Решение № 4609 от 20.5.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 97/2025 г.

Производство по чл.268 от ДОПК. Образувано е по жалба на Г. С. К., [ЕГН], адрес [населено място], подадена чрез адв. А. С. против Решение № 318 от 18.12.2024 г. на директора на ТД на НАП -Пловдив, с което на основание чл.197 ал.1 вр. чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх. № 94-00-9156/06.12.2024 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, подадена от жалбоподателя, срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0105628/05.11.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив и срещу извършен опис на възбранените с процесното постановление имоти, обективиран в Протокол за опис изх. № [рег. номер]-028-0003940/27.11.2024 г. Жалбоподателят намира, че оспореното решение на директор на ТД на НАП - Пловдив е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че решението е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, като органът неправилно приема, че лицето разполага с друго жилище. Излага факти, че от края на 2009г. до настоящия момент, сградите, които са възбранени в [населено място] са владени от С. К., а етажът от сграда в [населено място] е владян от З. К. – С. и жалбоподателят е собственик само на идеални части от посочените от административния орган имоти, които се ползват и от други лица. Посочва също така, че наложената възбрана е в нарушение на основно право по чл.7 от Хартата на основните права на ЕС, съгласно което, всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения. Излагат се доводи и относно отказ да бъде спряно принудителното изпълнение, с оглед наличието на висящо съдебно производство за установяване правото на собственост на имотите, както и доводи относно законосъобразността на изпълнението, като се излага, че с отхвърлянето на жалбата срещу ревизионния акт от ВАС, последният не е разгледал аргументите на жалбоподателя, с оглед приложимите стандарти от правото на ЕС, както и напълно е игнорирал възраженията срещу начина на определяне на данъчните задължения, и доколкото изпълнението се насочва върху жилището на жалбоподателя, в което той живее със семейството си, и не притежава друго собствено жилище, то следва да намерят приложение посочените стандарти относно правото на ефективна защита срещу акт, който противоречи на правото на ЕС. Излагат се подробни доводи относно незаконосъобразността на РА. Иска се отмяна на решението на директора, с което е потвърдено ПНОМ от 27.11.2027 и извършения опис, и отмяна на предприетите действия по принудителното изпълнение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа жалбата. По същество се иска съда да отмени обжалваното решение и се сочи, че органът следва да спре административното производство до приключване на съдебните спорове. Прави искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът - Директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Ц. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна се установява, че Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0105628/05.11.2024г. на старши публичен изпълнител в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, е издадено на основание чл.200 и чл.205 от ДОПК във връзка с чл.195 ал.1 - 3 от ДОПК за обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане в размер на 327 962.08 лв. в т.ч. главница – 211 223.86 лв. и лихва – 116 738.22 лв., установени с влязъл в сила РА № Р-16001622001341-091-001/26.09.2022 г., с който е ангажирана отговорността на Г. С. К. по чл.19 от ДОПК. С ПОНМ е наложена възбрана на недвижими имоти, както следва: поземлен имот, КИД 56784.533.577, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, категория на земята 0; предишен идентификатор: 56784.533.306; номер по предходен план: 533577, квартал: 54, парцел ХХ-533.577, площ 722 кв. м., находящ се в [населено място], общ Пловдив, обл. Пловдив, район „Южен“, [жк]-В, местност [жк], с граници при съседи: КИД 56784.533.304, 56784.533.401, 56784.533.575, 56784533.578, 5678533.576, 56784.533.305, придобит с нотариален акт, с данъчна оценка – 18 945.30 (за недвижими имоти); Жилищна сграда, КИД 56784.533.577.1, брой етажи - 2, самостоятелни обекти в сградата - няма; предназначение за еднофамилна жилищна сграда, с площ 106 кв. м., находящ се в [населено място], общ. Пловдив, обл. Пловдив, район „Южен“, [жк]-В. Сградата е разположена ПИ с [идентификатор], с граници и съседи на ПИ: 56784.533.304, 56784.533.401, 56784.533.575, 56784533.578, 5678533.576, 56784.533.305, придобит с нотариален акт, с данъчна оценка – 106 356.60 лв. (за недвижими имоти); 1/3 ид. част от ПИ, КИД 56784.533.578, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: - за друг ПИ за движение и транспорт; категория на земята: 4; предишен идентификатор: 5674.533.306; номер на предходен план: квартал 54, площ 314 кв. м., находящ се в [населено място], общ. Пловдив, обл. Пловдив, район „Южен“, [жк], местност [жк], с граници и съседи: 56784.533.574, 56784.533.305, 56784.533.576, 56784533.577, 5678533.575, 56784.533.307, 56784.533.276, придобит с нотариален акт, с данъчна оценка – 3 227.07 лв. (за недвижими имоти). В случая се твърди, че имотът с [идентификатор] по КККР на [населено място], представлява единствено жилище на жалбоподателя и същото е несеквестируемо по смисъла на чл.213 ал.1 т.2 от ДОПК. При така установеното от фактическа страна, като прецени приобщените писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна: Жалбата е депозирана в срок и от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения: При определяне на обезпечителната мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда на публичния взискател, така и мярката да не обременява прекомерно интересите на длъжника. Изискването произтича пряко и от принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, според който административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В конкретният случай съдът намира, че са спазени изискванията на ДОПК за налагане на обезпечителни мерки. Преценката за съответствие на обезпечението с обезпечителната нужда не е единствено в установяване на съпоставимост между размера на задълженията и стойността на обезпечението. Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които, събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно, поради което следва да се извършва преценка и за обективната възможност кредиторът да може да се удовлетвори от съответното обезпечение с оглед защитата на публичния интерес в максимална степен. Самите обезпечителни мерки - запор и възбрана имат действие съгласно чл.206 ал.1 от ДОПК, но вещите и имотите - предмет на обезпечението, не се изземват от владението на длъжника и могат да се ползват по предназначение. Извън това, длъжникът винаги може да поиска по реда на чл.229 ал.1 от ДОПК публичният изпълнител да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката му суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Неоснователно е твърдението, че възбраненият имот представлява единствено и несеквестируемо жилище на жалбоподателя и семейството му. Действително, възбранената жилищна сграда с [идентификатор] е с площ от 106 кв. м., а семейството на жалбоподателя е тричленно и площта, с която следва да разполага всеки от тях е 30 кв. м. От книжата по изп. д. № 221284022/2022 г. се установява, че лицето разполага също така с 1/6 ид. ч. от СОС, със застроена площ от 92 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], ет.3, притежава и 1/3 ид. част от двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 180 кв. м., находяща се в [населено място], [улица]. И двата имота са възбранени, като към тях не са насочени действия на изпълнение на публичния изпълнител, не е насрочен и опис. Действията на публичния изпълнител, обективирано с постановление за възбрана е такова по налагане на обезпечителни мерки, а не по принудително изпълнение. Съгласно чл.213 ал.1 т.2 от ДОПК на принудително изпълнение не подлежи единственото жилище на длъжника, но ако жилищната площ е повече от 30 кв. м. за длъжника и всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е поделяемо реално. От описанието на имота се установява, че жилищната сграда, собственост на жалбоподателя е от два етажа, с площ от 106 кв. м., като възбраната е наложена върху целия имот. Както се посочи по-горе обаче, жалбоподателят разполага и с 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – трети етаж от жилищна сграда, находяща се на [улица], ет.3, с площ 92 кв. м., както 1/3 ид. части от двуетажна масивна жилищна сграда, в [населено място] с площ 90 [жк], от възбраната не са засегнати последно сочените имоти. Другите два възбранени имота – ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], няма характер на жилище, поради което не се ползват с несеквестируемост. Освен това, предвид систематичното място на разпоредбата на чл.213 ал.1 т.2 предл. второ от ДОПК, настоящият състав приема, че преценка за реалната поделяемост на жилището се прави в хода на принудителното изпълнение, а не на обезпечаването на вземанията. Действително жилището разполага с площ от 106 кв. м.за длъжника и за всеки от останалите двама членове на семейството му поотделно, при условия, че разликата може да бъде реално поделяема. Съдът намира за неоснователни аргументите, че процесното жилище е несеквестируемо предвид обстоятелството, че жалбоподателят разполага и с друго недвижимо имущество, което може да удовлетвори жилищните му нужди. Във връзка с горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че на обезпечение подлежат установени и изискуеми публични вземания (чл.195 ал.1 от ДОПК). Съществува изключение от общия принцип и възможност за предварително обезпечаване на задължения (чл.121 от ДОПК). Налагането на предварителни обезпечителни мерки се инициира в хода на извършвана ревизия от страна на НАП или при издаване на ревизионния акт, с мотивирано искане до публичния изпълнител от органа по приходите, извършващ ревизията. Целта е предотвратяване извършването на сделки и действия с имущество, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Публичният изпълнител е компетентен да наложи предварителната обезпечителна мярка. Също като същинската обезпечителна мярка и предварителната се налага с постановление и съдържанието му е аналогично. Стойността на обезпеченото имущество трябва да съответства на очаквания размер на недекларираното публично задължение, ведно с лихвите за забава. При налагането на запор/възбрана върху имущество, публичният изпълнител описва имуществото в протокол за опис, в който се отбелязват характерните белези и състояние на вещта/имота. Протоколът за опис се връчва на длъжника, а, в случай, че трети лица са заявили права върху описаните вещи – и на тях. В случай, че не се осигури достъп до вещта/имота, публичният изпълнител може да поиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи. На описаните вещи може да се назначи пазач, като публичният изпълнител извършва преценка, доколко същите следва да бъдат оставени във владение на длъжника. Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, да дава сметка за приходите от нея и за разходите по пазенето ѝ и да предаде вещта в същото състояние, в което я е приел (чл.234 ал.4 от ДОПК). Пазачът носи наказателна отговорност за умишлено повреждане или унищожаване на вещта (чл.216 ал.1 от НК – за пазача трето лице, чл.216 ал.2 от НК – за длъжника, назначен за пазач). След налагане на обезпечителна мярка върху имуществото, длъжникът може да поиска от публичния изпълнител или от съда заменянето на обезпечението с друго равностойно (чл.199 от ДОПК). Замяната може да бъде извършена независимо от етапа на производството по събиране на публични задължения (при предварително обезпечение; при обезпечение в хода на доброволното изпълнение; при обезпечение в процеса по принудително изпълнение). За целта се подава искане за замяна на обезпечителни мерки. След подаване на искането, публичният изпълнител го разглежда, като допуска замяна или постановява отказ, с който не допуска замяната. При замяната на обезпечителна мярка се извършват действия в следната последователност: допуска се замяната и се издава постановление за замяна на обезпечителна мярка; налага се новата обезпечителна мярка; отменя се обезпечителната мярка, чиято замяна е поискана, след влизане в сила на постановлението за замяна и след влизане в сила на постановлението за налагане на новата обезпечителна мярка. Замяната се извършва по преценка на публичния изпълнител, който извършва проверка за допустимост и пълнота на приложените документи към искането, въз основа на предложеното имущество и размера на публичното задължение. Публичният изпълнител, може да откаже замяната например в следните случаи: искането за замяна не е придружено с необходимите доказателства; предложеното имущество е на по-ниска стойност от вече запорираното/възбраненото и не съответства на пълния размер на публичното задължение; не е установено правото на собственост на ЗЛ върху предложеното имущество; установи се, че имуществото е негодно – например, същото служи за обезпечаване на задължения към други кредитори или е с дефекти/нарушения на целостта, или реализирането му като самостоятелен обект е невъзможно; предложеното имущество за замяна не е в състояние да удовлетвори при реализацията му публичния взискател. Наложеното обезпечение винаги може да се замени, като се предостави обезпечение в пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се съхранява по съответната сметка на компетентната ТД на НАП. При допускане на замяната, както и при приемане на обезпечение в пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, запорът и възбраната се отменят. Отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК, пред директора на компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от връчването му (чл.197 от ДОПК) След погасяване на публичното задължение, обезпечителната мярка се отменя служебно от публичния изпълнител или по искане на длъжника. Съгласно чл. 208 ал.1 от ДОПК обезпечителната мярка може да бъде отменена изцяло или частично, като отмяна на наложени обезпечителни мерки се извършва и при съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане (когато стойността на обезпечението е по-голяма от размера на задължението ви, отмяната е частична); когато актът, с който е установено публичното ви вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събран размера на актуалното ви задължението съгласно изменението. Публичният изпълнител се произнася по искането за отмяна в 14-дневен срок с постановление, което се връчва. Публичният изпълнител изпраща екземпляр от постановлението и до съответните регистри, в които е вписан запора/възбраната – за отразяване на отмяната и „вдигане“ на обезпечението, като отказът на публичния изпълнител да отмени обезпечителна мярка подлежи на обжалване пред директора на компетентната ТД на НАП, в 7-дневен срок от връчването му (чл. 197 от ДОПК). В случая не се представят доказателства от страна на жалбоподателя, за искане на замяна на възбранения имот. На следващо място, за да се удостовери обстоятелството, че предприетото от органа по изпълнените процесуално действие, с което фактически се извършва запора, е точно съответно на постановлението, с което той е наложен, се съставя протокол по реда на чл.226 ал.2 от ДОПК, според която норма, за всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. При това положение, доколкото описът, като извършване на обезпечителна мярка, и описът, като действие в хода на предприето принудително изпълнение, са по същество еднотипни процесуални действия, би следвало да се съобрази правилото на чл.233 ал.2 от ДОПК, според което, описът трябва да съдържа: изпълнителното основание; мястото, където се извършва; подробно описание на вещта; оценката на вещта; възраженията на длъжника и заявените от трети лица права върху описаната вещ; подписите на публичния изпълнител на задълженото лице и на третите лица, когато те имат заявени права върху описаната вещ. В конкретния случай, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона реквизити. Посочени са точната дата, час и място на извършените действия. Същите са предприети в присъствието на Г. С. К. и свид. Б. Н. Г.. Протоколът е подписан без възражения от К.. Протоколът отговаря на изискванията на чл.233 ал.4 и ал.5 от ДОПК и не се констатират допуснати процесуални нарушения, които да опорочат производството, и които да налагат отмяната му. Според разпоредбата на чл.233 ал.1 от ДОПК, ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, изпълнението се извършва чрез опис. В настоящия случай, публичното вземане е обезпечено чрез налагането на възбрана, но имотите, не са описани в съобщението за налагане на възбраната, поради което, законосъобразно и правилно публичният изпълнител е пристъпил към опис. По отношение твърдението на жалбоподателя, че решаващият орган е отказал спиране на производството, на първо място е необходимо да се посочи, че в жалбата до решаващия орган такива възражения не се излагат, поради което последният не дължи произнасяне. На второ място, само за сведение, съдът намира за необходимо да посочи, че спирането на принудителното изпълнение по ДОПК е правомощие на публичния изпълнител съгласно чл.222 ал.1 от ДОПК при наличие на изброените случаи (1. при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител; 2. при повикване на длъжника на учебен сбор - до завършването му; 3. при смърт на длъжника - до приемане на наследството; 4. при смърт на законния представител на физическо лице – длъжник – до учредяване на настойничество или попечителство или назначаване на представител по чл.11; 5. при смърт на единствения представляващ на юридическото лице – длъжник – до вписване на нов представляващ или назначаване на представител по чл.11; 6. в други случаи, предвидени в закон), каквито не се твърдят от жалбоподателя. Разпореждането, с което се произнася публичният изпълнител подлежи на оспорване по реда на чл. 266 - 267 ДОПК и едва след произнасяне от страна на решаващия административен орган, решението му може да се обжалва пред административния съд – чл.268 ДОПК. Разглежданият случай не е такъв понеже няма данни жалбоподателят да е подал искане до публичния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение и, съответно, той да му е отказал. Ако счита, че са налице основанията за такова спиране жалбоподателят може да направи искане пред публичния изпълнител във всеки един момент на принудителното изпълнение. В случая, искането за спиране на изпълнението е по повод предявени искови молби против длъжника и взискателя за установяване на правото им на собственост, което е по реда на ГПК, и в конкретния случай, няма отношение към настоящия спорен въпрос. В чл.266 ал.4 от ДОПК е предвидено, че жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, като тези самостоятелни права следва да бъдат установени с писмени доказателства, приложени към жалбата. Видно от данните по делото жалбоподателят не е трето лице по смисъла на закона, а длъжник по изпълнителното дело. Следователно, жалбата му, предвид чл.266 ал.4 от ДОПК не спира действията по принудителното изпълнение. Съгласно чл. 267, ал. 2, т. 2 от ДОПК решаващият орган се произнася с решение, с което може да спре изпълнението. Разпоредбите на посочената глава двадесет и седма от ДОПК не предвиждат изрично правомощия на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 от ДОПК, да спре изпълнението (изпълнителното дело), респ. обжалваните действия на публичния изпълнител. Оттук следва, че правомощията на съда са само в рамките на контрола за законосъобразност по чл. 268 от ДОПК срещу актове на компетентните да спрат принудително изпълнение органи - публичния изпълнител и решаващият орган при административното обжалване. Доколкото нормите, съдържащи се в ДОПК, са специални, не може да намери приложение нито разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК относно спирането на изпълнението на обжалван акт, нито разпоредбата на чл.297 от АПК, уреждаща производството по жалба срещу постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението и, по-конкретно, на нейната ал.4, предвиждаща, че подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването й. Следва да се посочи, че в АПК не е предвидено задължително обжалване на действията на органа по изпълнението по административен ред, за разлика от ДОПК. Съгласно § 2 от ПЗР на ДОПК, нормите на АПК и ГПК се прилагат субсидиарно, т. е. само доколкото в този кодекс не е предвидено друго, респ. за неуредените случаи. При наличието на разпоредбата на чл.266 ал.4 от ДОПК, в която е уреден случаят на спиране на действията по принудителното изпълнение, а именно, само при подадена жалба от трети лица със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, както и случая по чл.267 ал.2 т.2 ДОПК, касаещ спиране по преценка на решаващия орган, и при липсата на изрично овластяване на съда да спре обжалваните действия по собствена преценка до приключване на производството по обжалването им, не следва да се разглежда така направено до съда искане. Що се отнася до останалите наведени в жалбата възражения, същите се явяват ирелевантни в настоящото съдебно производство, още повече, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е потвърден РА №Р-16001622001341-091-001/26.09.2022 г. В заключение, съдът намира, че Решение № 318 от 18.12.2024г. на директора на ТД на НАП - Пловдив и потвърденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0105628/05.11.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив и срещу извършен опис на възбранените с процесното постановление имоти, обективиран в Протокол за опис изх. № [рег. номер]-028-0003940/27.11.2024 г. на същия публичен изпълнител, са издадени от компетентен орган и са законосъобразни, а подадената жалба е неоснователна. При този изход на спора и предвид претенциите на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, съобразно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Воден от горното, на осн. чл.268 ДОПК Административният съд - Пловдив, XXVIII състав,