РЕШЕНИЕ

№... /...

04.10.2023 г., гр.......

В

И М Е Т О

Н А

Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в следния

състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Дайана Антова,

като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №20051 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Мотиви

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.357, ал.1, вр. чл.222, ал.3 oт KT.

Образувано е във връзка с постъпила в срок искова молба от Н. Г. Н., срещу........, ЕИК:

......, със седалище и адрес на управление: гр......., ул. „......“ №......, представлявано от.....- Управител, с която се иска признаване дължимостта на сума от 7 000 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, във връзка с прекратено на основание чл.381, ал.1, т.3 от КТ, на 02.10.2021г. трудово правоотношение между страните, за длъжността „Началник, цех“ в производствена база в гр........, съобразно Заповед №495/01.10.2021г., поради намаляване обема на работа. Претендира се остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 8 271, 95 лв., съобразно връчен фиш, от които преди съдебното сезиране е изплатена частично по банков път сума от 1 271, 95 лв., като сумата от 144, 53 е удържана за сметка на работника за невърнат акумулаторен винтоверт. Претендира се остатък от 7 000 лв., във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Иска се присъждане на разноски.

Ответното дружество не е подало в срок отговор на искова молба, уведомено надлежно на 16.06.2023г.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен. Съображенията за това са следните:

Приложени към исковата молба са преписи на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и на фиш за трудово възнаграждение за м.10.2021г.

В публично съдебно заседание ищецът представя извадка от трудовата си книжка, видно от която изслуженото време при ответника е от 27.06.2007г. до 02.10.2021г., както и справка от НОИ, ТП- гр.В. Търново, съгласно която считано от 01.09.2019г. ищецът има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съдът достигна до следните правни изводи:

За правото на обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ е необходимо работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от възрастта и от основанието за прекратяване на правоотношението. При наличие на тези предпоставки възниква право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като това обезщетение е допустимо да се изплаща само веднъж. Кумулативно изискуемите предпоставки за придобиване право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание и към момента на прекратяване на правоотношението работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на 10 години трудов стаж при един и същ работодател. Видно от писмените доказателства ищецът е работил при ответника за периода от 27.06.2007г. до 02.10.2021г. Налице е и второто изискване на закона- придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на прекратяване на правоотношението- 02.10.2021г. По отношение размера на задължението не е налице спор между страните, видно от разменената писмена кореспонденция, направената удръжка и частичното плащане в полза на работника. С оглед на горното исковата претенция е основателна в заявения размер.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ работникът, който е страна по трудов спор не дължи разноски по производството, с оглед на безплатния характер на производството по трудови дела. Традиционно разпоредбата се прилага в искови производства по Гл18 от КТ. При уважаване на предявените от работника искове работодателят следва да заплати дължимата държавна такса за съдебното разглеждане на спора. В настоящия случай, ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса за заповедното производство от 140 лв.. С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат и разноски от 140 лв.- дължима държавна такса за исковия процес, която следва да бъде заплатена в полза на бюджета на съда.

На основание разпоредбата на чл.242, ал.1, предл.III от ГПК, следва да се допусне служебно предварително изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение, в частта му, с която се присъждат обезщетение за работа.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника........, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр......., ул. „......“ №......, представлявано от.....- Управител, че в полза на ищеца Н. Г. Н., ЕГН: ••••••••••, съществува вземане за следните суми: сума от 7000 /седем хиляди/ лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, във връзка с прекратено на основание чл.381, ал.1, т.3 от КТ, на 02.10.2021г. трудово правоотношение между страните, за длъжността „Началник, цех“ в производствена база в гр........, съобразно Заповед №495/01.10.2021г.на управителя на работодателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2023г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7396/2023г. по описа на СРС, 165 състав.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1, предл. III от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената сума.

ОСЪЖДА........, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр......., ул. „......“ №......, представлявано от.....- Управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Н. Г. Н., ЕГН: ••••••••••, сума в размер общо на 140 /сто и четиридесет/ лв., представляващи сторени съдебно разноски по заповедното дело.

ОСЪЖДА........, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр......., ул. „......“ №......, представлявано от.....- Управител, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на Държавата, по сметка на СРС, сума в размер на 140 /сто и четиридесет/ лв., представляващи разноски по исковото дело.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като частта, с която се постановява предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на решението на страните, чрез процесуалните им представители.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________