приема, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна. ІІ. Правни изводи. Подадената жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( длъжник в изпълнителното производство – виж чл. 435 ал. 2 т.2 от ГПК); Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК, от съобщаване на обжалваното изпълнително действие. Обжалваното изпълнително действие подлежи на съдебен контрол (чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК). Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От приложеното изпълнителни дело се установява, че с Разпореждане на ЧСИ от 09.03.2021г., е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети, на длъжника В. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, открити в „О.Б.Б. “ АД, до размера на дълга до делото. В резултат на наложения запор на 16.06.2022 г. по специалната сметка на ЧСИ в „У.Б.“ АД, е постъпила сума в размер 2900 лв. Със Заявление, вх. № 13268/16.08.2022 г., ведно с приложения към заявлението, длъжника В. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, е поискала от ЧСИ да бъде възстановена сумата от 2 900, 00 лв., тъй като сумата представлява обезщетение от здравна застраховка, отпусната за лечение за отстранен бъбрек, поради злокачествено образувание.Позовава се на несеквестируемост на вземането. С Разпореждане от 01.08.2022 г. ЧСИ е отказал да възстанови постъпилата сума в размер на 2 900 лв., поради липса на материално и процесуално основание, като е изложил мотиви за това, че сумата е секвестируема и следва да послужи за погасяване на дълга по изпълнителното дело. Окръжният съд счита, че отказа на ЧСИ да възстанови процесната сума е правилен и законосъобразен. В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е предвидено, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В правните норми на чл. 444-446а от ГПК законодателят императивно е посочил несеквестируемите вещи и доходи на длъжника - физическо лице, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение. Застрахователното обезщетение, получено, като обезщетение по договор за медицинска застраховка(чл. 427 от КЗ) не попада в кръга на посочените в чл. 444, т. 1 - 7 изключения. В т. 8 на чл. 444 от ГПК е записано, че изпълнението не може да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания на длъжника-физическо лице, като неподлежащи на принудително изпълнение. Такава хипотеза е установена с нормата на чл. 381, ал. 1 от КЗ, съгласно която не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот“ и „Злополука“, както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и по застраховка „Злополука“ на пътници в средствата за обществен транспорт. Договорът за медицинска застраховка е уреден като самостоятелен вид застраховка в чл. 427 от КЗ и не попада в приложното поле на разпоредба на чл. 381 от КЗ. Нормата е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. В този смисъл е и съдебната практика на съдилищата в РБ. ( Виж Решение № 1766 от 05.07.2022 г. на СГС по в.гр.д. № 11568/2021г.) Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд