Решение № 454 от 4.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 565/2023 г.
Софийски градски съд04.04.2023 г.докладчик Мария Бойчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Отказ № 20230316112143-2/17.03.2023 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за вписване на заявени обстоятелства по партидата на “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ••••••, постановен по заявление с вх. № 20230316112143. УКАЗВА на Агенция по вписванията – Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел да впише заявените обстоятелства по подадено заявление с вх. № 20230316112143 по партидата на “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ••••••. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7- дневен срок от съобщаването му, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за изпълнение. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа от ГПК. Делото е образувано по жалба с вх. № 20230322110756, подадена от “Е.Б.” ЕООД, ЕИК ••••••, срещу Отказ № 20230316112143-2/17.03.2023 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20230316112143 за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството. В изпратения отговор на жалбата по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ (доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г.), Агенцията по вписванията оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, ако се претендират разноски от жалбоподателя, прави възражение за прекомерност. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: В случая е подадено по електронен път заявление образец Б7 с вх. № 20230316112143, с което е поискано вписване по партидата на “Е.Б.” ЕООД на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. По подаденото заявление от длъжностното лице по регистрацията са дадени указания № 20230316112143/17.03.2023 г., че представената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП относно дружеството съдържа данни за повече от едно юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол. Указано е, че с оглед преодоляване техническата невъзможност от заявяване в полета № 537 и 538 на заявление образец Б7 на повече от едно юридическо лице и необходимостта от изразяване на воля относно целените за вписване обстоятелства, е указано към заявлението да бъде приложена обяснителна записка свободен текст (с посочени юридически лица и представители), в която да се посочи, че е необходимо в съответните полета да фигурират повече от едно лице. Във връзка с дадените указания е подадено заявление образец Ж1 с вх. № 20230317115241. Длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че в приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в поле действителни собственици са декларирани, съответно се заявява за вписване юридическо лице, а именно: вписване на “Е.Б.” АД, ЕИК •••• - публично дружество като действителен собственик на “Е.Б.” ЕООД. Приело е, че в поле № 550 “Действителни собственици - физически лица” се посочват индивидуализиращите данни за физическите лица - действителни собственици. При така установеното съдът намира от правна страна следното: Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки за вписване на заявените обстоятелства, съответно обявяване на представения акт. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно обявяване на заявените актове – предмет на отказа. В случая заявлението е подадено от легитимирано лице – адвокат с писмено пълномощно. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, информацията и данните по чл. 61, ал. 1 от същия закон (информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права) се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона: 1. идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация; г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква “в”; д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква “б”; 2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица; 3. данните по т. 1, букви “а” – “г” на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това; 4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 - 3. В подаденото заявление като действителен собственик на дружеството заявител е посочено юридическото лице “Е.Б.” АД – публично дружество. Обстоятелството, че това дружество е публично, се установява при служебно извършената справка в Търговския регистър по партидата на същото в поле № 17 - специални условия. Съдът не споделя мотивите на длъжностното лице по регистрацията, че в случая в полето за действителния собственик следва да се впише физическо лице. В разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на “действителен собственик” по отношение на корпоративните юридически лица, която изключва случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Публичните дружества по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК по закон се подчиняват на по-строги изисквания относно разкриване на информация за акционерите, придобили или прехвърлили акции от капитала на публичното дружество. Тези изисквания са уредени в ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Така, например, в чл. 145 и сл. от ЗППЦК е предвиден ред относно разкриване на информация за дялово участие, като уведомлението се подава пред Комисията за финансов надзор. Доколкото акциите на публичните дружества се търгуват на регулирания пазар, то тяхната персонална акционерна структура е бързо променяща се, като актуалната информация за акционерите в същите се съдържа в регистъра на Централния депозитар. Регулирането и надзорът върху такива дружества се извършва от специален орган - Комисията за финансов надзор (чл. 8 от ЗППЦК). След като оповестяването на информация за действителен собственик по смисъла на ЗМИП е изключена по отношение на дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, то по отношение на неговото дъщерно (или контролирано от него) дружество е достатъчно да се посочи публичното акционерно дружество като действителен собственик. След като в случая собствеността на капитала на публичното дружество, посочено като действителен собственик по смисъла на §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, не се разкрива този ред, то на дружеството заявител не може да бъде вменено да заяви действителен собственик – физическо лице по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП за същото публично дружество. Заявителят е достатъчно да посочи само публичното дружество по смисъла на ЗППЦК, както е сторено в случая. Информация относно съответното публично дружество може да бъде намерена по реда на специалния закон – ЗППЦК (така в Решение № 2365/30.10.2019 г. по т.д. № 4990/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав; Решение № 2596/26.11.2019 г. по т.д. № 3547/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, 15 състав; Решение № 278/07.10.2019 г. по т.д. № 533/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив). По изложените съображения и предвид, че със заявлението са представени редовни от външна страна документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът намира, че постановеният от длъжностното лице по регистрацията отказ като неправилен следва да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на вписване на заявените обстоятелства. По разноските: Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разглежданото производство е охранително, то от Гражданския процесуален кодекс, към който препраща горецитираната разпоредба, следва да се приложат разпоредбите касателно охранителните производства. В Част VI “Охранителни производства”, Глава 49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията. Характерът на производството следва от субективното материално право, чийто защита се търси – това на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат и за когото възникват правните последици на отказаното вписване/обявяване/заличаване на заявените обстоятелства/актове в Търговския регистър. От друга страна, Агенцията по вписванията не е страна в производството, а е орган, който по силата на закона извършва официално удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства/ обявяване на актове. Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй като в това производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност (в този смисъл Определение № 60392/03.11.2021 г. по ч.т.д. № 2176/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 117/04.03.2021 г. по т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд– София, Търговско отделение, 5 състав; Определение № 181/30.03.2021 г. по т.д. № 284/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, 5 състав). Поради горното жалбоподателят няма право на разноски в производството пред СГС, а и такива не се претендират в случая, и съответно не му се присъждат по делото. Водим от изложеното, СЪДЪТ
Цитирани разпоредби
19- чл. 2
- чл. 61, ал. 1
- чл. 541 ГПК
- чл. 63, ал. 4 ЗМИП
- чл. 63, ал. 1 ЗМИП
- чл. 110, ал. 1 ЗППЦК
- чл. 145 ЗППЦК
- чл. 8 ЗППЦК
- чл. 21, т. 8 ЗТР
- чл. 21 ЗТР
- чл. 25, ал. 4 ЗТР
- чл. 25, ал. 2 ЗТР
- чл. 25 ЗТР
- чл. 25, ал. 6 ЗТР
- чл. 25 ЗТРРЛЮНЦ
- чл. 28
- чл. 3, ал. 2
- чл. 62, ал. 1
- чл. 63, ал. 1