Решение № 8499 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1784/2025 г.

Производството е по реда на чл.84, ал 1 във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ и е образувано по жалба от А. А. Х., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: А.; последен адрес по рег.карта - Х., срещу Решение №162Х/31.10.2025г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Решението било постановено в нарушение на чл.76б, ал.1, т.2 във вр. с чл.58, ал.5 от ЗУБ. При подаване на молбата от 20.10.2025г. никой не го напътил или указал, че има задължение да представи писмени доказателства, за да бъде допусната молбата му и евентуално – разгледана по същество. Обжалваното решение било постановено в нарушение на чл.12 от АПК. Изпълнение на задължението по чл.58, ал.5 във вр. с чл.76б, ал.1 от ЗУБ било пряк израз на общия принцип по чл.12 от АПК. Липсата на информация на разбираем език, касаеща необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на писмени доказателства, водело се до въвеждане в заблуждение на търсещите закрила лица, както и съществено нарушение, граничещо с административен произвол, водещо до отмяна на решението. Ако бъдел върнат обратно в [държава], то щял да бъде изложен на сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Ако за него не съществувала опасност, то нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Тези факти не били съобразени от органа, който постановил незаконосъобразен акт. Иска да бъде отменено оспореното решение, като се върне преписката за ново разглеждане. Ответната страна оспорва жалбата и счита, че не е основателна. Съдът, след като се запозна с жалбата, становището на жалбоподателя и извърши съвкупна преценка на доказателствата, приобщени към делото, намира за установено следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства, е видно, че със Заповед №РД05-26/14.11.2025г. на Председател на ДАБ при МС – Н.Г., мл.експерт в РПЦ Харманли, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ е определена за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в ЗУБ. В преписката са приложени Указания рег.№УП 35615 от 08.04.2025г. относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБ, ведно със Списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут с приемни в ДАБ при МС – л.91 и сл., подписани от чужденеца при провеждане на производството по ЗУБ, както и Указания рег.№УП 35615 от 20.10.2025г. – л.19 и сл., относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБ, ведно със Списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут с приемни в ДАБ при МС, подписани от чужденеца при провеждане на производството по последващата молба. Представените указания са подписани и от преводач, както и има отбелязване за получени от чужденеца указания на арабски език. С Решение №4509/13.08.2025г. на Председател ДАБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А. А. Х., [държава]. Решението се счита за връчено на 09.09.2025г., като в тази връзка се представят в преписката Известие за доставяне-препоръчана пратка, изпратено на посочения от жалбоподателя адрес, с дата на връщане 05.09.2025г. На 20.10.2025г. А. А. Х. подал втора по ред молба за предоставяне на закрила от РБ, към която не е приложил доказателства. Изложил, че съществуват следните причини – нови обстоятелства след свалянето на Башар Асад от власт, които пряко застрашават неотменните му права на живот и свобода, изложен бил на риск от тежки посегателства. С Решение №162Х/31.10.2025г. Интервюиращ орган при ДАБ към МС не е допуснал последваща молба с рег.№УП-35615/20.10.2025г. на А. А. Х. до производство по предоставяне на международна закрила, като е приел, че последващата молба на чужденеца е недопустима, тъй като не се позовава на новонастъпили обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата по произход. Посочено е, че в настоящата последваща молба посочените причини не могат да бъдат приети за нови факти и обстоятелства от значение за предоставяне на статут по ЗУБ и не могат да доведат до допускане на последваща молба. Изследвана е обстановката в страната по произход към момента на постановяване на решение по последващата молба, като е направен извод, че няма нови обстоятелства от съществено значение нито за личното положение на самия чужденец, нито по отношение на държавата по произход. Изследвана е степента на насилие в [държава], като е отчетено, че към 3 септември 2025г. били отменени забрани за пътуване на сирийски граждани; ВКБООН улеснява безопасното и достойно завръщане, осигурява транспорт и друга логистична подкрепа, както и полага усилия за завръщане и реинтеграция, като раздава помощни комплекти. Направен е извод, че изложеното в Справка №МД-02-528 от 30.09.2025г. насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава] при наблюдаваната съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава] в посока подобрение. Нямало наличие на въоръжен конфликт, при който насилието да е на такава степен високо, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му и единствено поради физическата му присъствие на тази територия. Поради изложеното е прието, че чужденецът не е лице, изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи при завръщането си. Решението е връчено лично на оспорващия на 10.11.2025г., като същият е запознат със съдържанието му на разбираем за него език. Настоящата жалба е подадена в деловодството на съда на 10.11.25г. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, упълномощен с представената по делото заповед, както и е в изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, включително правни и фактически основания за издаването му и е подписано от неговия издател. Поради това не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 146, т.1 и т.2 от АПК. Оспореното решение е постановено в преклузивния 14-дневен срок по чл.76б, ал. 1 от ЗУБ, като се има предвид и че след изменение на редакцията на разпоредбата – ДВ бр.89/2020г., срокът касае работни дни. По делото се сочи нарушаване правата на жалбоподателя по чл.58, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която разпоредба на чужденеца, заявил желание да кандидатства за международна закрила, се дават указания относно реда за подаване на молбата. В случая обаче видно от представените в преписката връчени на чужденеца указания, то няма допуснати нарушения и както в настоящото производство, така и при другото проведено интервю до този момент. И в двата случая в указанията има изрично изложение относно процедурата при последваща молба, а съгласно чл.29, ал.1, т.8 от ЗУБ е осигурен преводач. В този смисъл съдът счита, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Между страните няма спор, че чужденецът е депозирал последваща молба за предоставяне на закрила по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на ЗУБ. Според легалната дефиниция, дадена в тази разпоредба "последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на Република България. В разпоредбите на чл.76а – чл.76в от ЗУБ са транспонирани приложимите за последващи молби изисквания на чл.40 – 42 от Директива 2013/32/ЕС. Предназначението на тази специална процедура съгласно чл.76а от ЗУБ е преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последващата молба за международна закрила да се прецени нейната допустимост. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ при подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на Глава Шеста, Раздел III. На основание чл.76б, ал.1 от ЗУБ в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила или не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Преписката съдържа доказателства, че не е нарушено правото на жалбоподателя по чл.58, ал.5 от ЗУБ, както и не се установява в настоящото производство нарушение и на правата на жалбоподателя по чл.76в, ал.1 от ЗУБ – липсват данни да е потърсил съдействие и помощ от страна на ВКБООН; няма данни да е поискал достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение; присъствал е преводач. Фактите, които жалбоподателят твърди в настоящото производство са изложени в предходното, като обосновано е прието, че са извън приложното поле на ЗУБ. Необосновано е изложението в бежанската история относно опасенията за военната служба, като било счетено, че лицето напуска страната си поради икономически причини, както това е посочено от самия жалбоподател и интервюто, още повече, че искал да бъде върнат в Германия, където междувременно бил пребивавал след първата подадена молба за закрила по ЗУБ. Подробно е обсъдено положението в [държава] съгласно актуална справка. Към настоящата последваща молба не са представени доказателства пред административния орган. Не може да се приеме, че към настоящия момент са се появили нови факти. Освен това липсва и каквато и да е конкретика в твърденията за положението в [държава], считано общо като такова което застрашава жалбоподателя при връщането му в страната по произход. В процесния случай не са се появили и от кандидата не са представени нови факти, още по-малко съществени такива. В подробно обсъдената актуална справка не се установяват нови обстоятелства относно действителното положение в [държава]. Общодостъпните средства също не сочат промяна, а са в посока затихване на конфликта в държавата по произход. Разпоредбата на чл.76а от ЗУБ дава възможност за преценка, предвид чл.13, ал.2 от ЗУБ подадена последваща молба за международна закрила, с оглед евентуалното ѝ недопускане до разглеждане в ново административно производство, ако с тази молба търсещият закрила не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Преценката за наличието на основанието по чл.13, ал.2 от ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган, а разпоредбата на чл.58, ал.5 от ЗУБ няма отношение към това, този орган да указва изрично на чужденеца, какви обстоятелства следва да изложи в последващата си молба. Поради изложеното, съдът счита, че решението на интервюиращия орган е издадено в изискуемата от закона писмена форма, като са изложени подробни и непротиворечиви мотиви, описващи фактическата обстановка, релевантна за случая, както и основанията, които обуславят отказа на решаващия орган да допусне до производство за международна закрила последващата молба, съдържа необходимото съдържание. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съответства и на материалния закон, поради което административният акт е законосъобразен. При извода за липса на основания по чл.146 от АПК, които да характеризират оспорения административен акт като незаконосъобразен, то жалбата е неоснователна, а издаденият административен акт е законосъобразен. Мотивиран така и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът