Решение № 201 от 11.12.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 171/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № FL 1312233/12.09.2022 г. Предмет на Договора е предоставяне на кредит в размер на 37 000, 00 лева за текущи нужди. Кредитът бил отпуснат по разплащателна сметка с •••••••••, открита на името на кредитополучателя А. Т.. Съгл.чл.4 - погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. Съгласно подписаният между страните погасителен план (л.21-л.25), погасителните вноски са 96 броя, всяка по 556, 11 лева, а крайният срок на погасяване на кредита е 12.09.2030г. Съгласно чл.3, ал.1 от Договора - Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7, 950 %. За референтен лихвен процент се ползва референтният лихвен процент Прайм - за необезпечени кредити в лева, който към момента на сключване на договора в съответната валута, приложимза съответния период на начисляване на лихвата. Прайм подлежи на преразгреждане на тримесечна база. В случай, че обявената стойност на Прайм е отрицателна, при определяне на годишния лихвен процент за съответния период през който това обстоятелство е налице се приема и прилага със стойност 0 %. Съгласно чл.9 - при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезшетение за времето на забавата в размер на законнната лихва за забава. От приетите писмени доказателства е видно, че на 20.11.2023 г. банката е отправила чрез ЧСИ Б.В. покана до ответника А. Т., като в поканата са изчерпателно изброени и задълженията на ответника по процесното правоотношение, подробно индивидуализирани по вид и размер. С поканата е предоставен на кредитополучателя 7-дневен срок, в който той да изпълни посочените задължения. Уведомяването на кредитополучателя от страна на ЧСИ Велинов е извършено по реда и условията на чл.47 от ГПК, като е изпратено на съобщение на адреса, посочен в договора за кредит. При посещенията на призовкаря на ЧСИ на 02.10.2023 г., на 21.10.2023 г. и на 02.11.2023 г. адресатът не е открит, като са събрани сведения, че такова лице никога не е имало на този адрес. Поради това, на последната дата е залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК. С оглед наведените от ответника възражения в тази насока, съдът намира за нужно да отбележи, че последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана или покана, отправена чрез ЧСИ, и връчването ще е редовно ако е била проведена процедура по чл.50 от ЗННД, респ. чл.43 от ЗЧСИ вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, като отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., Т К, Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д.№ 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д.№ 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./. В този смисъл, настоящият състав намира, че в случая е проведена редовна процедура по уведомяване на длъжника за изявлението на неговия кредитор и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита обаче е необходимо кумулативното наличие на следните условия: 1/ да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до кредитополучателя /в този смисъл Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о., ТК и др./. Съобразно приетото и в т.18 на ТР 4/2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТКВКС, самата предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая, безспорно, от приетите по делото заключения на съдебно- счетоводната експертиза, се установи, че размерът на задължението по Договор за потребителски кредит № FL1312233/12.09.2022г кредит към 04.08.2024г. (датата на издаването на извлечението от счетоводните книги) е за 40 477, 30 лева. От експертизата се установи, че непогасените погасителни вноски към 16.11.2023г. (датата на предсрочна изискуемост) са 07 броя, на обща стойност в размер на 4 124, 15 лева; непогасените погасителни вноски към 08.05.2025г. (датата на връчване на ИМ) са 22 броя, на обща стойност в размер на 13 898, 04 лева. Експертизата установи още, че не са извършвани погасявания по кредита след 04.08.2024г., а последната дата, на която е извършено плащане по кредита е 16.05.2023г., платени 1, 23 лева и отнесени от банката за погасяване на договорна лихва по 8-ма погасителна вноска с дата на падеж 12.05.2023г. При тези данни, съдът намира, че към датата на получаване на изявлението на банката, от страна на длъжника са били налице фактите, обуславящи настъпване на изискуемостта, тъй като са били налице повече от три просрочени месечни вноски по кредита. Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, може да е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, и то поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Съдебната практика приема, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК в рамките на претендираните суми /в този смисъл Решение № 60162 от 26.01.2022 г. на ВКС по т.д.№ 2482/2018 г., II т.о., ТК, Решение № 60110 от 04.03.2022 г. на ВКС по т.д.№ 772/2020 г., I т.о., ТК и др./. В случая и такова изявление е направено от ищеца, след направеното възражение с отговора на исковата молба за нередовност на връченото уведомление. На следващо място при упражняване на служебна проверка за неравноправност на клаузите по сключения потребителски договор, съобразно нормите на ЗПК, както и тези на ЗЗП, по повод претенцията на ищеца и уговорките, въз основа на които те се формират, съдът не констатира неравноправност, която да влече недействителност. Това е така защото Договор за потребителски кредит FL1312233 е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Процесният договор отговаря и на останалите съдържателни изисквания, установени с чл. 11, ал. 1, т. т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, като в него изрично са посочени общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, като в процесния случай, същият е променлив и подробно са посочени и условията за прилагането му, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент /чл. 3 от договора за кредит/. Спазено е и изискването за посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК. Посочени са още годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Размерът на ГПР по кредита е 10.78%, който е в рамките на законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и не са налице недействителни клаузи в тази връзка. В чл. 1, ал. 4 от договора е уговорена солидарна отговорност на двамата ответници. В чл. 22 е уговорено, че с подписването на договора кредитополучателите декларират, че са получили предварителната информация по кредита, което се потвърждава и от подписните от тях искания за отпускане на кредит. Съдът намира, че в процесния случай не се констатират неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗПК. Неоснователно е също и възражението за нищожност на договора, поради това че ответникът Т. бил чужденец и не разбирал български език. От данните по делото е видни, че последния има ЕГН и постоянен адрес в страната, следователно не е чужденец, което се потвърждава и от обстоятелството, че двамата ответници са изписали имената си под договора на български език. От направената справка НБД – Население, се установява единствено, че лицето има настоящ адрес в М.. Дори да се приеме, че ответникът има •••••••••, следва да се отбележи, че официалната позиция на ••••••••• за ••••••••• е, че той представлява югозападна писмена регионална норма на българския език и не е отделен език, поради което не може да се приеме, че ответникът не е разбирал български. С оглед на това, доколкото искът е установен по своето основание, съдът следва да определи размера му по реда на чл.162 от ГПК. От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата от ответника главница е в претендирания в исковата молба размер от 35 022, 07 лв.; дължимата възнаградителна лихва също е в претендирания с исковата молба размер от 2310, 22 лв. за периода 12.05.2023 г. до 16.11.2023 г.; а от претендираната мораторна лихва върху главницата в размер на 5647, 86 лв., дължими са 3543, 54 лв. По отношение на недължимата част от мораторната лихва, искът следва да бъде птхвърлен. По отношение на разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК и съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 8757, 70 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на отхвърлената част на претенцията, но доколкото такива не се претендират, то не следва и да се присъждат. Така мотивиран, съдът