Решение № 2030 от 7.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7258/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ: От фактическа страна съдът приема следното: С определение от 17.08.2023 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът приема за безспорно обстоятелството, че ответното дружество ЗAД „ОЗК-Застраховане“ АД към датата на произшествието е било застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Киа Сийд“, рег.№ •••••••, както и, че процесното ПТП е настъпило на 11.12.2021 г. между посочените в исковата молба участници. От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-613 11.12.2021 г., гр. София, съставен от служител на О“ПП“, СДВР, се установява, че на 11.12.2021 г. около 20: 10 ч. в гр. София лек автомобил КИА СЕЕД с рег. № •••••••, управляван от Т. К. К., се е движил по ул. Цар Симеон с посока на движение от „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“ и в района на кръстовището с бул. „Инж. И.И.“ при маневра завиване наляво, участва в ПТП с насрещно движещото се двуколесно пътно превозно средство /тротинетка/ КСИОМИ DDHBC02NEB без рег. №, управлявано от Ф. К., което се движи по ул. Цар Симеон с посока от ул. Опълченска към бул. Константин Величков. Прието е по делото споразумение, одобрено с протоколно определение по НОХД № 2975/2023 г. на СРС, с което страните постигат съгласие, че Т. К. К., роден на ••••••• в гр. Златоград, обл. Смолян, българин, българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно образование, безработен, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „•••••••, ЕГН ••••••••••, се признава за виновен в това, че на 11.12.2021 г., около 20, 10 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“, с рег. № •••••••, по ул. „Цар Симеон“, с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“, на кръстовището с бул. „Инж. И.И.“, предприемайки маневра „завой наляво“, като нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като при завиване на ляво за навлизане в бул. „Инж. И.И.“ не пропуснал насрещно движещото се по десния тротоар на ул. „Цар Симеон“, двуколесно пътно превозно средство, индивидуално електрическо превозно средство – тротинетка марка „Ксиоми“, управлявана от Ф. К. А., който предприел пресичане на бул. „Инж. И.И.“, и реализирал пътнотранспортно произшествие с него и по непредпазливост причинил на Ф. К. А. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на три ребра /3-то, 4-то и 5-то ребра в ляво/, което довело до трайно затруднение на движението на снагата за период, по-голям от 30 дни; счупване с разместване на ребра в ляво, частичен хемо и пневмоторакс в ляво, подкожен емфизем в лява гръдна половина и контузия на ляв бял дроб, което довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; луксация /изкълчване/ на дясната акромиоклавикуларна става със счупване на коракоидния израстък на дясната лопатка, довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период, по-голям от 30 дни; счупването на лявата лопатка поради анатомичната и функционална свързаност с функциите на левия горен крайник е довело и до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период, по-голям от 30 дни, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол (канабис, марихуана), установено по надлежния ред със СХТЕ № М-2432/17.03.2021 г. на ВМА-София – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на 12.04.2023 г. – виж л. 246 от делото. Представена е и писмена застрахователна претенция от ищеца до ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, във връзка с процесното ПТП и причинените неимуществени вреди. Претенцията е заведена при ответника с вх. № 99-301 от 20.01.2022 г. С писмо с изх. № 99- 2153 от 20.04.2022 г. до Ф. А. ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е отказало да изплати застрахователно обезщетение – отказът е връчен на ищеца на 16.05.2022 г. – л. 54 от делото. От епикриза, издадена от Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение към ВМА – гр. София, се установява, че Ф. К. А. е постъпил на 11.12.2021 г. и е изписан на 14.12.2021 г. с окончателна диагноза политравма, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, фрактура на III, IV, V ребра в ляво по предна аксиларна линия, травматичен частичен хемопневмоторакс в ляво, състояние след торакостомия в ляво, фрактура на лява скапула, луксация на дясна акромиоклавикуларна става с фрактура на процесус коракоидеус, състояние след поставена превръзка тип „Митела“. От епикриза, издадена от Катедра по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия към ВМА – гр. София, се установява, че Ф. К. А. е постъпил в Катедрата на 14.12.2021 г. и е изписан на 29.12.2021 г. с окончателна диагноза фрактура про коракоидеи декс. ет. луксацио арт. акромиоклавикуларис декс.“ Извършена е оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник. Изкълчване на акромиоклавикуларна става. От епикриза, издадена от Катедра по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия към ВМА – гр. София, се установява, че Ф. К. А. е постъпил за втори път в Катедрата на 17.04.2022 г. и е изписан на 19.04.2022 г. за изваждане на остеосинтезния материал. Представена е по делото фактура № 1000085686 от 30.12.2021 г. за медицински консумативи на стойност 1800 лв. с получател Ф. К. А. и доставчик ВМА, към която е представен и фискален бон за 1800 лв. от 30.12.2021 г. относно заплащането на сумата. Представена е по делото фактура № 1500012947 от 30.12.2021 г. за потребителска такса на стойност 58 лв. с получател Ф. К. А. и издател ВМА, към която е представен и фискален бон за 58 лв. от 30.12.2021 г. относно заплащането на сумата. По делото е изслушано и прието заключението по извършената Комплексна медицинска и автотехническа експертиза. От медицинската част на заключението се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания - мозъчно сътресение от типа на зашеметяването /без изпадане в кома/, контузия на гръдния кош, със счупване на 3, 4, 5 ребра в ляво причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на снагата за срок от 30 дни, хемопневмоторакс в ляво с излив /разстройство на здравеното временно опасно за живота/, счупване на лява лопатка и изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става с фрактура на коракоидния израстък на дясна лопатка. Травмата на гръдния кош и хемопневмоторакс са довели до затруднено дишане, тежест в гърдите и се е наложило по спешност извършване на торакоцентезис /поставяне на гръден дрен с евакуация на въздух/. Мозъчното сътресение е било с изява на главоболие, гадене без повръщане. С оглед травмите на ръцете е било необходимо оперативно лечение, наместване и метална фиксация. Двата горни крайника са имобилизирани за срок от 1 месец. Един месец ищецът е следвало да спазва постелен режим. Разходите за медицински консумативи и болничен престой са били необходими за лечението. Няма данни за ексцес в състоянието на ищеца. За в бъдеще ищецът може да има оплаквания при интензивно натоварване и промени във времето. Рехабилитацията е част от оздравителния процес. При наличието на каска е възможно травмата на главата да е в по-ниска степен. В съдебно заседание на 07.03.2024 г. вещото лице Д. изяснява, че наличието на каска увеличава повърхността на удара, но вещото лице не може да каже дали при наличието на каска ищецът не би получил травма на главата. От автотехническата част на заключението се установява, че На 11.12.2021 г., около 20.10 часа при дъждовно време в гр. София по ул. “Цар Симеон” в района на кръстовището с бул. “Инж. И.И.”, който включва и коритото на „Владайска река“ в посока от бул. „К. Величков“ към ул. „Опълченска“ в лявата пътна лента на моста над „Владайска река“ се е движил л.а. „Киа Сийд“, per. Яо •••••••, управляван от Т. К. К. със скорост около 20 км/ч. Водачът К. се е готвил да извърши ляв завой, за да продължи по еднопосочното платно за движение към бул. „Сливница“ срещу автомобила по левия за автомобила тротоара се е движило двуколесно МПС тротинетка, управлявана от пострадалия ищец Ф. К. А.. Тротинетката е с електрически двигател с мощност 0, 6 Kw и максимална скорост 9 до 25 км/ч. Водачът на л. а. Киа Сийд е имал възможност да вижда движещия се срещу него върху тротоара пострадалия водач на тротинетка Ф. А. в условия на тъмнина и дъжд на разстояние 30 -35 метра. Спрямо момента, в който тротинетката навлиза в платното за движение на бул. „Инж. И.И.“ автомобилът се е намирал на 5, 43 м преди мястото на удара, при опасна зона за спиране 11 метра, водачът на л.а. Киа Сийд не е имал техническа възможност да спре пред мястото на удара и не е могъл да предотврати удара и произшествието. Когато л.а. Киа Сийд е започнал за завива наляво и да пресича пътя на пострадалия, тротинетката се е намирала на отстояние 12, 78 м преди мястото на удара, като водачът на тротинетката не е имал възможност да спре преди да навлезе в коридора на движение на автомобила и не е могъл да предотврати удара и ПТП. Тъй като и двамата водачи не са предприели своевременно спиране е настъпил взаимен удар между лявата страна на тротинетката и на водачът й Ф. А. и предната лява част на л. а. Киа. Според вещото лице причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. Киа Сийд, който е предприел ляв завой при наличие на движещо са насреща му направо по левия за автомобила тротоар двуколесно МПС, тротинетка. Той не е предприел своевременно аварийно спиране преди и към момента на започването на завиването си наляво, защото след като е започнал левия завой и е изминал около 1 м, вече не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати ПТП. От заключението се установява също, че на ул. „Цар Симеон“ няма нито сигнализирана, нито маркирана велосипедна структура. Скоростта на л. а. КИА Сийд при удара с тротинетката е била в интервала 20 - 23 км/ч. Предвид лошите атмосферни условия най-вероятно е около 20 км/ч Максималната скорост на движение на тротинетка Xiaomi. модел DDnBC02NEB е 25 км/ч., като препоръчителна е около 20 км/ч. В съдебно заседание на 07.03.2024 г. вещото лице А. изяснява, че тротинетката е продължила да се движи направо, тъй като насрещният тротоар е висок. Според вещото лице, доколкото тротинетката има двигател следва да се счита за МПС. От разпит на свидетеля Ц. Д. С., очевидец на ПТП, била в лекия автомобил КИА СЕЕД /такси/, се установява, че по време на ПТП-то валяло дъжд. Според свидетеля, когато водачът предприел левия завой отсреща нямало автомобили, като водачът рязко завил покрай тротоара. След удара видели човек пред предната гума на шофьора. Според свидетеля, водачът на тротинетката не носил каска по време на удара. Пострадалият й казал, че си държал каската в ръцете си и не бил я сложил. Пострадалият бил с тъмни дрехи и по него и по тротинетката нямало светлоотразителни елементи. От разпита на свидетеля Т. К. К., водач на лекия автомобил КИА СЕЕД се установява, че валяло дъжд и той захождал да направи завой по ул. Инж. И.И.. Вече заходил и някакъв човек му скочил на капака. Пострадалият нямал каска, наколенки и светлоотразителна жилетка и бил с много висока скорост. Свидетелят твърди, че го видял секунди преди да го блъсне. Бил облечен с тъмни дрехи, нямало фар или и да имало фар той светил много слабо. Пострадалият се движил по продължението на тротоара, маркировка за пешеходна линия липсвала. Свидетелят твърди, че се огледал преди да заходи, но не видял фар или светлоотразителна жилетка. Уличните лампи работили, но той видял водачът на тротинетката в последния момент. Когато тръгнал да завива бил по-скоро към лявата част на тротоара, бил частично навлязъл на ул. Инж. И.И.. Скоростта му била 20 км. ч. Задействал антиблокираща система, но колата не успяла да спре. Свидетелят Н.О.А., видял ищеца няколко дни след инцидента. Пострадалият бил в много тежко състояние, в реанимация. След изписването на ищеца от болницата свидетелят често ходил да му помага – да го къпе, да му носи лекарства. Преди инцидента ищецът бил жизнерадостен, активен, а след това нямал желание за нищо, всичко се променило. И до този момент ищецът продължавал да изпитва болки. От правна страна съдът приема следното: Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания. В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Съответно в чл. 496, ал. 1 от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Представени са доказателства за отправена застрахователна претенция, получена от ответника на 20.01.2022 г., поради което и към дата на подаване на исковата молба тримесечният срок е изтекъл. По делото се установяват всички елементи от фактическия състав на претенцията. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав, вкл. квалифициращите признаци от обективна страна на престъплението, и правната квалификация на деянието - решение № 115 от 11.11.2014 г. по т. д. № 2542/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 150 от 22.11.2011г. по т.д. № 1147/2010г. на ІІ т. о. на ВКС. Присъдата има задължителен характер относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния състав - решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д.№ 211/2009г. на ІІ т. о. на ВКС. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Оттук и на основание чл. 300 ГПК се установява противоправното поведение на водача на автомобила, предприемайки маневра „завой наляво“, като нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като при завиване на ляво за навлизане в бул. „Инж. И.И.“ не пропуснал насрещно движещото се по десния тротоар на ул. „Цар Симеон“, двуколесно пътно превозно средство, индивидуално електрическо превозно средство – тротинетка марка „Ксиоми“, управлявана от Ф. К. А., който предприел пресичане на бул. „Инж. И.И.“, и реализирал пътнотранспортно произшествие с него и причинил на Ф. К. А. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на три ребра /3-то, 4-то и 5-то ребра в ляво/, което довело до трайно затруднение на движението на снагата за период, по-голям от 30 дни; счупване с разместване на ребра в ляво, частичен хемо и пневмоторакс в ляво, подкожен емфизем в лява гръдна половина и контузия на ляв бял дроб, което довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; луксация /изкълчване/ на дясната акромиоклавикуларна става със счупване на коракоидния израстък на дясната лопатка, довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период, по-голям от 30 дни; счупването на лявата лопатка поради анатомичната и функционална свързаност с функциите на левия горен крайник е довело и до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период, по-голям от 30 дни, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол (канабис, марихуана), установено по надлежния ред със СХТЕ № М- 2432/17.03.2021 г. на ВМА-София – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК Противоправното деяние на Т. К. К. е доказано с одобреното споразумение, а именно нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, което споразумение съгласно чл. 383, ал. 1 НПК вр. с чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното. Действията на водача са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалата увреждания. Установяват се както от одобреното споразумение, така и от приетите медицински документи и кредитирана КСМАТЕ и претърпените от ищеца увреждания, поради което в настоящото производство следва да бъдат доказани единствено причинените от деянието вреди и причинната връзка с деянието. Уврежданията от инцидента са причинили болки и страдания за ищеца. Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и инцидентът, настъпил на 11.12.2021 г. По делото е установено наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на лекия автомобил КИА СЕЕД, към датата на инцидента, което обстоятелство е и отделено като безспорно между страните. След като ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, заради който е причинено ПТП, то искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по основание. Относно възражението за съпричиняване: Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен, ако съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело – решение № 55 от 30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., I т. о., решение № 163 от 26.10.2011 г. по т. д. № 1025/2010 г., II т. о. на ВКС, решение № 15 от 16.06.2017 г. по т. д. № 2662/2015 г. на II т. о. на ВКС. В одобреното споразумение не е обсъждано поведението на пострадалия, поради което настоящият съд на общо основание следва да обсъди своевременно направеното възражение за съпричиняване. Според § 6, т. 18б на ПЗР на ЗДвП „индивидуално електрическо превозно средство“ е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 км/ч, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 мм, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 мм, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 кг. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. С отговора на исковата молба са направени следните четири самостоятелни възражения за съпричиняване на вредоносния резултат – ищецът се е движил без светлоотразителни елементи, не се е движил максимално най-близо до дясната граница на платното за движение, управлявал е двуколесното превозно средство с повече от 25 км./ч., използвал е мобилен телефон, както и възражение, че ищецът е бил без каска, направено в с. з. на 30.11.2023 г., в първия възможен момент след запознаване с документите от ДП, т. е. в срока по чл. 147 ГПК, доколкото представлява новоузнато обстоятелство. Надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението – решение № 56 от 30.01.2024 г. по гр. д. № 1796/2023 г. на IV г. о., решение № 50013 от 24.03.2023 г. по т. д. № 855/2022 г. на I т. о. на ВКС, решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на I т. о. на ВКС и др. След като възражението за принос на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не може да го направи преди да е могла да узнае за тях. Според чл. 80а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП /в сила от 07.07.2020 г./ водачът на индивидуално електрическо превозно средство при движение е длъжен да ползва в тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан, както и да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава – възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, а съобразно т. 5 на същата разпоредба да ползва каска, ако е на възраст до 18 години. От съвкупния доказателствен анализ съдът намира, че не се установява по делото ищецът да е управлявал индивидуално електрическо превозно средство със скорост повече от 25 км./ч или пък да е ползвал мобилно устройство. От кредитираната експертиза се установява, че максималната скорост на движение на тротинетка Xiaomi. модел DDnBC02NEB е 25 км/ч., а по делото не са събрани никакви данни ищецът да е ползвал мобилно устройство, още повече че инцидентът е настъпил вечерта при дъждовно време. Установява се обаче, че Ф. А. е управлявал индивидуално електрическо превозно средство без светлоотразителни елементи и без каска – в тази насока показанията на свидетелите Ц. С. и Т. К.. Съдът кредитира свидетелските показания /като цени показанията на свидетеля К. по реда на чл. 172 ГПК/, доколкото същите са последователни, непротиворечиви и съвпадащи с останалите доказателства по делото. Следва да се посочи, че свидетелят Ц. С. е незаинтересована и е пряк очевидец на инцидента, поради което и нейните показания са от особена значимост за установяване на релевантните за спора обстоятелства. От свидетелските показания и КСМАТЕ се установява, че процесният участък няма велоалеи, като пострадалият е управлявал тротинетката по тротоара. В тази насока освен посочените доказателства и в одобреното споразумение по НОХД е прието, че двуколесното пътно превозно средство се е движило „по десния тротоар на ул. Цар Симеон“. Относно механизма на ПТП одобреното споразумение има силата на присъда и е задължително за гражданския съд, поради което въпросът, че ищецът се е движил по тротоара не подлежи на пререшаване. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС. Липсва задължение за управление на електрическо превозно средство с каска за лица над 18 години по арг. от чл. 80а, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Освен това ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че ако ищецът беше управлявал индивидуалното електрическо превозно средство с каска, то не би се стигнало до увреждането – мозъчно сътресение. Вещото лице Д. в с. з. заявява, че не може да се каже с абсолютна точност дали той би получил комоцио или не, ако имаше поставена каска. В случая се касае до леко мозъчно сътресение и една от най-леките травми от претърпения инцидент, доколкото носенето на каска няма отношение към останалите значително по-тежки травми, поради което и да беше доказана причинна връзка, приносът би бил незначителен. Не се установява и, че наличието на светлоотразителни елементи биха намалили риска от настъпването на ПТП, т. е. биха го предотвратила или намалили вредите за увредения. Напротив, от КСМАТЕ се установява, че водачът на л. а. Киа Сийд е имал възможност да вижда движещия се срещу него върху тротоара водач на тротинетка в условията на тъмнина и дъжд от разстояние 30-35 метра – виж л. 278, а от фиг. 4 на същата страните на заключението се установява, че при започване на маневрата л. а. е бил на 12.78 м. от мястото на ПТП, а индивидуалното електрическо превозно средство се е намирало на приблизително същото разстояние, т. е. при всички положения при започването на маневрата разстоянието между л. а. и тротинетката е било под 26 м., като както водача на автомобила, така и водача на електрическото превозно средство са имали видимост един към друг. Доколкото макар и вечер, ПТП е настъпило в населено място, при наличие на улично осветление и при възможност водачът на л. а. да вижда движещия се срещу него водач на електрическо превозно средство, то ответникът не установява, че наличието на светлоотразителни елементи би предотвратило или намалило вредите за увредения – виж решение № 72 от 09.06.2022 г. по т. д. № 1047/2021 г. на II т. о. на ВКС. Нарушението на чл. 80а, ал. 1, т. 1 ЗДвП би могло да съпричини вредоносния резултат единствено при доказана причинната връзка между липсата на светлоотразителни елементи и настъпването на ПТП – виж решение № 50105 от 07.03.2024 г. по т. д. № 1442/2022 г. на I т. о. на ВКС. В случая подобна причинна връзка е единствено хипотетична /а наличието на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения/, доколкото при конкретните условия по делото се установява, че без значение от наличието на светлоотразителни елементи, водачът на автомобила е имал възможност да вижда електрическо превозно средство преди предприемане на маневрата. Относно нарушението на чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДвП съдът намира, че по делото се установява наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Нарушението способства за инцидента, доколкото водачът на автомобила няма как да предполага, че по тротоара се движи двуколесно превозно средства. Вещото лице А. е дало подробни разяснения в с. з. на 07.02.2024 г. л. 295, че при движението вечерта на тротинетката по тротоара, то същата може да се възприеме като велосипед, като е разяснило и какво следва да е поведението на двамата водачи в този случай. Обичайните очаквания на водачите на автомобили са, че по тротоара предвиден за движение на пешеходци не следва да се движат електрически превозни средства. Действително преди предприемане на маневрата водачът на лекия автомобил е имал видимост към водача на индивидуалното електрическо средство, но с оглед атмосферните условия и времето на инцидента, то обстоятелството, че тротинетката се е движила на нерегламентирано място се явява високо рисково поведение. По този начин ищецът е създал предпоставки и възможности за настъпване на увреждането си, като е налице причинна връзка между действията на пострадалия и вредоносния резултат. В обобщение, съдът намира, че при лошите атмосферни условия, движението с индивидуално електрическо превозно средство по тротоара /а не на платното за движение/ е допринесло за настъпването на конкретния инцидента. Като в кредитираната КСМАТЕ е разяснено и, че след като автомобилът е предприел левия завой и е изминал 1 метър, то същият вече не е имал възможност да спре преди мястото на удара. За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото увреждане – решение № 32 от 15.03.2021 г. по т. д. № 30/2020 г. на II т. о. на ВКС. В случая приносът на водача на лекия автомобил и нарушението на чл. 37, ал. 1 ЗДвП има превес, като съдът отчете и разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т, 1 ЗДвП, според която водачът на ППС трябва да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. При съобразяване поведението и на двете страни, съдът намира, че приносът на пострадалия следва да се определи в размер на 25 %. Относно размера на неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преЦ.та на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При преЦ. на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП ищецът е на 63 г., в резултат на ПТП е получила множество травматични увреждания /вкл. множество счупвания/ - политравма, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, фрактура на III, IV, V ребра в ляво по предна аксиларна линия, травматичен частичен хемопневмоторакс в ляво, състояние след торакостомия в ляво, фрактура на лява скапула, луксация на дясна акромиоклавикуларна става с фрактура на процесус коракоидеус, състояние след поставена превръзка тип „Митела“. Налице е било състояние опасно за живота на ищеца. Търпени са три оперативни интервенции. Налице е 18 дневен болничен престой след инцидента и три дни болничен престой м.04.2022 г. за изваждане на остеосинтезния материал. Проведена е рехабилитация през м.03.2022 г. и м.05.2022 г. Двата горни крайника са имобилизирани за срок от 1 месеца, спазван е постелен режим за 1 месец след изписването, в който период ищецът не е могъл да се придвижва и да се обслужва самостоятелно. Възстановителният период при пострадалия е продължил около 5-6 месеца /като в този период се включва и възстановяването след третата операция за премахване на остеосинтезен материал/. Съобразиха се и дълбоките емоционални и психични терзания от инцидента. Взе се предвид наличието на пълно възстановяване на движението на двата горни крайника и липсата на трайни последици след инцидента. Вещото лице е категорично, че ищецът в бъдеще може да има единствено оплаквания от дискомфорт при интензивно натоварване или промени във времето. Не на последно място, съдът съобрази лимитите на застрахователните покрития и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към м. декември 2021 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. Обществено-икономическите условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и техния интензитет. Отчетоха са тенденциите в периода 2019 г. – 2022 г. относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и тенденцията за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната стойност – все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като израз на конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от 41 700 лева. /31 275 лв. при отчетено съпричиняване в размер на 25 %/. Подобен размер на обезщетението, съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по делото. Относно имуществените вреди: Установява се по делото, че във връзка с инцидента ищецът е направил имуществени разходи /претърпени загуби/ на стойност общо от 1858 лв. за закупуване на медицински консумативи – остеосинтезен материал и потребителска такса на болнично заведение, за което са представени фактура № 1000085686 от 30.12.2021 г. и фактура № 1500012947 от 30.12.2021 г. Представени са фискални бонове към двете фактури, които установяват заплащането на сумите. Относно обстоятелството, че имуществените вреди са във връзка с инцидента съдът съобрази и заключението на вещото лице по КСМАТЕ, което сочи в т. 10 от заключението, че направените разходи в размер на 1858 лв. за медицински консумативи и болничен престой са били необходими за лечението. Обстоятелството, че разходите са направени именно във връзка с инцидента, се установява по безспорен начин по производството, поради което възражението на ответника в отговора на исковата молба съдът намира за неоснователно. Оттук и съдът намира за доказани по размер претендираните имуществени вреди на стойност 1858 лв. /1 393.50 лв. при отчетено съпричиняване в размер на 25 %/. Относно лихвата за забава: Ищецът претендира лихва за забава върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от 20.01.2022 г. В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал.1, т.5 вр. чл. 429 ал. 2 т. 2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. Застрахователят, от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл. 497 ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна лихва - решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I т. о. на ВКС, решение № 50086 от 07.11.2023 г. по т. д. № 1859/2022 г. на II т. о., решение № 15 от 15.08.2023 г. по т. д. № 2389/2022 г. на I т. о., решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г. на I т. о., решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о., решение № 50040 от 30.05.2023 г. по т. д. № 790/2022 г. на II т. о. и др. В обобщение, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за забава върху всички претенции от датата на уведомява за настъпилото застрахователно събитие, като липсва законово изискване за съдържанието на това уведомление. Застрахователят е уведомен на 20.01.2022 г., поради което следва да му присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди от 20.01.2022 г. до окончателното изплащане. Предвид всичко изложено, искът за неимуществени вреди ще се уважи за сумата в размер на 31 275 лв. /при отчетено съпричиняване в размер на 25 % спрямо общия размер на неимуществените вреди 41 700 лв./, ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до окончателното изплащане, а искът за имуществените вреди ще се уважи за сумата в размер на 1 393.50 лв. /при отчетено съпричиняване в размер на 25 % спрямо общия размер на имуществените вреди 1858 лв./, ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до окончателното изплащане. Исковете за разликата над уважените размери до 70 000 лв. за претенцията за неимуществени вреди и до 1858 лв. за претенцията за имуществени вреди, ще се отхвърлят, като неоснователен. По отговорността за разноски: Разноски се дължат по съразмерност на страните: Ищецът е доказал направата на разноски по списък в размер на 555 лв., от които по съразмерност му се следват 252.32 лв. Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от внасянето на ДТ за сумата над 400 лв. с определение от 07.10.2022 г./, по сметка за държавни такси на СГС, сумата от 1124.89 лв. за заплащането на разликата от дължимата държавна такса по делото съобразно уважената част от иска. По делото е представен от ищеца сключен между него и адв. М. Б. Н.-Т. договор за правна защита и съдействие – л. 292, уговорено е възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представен е списък с разноски, в който е включен – адвокатски хонорар за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съобразно размера на претенциите възнаграждението следва да се определи в общ размер на 7678.37 лв. с вкл. ДДС /доказателства за регистрация по ЗДДС – л. 291/ По съразмерност от тази сума на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. Б. Н.-Т. следва да се присъди сумата от 3 490.79 лв. Ответникът претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноски в общ размер на 9715 лв. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лв. Направено е в срок възражение за прекомерност до минималния размер по Наредба. Съдът намира, че възнаграждението следва да се намали до сумата от 7678.37 лв. /с ДДС/. На първо място, това е минималният размер по Наредба – чл. 7, ал. 2, т. 4. Разпоредбата на чл. 72, ал.1 ГПК използват понятието „интерес“. За ответника е налице общ материален интерес от двата предявени иска. В случая са предявени кумулативно съединени иска в защита на един интерес, същите са оценяеми и при преЦ. на възражението /съобразно диспозитивното начало/ възнаграждението следва да се съобрази с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. На следващо място, след решение по дело C-438/22 на Съда на ЕС, размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Определеният хонорар и на двете страни в процеса отговаря на правната и фактическа сложност на спора, както и на минималния размер на служещата единствено като ориентир Наредба. Адвокатското възнаграждение на ответника следва да се намали до 7678.37 лв. с ДДС. От сумата в общ размер на 8 393.37 лв. по съразмерност на ответника се следва 4 577.53 лв. Така мотивиран, съдът