Решение № 202 от 8.6.2012 г. на Районен съд - Монтана по дело № 70570/2010 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 69 ал. 1 от Закона за наследството, по реда на чл. 346 от ГПК и чл. 353 ГПК -производството е във фазата по извършване на съдебната делба.

С решение от 04.11.2011 година съдът се е произнесъл, като е приел, че е налице съсобственост между Р.Б.В., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx и К.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx xxxx, придобита по силата на наследствено правоприемство по отношение на ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ:

• С идентификатор 48489.10.124.1.2, представляващи съседни самостоятелни обекти в сградата; жилище, апартамент – две на брой, с обща площ от 122 кв. м или за всяко жилище – от по 61 квадратни метра по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрена със Заповед № РД 18 – 29/05.04.2006 година на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, които жилища са построени в имот с идентификатор 48489.10.124, целият имот от 512 кв. м, с адрес: ул. xxxx xxxx, стар идентификатор 2678, квартал 48, парцел ХVІІ, - С идентификатор 48489.10.124.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрена със Заповед № РД 18 – 29/05.04.2006 година на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, със застроена площ от 58 кв. м, представляваща постройка на допълващото застрояване, изградено в имот с идентификатор 48489.10.124; при съседи на имотите: 48489.10.123; 48489.10.113; 48489.10.112; 48489.10.110; 48489.10.125 и 48489.10.127; като е определил е и квотите им: по ½ /Една втора/ идеална част за всеки от съделителите.

Решението по допускане на съдебната делба, което е със сила на присъдено нещо, е в сила от 29.11.2011 година.

Във втората фаза на производството са направени искания по сметки от страна на съделителя К.Б.П.. Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Допусната е и назначена съдебно-техническа оценъчна експертиза за делбените имоти, както и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице М.Д., приети от съда и неоспорени от страните.

Съдът, при преценка на събраните във втората фаза на производството писмени и гласни доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

По извършване на съдебната делба:

Съобразно чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми.

Преценката, дали преустройството, което се предвижда по одобрения инвестиционен проект е значително и дали би довело до неудобства, по-големи от обикновените, се извършва от съда.

Значителни преустройства са онези, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на жилището, свързани са с промяна предназначението на обекта, премахване на стени, прокарване на електрическа и водопроводна инсталации, да изисква значителна техническа трудност, специални материали и умения, които да правят преустройството трудно за изпълнение.

Разпоредбата на чл. 39 ал. 2 ЗС визира възможността общият имот да бъде поделен на самостоятелни дялове без значение преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Разпоредбата на чл. 203 ЗУТ детайлизира правната уредба, като поставя императивно формулираното изискване обособяването в самостоятелни обекти на частите от сградите или другите обекти да се извърши при спазване на строителните правила и норми. Разделянето на един обект не може да се извърши без проект за разделяне и становище на компетентния административен орган - главния архитект на общината. Но дори и при наличие на техническата възможност за разделянето и одобряването на архитектурния проект, съдът преценява дали то е допустимо с оглед изискването на чл. 203 ЗУТ да не е свързано със значително преустройство или неудобства, по-големи от обикновените. Поделяемостта на даден обект и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост следва да бъдат съобразени не само с наличието на конкретния, преминали административната процедура по одобрение архитектурен и съпътстващи го (В и К, Ел., О. В и др. ) проекти, но и с наличието на обективни данни относно значителността на преустройството и свързаните с тяхното извършване неудобства. Наред с обективните технически изисквания законодателят е дал възможност на съда да съобрази поделяемостта във всеки конкретен случай с конкретните видове СМР, техния обем и неудобства на съсобствениците, свързани с тяхното реализиране.

В конкретния случай са допуснати до делба два недвижими имоти: апартаменти в град Монтана, с идентификатор 48489.10.124.1.2, представляващи съседни самостоятелни обекти в сградата; жилище, апартамент – две на брой, с обща площ от 122 кв. м или за всяко жилище – от по 61 квадратни метра по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрена със Заповед № РД 18 – 29/05.04.2006 година на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, които жилища са построени в имот с идентификатор 48489.10.124, целият имот от 512 кв. м, с адрес: ул. xxxx xxxx, и постройка за допълващо застрояване, като правата на съделителите са равни.

Предвид посочените площи и на двата имота, за които е установено по безспорен начин да са обособени като самостоятелни жилища, е възможно разпределението им, за което не е налице спор между страните и по повод което съдът е длъжен да се съобрази.

При това разбиране, счита, че жилищната сграда в град Монтана е поделяема между страните при спазване на изискванията на ЗУТ, съобразно квотите, при които е допусната делбата, и всеки от съделителите следва да получи в реален дял отделен имот.

Поначало, разделението във втората фаза на делбата е възможно да стане чрез теглене на жребий, когато се съставя, предявява и обявява за окончателен проект за разделителен протокол, и след влизане в сила на решението по чл. 351 от ГПК се тегли жребий по реда на чл. 352 от ГПК, а така също и чрез отреждане на дялове от съда по реда на чл. 353 от ГПК, респективно чрез възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 и сл. от ГПК (последният способ само в случай, че недвижимият имот е неподеляем). В настоящия казус обаче, вариантът за разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК е приложим и не следва да се прилага разпоредбата на чл. 348 от ГПК за изнасянето им на публична продан.

Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите, имуществената общност е реално поделяема и съдът във втората фаза на делбата може да разпредели имотите, тъй като тегленето на жребии не е необходимо в случая, предвид наличието на два имота и двама съделители, като от значение е и обстоятелството за стойността им, местоживеенето на всеки един от тях.

Предвид горното, съда счита, че са налице предпоставките на чл. 353 ГПК и делбата следва да се извърши чрез разпределяне на дяловете на отделните съделители, като на Р.Б.В. се постави в дял процесния апартамент: ПЪРВИ ЕТАЖ от сграда с идентификатор 48489.10.124.1.2, с площ от 61 квадратни метра, което жилище е построено в имот с идентификатор 48489.10.124, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрена със Заповед № РД 18 – 29/05.04.2006 година на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, стар идентификатор 2678, квартал 48, парцел ХVІІ целият имот от 512 кв. м, с адрес: ул. xxxx xxxx, състоящо се от антре, кухня, две стаи и баня и ½ /Една втора/ идеална част от имот, с идентификатор 48489.10.124.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрена със Заповед № РД 18 – 29/05.04.2006 година на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, със застроена площ от 58 кв. м, представляваща постройка на допълващото застрояване, изградено в имот с идентификатор 48489.10.124; при съседи на имотите: 48489.10.123; 48489.10.113; 48489.10.112; 48489.10.110; 48489.10.125 и 48489.10.127; а на съделителя К.Б.П. – в дял да се разпределят имотите, както следва: ВТОРИ ЕТАЖ от сграда с идентификатор 48489.10.124.1.2, с площ от 61 квадратни метра, което жилище е построено в имот с идентификатор 48489.10.124, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрена със Заповед № РД 18 – 29/05.04.2006 година на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, стар идентификатор 2678, квартал 48, парцел ХVІІ целият имот от 512 кв. м, с адрес: ул. xxxx xxxx, стар идентификатор 2678, квартал 48, парцел ХVІІ, състоящо се от антре, кухня, дневна, спалня, баня-тоалетна, ведно с избено помещение от 13.53 кв. м и ½ /Една втора/ идеална част от имот, с идентификатор 48489.10.124.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрена със Заповед № РД 18 – 29/05.04.2006 година на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, със застроена площ от 58 кв. м, представляваща постройка на допълващото застрояване, изградено в имот с идентификатор 48489.10.124; при съседи на имотите: 48489.10.123; 48489.10.113; 48489.10.112; 48489.10.110; 48489.10.125 и 48489.10.127.

За определяне пазарната стойност на имотите е представена съдебно-техническа оценъчна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, която се възприема изцяло от съда, като дадена компетентно, обективно и безпристрастно от вещото лице М.Д., и без да е заинтересована от изхода по делото, съобразно което пазарната стойност на процесните имоти е както следва:

• на първия етаж и постройката, представляваща допълващо застрояване – 16 300.00 лв.;

• на втория етаж, избеното помещение и постройката, представляваща допълващо застрояване – 25 050.00 лв. За пълнота на изложението и изрично уточнение следва да се посочи, че в тези стойности са и стойностите за извършените подобрения в имота, за които се установи, че са направени единствено от съделителя К.Б.П.. Предвид правата на страните, а именно по ½ част от делбените имоти, то общата стойност на делбената маса, касаеща недвижимите имоти възлиза на сумата от 41 350.00 лв.

Делът на всеки от съделителите възлиза на сумата от 20 674.00 лв., касаеща недвижимите имоти.

Предвид фазата на съдебната делба, съдът намира, че следва да извърши разпределението на имотите, посочено по –горе, което съответства и с волята на страните.

ОТНОСНО ИСКАНИЯТА ПО СМЕТКИ.

К.Б.П., при спазване императивната разпоредба на чл. 346 ГПК, в първото по делото заседание след влизане в сила решението по допускане на съдебната делба е предявил исканията за сметки, касаещи процесните имоти.

Съобразно приетото допълнително заключение на вещото лице М.Д., неоспорено от страните и което съда приема и приобщава като доказателство по делото, както и от събраните гласни доказателства, в лицето на А.М.М. и Б.И.М., чиито показания съда кредитира и приема за истинни и обективни, без да са заинтересовани от изхода по делото, а и не без значение е обстоятелството в насока признанието на самата ищца – съделител, че никога не е живяла в имота и не е извършвала каквито и да било подобрения, посочените от П. подобрения в целия имот са извършени от него. Безспорно се установи, че на първия етаж са поставени фаянсови плочки, обикновена мозайка и теракотни плочки в банята и кухнята, подменени са кабели в електрическата инсталация и е направено парно отопление на кухнята. Доводите на процесуалния представител на ищцата, че няма да ползват парното отопление и то следва да се демонтира, като не смята, че същото представлява подобрение, и за него не следва да се заплаща никаква стойност, не се споделят от докладчика по делото. Установяването на извършените подобрения, които са увеличили стойността на първия етаж, който се поставя в дял на ищцата, както и всичко направено за запазване целостта и здравината на целия имот, за да има пазарната стойност посочена по-горе към настоящия момент и касаещо извършен ремонт на покрива, изграждане на комини, смяна на улуци, изградена външна мита мозайка по стени и мозайката по външните стъпала, като са установени и площите им, съда не приема като необходим ремонт, за да се изключат разходите от подялбата им между страните, т. е. всеки от съсобствениците е длъжен да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си, а ищцата не установи да е участвала по какъвто и да било начин в тежестите, касаещи нейната част.

При това разбиране, съда, съобразно стойността на всеки от дяловете, съобразено и със стойността на извършените в тях подобрения и извършените външни ремонти на сградата и по постройката на допълващо застрояване намира, че от приетата пазарна стойност на двата отделни самостоятелни обекта следва да се приспадне стойността на извършените подобрения и по този начин пазарната стойност на първия етаж е от 15 450.00 лв., като подобренията в него са от 850 лв., а на втория етаж пазарната стойност е от 16 195 лв. /като съда съобразява, че ответникът е извършил подобренията на значителна стойност на втория етаж и те са от 8 855 лв. / или разликата в стойността на двата дяла е от 745 лв., който ответникът следва да заплати на ищцата за уравнение делът, а ищцата – на ответника – сумата от 1 155.00 лв. за установените в имотите подобрения, а именно: половината от стойността на подобренията по сградата, т. е. общите части и на първия етаж, която е от 2 310.00 лв.

С извършването на съдебната делба и разпределянето на недвижимите имоти се дължат и държавните такси, които съда следва да определи за всеки от съделителите.

Предвид горното, съдът на основание чл. 353 ГПК и чл. 346 ГПК,