Решение № 5426 от 26.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 17455/2023 г.

Предявени са искове, с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. В тежест на ищцовата страна – „Т.С.“ ЕАД е да установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника – собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези факти. От препис от Решение от 16.07.1992год. по гр.д.№5779/1991год. по описа на СГС се установява, че с Решение от 28.12.1991год. по гр.д.№796/1991год. на ВС е отменено решение от 12.07.1991год. постановено по гр.д.№4941/1990год на СГС в частта относно оценката на имота и следващото се уравнение на съделителя по делото.Със съдебното решение е определена цена на ап.№ 4, в бл.9, вх.А, ет.2, ж.к.“Т.“, който е възложен в общ дял на Е. Г. Е. и И. И. Е., на основание чл.288, ал.2 от ГПК /отм./. С Молба-декларация от 16.09.2002год. Е. Г. Е. е поискал да бъде открита партида за имот на адрес гр.София, ж.к.“Т.“, бл.9, вх.А, ет.2, ап.4 като е посочил, че семейството се състои от 2 члена. Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.009год. , И. И. Е. е починала на 22.03.2015год. като нейни наследници по закона са Е. Г. Е., съпруг и М. Е. Е. и В. Е. Е., низходящи. Същевременно от представените по делото протокол от ОС на ЕС от 17.09.2002год. и Удостоверение за потвърждаване на договор за услуга дялово разпределение от „П.И.“ЕООД се установява, че сградата, в която се намира и жилището на ответниците е топлофицирана, а услугата се предоставя от третото лице-помагач. Видно от представените от третото лице –помагач писмени доказателства – Констативни протоколи за неосигурен достъп от 20.05.2020год. и втора дата от 31.04.2020год. и от 25.04.2021год., втора дата 28.04.2021год. и справки за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2019/30.04.2020год. и 01.05.2020год./30.04.2021год. за абонатен № 54786, потребител е Е. Григоревич Е., което кореспондира с подадената молба- декларация от 16.09.2002год. Следователно е налице изричен договор за доставка на топлинна енергия с ответника Е. Г. Е. и дори всички ответници да са съсобственици на имота, единствено титулярът на индивидуалната партида има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /, през исковия период 01.05.2019год. – 30.04.2021год. поради което и М. Е. Е. и В. Е. Е. не се явяват надлежни ответници, поради липсата на пасивна материална легитимация. Аргумент за това съдът черпи не само от общите принципи на облигационното отношение, но и от уредбата в Общите условия, при които действа договорът и съгласно които договорът възниква в лицето на всички съсобственици/вещни ползватели, освен ако някой от тях не заяви изрична воля да е единствена страна по договора. Това схващане намира израз в различни разпоредби на Общите условия. Съгласно чл. 61 от Общите условия при промяна на собствеността или на правото на ползване новият собственик е длъжен да подаде до продавача заявление за промяна на партидата, а старият – заявление за закрИ.ето й. Ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до открИ.е на партида на новия собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване. Следователно старият собственик отговаря за задълженията след отчуждаване на имота само до момента на открИ.е на партида на името на новия собственик. Щом новият собственик е волеизявил да стане страна по договора, както е в настоящия случай, то отчуждителят губи това качество – такъв е смисълът на чл. 61, ал. 2 от Общите условия /след открИ.е на партида на новия собственик дължимите суми се събират от него/. В духа на тези разсъждения са и останалите разпоредби на Общите условия – те дават приоритет на волеизявяването, чрез подаване на молба за промяна на партидата пред възникването на облигацията по силата на закона /така напр. чл. 63 от Общите условия, предвиждаща страна по облигационното отношение да стане само този наследник, който е подал искане за това, а не всички лица, имащи качеството собственици по силата на наследяване/. В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК, където се посочва, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. На още по - силно основание това разрешение важи при открИ.ето на индивидуална партида на единия от съсобствениците, какъвто е настоящият случай. Ето защо и предвид липсата на доказателства за промяна на обстоятелствата декларирани от Е. Е. с подадената на 16.09.2002год. Молба - декларация до ищеца, съдът намира, че потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през исковия период е единствено това лице, поради което предявените срещу ответниците М. Е. Е. и В. Е. Е. претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост. В конкретния случай събраните по делото доказателства обуславят извод, че Е. Е. за периода от 01.05.2019год. до 30.04.2021год. е имал качеството потребител на топлинна енергия, като собственик на топлоснабден недвижим имот, подал и искане за открИ.е на партида на негово име. Дяловото разпределение се е извършвало от третото лице -помагач, което е изготвило съответните изравнителни сметки. Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно – изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер, следва да се изложи следното: От събраните по делото писмени доказателства -Констативни протоколи за неосигурен достъп от 20.05.2020год. и втора дата от 31.04.2020год. и от 25.04.2021год., втора дата 28.04.2021год. и справки за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2019/30.04.2020год. и 01.05.2020год./30.04.2021год. за абонатен № 54786, потребител е Е. Григоревич Е., съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на ответника на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка относно процесния период. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334. Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника. В случая от страна на третото лице помагач са изготвени изравнителни сметки, в които се съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот като е видно, че е начислявана само изразходвана енергия за БВГ за 1 брой лица, в периода 01.05.2019год. -30.04.2020год. и за 2 броя лица за периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год. Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп). Съгласно чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите з а неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече представители на етажната собственост. В случая по делото са представени протоколи за неосигурен достъп за 2019-2021год., в които фигурира и ап.4. Видно от представената по делото справка за издадени фактури /стр.17-20/, задължението по ОФ от 31.07.2020год. за реално доставената топлинна енергия да периода от 01.05.2019год. до 30.04.2020год. е в размер на 541, 04лв., а това по ОФ от 31.07.2021год. – в размер на 989, 54лв. като е отчетено плащане от 9, 89лв. в периода, или в общ размер от 1530, 58лв. За периода м.03.2020год. до м.04.2021год. са издадени фактури за услуга дялово разпределение за сумата от 20, 39лв. /стр.21/. Предвид, че от ответника Е. Е. се претендират задължения от 4/6 от общия дълг, то следва да се приеме, че задълженията за доставена топлинна енергия възлизат на 1020, 39лв., а тези за услугата дялово разпределение – 13, 60лв. и тъй като съдът стигна до извод за наличие на главен дълг, то следва да разгледа и възражението за давност. По възражението за погасителна давност. Ответникът своевременно е направил в депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което е частично основателно, тъй като вземанията на ищеца за част от исковия период са погасени. С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Исковата молба е предявена на 03.04.2023год., следователно от този момент настъпва и материално - правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, от 03.04.2023год. поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 03.04.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, погасителната давност е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове, включително и давностите, съгласно чл.3, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето, ДВ, бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год., до 20.05.2020год., вкл./2 месеца и 7 дни/ или с падеж след 28.01.2020год. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. За процесния период 01.05.2019год. – 30.04.2021год. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год., в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия за целия период, въз основа на действителното потребление по реда Общите условия от 2016год., не променя момента на изискуемостта на прогнозните месечни вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ 2016год., няма действие по отношение на ответника и не променя началото на давностния срок, който тече от 15 число на месеца след този, за който е доставена ТЕ. Ето защо съдът намира, че главното вземане за периода от 01.05.2019год. до 31.10.2019год. в размер на 80, 07лв. е погасено по давност / падежа на задължението за м.10.2019год. е настъпил на 14.11.2019год. / За останалия процесен период от 01.11.2019год. до 30.04.2021год. за сумата от 1450, 51лв. не са налице основания да се приложат правилата на погасителната давност по отношение на вземането на ищеца към ответника. От тази сума, предвид гореизложените мотиви, ответникът Е. Е. дължи 4/6 части или сумата от 967лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, 03.04.2023год. до окончателното й заплащане. Съответно задълженията за дялово разпределение в размер на 20, 39лв., за периода от м.03.2020год. – 04.2021год. също съществуват, не са погасени по давност, тъй като тя за периода 13.03.2020год. – 20.05.2020год. /2 месеца и 7 дни/ е била спряла.Дългът на ответника от 4/ 6 части е в размер на 13, 60лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, 03.04.2023год. до окончателното й заплащане. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг. Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, т. е. ответниците не дължат мораторна лихва върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец /31. 07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14. 06., т. е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15. 09 на съответната година. По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че общият размер на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г. възлиза на 274, 51лв., като от тази сума 4/6 части или 183лв. се дължи от Е. Е.. По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в размер 3, 19лв. следва да бъде отхвърлен. По разноските. При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Е. Е. следва да заплати на ищеца понесените от него разноски съобразно уважената част от исковете. Ищеца е доказал разноски в размер на 225лв. – 125лв., д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение като от тази сума дела на този ответник е 4/6 или 150лв. Съобразно уважената част от исковете, същия дължи на ищеца разноски в размер на 141, 16лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски имат и ответниците. Ответника Е. Е. претендира 600лв., адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой с договор за правна защита и съдействие от 16.08.2023год. Ответницата В. Е. претендира също 600лв., адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой с договор за правна защита и съдействие от 08.08.2023год. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, което е основателно. В случая минималния размер, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е 400лв.Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, което е преминало и в едно съдебно заседание, съдът приема, че на адвокатите, осъществили процесуално представителство на тези ответници се следва адвокатско възнаграждение именно в този минимален размер. Предвид изхода на спора за ответницата В. Е., а именно изцяло отхвърлените претенции, на същата се следват деловодни разноски в размер на 400лв. Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника Е. Е. се следват разноски в размер на 23, 57лв. От страна на ответника М. Е. не е са доказани разноски, а и не е правено искане за присъждането им, поради което такива не му се дължат. Така мотивиран, съдът