Решение № 54 от 18.3.2024 г. на Районен съд - Оряхово по дело № 696/2023 г.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба с Вх. № 3865/30.11.2023 г., изпратена по подсъдност от РС Козлодуй, депозирана в последния на 07.11.2023 г. от П. Н. П., ЕГН •••••••••• от гр. Враца, ж.к. „Младост“, бл. 2, вх. „Б“, ап. 40, действащ чрез адв. Г. П. Г. от САК срещу Районен съд – Козлодуй, представляван от административния си ръководител Г.П.С. – Председател на РС Козлодуй за заплащане на сумата от 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и разноски в производството. От името на ищеца се твърди, че на 25.07.2022 г. в РС Козлодуй е образувано гр. дело № 992/2022 г. от настоящия ищец П. Н. П., с предмет заплащане на положен от ищеца труд, като делото е разпределено на съдия Ж.Г.Д.-А. – пети състав на РС Козлодуй. На последната са били разпределени наред с цитираното гражданско дело още 58 идентични по своя предмет и характер дела, като на останалите три състава в РС Козлодуй също са били разпределени дела от същия вид и предмет – на втори състав – 58 дела, на четвърти състав – 54 дела и на трети състав – 59 дела, като всички тези 171 броя дела на другите съдебни състави са разгледани и приключени в разумен срок (до края на април 2023 г., с няколко изключения, отложени по обективни причини и приключени до 25.09.2023 г.). Сочи се, че на 12.09.2023 г. съдията-докладчик по гр. дело № 992/2022 г. е насрочила дата за провеждане на първо открито заседание по делото на 07.11.2023 г., като за периода от образуването му до насрочването на делото са изминали една година и два месеца, а до провеждането на заседанието – повече от година и три месеца. Във връзка с това се твърди, че е нарушен разумният срок за разглеждане и решаване на делото от съда, позовавайки се на четири критерия на Европейския съд за правата на човека – фактическа и правна сложност на делото, поведение на страните, поведение на решаващия съд и важност и характер на делото за ищеца, подробно анализирани и съотнесени към образуваното от настоящия ищец гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй. Въз основа на изложените съображения ищецът е заявил претенцията си за неимуществени вреди, които оценява на 1000 лв., излагайки доводи, че в един дълъг период от време е изпитвал чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, породени именно от соченото необосновано забавяне на разглеждането на правния спор по гр. дело №992/2022 г. по описа на РС Козлодуй, допуснато от съдията-докладчик по него - съдия Ж.Г.Д.-А.. В представения отговор, с който се оспорва предявеният иск, ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Не се оспорват обстоятелствата, че по искова молба на П. Н. П., постъпила в РС Козлодуй съда 25.07.2022 г. е образувано гр. дело № 992/2022 г., което е разпределено на съдия Ж.Г.Д.-А., като на последната в периода 18.07.2022 г. –26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 992/2022 г. още 58 идентични по своя предмет и характер дела. Не се оспорва също, че от образуване на гр. дело № 992/2022 г. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца. Твърди се, че с определение от 12.09.2023 г. докладчикът е насрочил открито съдебно заседание по гр. дело № 992/2022 г. за 07.11.2023 г., което е проведено и делото е обявено за решаване, с постановено в законен срок решение по него на 27.11.2023 г. Сочи се, че в периода от образуване на делото до насрочването му на 12.09.2023 г. съдът е извършвал подготовка за разглеждането му в закрити разпоредителни заседания, като този период е включвал две съдебни ваканции, в които делото не се разглежда, предвид предмета му – от 15.07.2022 г. до 01.09.2022 г. и от 15.07.2023 г. до 01.09.2023 г. Подробно са описани произнесените от съда актове по делото в закрити заседания и движението му до момента на неговото насрочване, като освен посочените две съдебни ваканции се твърди, че са били налице и обективни пречки съдията-докладчик да насрочи и разгледа по-рано гр. дело № 992/2022 г., тъй като общо 76 дни е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност, съгласно 5 броя болнични листове, приложени по делото. Релевира се, че в периода на разглеждане и решаване на гр. дело № 992/2022 г. на съдията-докладчик са били разпределелени общо 403 броя наказателни и граждански дела, като следва да се има предвид, че цитираното дело има за предмет общо три обективно съединени иска, с участие на трето лице помагач и включва голям обем доказателствен материал. При горните съображения ответникът намира предявения иск за неоснователен и недоказан по основание и размер, като моли същият да бъде отхвърлен, тъй като не е налице неоснователно забавяне при разглеждането на гр. дело № 992/2022 г. по вина на съдията-докладчик, като не са налице и причинени на ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната прекомерна продължителност на съдебното производство. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи: От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС за образуването и движението на гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй се установява, че делото е образувано на 25.07.2022 г., със страни П. Н. П. /ищец/ срещу ОД на МВР Враца /ответник/, разпределено на съдия Ж.Д.-А.. С разпореждане в закрито заседание от 26.07.2022 г. съдията-докладчик е постановила размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, като отговорът от ответника ОД на МВР Враца е постъпил на 12.08.2022 г.. На същата дата ответникът е поискал привличане на трето лице по делото - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като е предявил против третото лице обратен иск. На 30.09.2022 г. съдията-докладчик, с определение от проведено закрито заседание, е оставила без движение предявения обратен иск и е дала указания на ответника да отстрани констатирани нередовности – за внасяне на държавна такса. В тази връзка на 13.10.2022 г. ответникът ОД на МВР Враца е отстранил нередовностите на обратния иск и е внесъл указаната от съда държавна такса. На 25.11.2022 г., с определение от проведено закрито заседание, съдът е конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Последното на 01.02.2023г. е подало отговор, както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца. На 12.09.2023 г., с определение от проведено закрито заседание по чл. 140 ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото. На 07.11.2023 г. е проведено първото открито съдебно заседание по гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй, в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. На 27.11.2023 г. съдът се е произнесъл с Решение № 527/27.11.2023 г. по спора, като след това са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението. От приетите по делото 5 броя болнични листове на съдията – докладчик по гр. дело № 992/2022 г. се установява, че за периода до насрочване на делото с определение от 12.09.2023 г., съдията-докладчик е отсъствала от работа, поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а именно: - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни – т. е. общо 76 дни ползван отпуск поради временна неработоспособност от страна на съдия Ж.Д.-А.. По делото е разпитан един свидетел на ищеца – Г.Д.Г., който споделя, че познава ищеца от дълги години, тъй като работят с него в РУ АЕЦ Козлодуй. Твърди, че ищецът е водил дело в РС-Козлодуй, което е имало забавяне, в резултат на което го е виждал, че се ядосва, тъй като много се е забавило неговото дело, а той не знае причината, поради която се бави. Съдът възприема с вяра показанията на свидетеля, като логични, последователни и обективни. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Същият е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен. Съгласно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Основателността на исковата претенция е свързана с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес от предявяването на иска, а именно: 1/ наличие на образувано и водено гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй, със страни – ищец П. Н. П. /настоящият ищец/ и ответник ОД на МВР Враца; 2/ изминал период от време - от образуване на гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй до насрочването му в открито съдебно заседание, в който съдът неоснователно е бездействал и с това е нарушил правото на ищеца за разглеждане на делото в т. нар. разумен срок; 3/ наличие на конкретно сочените причинени неимуществени вреди на ищеца; 4/ причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от нарушаването на правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок - т. е. да е налице причинноследствена връзка между твърдяното забавяне на делото /от образуването до насрочването му/ и причинения на ищеца вредоносен резултат; 5/ установяване в производството на размера на претендираните неимуществени вреди. С определение № 16/15.01.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че по искова молба на П. Н. П., постъпила в РС Козлодуй на 25.07.2022 г., е образувано гр. дело № 992/2022 г., разпределено на съдия Ж.Г.Д.-А., че на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 992/2022 г. още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер, както и че от образуване на гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца. В практиката на ВКС, сред която и Решение №272 от 27. 01.2020г. по гр. дело №924/2019г., IV г. о. се приема, че „при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на гражднаски производства, също поначало е от значение общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно съединените искове в производството, наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от самата страна, поради злоупотреба с права, недобросъвестно извършване на процесуалните действия, шиканиране и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесулани действия за дисциплиниране“. Деликтната отговорност по ЗОДОВ е обективна и въпросът за вината не подлежи на преценка – чл. 4 от ЗОДОВ. Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Следва да се посочи също, че изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването. Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Между страните по делото не са спорни обстоятелствата за образуването, администрирането и приключването на делото, като дати и действия на страните. Общата продължителност на гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй е била една година и четири месеца – от образуването му на 25.07.2022 г. до 27.11.2023 г., когато е постановено съдебното решение по него. От посочения период претенцията на ищеца касае нарушаване на разглеждането на делото в разумен срок - до датата на насрочването му /12.09.2023 г./. Няма спор между страните, че ищецът П. Н. П. е образувал в РС Козлодуй на 25.07.2022 г. гр. дело № 992/2022 г., разпределено на съдия Ж.Г.Д.-А., че на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 992/2022 г. още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер, както и че от образуване на гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца. Безспорно се установява от справката за движение на гр. дело № 992/2022 г., че в периода от 01.02.2023 г., когато са постъпили отговорите по обратния иск и исковата молба от страна на трето лице - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, до насрочване на делото с определение от 12.09.2023 г., по делото не са извършвани никакви процесуални действия. В този почти осеммесечен период съдията-докладчик по делото е ползвала 72 дни отпуск поради временна неработоспособност в периодите от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни и от 13.03.2023 г. до 15.05.2023 г. - 64 дни, в които настоящият съдебен състав отчита наличието на обективна невъзможност от нейна страна за предприемане на действия по делото. През 2022 г. се наблюдава също период на забавяне в произнасянето на докладчика по процесното дело, а именно – от 12.08.2022 г. /получаването на отговор на исковата молба и предявен обратен иск/ до 30.09.2022 г. /оставяне без движение на обратния иск за внасяне на държавна такса/ се установява, че около месец и половина съдията-докладчик също неоснователно е бездействала във връзка с проверката на обратния иск и оставянето му без движение. Също така след внасянето на държавната такса по обратния иск с молба от 13.10.2022 г., съдът едва на 25.11.2022 г. е разпоредил в закрито заседание конституирането на третото лице-помагач, приемането на обратния иск за разглеждане и неговата размяна по чл. 131 от ГПК – т.е. повече от месец след отстраняването на нередовността на обратния иск, в който също е проявено неоснователно бездействие във връзка с размяната на обратния иск. Отчитайки горните периоди, в които докладчикът не е упражнявал трудова дейност съдът намира, че са налице няколко периода на неоснователно бездействие на съдията-докладчик и липса на пречки за предприемане на действия по движение и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, а именно – за периода от 12.08.2022 г. до 30.09.2022 г. /около месец и половина/, за периода от 13.10.2022 г. до 25.11.2022 г. /близо месец и половина/, 01.02.2023 г. до 12.03.2023г. /месец и половина/ и от 16.05.2023 г. до 12.09.2023 г. /близо четири месеца/. Едва на 12.09.2023 г. е произнесено определение по чл. 140 от ГПК, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г. Неоснователни са доводите на ответника, че наличието на две съдебни ваканции в периода от образуване на делото, до разглеждането му в открито съдебно заседание, обосновават и оправдават бездействието на съдията- докладчик по гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй в тези периоди – от 15.07.2022 г. до 01.09.2022 г. и 15.07.2023 г. до 01.09.2023 г.. Действително съдебните ваканции влючват разглеждането на определена категория дела /чл. 329, ал. 3 от ЗСВ/, сред които не попада като предмет гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй, но не изключват произнасянето на съдията в закрити разпоредителни заседания, каквото е заседанието по подготовка и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В тази връзка следва да се отбележи също, че след постъпването на отговора по исковата молба на ищеца от 12.08.2022 г. и предявения обратен иск от 12.08.2022 г., едва на 30.09.2022 г. /след повече от месец и половина/ последният е оставен без движение за внасяне на държавна такса, което също касае произнасяне в закрито заседание на съдията-докладчик, респ. е действие, което не се обхваща или забранява от съдебна ваканция, нито зависи от нея. Неоснователно се явява и другото възражение на ответника, с което обосновава защитата си, а именно високата натовареност на съдията- докладчик от РС Козлодуй и факта за разпределените й в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г., наред с цитираното гр. дело № 992/2022 г., още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер, вкл. общо 403 броя наказателни и граждански дела, в периода на разглеждане и решаване на гр. дело № 992/2022 Ноторно известен факт е, че РС Козлодуй не е съд с висока натовареност, а дори да се приеме, че е такъв, то този факт не освобождава РС Козлодуй от отговорност при забавяне на делата. Същият е орган на съдебната власт, а оттам - на Държавата. Държавата е тази, която следва да предприеме нужните мерки за коригиране на натовареността на съдилищата и след като това не е сторено, то Държавата следва да понесе отговорността си за забавено правосъдие. Поради това натовареността на съответния орган /в случая на РС Козлодуй/ се явява ирелевантно по делото обстоятелство. Съгласно Решение от 10.05.2011 г. на ЕСПЧ по жалба № 37346/05 - Фингър срещу България, § 94 и § 95, държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят и на изискванията на член 6, ал. 1 от Конвенцията, вкл. задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи (Foley v. the United Kingdom, № 39197/98, §§ 38 39, 22.10.2002 г.). Това е изрично възприето и в редица решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (например Решение № 48/06.04.2020 г. по гр. дело № 1610/2019 г. на ВКС, IV г. о.). Настоящият съдебен състав приема, че цитираното гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй е разгледано извън разумния срок за разглеждане на едно гражданско дело, тъй като същото не се отличава с фактическа и правна сложност, въпреки обема на писмените доказателства по него, тъй като наред с това дело са били образувани и разпределени на същия съдия- докладчик още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер. Освен това производството се е развило в едно открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. Предвид горното и съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявения иск, съдът намира същия за доказан по основание и частично основателен по отношение на заявения размер, по следните съображения: Искът е предявен за сумата от 5001 лева /след прието увеличение на претенцията от 1000 лв. на 5001 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй. В практиката на ЕСПЧ и тази на ВКС /вж. Решение №50030/09.02.2023г. по гр. дело №785/2022г. на ВКС, IV г. о./ в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ по отношение на претендирани неимуществените вреди се приема, че „съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на съответното производство /гражданско, административно, наказателно, съдебно такова и/или в досъдебната му фаза/ причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността поради забавянето на делото, и други подобни. В случаите, когато ищецът, предявил иск по чл.2б от ЗОДОВ, твърди да е претърпял различни по вид, характер, интензитет и размер, в сравнение с обичайните неимуществени вреди, той следва при условията на главно пълно доказване да установи по делото, че те са настъпили, както и че са пряка и непосредствена последица от прекомерната продължителност на съответното производство“. По делото от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства за оборване на тази презумпция. По искане на ищеца е допуснат и разпитан свидетел, от чийто показания не се установяват претърпени неимуществени вреди от ищеца над посочените обичайни такива и не надхвърлят като интензитет тези типични вреди от производство, развило се извън разумния срок за разглеждането му. Именно затова съдът намира, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства се установява настъпването на неимуществени вреди, причинени на ищеца, които се явяват пряка и непосредствена последица от нарушаването на правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок - т. е. налице е причинно-следствена връзка между висящото гражданско дело, по което в един продължителен период не са извършвани процесуални действия по движението му от страна на съдията-докладчик по него /от 12.08.2022 г. до 30.09.2022 г., от 13.10.2022 г. до 25.11.2022 г., от 01.02.2023 г. до 12.03.2023 г. и от 16.05.2023 г. до 12.09.2023 г./ и причинения на ищеца вредоносен резултат. Последният се изразява в причинена тревога, безпокойство, стрес и неувереност в периода на очакване насрочването за разглеждане в открито съдебно заседание на гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй. В Решение №306 от 22.10.2019г. на ВКС по гр. дело №4482/2017г., IV г. о. се приема, че „на обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и праката причинноследствена връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД в смисъла, разяснен в т. I I от ППВС №4 от 23.12.1968г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата; обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и се отчита, че осъждането /признаване факта на увреждащо поведение/ само по себе си има обезщетителен ефект за пострадалия. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне размера на обезщетението по чл.2б от ЗОДОВ, следва да се съобразяват освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния срок“, предвид спецификите на конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство – брой участия в съдебни заседания, пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот на страната /жертва/; значението на делото за страната /в този смисъл може да е от значение и процесуалното качество на страната: ищец /ответник, жалбоподател/ответник, трето лице/, вкл. видът и размерът на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на увредения. Тежестта на горните обстоятелства, които не са и изчерпателно посочени, няма как предварително да бъде определена с обща значимост към всички случаи на определяне на окончателния размер на обезщетението по чл.2б от ЗОДОВ. Съдът ги преценява с оглед конкретния спор.“ В настоящия случай следва да се отчете, че разглеждането на делото пред РС Козлодуй е продължило над една година, че същото не се характеризира с фактическа и правна сложност, разгледано и обявено е за решаване с провеждане на едно открито съдебно заседание, страните не са създавали пречки за движението и разглеждането му и делото е имало значителна важност за ищеца, предвид неговият предмет - конституционното му право на достойно заплащане на положен труд. Поради това съдът пирема, че доказани се явяват в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав на обективната деликтна отговорност на Държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй са необходими 950 лева. Този размер на обезщетението за неимуществени вреди съответства на характера и степента на търпените страдания, предвид описаните по-горе обстоятелствата и високата инфлация в страната, както и отчитайки периодите на неоснователно бездействие от страна на съда по делото. След 01.02.2023 г. са били налице всички предпоставки за подготовка и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което е сторено едва на 12.09.2023 г., с произнасяне на определение по реда на чл. 140 ГПК, а делото е било насрочено за 07.11.2023 г. От този почти осеммесечен период съдът отчете времето, през което съдията-докладчик е ползвала 72 дни отпуск поради временна неработоспособност, при което неоснователното й бездействие за 2023 г. се свежда до около шест месеца, а за 2022 г. – около три месеца. Съдът намира, че тази сума от 950 лв. справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 992/2022 г. по описа на РС Козлодуй, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпените притеснения за развитие на делото, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността, поради забавянето на делото, които вреди са установени в настоящото производство, а не да служи за безвъзмездно набавяне на средства. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2024 г. - 933 лв., а критерият по чл. 52 ЗЗД налага да се отчита и съществуващата обществено – икономическата обстановка в страната и нивото на инфлация в Държавата /която след м. февруари 2022 г. достигна своите рекордни нива за цялата 2022 г. и към настоящия момент е далеч от своите нормални граници/, поради което съдебната практика следва да се съобразява с тези нива, като увеличава и размера на присъжданите обезщетения. Главницата от 950 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението. По разноските: С оглед изхода на делото и уважаването на иска спрямо ответника за сумата от 950 лв. за причинени неимуществени вреди /с отхвърляне за разликата до предявените 5001 лв./, същият следва да заплати на ищеца заявените от него разноски за внесена държавна такса от 15 лв., а на адв. Г. от САК - адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, съобразявайки уважената част от претенцията и отчитайки положения от пълномощника труд. Съдът определя адвокатското възнаграждение на адв. Г. от САК за защитата в производството в размер на 400 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, което се явява справедливо и разумно по смисъла на параграф 21 от Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС. В тази връзка възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението се явява неоснователно, предвид определения размер на същото, съгласно цитираната наредба, положения от пълномощника труд и приетото с цитираното решение на СЕС. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК, Районен Съд-Оряхово, трети състав