Решение № 114 от 15.1.2021 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1776/2020 г.

Производството е по реда на чл. 129 и 155 от ДОПК, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Жалбоподателят – „Айбес“ ЕООД с ЕИК 204491253 от гр.Пловдив, ул. „Драва“ № 10, представлявано от А.А.чрез адв.А. обжалва Акт за прихващане и възстановяване / АПВ/ № П-16001620045195-004-001/10.04.2020 г., издаден от М.Б.– инспектор по приходите в частта, потвърден с Решение № 278/16.06.2020 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в която е отказано възстановяване на пълния размер на претендираната лихва при условията на чл.92, ал.10 от ЗДДС относно закъснялото възстановяване на ДДС по приключила процедура и с която е възстановена лихва от 4342, 13 лева, вместо претендираната лихва в размер на 19559 лева.

В жалбата, както и в защитата на адв. А. се излагат подробни съображения относно фактическата обстановка. Моли се да бъде постановено решение, с което да се уважи жалбата, да се отмени АПВ /потвърдено с горепосоченото решение в частта, с която е отказано възстановяването на пълния размер на лихвите и се върне преписката на ТД на НАП – Пловдив с указания. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът по жалбата - директор на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. П., в становище на л. 34 намира жалбата за неоснователна, като моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че оспорения административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесният АПВ е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция ОДОП – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок срещу акта, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:

С процесния АПВ / л. 17/ е извършена проверка по повод подадено искане с № 11540/ 12, 03, 20г. с което се претендира възстановяване на ДДС в размер на 129177лв и лихви 19559лева. Установено е че лицето няма публични задължения, поради което и на осн. Чл. 129 от ДОПК е възстановена недължимо събрана сума в размер на 129177лв ДДС и 4342лева лихва.

С процесното Решение / л. 11 / на Директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е потвърден изцяло АПВ № П-16001620045195-004-001/10.04.2020 г., издаден от М.Б.– инспектор по приходите.

От страна на жалбоподателя по делото се представиха Решение № 107/04.03.2020 г. за отмяна на ревизионен акт, както и молба с доказателствени искания, т.е. молба до ТД на НАП - Пловдив по реда на чл.192 от ГПК за представяне на справки-декларации за периоди – м.май 2018 г., м.юни 2018 г. и м.юли 2018 г., както и молба за ССЕ.

В съдебната фаза Съдът е допуснал ССЕ с в.л. П., която да отговори на следните задачи, а именно:

1. Какъв е резултатът на дружеството по СД по ЗДДС за месец май 2018 г.? Така декларираният резултат възстановен ли е като сума на дружеството или влиза в процедура по приспадане по чл.92 от ЗДДС и кой данъчен период е първият месец от процедурата? 2. Какъв е резултатът на дружеството по СД по ЗДДС за месеците юни и юли 2018 г.? Към изтичането на процедурата по приспадане има ли сума за възстановяване и в какъв размер е тя? Посочена ли е сумата за възстановяване и в коя СД по ЗДДС в кой данъчен период след приключване на процедурата е посочена тя? 3. На коя дата и какъв е размерът на възстановената на дружеството сума по приключилата процедура? При извършване ревизията на дружеството променян ли е резултатът по СД по ЗДДС за периоди месец май 2018 година – месец юли 2018 година? 4. Да изчисли какъв е размерът на дължимата лихва върху главницата за възстановяване, считано от изтичането на 30-ия ден от подаването на СД по ЗДДС, в която сумата е посочена за ефективно възстановяване до датата, на която главницата по тези СД по ЗДДС е ефективно възстановена по банковата сметка на дружеството? ТД на НАП Пловдив на 02.11.2020 г. представят документи по отношение на „ Айбес“ ЕООД, както следва:

1. Заверени разпечатки от ИС на НАП на подадени по електронен път справки-декларации за Данък върху добавената стойност /ДДС/ ведно с протоколи /уведомления за прием и дневници за покупки и продажби за период от м.05/2018 г. до м.07/2018 г.:

• вх.№ 16003650271/14.06.2018 г. /за м.05/2018 г./ - 4 л.

• вх.№ 16003668543/11.07.2018 г. /за м.06/2018 г./ - 4 л.

• вх.№ 16003705050/14.08.2018 г. /за м.07/2018 г./ - 4 л.

2. Заверено копие на ревизионен акт № Р-16001618005002-091-001/12.12.2019 г. и ревизионен доклад № Р-16001618005002-092-001/25.11.2019 г. /общо 18 л./ 3. Заверени разпечатки от ИС на НАП на подадени по електронен път справки-декларации /СД/ по ЗДДС ведно с уведомление за приемане и дневници за покупки и продажби:

• СД за ДДС вх.№ 16003650271/14.06.2018 г. – 4 л. /за дан. период м.05.2018 г./ - СД за ДДС вх.№ 16003668543/11.07.2018 г. – 4 л. /за дан. период м.06.2018 г./ - СД за ДДС вх.№ 16003705050/14.08.2018 г. – 4 л. /за дан. период м.07.2018 г./ 4. Приложено заверено копие на Ревизионен акт № Р-16001618005002-091-001/12.12.2019 г., ведно с документи, удостоверяващи връчването му / общо 6 л./ 5. Приложено заверено копие на Ревизионен доклад № Р-16001618005002-092-001/25.11.2019 г., ведно с документи удостоверяващи връчването му / общо 18 л. / Съдът е приел ССЕ / л. 74 / в която в.л. потвърждава, че започва процедура по чл. 92 от ЗДДС, която приключва в с подаването на СД по ЗДДС за месец юли 2018 година, с вх. № ДД.1600-3705050 на 14 август 2018 година в ТД на НАП - Пловдив, като дружеството е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 129 177, 07 лева по реда на чл. 92 от ЗДДС.

В заключителната част на експертизата експерта посочва че:

1. Дружеството декларира с подадена СД по ЗДДС за м.05.2018г. ДДС за възстановяване в размер на 129177, 07лв., 2. Резултата на дружеството по СД по ЗДДС за месеците юни и юли 2018г. е нулев. Няма извършвани покупки или продажби. Към месец юли 2018г., процедурата по чл.92, ал.1 от ЗДДС приключва. Процедурата приключва с резултат-ДДС за възстановяване в размер на 129177, 07лв. В СД за месец 07.2018г. с вх.№16003705050/14.08.2018г. е посочено ДДС подлежащо на възстановяване, в размер на 129177, 07лв. Сумата е декларирана в клетка 82.

3. С АПВ №П-16001620045195-004-001/10.04.2020г. е възстановено на дружеството ДДС в размер на 129177, 07лв. и лихва в размер на 4342, 13лв.При извършената ревизия на дружеството резултата по ЗДДС за периода месец май 2018г.-месец юли 2018г., не е променян. Той е-ДДС за възстановяване в размер на 129117, 07лв.

4. Размера на дължимата лихва върху сумата от 129177, 07лв. за периода 14.09.2018г.-10.04.2020г. е 20634, 10лв.

Съдът от правна страна следва да посочи следното:

Заключението на вещото лице е прието в присъствието на процес. представител на НАП, не е оспорено и съдът счита, че няма пречка да бъде кредитирано, съобразно с другите приети по делото доказателства.

Това са факти, които вещото лице е установило въз основа на доказателствата по админ. преписка на делото.

Законодателят е постановил в чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, че „Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство ".

При това положение съдът счита, че ТД на НАП – Пловдив дължи на жалбоподателя освен възстановяването на сумата, която е върната с АПВ от 10 април 2020 година, но също така и лихвата върху посочената сума. Като по силата на законовата норма, лихвата е дължима, считано от 15 септември 2018 година до 10 април 2020 годината, датата на издаване на АПВ, с което е възстановено декларирането ДДС по СД по ЗДДС.

След като има подадена СД по ЗДДС с посочена сума за възстановяване по реда на чл. 92 от ЗДДС, то срокът за възстановяване на тази сума е този посочен в чл. 92 от закона и той е 30-дневен от подаването на СД.

Вещото лице в т. 4 от заключението си твърди, че на дружеството се дължи лихва върху сумата от 129177, 07лв. за периода 14.09.2018г.-10.04.2020г. в размер на 20634, 10лв.

В случая следва да се приеме, че нормата на чл. 92 от ЗДДС се явява специална правна норма спрямо общия текст на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, т.е когато възстановяване става по повод на условията на чл. 92 от ЗДДС, с подадена СД по ЗДДС, то правното основание за определянето на лихвата следва да бъде по реда на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, а не по чл. 129, ал. 6 от ДОПК.

Съобразно практиката на СЕС по повод възстановяване на надвзет данък върху добавената стойност, следва да се приеме, че началният срок от който се дължи лихвата следва да бъде - не срокът за приключване на ревизията, а определеният 30-дневен срок за възстановяване.

Неправилното приложение на мат.закон налага отмяната на оспореното АПВ и връщане на преписката на ТД на НАП - Пловдив с указания лихвата да бъде определена и възстановена считано от дата 14.09.2018 година и съобразно размера определен в т. 4 на заключителната част на ССЕ на вл. П.. Предвид изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните съдебни разноски / л. 140/ в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на юк. П. за неоснователно, тъй като определения хонорар е в минимума по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Предвид горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът