Решение № 1976 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 487/2024 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от М. К. А. О., [ЛНЧ], г. на •••, с адрес: [населено място], •••, •••, РПЦ на ДАБ при МС, подадена срещу Решение № 6760 от 10.06.2024 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне с. на б. и х. с. на М. К. А. О.. В жалбата си оспорващият твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Излага съображения, че в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ административният орган е приел, че не са налице тези основания и е игнорирал факта, че причината да напусне страната си на произход е свързана с н. на з. за н. ж. и с. Счита, че неправилно административният орган, в противоречие с материалния закон е приел, че ••• е трета сигурна държава за него. Моли съда да отмени оспореното решение, ведно със законните последици от това. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Оспорващият заявява, че желае да остане в България, тъй като положението му в ••• било в о., понеже бил д. от а., а в ••• не му издавали документи за пребиваване, връщали го в •••. Посочва, че преди да и. от а. е било спокойно, не е имал з. от никого. Уточнява, че при проведеното в административното производство интервю казаното от него е било записано по начина, по който го е казал, поради което не е необходимо да се слуша звукозаписът, изготвен по време на интервюто. Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмени бележки чрез упълномощен процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт. Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, счита, че решението на административния орган е законосъобразно. Административният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по молба за предоставяне на международна закрила Вх. № ОК-13-402 от 05.03.2024 г. на РПЦ – [населено място], до ДАБ на МС, от М. К. А. О., г. на •••. Оспорващият е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 23303 от 05.03.2024 г., като М. /с. и./ О. /б. и./ К. А. /ф. и./, от м. п., г. – ••• е. п. – а., р. на [дата]. в •••, •••, р. – с., о. – о., с. п. – [с. п.], документ за самоличност – н. свидетелство за управление на МПС № ••••••, издадено от ••• на 17.01.2012 г. В регистрационния лист е посочено, че в. а. е. Регистрационният лист е изготвен в присъствието на п. Оспорващият е р. с [ЛНЧ]. С оспорващия М. К. А. О. е проведено интервю на 21.03.2024 г. в присъствието на п. от а. е. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег. № УП 23303 от 21.03.2024 г. Оспорващият е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. По време на интервюто е посочил, че: е напуснал ••• през 2016 г., като е заминал за ••• н.; живял е в •••; на 14.02.2024 г. е влязъл н. България с помощта на т. и на ••• м. от о. е бил з.; в ••• е работил н.; не е имал документи, издадени от ••• и затова е напуснал; докато е живеел в •••, не е имал проблеми; напуснал е •••, заради б. си д., което имало н. от б., но не го п., защото нямало к.; не е отишъл в •••, за да се снабди с к., за да не го върнели в •••; не е бил арестуван в ••• или в друга държава; през м. април или м. май••• г. е бил в. в [населено място], но е и. от к.; не е имал проблеми заради е. си п., нито заради и. от него р.; не е участвал в р. о.; имал с. - О. К. А., р. през •••, с която с. б. в ••• през ••• г., и д. - О. К. А., р. в ••• на •••, които се върнали в •••, когато той напуснал •••; не е членувал в п. п. или о.; не е бил член на в. г.; напуснал е страната си, заради п. му с к. и че е и.; не му е било о. н.; не е било о. н. върху негови близки и роднини. В Писмо Рег. № М-7810 от 09.05.2024 г. /Рег. № УП 23303 от 13.05.2024 г. на ДАБ при МС/ на Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето М. К. А. О., в случай че отговаря на условията по ЗУБ. С Решение № 6760 от 10.06.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне с. на б. и х. с. на М. К. А. О.. В мотивите е прието, че за молителя не са налице условията за предоставяне на с. на б. по чл. 8 от ЗУБ и за предоставяне на х. с. по чл. 9 от ЗУБ. Решението е връчено на оспорващия на 25.06.2024 г. Жалбата срещу решението е подадена на 05.07.2024 г. По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ: Справка Вх. № ЦУ-812 от 11.03.2024 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка /към 11.03.2024 г./ в •••; Справка Вх. № ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 23.08.2024 г./ в •••.; Справка Вх. № ЦУ-841 от 15.03.2024 г. относно •••, съдържаща актуална към 15.03.2024 г. информация относно обществено-политическото положение в страната, положението на с. б. в ••• и достъпът до международна закрила и до основни услуги, защитата на с. б. срещу връщане, отношението на т. в. към с. б.; и Справка Вх. № ЦУ-2017 от 27.09.2024 г. относно •••, съдържаща актуална към 27.09.2024 г. информация относно общото положение в страната, обществено-политическата обстановка, как т. законодателство регламентира и защитава правата на б. в •••, отговаря ли ••• на определението за „трета сигурна държава“ относно гражданите на •••, търсещи международна закрила, и положението на с. к. и отношението на официалната власт към тях. Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена в предвидения в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона форма, съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави с. на б. и х. с. на оспорващия. Оспореното решение е издадено и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. От доказателствата по делото е установено, че в хода на административното производство, от компетентен интервюиращ орган, с ч. е проведено интервю в присъствие на п. и на е., който молителят за закрила в. – а. Интервюто е удостоверено официално с протокол, съгласно чл. 63а, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗУБ. Текстът на протокола е бил п. на ч. на р. от него а. е., като му е била дадена възможност да прави коментари по него, да предостави разяснения за грешки в п. или за отразени в него неточности, непосредствено след края на интервюто, съгласно чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ. Протоколът е подписан от оспорващия с изрично потвърждение, че няма възражения по написаното в него, като по този начин е потвърдил, че съдържанието на протокола правилно отразява проведеното с него интервю. В същия смисъл е и изричното изявление на оспорващия, заявено в проведеното открито съдебно заседание на 24.10.2024 г. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на оспорващия за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа. Предпоставките за предоставянето на с. на б. и на х. с. са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на ч. се предоставя с. на б. в Република България – ч. да е извън държавата си по произход и да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от п., а от друга страна – това п. да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в б. и. на кандидата за с. данни, като се отчете произходът на п., дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. Оспорващият е регистриран в РПЦ – [населено място] при ДАБ, като с. г., предвид което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме •••. В разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ п., релевантно за предоставянето на б. с., нито в държавата му по произход, нито в •••, където е пребивавал п. ••• г. Оспорващият не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от п., основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, п. е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на п. могат да бъдат физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат по дискриминационен начин. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от оспорващия б. и. и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от п. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено п. от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - •••, нито в страната, в която е пребивавал след това - •••. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на •••, е обстоятелството, че е и. от к., тъй като не искал да у. във в. Макар и административният орган да приема за достоверна информацията, представена от кандидата за закрила, за напускането на ••• през ••• г., правилен е изводът, че това действие само по себе си не представлява опасност от п. в •••. Оспорващият не е заявил да е бил търсен или да са предприемани някакви действия срещу него от страна на в. в •••. Посочил е, че са живеели в район, където р. не може да влезе и че с помощта на ООН е бил изведен от •••. Липсват по делото доказателства за наличие на действия на п. по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ. Липсват и доказателства за действия от страна на властите или други субекти, извършващи п., визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за п. или дискриминация към с. г. Той не е бил з. и върху него не е било о. н., както и самият той е заявил в интервюто си. Същият не е о. и не е бил п. от официалните власти, не е бил з. или п. по етнически или религиозни причини нито в •••, нито в •••. В б. и. на кандидата за убежище не се съдържат твърдения за конкретни действия на п. или п. с мащаб, достигащ границата на п., нито за р. от такова. Съгласно приложената по делото справка за общото положение на с. б. в •••, с. б. се регистрират, получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до права и услуги, уредени в Регламента за временна закрила. Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на с. на б. Относно наличието на предпоставки за предоставяне на х. с. на ч., следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата на произход и държавата ••• да е изложен на реална опасност от т. п., като с. н. или е., или и. или н. или у. о., или н., каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма и изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на х. с. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма х. с. се предоставя на ч., който не отговаря на изискванията за предоставяне на с. на б. и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от т. п., като: т. з. срещу ж. или л. на цивилно лице поради б. н. в случай на в. м. или в. к. Наличието на т. и л. з. срещу ж. или л. на цивилно лице поради б. н. в случай на в. в. или м. к. е формулирано като т. п. и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като б. или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на т. и л. з. срещу ж. или л. на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива з. може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия в. к. б. н., преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените з. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и правилно, с оглед фактите е преценил б. и. на ч., съобразно разписаното в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и обстоятелството, че М. К. А. О. е пребивавал на територията на ••• в продължение на ••• г. Правилен е изводът на административния орган, че причината в ••• да не му бъде издаден документ е нежеланието на ч. да кандидатства за такъв в •••, където е бил регистриран, бил му е издаден документ за предварителна регистрация и в срок до 30 дни е следвало да се обърне към •••• и е щял да получи такъв, но е предпочел да отиде в •••. Работил е н. в •••, но е бил установяван от служителите на реда без документи. През времето на своя престой в т. с. се е издържал работейки, през ••• г. е с. б., а през ••• г. се е р. д. му, на което е бил и. а. за р. Липсват твърдения спрямо ч. да е о. н. С изложени подробни изводи, които се споделят от съда, като съответни на доказателствата, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки държавата •••, в която е пребивавал оспорващият след напускането на •••, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на кандидата за закрила. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю, може да се направи извода, че същият няма основания да се опасява за ж. или с. си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на о. от п. или т. п., като и., н. или у. о., или н.. С оглед данните, съдържащи се в приетите справки относно •••, следва да се приеме, че с. г. може да се установи на територията на •••, където той може да поиска и да получи закрила от т. в. Административният орган е извършил преценка, както на изложената б. и., така и на сигурността в тази държава, и правилно е установил, че ••• се явява трета сигурна държава за кандидата. Видно от справките, касаещи •••, на територията на държавата няма в. к. до степен на изключително и б. н., а по отношение на б. се предоставя режим на временна закрила, като кандидатите получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до права и услуги, уредени в Регламента за временна закрила. Съгласно чл. 21, т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС, Дирекция „Международна дейност“ изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за б. п. Следователно цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. Относно доводът на оспорващия, че в ••• за него не съществува защита от принудително връщане в •••, административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвените справки и правилно е приел, че ••• са явява трета сигурна страна за кандидата. Това се потвърждава и от Решение № 247 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет на Република България, с което и на основание чл. 98, ал. 1 от ЗУБ е приет Списък на сигурни страни на произход по отношение на търсещите закрила - Приложение № 1 и Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила - Приложение № 2. В националния списък на трети сигурни държави е включена и •••, по отношение на която е установено и прието, че отговаря на критериите, разписани в § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, при произнасяне по молбата за с. да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Извършената преценка за липса на основания оспорващият да се опасява за ж. или с. си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от п. или т. п., като и., н. или у. о., или н., и че за кандидата е възможно да се завърне в •••, не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна на оспорения акт. В този смисъл е възприетото в практиката на Върховния административен съд по сходни случаи, изразена в Решение № 2496 от 17.03.2022 г., постановено по адм. дело № 12323/2021 г. по описа на ВАС, Решение № 3889 от 20.04.2022 г., постановено по адм. дело № 12324/2021 г. по описа на ВАС, Решение № 6890 от 23.06.2023 г., постановено по адм. дело № 4075/2023 г. по описа на ВАС, Решение № 6200 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело № 3627/2024 г. по описа на ВАС и Решение № 9019 от 22.07.2024 г., постановено по адм. дело № 3768/2024 г. по описа на ВАС. По изложените съображения, оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен