Решение № 150 от 17.1.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 637/2024 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административното дело е образувано по жалба от М. Н. А. А. А., [държава], род. на 01.01.2001 г., [ЛНЧ], чрез адвокат Л. С. М. – Х., против Решение № 12100/21.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ – МС/, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалните разпоредби на закона и в явно несъответствие с целите на закона и международните норми, задължителни за РБългария, като член на ЕС. Решението е в явно нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не може да се установи и докаже по безспорен начин, че положението в [държава] – Х., е б. и с. място, без да е налице предпоставка за б. н. и в. д.. Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган с конкретни указания. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. Л. С. М., която поддържа жалбата. Твърди, че следва да се има в предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като обжалваното решение е издадено при съвсем различна обстановка, в която се е намирала [държава] и е позовано на доклади и справки от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, които отразяват съвсем различно локално местно и международно положение на [държава]. Заявява, че тъй като решението е постановено в съвсем друга обстановка смята, че това е основание за неговата отмяна, съответно за връщане на преписката за ново разглеждане и постановяване на ново решение, с което да бъде преразгледана бежанската му история, с оглед на новите факти и обстоятелства настъпили към настоящия момент. Не претендира разноски с жалбата и в съдебно заседание. Представя писмена защита с допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспореното решение. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, не се явява. Представлява се от юрисконсулт З. Г. Т., който оспорва жалбата и моли, да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че оспореното решението е правилно и законосъобразно, тъй като дори да е издадено при друго положение в страната, счита че, както към момента на издаването му, така и след промените липсват основания за предоставяне на международна закрила, доколкото не се установява степен на б. н. в страната, според решението на Съда на ЕС за предоставяне на хуманитарен статут. Още повече, към настоящия момент обстановката е променена в положителна посока, като доказателство за това е, че десетки хиляди с. б. се з. в страната си. Излага допълнителни съображения в писмени бележки, които представя в съдебно заседание. Не претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище, че от гледна точка на формалните изисквания на закона от материален и процесуален аспект оспореното решението отразява и съответства на същите и в този смисъл са налице условия да бъде оставено в сила. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата приобщени по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят М. Н. А. А. А. е подал молба за закрила до ДАБ при МС, чрез РПЦ [населено място] с вх. № 273/24.07.2024 г.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП3877/24.07.2024 г. като М. Н. А. А. А., [държава], роден на [дата]. в [държава], Х., със същия постоянен адрес, е. п. а., р. м. – с., с о. о., без п., н., без документ за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за с. – м., б., б., с. и тяхното местонахождение. С Писмо рег.№ 3877/24.07.2024 г. председателят на ДАБ при МС е изискал от Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС писмено становище по постъпилата от М. Н. А. А. А. молба за закрила, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В отговор е постъпило писмо с рег. № М-12472/02.08.2024 г. (рег.№ УП-3877/11.09.2024 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС, адресирано до председателя на ДАБ при МС, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", към настоящия момент ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, регистрирано в РПЦ – Баня, към ДАБ – МС като М. Н. А. А. А., р. на................... г., [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Под рег. № УП 3877/30.09.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. Н. А. А. А., р. на............. г., [ЛНЧ], рег.№ УП -3877. В хода на интервюто чужденецът заявява, че напуснал [държава] от А. за [държава] през м. юни 2024 г.. Бил е една седмица в Г., две седмици в И. и една седмица в О., след което на 06.07.2024 г. е преминал в България нелегално с помощта на трафикант. Разказва, че последният му адрес в [държава] бил в А., Х., която територия не била под с. р.. Твърди, че р. му живеят в [държава], но не може да живее при тях, защото щели да го в. в.. Твърди, че не е получавал п.. На въпроса защо е напуснал държавата си на произход сочи, че е напуснал [държава] защото търси б.. Защото нямал р. и не било б., имало б.. Твърди, че лично спрямо него не било о. н., не е бил з. и з.. Заявява, че би се в. в [държава], ако се с. п.. С Решение № 12100/21.11.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Н. А. А. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. В решението си административният орган е посочил, че в производството по издаването му не се установило наличието на основателни опасения от п., които да обуславят предоставянето на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ на молителя. Административният орган е приел, че по отношение на молителя не са били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ, тъй като той не прави твърдения, релевантни на цитираните разпоредби и не са налице предпоставки за да се приеме, че същият е бил п. да н. или да остане извън [държава] по причина на реална о. от с. н. или е., и., н. или у. о. или н.. Административният орган е приел също, че не съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че М. Н. А. А. А. в к. му на ц. л., ако бъде в. в [държава], ще п. п. и з. по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната, тъй като не може да се приеме, че той е бил и. на р. о. от т. п., като т. з. срещу ж. или л. му на ц. л., поради б. н. в случай на в. международен или вътрешен к.. Предвид информацията, че ситуацията в [държава] не достига до границите на мащабен в. к., водещ до ситуация на б. н. и поради липсата на т. з. във връзка с такъв, не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно отбелязването под текста на оспореното решение, на 05.12.2024 г. същото е връчено срещу подпис на чужденеца, който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е подадена директно до Административен съд – Сливен на 19.12.2024 г. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Оспореното в настоящото производство решение е издадено от председателя на ДАБ при МС. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България. Административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват неговата незаконосъобразност. Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. Н. А. А. А. като ч. по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция "Национална сигурност" съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, регистрирано в РПЦ – Б., към ДАБ – МС като М. Н. А. А. А., р. на............. г., [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 от ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 от ЗУБ/, в който е отразено, че молителят няма какво да добави към изложеното, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от председателя на ДАБ - МС индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 от ЗУБ/, като са съобразени фактите и обстоятелствата, изложени от молителя в проведеното с него интервю. Взето е решение, с което на молителя М. Н. А. А. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ/. Настоящият съдебен състави приема, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ "статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея". Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ/. В конкретния случай М. Н. А. А. А. не е заявил твърдения за осъществено спрямо него п. поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира, че на същия са н. основни п. или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до н. на основните му п., достатъчно т. по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е п. поради е. си /а./ или р. си /м.-с./ п. в страната по произход. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата п. към е. г. е достатъчно основание за о. от п.. Молителят не бил п. а., не бил и а., о. Не може да се обуслови извод за о. спрямо молителя п. по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по п. по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход. Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от п., особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на у. или о., изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Напускането на [държава] заради в. и б., а впоследствие и на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от л. характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя п., то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, п. или о., вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя п., то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ. С оглед изложеното съдът приема, че административният орган правилно е формирал извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ "хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.". Не се доказва в конкретния случай реална о. от т. п. спрямо М. Н. А. А. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил а. или о. в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/. Не се установява, че той е бил п. на п. /ф. или п. по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на б. н.. С т. 39 от решението на СЕС "се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни о. от п., основани на р., р., н., п. мнение или п. към определена с. г., то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на б. н. в страната му" /в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспорения акт, че следва да се вземе предвид влиянието на международни организации, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка от 27.12.2024 г., но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, конкретно за жалбоподателя като л., представляват реална о. съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала б. у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална о. от т. п. спрямо М. Н. А. А. А., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/. В този смисъл е Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение. Съдът намира за неоснователно заявеното в допълнително представената по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя, че тъй като в цитираната справка на ДАБ от 27.12.2024 г. се твърди, че [държава] все още се намира в хуманитарна криза и това е основание за отмяна на оспореното решение. Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална о. от т. п. срещу л. на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се установяват /в този смисъл е Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/. Следва да се има предвид, че от цитираната справка се установява, че г. Р. А., с. г. на В. к. за б. на ООН (ВКБООН), заявява пред The New Humanitarian, че според числата, събрани от длъжностни лица в съседните страни, около 19 400 с. са се завърнали от 8 декември 2024 г. насам - денят, в който б. обявяват контрол над Д., а Б. А. н. страната. Тези данни включват 10 000 души от [държава], 8 700 от [държава] и 340 от [държава]. Според посоченото в справката „Ситуацията със сигурността в [държава] остава многостранна, като някои райони се стабилизират, докато други се борят с липса на закон и ред, разселване и големи хуманитарни потребности. Транспортните връзки между С. и Д. са възобновени, отразявайки връщането към нормалните услуги в някои райони. Хуманитарните участници продължават да се справят с критичните пропуски в услугите, особено за разселеното население и за завърналите се лица. В [държава] ВКБООН работи с временните власти на граничните пунктове и в ключови правителствени служби, които възобновяват дейността си, включително Дирекцията по социални въпроси. Присъствието и наблюдението на границата от вътрешността на [държава] са възстановени. Завръщанията на бежанци продължават в относително малък брой в сравнение с общата численост на с. б. в региона, но има нарастваща и редовна тенденция. Т. официални лица съобщават, че от 8 декември насам около 25 000 души са се завърнали в [държава]. Пак считано от същата дата, около 51 000 с. са се завърнали от всички съседни страни, през официалните гранични пунктове. Броят на с., завърнали се само през последните две седмици, вече надхвърля общия брой с., чието завръщане ВКБООН наблюдава през цялата 2023 година. От изложеното може да се направи извода, че ситуацията в [държава] се е подобрила значително след датата на издаване на оспореното решение, като разбира се тя не е напълно безпроблемна, но според изложеното в справката на ДАБ от 27.12.2024 г. не могат да се направят изводи, че по отношение на жалбоподателя М. Н. А. А. А. са налице условията за предоставяне хуманитарен статут. В този смисъл съдът приема, че въпреки че административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед изложеното по-горе относно актуалната справка на ДАБ от 27.12.2024 г. и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, то същият правилно е отхвърлил искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/. По отношение на жалбоподателя липсват също така предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – ч. от неговото с. по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Предвид изложеното по-горе следва изводът, че за М. Н. А. А. А. не е приложим принципът за з. за в. по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Следва да се добави и, че М. Н. А. А. А. д. е н. държавата [държава], за да се з. другаде, от желание за п. и причини от л. х., което го прави м., а не б., съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, поради което и с оглед твърденията на жалбоподателя, следва да се приеме, че същият цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По така изложените съображения, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за това от страна на процесуалния представител на административния орган. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 85, ал. 1 и 4 от ЗУБ, съдът