Решение № 3119 от 26.9.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 817/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявен от Д. П. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ул. С. № •, против С. Б. И. - Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В., ул. Т. № •, иск с правно основание чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9778, 25 лв. (след допуснато изменение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за извършени подобрения през периода януари-юли 2019 г. в следния недвижим имот: апартамент № •, находящ се в гр. В., ул. С. в. № •, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: • по КККР на гр. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба ищецът излага чрез адв. В. В. от АК-В., че в периода януари-юли 2019 г. е извършил подобрения от строителен характер в апартамент №•, находящ се в гр. В., ул. С. в. № •, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: • по КККР на гр. В., на значителна стойност, както следва: 1) материали за ремонт на подове в коридор, хол и кухненски бокс: грунд - 2 бр. х 7 лв., мрежа - 65 кв.м. х 3, 5 лв., лепило - 20 бр. х 28 лв., подово отопление - 16 кв.м. х 65 лв., теракот - 40 кв.м. х 130 лв., фугираща смес - 4 кг. х 10 лв., праг - 1 бр. х 300 лв., крепежи - 1 бр. х 100 лв. или общо: 7481, 50 лв.; 2) труд за ремонт на подове в коридор, хол и кухненски бокс: грундиране - 35 кв.м. х 3 лв., замрежване с флексово бяло лепило за теракот - 65 кв.м. х 3, 50 лв., монтаж подово отопление - 16 кв.м. х 15 лв., полагане на теракот - 35 кв.м. х 45 лв., монтаж праг - входна врата - 1 бр. х 64 лв. или общо 2211, 50 лв.; 3) материали за ремонт на под на тераса: грунд - 2 бр. х 7 лв., мрежа - 30 кв.м. х 3, 50 лв., хидроизолация - 3 бр. х 80 лв., лепило - 20 бр. х 28 лв., лепило - 3 бр. х 22 лв., теракот - 35 кв.м. х 130 лв., фугираща смес - 4 кг. х 10 лв., крепежи - 1 бр. х 100 лв. или общо 5675, 00 лв.; 4) труд за ремонт на под на тераса: грундиране - 32 кв.м. х 3 лв., замрежване с хидроизолация - 32 кв.м. х 6, 50 лв., полагане на теракот - 30 кв.м. х 45 лв. или общо: 1654, 00 лв.; 5) материали за ремонт на баня: грунд - 1 бр. х 7 лв., мрежа - 20 кв.м. х 3, 50 лв., лепило - 6 бр. х 28 лв., теракот - 25 кв.м. х 65 лв., фугираща смес - 2 кг. х 10 лв., крепежи - 1 бр. х 5 лв. или общо: 1895, 00 лв.; 6) труд за ремонт на под на баня: грундиране - 20 кв.м. х 3 лв., замрежване с хидроизолация - 10 кв.м. х 6, 50 лв., замрежване с лепило - 10 кв.м. х 6, 50 лв., полагане на теракот - 20 кв.м. х 45 лв. или общо: 1090, 00 лв.; 7) материали за ремонт на под на спалня: грунд - 1 бр. х 7 лв., мрежа - 12 кв.м. х 3, 50 лв., лепило - 6 бр. х 28 лв., теракот - 15 кв.м. х 130 лв., фугираща смес - 2 кг. х 10 лв., крепежи - 1 бр. х 5 лв. или общо: 2192, 00 лв.; 8) труд за ремонт на под на спалня: грундиране - 12 кв.м. х 3 лв., замрежване с лепило - 12 кв.м. х 6, 50 лв., полагане на теракот - 12 кв.м. х 45 лв. или общо 654, 00 лв.; 9) материали за ремонт на стени на хол: грунд - 2 бр. х 7 лв., топлоизолация - 40 кв.м. х 5 лв., мрежа - 40 кв.м. х 3, 5 лв., лепило - 20 бр. х 28 лв., теракот - 40 кв.м. х 600 лв., фугираща смес - 4 кг. х 10 лв., крепежи - 1 бр. х 15 лв. или общо 24969, 00 лв.; 10) труд за ремонт на стени на хол: грундиране - 40 кв.м. х 3 лв., замрежване с флексово лепило за теракот - 80 кв.м. х 3, 50 лв., полагане на топлоизолация - 40 кв.м. х 15 лв., полагане на теракот - 40 кв.м. х 80 лв., изхвърляне на отпадъци - 150 лв. или общо 4200, 00 лв.; 11) материали за ремонт на стени на коридор: грунд - 1 бр. х 7 лв., топлоизолация - 14 кв.м. х 5 лв., мрежа - 14 кв.м. х 3, 5 лв., лепило - 7 бр. х 28 лв., теракот - 14 кв.м. х 600 лв., фугираща смес - 2 кг. х 10 лв., крепежи - 1 бр. х 15 лв. или общо: 8757, 00 лв.; 12) труд за ремонт на стени на коридор: демонтаж гипс, картон и профили - 14 кв.м. х 5 лв., грундиране - 14 кв.м. х 3 лв., замрежване с флексово лепило за теракот - 28 кв.м. х 3, 50 лв., полагане на топлоизолация - 14 кв.м. х 20 лв., полагане на теракот - 14 кв.м. х 80 лв., изхвърляне на отпадъци - 150 лв. или общо 1540, 00 лв.; 13) материали за ремонт на стени на спалня: грунд - 1 бр. х 7 лв., топлоизолация - 27, 8 кв.м. х 5 лв., мрежа - 27, 8 кв.м. х 3, 5 лв., лепило - 7 бр. х 28 лв., теракот - 27, 8 кв.м. х 600 лв., фугираща смес - 2 кг. х 10 лв., крепежи - 1 бр. х 15 лв. или общо 17154, 30 лв.; 14) труд за ремонт на стени на спалня: демонтаж гипс, картон и профили - 27, 8 кв.м. х 5 лв., грундиране - 27, 8 кв.м. х 3 лв., замрежване с флексово лепило за теракот - 55, 68 кв.м. х 3, 50 лв., полагане на топлоизолация - 27, 8 кв.м. х 20 лв., полагане на теракот - 27, 8 кв.м. х 80 лв., изхвърляне на отпадъци - 150 лв. или общо: 3058, 28 лв. Твърди, че общата стойност на направените разходи в процесния имот към момента на тяхното извършване била в размер на 107000 лв. Излага, че подобренията били извършени, докато между страните се е развивало производство по предявен от ищеца установителен иск срещу ответницата, да се признае за установено между страните, че ищецът е собственик на апартамента, но искът бил отхвърлен с решение № 1384/25.11.2019 г., постановено по гр. д. № 427/2019 г. на ВОС. Сочи, че по време на производството по гр.д. № 427/2019г. по описа на ВОС ответницата се е противопоставяла на използването на имота от страна на ищеца и на извършените от него подобрения. Твърди, че е имал намерение за своене на имота и се е намирал в него на основание уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по гр.д. № 51/2018 г. на Апелативен съд - В. за 1/2 ид.ч. от имота, а по отношение на другата 1/2 ид.ч. на основание сключен предварителен договор за покупко-продажба от • г. Сочи, че е имал качеството на трето лице по изп. д. № • по описа на ЧСИ Д. Я., което е имало претенция за собственост по отношение на имота, придобит от ответницата на публична продан по същото ИД. Излага, че е релевирал възражение за тези подобрения във висящо гр.д. № • г. по описа на ВРС, образувано по иск на ответницата срещу него за ползите, от които била лишена, докато било висящо производството по гр.д. № •г. по описа на ВОС, тъй като поискания от нея въвод във владение на имота в качеството ѝ на купувач от публична продан бил спрян от съда до приключване на спора за собственост, но ВРС отказал разглеждане на възражението. По изложените съображения моли за уважаване на искА. Претендира присъждането на разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. Б. И. - Г., чрез процесуалния му представител - А. Х., с който искът се оспорва по основание и размер. Възразява, че с влязло в законна сила решение №• г., по гр.дело №• г. на ВОС е отхвърлен като неоснователен, както главният иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца върху процесния имот въз основа на придобивна давност за периода от 01.06.2007 г. до 06.03.2019 г., така и евентуалният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване право на собственост върху 1/2 ид. част от имота, като придобита въз основа на уважен конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В производството не било установено ищецът да е упражнявал фактическата власт върху процесния имот с намерение да го придобие на основание сключен предварителен договор без достоверна дата от 01.06.2007 г. с неговата майка. Оспорва ищецът да е бил владелец на имота, на което и да е от посочените в исковата молба основания - нито по силата на решението, с което е уважен конститутивния иск по чл.19 ал.З ЗЗД, нито по силата на предварителен договор от 01.06.2007 г. Оспорва ищецът да е бил във фактическо владение на процесния имот преди 2016 г., когато по изпълнителното дело е заявил, че е лице, което желае да заплати дълга по изпълнителното дело и да придобие имота, т.е. изявил е своето убеждение, че този имот не е негов. Понеже не притежава имота е сключил предварителен договор с друго лице - Ш., през 2016 г. и е водил срещу него делото по чл. 19, ал.3 о т ЗЗД. Твърди, че ищецът знаел за задълженията на майка си - длъжник и ипотекарен гарант в периода след вписването на ипотеката, предвид действията му по изпълнителното дело. Счита, че фактическата власт на ищеца никога не е била в обема на права на собственост, била е непрекъснато обезпокоявана от действията на кредитора в изпълнителния процес, не е осъществена в период от 10 г., а намерението за своене е изключено от действията на самия ищец, като владението е прекъснато още с образуването на изпълнителното дело през 2013 г. Счита, че на ищеца не се дължат разноски за направа на подобрения, тъй като няма качеството на владелец по смисъла на чл. 74 от ЗС и правата по чл. 72 от ЗС, а е бил евентуално само държател на имота. Оспорва подобренията в имота да са извършени в периода януари-юли 2019 г., като възразява, че същите са направени или преди, или непосредствено след 20.08.2013 г., когато е извършен опис на ипотекирания недвижим имот. Ответницата не оспорва, че с протокол от 19.12.2017 г. на ЧСИ е била обявена за купувач на имота при проведената публична продан и имота ѝ е възложен с постановление за възлагане от 18.01.2018 г. по изп.д. №• на ЧСИ Д. П.-Я.. Възразява, че ако подобренията са извършени от ищеца в исковия период, то той е извършил подобренията, след като е притежавал качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, т.е. знаел е, че принудителното изпълнение е насочено срещу имота, както и че процесният имот е възложен по силата на постановлението за възлагане на друго лице и въпреки това е извършил твърдените подобрения, като той не е имал съзнанието, че подобрява своя вещ, придобита на законно основание. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че с оглед прекъсване на владението с всички предприети по изпълнителното дело действия на ЧСИ, измежду които вписаната възбрана върху процесния имот на 10.07.2013 г., както и всички действия по насрочване и провеждане на публичната продан, вземането е станало изискуемо и към датата на предявяване на исковата претенция е погА.о по давност. Счита, че вписването на исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД и влязлото в сила решение по нея на 27.04.2018 г. не водят до друг извод. Счита, че с влизане в сила на постановлението за възлагане на 12.12.2018 г., вписано на 22.01.2019 г. е прекъснато владението и ищецът не може да се ползва от правата на подобрител за полезни разноски /подобрения/, извършени в имота след тази дата. Оспорва твърдените ремонтни работи да са извършени в процесния имот, както и в посочения в исковата молба обем. Оспорва ги по вид, количество, качеството и цена на вложените материали и труд. Посочва, че от исковата молба не било ясно претендираните с частичния иск разходи за кои точно материали и труд се отнасяли, какво количество и стойност формирали цената на частичния иск и къде били вложени те. Оспорва направените разноски да са били полезни и да са довели до увеличена стойност на вещта. Твърди, че претендираните разноски били обикновени разноски, свързани с текущото поддържане на имота, и не били изменили вещта, съответно не били увеличили стойността му, а също така вече били амортизирани и не можели да се използват без извършване на нов ремонт. Излага, че след извършен въвод в имота на 27.02.2022 г. било установено, че ремонтни дейности били извършвани доста назад във времето, много повече от преди три години, като стените и подовите настилки били силно амортизирани, а подовото отопление не функционирало. Теракотните плочки на терасата били поставени частично, като на места се виждала циментовата замазка, където прониквала влага. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявенят иск. Претендират се и разноски. В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. В. В., чрез който поддържа изразената позиция по спора. В о.с.з. ответницата се явява лично, представлява се и от адв. А. Х., чрез който поддържа изразената позиция по спора. Ответницата доразвива подробно доводите си в писмени бележки. След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Ищецът е представил предварителен договор за продажба на недвижим имот от 2007 г. без точна дата, сключен между Йорданка Симеонова Гавраилова и ищеца Диан П. Д., с който страните са се споразумели първата да продаде на втория процесния недвижим имот за сумата от 80000, 00 лв. в шестмесечен срок от подписване на договора, както и че сумата е платена изцяло в брой при подписване на договора. Съгласно клаузата на чл. 3.1 фактическото владение на имота е предадено на купувача в деня на подписване на договора. Като доказателство по делото е прието ИД № • по описа на ЧСИ Д. Я. образувано 02.07.2013 г. по молба на „О. Б. Б.“ АД срещу Й. С. Г. въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2012 г. издаден по ч.гр.д. № • г. на ВРС в полза на банката, с който физическото лице е била осъдено да заплати на банката сумата от общо 86801, 83 лв., представляваща сбор от главница, договорни, мораторни и наказателни лихви по договор за кредит от 23.02.07 г., ведно с разноските по делото. Към молбата за образуване е приложен препис на НА № • г. на нотариус Св. Ст. - В., в който е обективирана договорна ипотека учредена в полза на „О. Б.Б.“ АД, върху собствения на Й.С.Г. апартамент № •, находящ се в жилищна сграда в гр. В., ж.к.“Б.-ю.“, построена в УПИ •, ет. • с площ от 82 кв.м., ведно с избено помещение № •, с площ от 3, 06 кв.м., както и 8, 5091% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 34, 23 кв.м. ид.ч. от дворното място с площ от 990 кв.м., в обезпечение на договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 23.02.2007 г. сключен между длъжника и банката. От материалите по изпълнителнтоо дело се установява, че на 10.07.2013 г. върху посочения недвижим имот е вписана възбрана, както и че на 20.08.2013 г. същият е описан от ЧСИ, като в протокола изрично е отразено, че време на налагане на възбраната същият е бил във владение на Йорданка Симеонова Гавраилова, на която е оставен за управление. На 30.09.2013 г. последната лично е получила на адреса на имота уведомление за насрочена публична продан от 21.10.2013 г. – 21.11.2013 г., а за последващата нова публична продан съобщението е върнато с отбелязване на 03.02.2014 г., че по сведение на съседи длъжницата не живее на адреса. На 08.03.2016 г. съобщението до нея е върнато с отразяване, че по сведение на съседи тя не живее на адреса, а там има квартиранти. Впоследствие длъжницата лично е получила съобщение от ЧСИ на 05.04.2016 г., а на 14.04.2016 г. е съставен протокол за нов оглед на имота, съгласно който достъпът до него е предоставен от длъжницата, която потвърдила че имотът е бил в нейно владение. Последващите съобщения за насрочване на нови публични продани на имота отново са получени на адреса на същият, лично от длъжницата на 16.06.2016 г., съответно на 14.10.2016 г. Видно от молба на от 22.11.2016 г. депозирана по изпълнителното дело от ищеца Д. Д., последният е отправил предложение до ЧСИ да закупи процесния имот, върху който майка му е учредила ипотека, заплащайки сумата от общо 70 000 лв. на две вноски, като с оглед направеното предложение изпълнителното производство е било спряно по молба на взискателя, но по-късно е възобновено с насрочването на нова публична продан. С молба от 27.02.2017 г. лцието Г. В.Л. Ш. е заявил на ЧСИ, че е собственик на ½ ид.ч. от ипотекирания имот по силата на прекратена СИО и е поискал спиране на публичната продан, а с молба от 05.2007.17 г. е представил обезпечителна заповед от 05.07.2017 г., издадена по гр.д. № •г. на ВОС, с което е допуснато обезпечение на предявения от физическото лице иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК против взискателя и длъжницата по изп. дело за приемане за установено, че длъжницата не е собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент, към който е насочено изпълнението. С влязло в сила на 06.06.2018 г. определение от 12.10.2017 г. производството по гр.д. № • г. на ВОС е било прекратено като недопустимо. По изпълнителното дело с молба от 07.07.2017 г. трето за изпълнението лице – П.А. Я. е представил вписани на 22.06.2017 г. в СВ-В. договор за наем за десет години на процесния имот сключен с длъжницата като наемодател, представлявана от от пълномощника си - ищецът Д.. Видно от прилижените по ИД материали за новата публична продан на имота за периода от 18.11.2017 г. - 18.12.2017 г., длъжницата е уведомена по телефона, а изпратеното до нея на адреса съобщение е върнато на 31.10.2017 г. с отбелязването, че по сведение на съсед от входа тя не живее на адреса, жилището в момента е необитаемо, като е имало квартиранти, но са напуснали. С протокол от 19.12.2017 г. на ЧСИ ответницата е била обявена за купувач на процесния имот при проведената публична продан, а на 18.01.2018 г. е издадено постановление за възлагане на имота в нейна полза, което след жалби на длъжницата и Г.В.Л.Ш. е стабилизрано с влязло в сила Решение № • г. по в.гр.д. № • г. на ВОС и е вписано в СВ-В. на 22.01.2019 г. Видно от направената по делото справка от Служба по вписванията по партидата на имота, на 26.06.2018 г. и 25.01.2019 г. са вписани едностранни сделки, по силата на които ищецът е учредил в полза на Гергана Господинова Господинова право на ползване върху ½ ид.ч. от процесния имот. По делото е представено влязло в сила Решение № • г. по в.гр.д. № • г. по описа на Апелативен съд – В., с което е отменено частично Решение № • г., постановено по гр.д. № • г. на Варненския окръжен съд, като е обявен за окончателен предварителен договор от 30.07.2016 г., изменен с анекс от 25.11.2017 г., сключен между ищеца в качеството му на купувач и трето за делото лице Г. В.Л.Ш., гражданин на Република Португалия, в качеството му на продавач, за покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, при условие, че купувачът заплати на продавача сумата от 16000, 00 лв., представляваща остатък от пълната продажна цена в размер на 25000, 00 лв., в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. Съгласно извършена от ЧСИ на 08.02.2019 г. справка в НБД длъжницата Й. С. Г. е майка на ищеца Д. П. Д.. Съобразно върната в цялост покана за доброволно изпълнение по повод насрочения въвод във владение на 26.02.2019 г. ищецът е отказал да я получи, заявявайки, че той не е ипотекарен длъжник, а е собственик и владее имота от самото му закупуване. Видно от протокол за въвод във владение на процесния имот от 02.04.2019 г., на който са присъствали и полицейски служители, с оглед изисканото от ЧСИ съдействие, в апарамента е заварен ищеца, който е заявил, че вътре има негови вещи, като със съгласието на къпувача – ответницата, му е определен срок аз изнасяне на вещите и въвода е отложен а 08.04.2019 г. Портоколът е подписан от ищеца, с отбелязване, че не е длъжник, а собственик на имота. На 05.04.2019 г. ищецът е представил по ИД обезпечителна заповед издадена по гр.д. №• г. по описа на ВОС, с която е постановено спиране на изпълнението по делото. Впоследствие с влязло в законна сила Решение № • г. по гр.д. № • г. по описа на ВОС, са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответницата искове за приемане за установено по отношение на нея, че ищецът е собственик на апартамента с идентификатор • по КККР на гр. В., въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 01.06.2007 г. до 06.03.2019 г. и в условията на евентуалност за приемане за установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от същия имот на основание влязло в законна сила съдебно решение по в.гр.д. № • г. на ВАпС, с което е уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Видно от върнатите в цялост съобщения за насрочени на 27.01.2021 г. и 21.02.2021 г. въводи във владение до длъжницата и ищеца, по сведение на съседката първата не живее там, а вторият, но и той не е намерен на адреса. Видно от протокол за въвод във владение на 27.01.2021 г., в присъстивето на ищеца и полицейски служители, въводът е отложен за 04.02.2021 г. за да бъдат изнА.и на движими вещи, а от последващите документи по ИД се установява, че ищецът е карантиниран в имота поради заболяване от ковид-19. Видно от протокол за въвод във владение на 21.02.2021 г., в присъстивето на полицейски служители и с помощта на лицензиран ключар за отваряне на вратата на апартамента, купувачът от публичната продан е въведен във владение от ЧСИ. С Определение № • г. по гр.д. № • г. по описа на ВРС, не е прието за съвместно разглеждане в процеса по предявените от С. Б. И. - Г. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 403 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД, направеното от Д. П. Д. като ответник по делото в евентуалност възражение за съдебно прихващане с негово насрещно вземане за извършени подобрения и необходими разноски в процесния имот в периода от януари 2019 г. до юли 2019 г. С влязло в законна сила на 09.11.2021 г. определение от 06.10.2021 г. обезпечението на иска по гр.д. № 427/2019 г. по описа на ВОС е отменено. Към делото е приложен документ съставен от ищеца - 11 стр. извадка на подобрения, съдържащ снимки и текст. С исковата молба са представени фактура №• г. с получател „Д.к.“ ЕООД и „В. В.К.“ ЕООД, нареждане за експедиция № • г. от „М.“ ООД и получател Д., от склад В. – Плочки, авансово плащане № • г. към договор • от 361, 36 лв., авансово плащане № • г. към договор • от 3500, 00 лв. Видно от писмо рег. №• г. от Директор на Дирекция УСКОР при Община В. ищецът е уведомен, че по сигнала му е извършена проверка и е инициирано производство по реда на чл. 225 от ЗУТ. Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства по делото посредством разпита на водените от ищеца свидетели – Н.В. В. и К.Я.К. и на водените от ответницата М.Н. П. и М.Б. М.и призованите по нейно искане на Д. З.П. - Я. и А. Н. А.. Свидетелят В. сочи, че е ходил в имота на ищеца на ул. „С.в.“ № • и същият се състои от спалня, отдясно тоалетна, голяма всекидневна с кухненски бокс и тераса. Знае, че ищецът е купувал плочки през пролетта за 2019 г. за коридора, всекидневната и за терасата, като предполага, че той е ангажирал майстори за поставянето им. Помагал на ищеца за качването на плочките, като той искал да си подобри апартамента, а като главно подобрение били именно плочките. Свидетелят сочи, че е ходил в апартамента след полагането на плочките, преди две години, към края на лятото. Излага, че на снимки от изготвената по делото експертиза, които ищецът му показал за да види сравнение между вида на апартамента и вида, в който го е видял последно, свидетелят забелязал, че терасата била разбита и като цяло снимките на съответствали на последно видяното в апартамента. Свидетелят сочи, че не е бил с ищеца, когато е купувал плочките, но му бил казал, че ги е купил от „Мартинели“. Поддържа, че знае, че ищеца има проблеми с апартамента, но не знае точно какви. Не знае той да е казвал на купувача на апартамента за тези плочки. Предполага, че плочките са монтирани 2019 г. и когато 2021 г. ходил там, всичко било сложено. Свидетелят К. сочи, че познава ищеца и че той има апартамент на ул. „С. в.“ № •. Излага, че през пролетта на 2019 г. ищецът му се обадил и той отишъл на място за да го консултира как да извърши ремонта в хола и терасата, в частност за лепене на плочки, като ищецът ангажирал други майстори за самото им полагане. Поддържа, че апартаментът се състои от баня, спалня, голям хол и тераса, като освен плочките била направена и хидроизолация, понеже понеже ищецът си поставил и подово отопление в хола-всекидневна. Сочи, че е посещавал апартамента в края на 2021 г., по празниците, като плочките били налепени, като единствено на терасата имало недовършено пространство от един квадрат. Излага, че на снимки от изготвената по делото експертиза, които ищецът му показал за да види сравнение между вида на апартамента и вида, в който го е видял последно, свидетелят забелязал голяма разлика и даже се учудил, че плочките били натрошени. Излага, че с ищеца са приятели отдавна. Свидетелят сочи, че се занимава с довършителни ремонти, в частност с плочки и за това ищецът го извикал на консултация как да се извърши самия ремонт, като това било през пролетта на 2019 г. Сочи, че плочките са закупени от „Мартинели“, като не е присъства на самото им закупуване, но на пакетите пишело „Мартинели“. Поддържа, че преди това, през 2019 г., също имало плочки, но по-малък размер. Сочи, че ищецът не му е казвaл, че апартаментът е продаден на друго лице. Излага, че след извършването на ремонта установил, че са положени плочките и има подово отопление, като това било сторено непосредствено след като консултирал ищеца. Тогава на място видял свой колега майстор, но няма спомен колко майстори е имало в апартамента. Не може да каже дали подовото отопление се е усещало през 2021 г. Свидетелката П. – Я. сочи, че води ипотекарното производство спрямо ипотекарните длъжници, т.е. майката на ищеца. Излага, че номерът на ИД е № • г. и е образувано по молба на „ОББ“ с длъжник Й. Г. Свидетелката сочи, че още от самото начало длъжницата е възпрепятствала изпълнението в имота, като описът му е извършен от втори или трети път със съдействието на районното полицейско управление през 2013 г. С подписания от длъжницата протокол за опис имотът бил оставен на отговорно пазене, като сочи, че изрично съгласно разпоредбата на ГПК на длъжника е забранено да извършва каквито и да било преустройства в имота и е длъжен да полага грижата на добър стопанин, на основание чл. 486 от ГПК. Поддържа, че делото е спирано многократно, а през 2016 г. е извършена актуализация с нов оглед на имота, като длъжницата отново е предупредена за отговорността си по чл. 486 от ГПК. Свидетелката сочи, че имотът е осребрен на публична продан в края на 2017 г., а в началото на 2018 г. е изготвено постановление за възлагане, което било обжалвано и в края на 2018 г. влязло в сила. След което започнали опитите за въвеждане на купувача в имота, като това успешно се осъществило едва през тази година, като и по този повод. делото било спирано два или три пъти. Излага се, че на първото физическо влизане в имота била помощничката на свидетелката, но протоколът на съдебният изпълнител за опис на имота е официален документ, така че каквото е изрично отразено в него, това било завареното положение. Твърди, че по време на първия опис имотът бил обзаведен и в него имало наематели, а през 2016 г. вече нямало и имотът бил изпразнен от движими вещи. През 2016 г. имало актуализация на оценката с оглед на имота, поради многократното спиране на производството, актуализация на оценката. Свидетелката сочи, че през 2016 г. е влизала в имота. Сочи, че не е имало видими разлики от посещенията през 2013 г. и 2016 г., не е било изнесено обзавеждане. Излага, че описът през 2013 г. е извършен от нейната помощничка. Поддържа, че е ходила няколко пъти в имота, но не може да посочи кога точно. Сочи, че длъжницата създавала проблеми в хода на цялото изпълнително производство. На предявените в о.с.з. снимки на л. 198 от том • г., сочи, че това е имотът в който е влизала първоначално. Сега имало повреди по терасата по време на въвода, били установени начупени плочки на терасата, за което купувачът не я е уведомявал да е предприел действия, нито е поискал от свидетелката да потърси отговорност на длъжника по реда на чл. 486 от ГПК. Не може да отговори дали от 2013 г. има промяна в настилките на стени, но видимо не е имало съществени изменения освен повредената настилка на терасата, още повече, че за изпълнителното дело значение има само и единствено това дали длъжникът е опазил имота във вида и в състоянието в което му е възложено, а ищецът е син на длъжницата. Сочи, че той многократно е посещавал кантората, подавани е молби по ИД, плащал е таксите по жалби или поне на платежни документи като вносител е отбелязан той. Излага, че той от самото начало посещавал кантората, но не може да отговори дали в писмен вид е подавал документи, като сочи, че със сигурност има лично депозирани от него молби. По време на въвода твърдял, че обитава имота, като единият въвод бил отложен поради това, че той бил карантиниран в него. На отлагането на въвода през 2019 г. присъствала помощничката на свидетелката. Имало обезпечителни заповеди. Сочи, че не може да опише цветовете на плочките, като опитът е бил 2013 г., а въводът 2022 г. Излага, че на длъжника му е забранено и от това прави извод за различните подови настилки. Поддържа, че ако в протокола е отразено, че няма промени, значи няма промени. Свидетелят А. сочи, че е извършил експертна оценка на този имот във връзка с изпълнителното дело за определяне на пазарната му стойност. Сочи, че оценката е приложена по делото и в нея всичко е описано, като това се е случило доста отдавна, през 2014 г. Поддържа, че е оглед и всичко, което е констатирано при него е описано вътре в самата оценка, включително извърштените довършителни работи. Сочи, че е видял завършено жилище. Била извършена и повторна оценка – актуализация през 2016 г, като сочи, че няма конкретен спомен за нея. Не може да каже колко пъти е ходил в имота, като има и други оценявани обекти в същата сграда. Поддържа, че 2013 г. и 2016 г. имало разлика. Сочи, че на снимките от 2014 г. видял, че има обзавеждане на жилището, а през 2016 г. няма такова. Поддържа, че в оценката е описано състоянието на подови настилки, на стени, на баня, тоалетна, на тераса. Сочи, че след 2016 г. не е посещавал имота. Сочи, че при огледите през 2014г. и 2016 г. не е имало промяна в довършителните работи, т.е. от първоначалната оценка до актуализацията, но не помни детайли. Излага че към 2019 г. не е ходил в имота. Свидетелката П. сочи, че с ответницата са близки приятелки от поне шест-седем години, като тя закупила имот в „Б.“ към края на 2017г., на публичната продан. Реално влязла в имота през февруари месец миналата година, а преди това изобщо не го била виждала. Споделяли си, че го е закупила от съдия – изпълнител, от където е малко по- евтино. Не била споделяла за състоянието вътре в имота, а единствено знаела квадратурата на схема. Свидетелката сочи, че ответницата не правила оглед на място преди закупуването на имота. Имало опити за въвод, като през април месец 2019 г. заедно с нея била там, както и с адвоката и съдия-изпълнителката, но не били допуснати вътре. От вътре излязъл ищеца, който бил с някакъв човек вътре, като им казал, че никой няма да бъде допуснат до имота и затворил вратата. Не успели да погледнат състоянието на имота отвътре. Свидетелката сочи, че никога не е имало контакт между ищеца и ответницата освен опита за въвод през 2019 г., като нито той я е търсил, нито тя него. Сочи, че знае, че в периода на влизане във въвода между С. и Д. е имало дела. Поддържа, че след февруари 2022 г. не е влизала в апартамента и не знае за незаконен ремонт, за избиване на стени, за проверки от РДНСК. Свидетелят М. сочи, че е много близък със С., познават се от повече от двадесет години като е кум на нейната сватба и кръстник на децата. Поддържа, че ответницата е закупила имот на публична продан към края 2017 г. на ул. „С. в.“ № •, с площ 82 кв.м. Сочи, че тя не е правила оглед на имота преди да го закупи, само знаела какво е разпределението му, къде се намира и квадратурата. Излага, че ответницата влязла във владение 2022 г., като пет години имала много проблеми с Д. Д., постоянно имало дела и възпрепятстване на въвода. Излага, че е присъствал на два въвода, първият през 2019 г. не бил успешен. Тогава отишли с полиция до апартамента, от който излязъл ищецът с още един човек и не ги допуснал, като имало караници и панаири. Не успели да огледат вътре в апартамента. Сочи, че тогава Д. не е споменавал на С., че има намерение да извършва ремонт в имота и нищо не е говорил с нея, като отношенията им били много враждебни. Излага, че е присъствал през 2022 г. на втория въвод. По време на опитите за извършване на въвода постоянно имало жалби и дела между ищеца и ответницата. Съгласно приетото заключение на назначената първоначална СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Т. О., описаните в исковата молба СМР са налични: 1) подовото отопление и настилката от керамични плочки в хола и кухненския бокс; 2) настилката от керамични плочки в коридора; 3) прага на входната врата; 4) настилката от керамични плочки в банята; 5) подовото отопление и настилката, но не от керамични плочки, а от ламиниран паркет в спалнята; 6) частично настилката от керамични плочки на откритата тераса. Излага се, че от претендираните ремонтни строително-монтажни работи по стените в жилището не е налично нищо, като стените на дневната с кухненски бокс, коридора и спалнята са с предстенна обшивка от гипсокартон, за която се твърди, че е демонтирана, а на нейно място са изпълнени облицовки с теракотни плочки и топлоизолации. Поддържа се, че стените в посочените помещения са с латексово покритие, което е амортизирано и се нуждае от цялостно освежаване. Стойността на направените разноски в процесния имот е изчислена на общо 10684, 02 лв. с 20 % ДДС само върху материалите. Поддържа се, че не всички от посочените в исковата молба материали са вложени, като стойността на действително вложените материали се равнява на 6831, 48 лв. с 20 % ДДС. Излага, че състоянието на настилките в дневната, коридора и банята е добро, в кухненския бокс, спалнята и откритата тераса е незадоволително. Според вещото лице с оглед на вида и състоянието им настилките в банята и спалнята са изпълнена преди повече от девет-десет години, а настилките в дневната с кухненски тракт, коридора и откритата тераса е възможно да са изпълнени през 2019 г. Поддържа се, че подовите отопления са без терморегулатори и не могат да бъдат изпробвани, но настилките в дневната, коридора и банята са с добро качество. Експертът сочи, че в дневната пред вратата на покритата тераса е демонтирана плочката пред вратата към терасата и на пода е написано “вода“, което сочи, че е възможно тази плочка да е била проблемна, но в останалата си част настилката има добър вид. Досежно настилката в кухненския бокс е посочено, че е с незадоволително качество, като е допуснато отделни участъци да бъдат покрити с плочки с друг цвят, които следва да бъдат демонтирани и изпълнени отново. Според експертизата ламинатът в спалнята е силно амортизиран и следва да бъде демонтиран и подменен, както и че настилката на откритата тераса е незавършена и има участъци, които не са покрити с плочки, като не са облицовани и голяма част от бордовете на терасата, а в останалите участъци има отлепени плочки. Вещото лице е установило, че има участък покрит с полиетилен и хидроизолиращи пасти, който е ненадежден и следва да бъде изцяло демонтиран и изпълнен отново, като преди това бъде положена качествена хидроизолация. При отчитане степента на амортизацията на установените СМР, вещото лице е предложило закръглена остатъчна стойност към момента на експертизата от 7900, 00 лв. Вещото лице сочи, че закръглената стойност на необходимите ремонтни дейности за отстраняване на строителните недостатъци възлиза на 2300, 00 лв., а закръглена стойност на довършителните работи по откритата тераса е 1500, 00 лв. Експертът излага, че компрометираният участък от откритата тераса следва да бъде демонтиран и изпълнен отново, както и че ламинатът в спалнята също следва да бъде подменен. Сочи, че по естетични причини следва да бъде демонтирана и подменена и настилката в кухненския бокс, изпълнена с различен от основния цвят на плочките. Твърди се, че закръглена стойност на изпълнените РСМР по средни цени за страната към м. септември 2022г. възлиза на 9800, 00 лв., като стойността на вложените материали и труд след приспадане на разходите за необходимите довършителни и ремонтни дейности по средни цени за страната към м. септември 2022 г. възлиза на 6000, 00 лв. При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че при огледа жилището е било във вид негоден за обитаване, като били демонтирани някои от санитарните обзавеждания, били складирани строителни материали и явно предстоял ремонт. Съгласно приетото заключение на назначената допълнителна СТОЕ, изготвено от вещото лице инж. П. М., пазарната стойност на процесния имот към настоящия момент в състоянието, в което е бил към момента на СТЕ изготвена от инж. Т. О. без установените подобрения, възлиза на 188800, 00 лв., а с установените подобрения 194800, 00 лв., като увеличената му стойност вследствие на извършването им възлиза на 6000, 00 лв. Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи: Искът е с правна квалификация чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗС. За успешното му провеждане ищецът следва да установи в процеса по пътя на пълното и главно доказване: 1) че е упражнявал фактическа власт като владелец върху апартамент №1, находящ се в гр. В., ул. С. в. № •, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: • по КККР, през периода януари-юли 2019 г.; 2) че е извършил твърдените строително-монтажни работи през процесния период; 3) че ответникът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил; 4) че се е увеличила стойността на вещта; 5) че към момента на образуване на делото подобренията съществуват; 6) размерът на вземането си. Съгласно задължителните разяснения дадени в ППВС № 6/74 г. и ППВС № 1/79 г. право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 и чл.74 от ЗС има само владелецът на вещта, но не и нейният държател, тъй като разпоредбите регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца и не се отнасят до лица, които не упражняват владение, както и че когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска не по чл. 72 от ЗС, а по чл. 59 от ЗЗД. В тази връзка с исковата и уточняващите молби ищецът чрез пълномощника си, но и лично с молба от 31.01.2022 г., е изложил изрични твърдения, че в периода на извършване на процесните подобрения, не само е бил във фактическо владение на имота, в който който е сторил същите, а именно СОС с идентификатор: • по КККР на гр. В., но и че е бил негов владелец на основание Решение № • г. по в.гр.д. №• г. по описа на Апелативен съд – В. по иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и сключен предварителен договор за покупко-продажба от 10.06.2017 г. С оглед на горното и доколкото въпросът за правната квалификация на предявения иск е служебна дейност на съда, която обаче се извършва само и единствено въз основа на фактическите твърдения на самия ищец и съдържанието на отправения от него петитум на исковата му молба, то и предвид визираните по-горе изрични волеизявления на ищеца към съда, че е упражнявал владение върху процесната вещ като своя при извършването на подобренията по нея, както и недвусмислено отправеното към съда искане за тяхното заплащане от ответницата, то и съдът с приетия за оконачтелен доклад по делото без възражения от страните е дал квалификация на иска именно по чл. 72 от ЗС, независимо от собствено посочените от страната непрецизни правни квалификации в исковата и уточняващите молби, които не обвързват съда (според трайната и непротиворечива съдебна практика обективирана в Решение № 246/01.11.2013 г. по гр.д. № 1273/2012 г. на ВКС, III г.о., Решение № 4006/14.01.2014 г. по гр.д. № 1585/2013 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 772 от 29.12.2011 г. по ч.гр.д. № 734/2011 г. на ВКС, IV г.о. и много други). Първата кумулативно необходима предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 72 от ЗС е установяването в условията на пълно и главно доказване, че ищецът е бил владелец на процесния имот – СОС с идентификатор • по КККР на гр. В. в твърдяния период на извършване на подобренията - януари-юли 2019 г. Ако по делото се установи изобщо качеството владелец на подобрителя то при всички случаи съдът с решението следва да уважи предявения иск независимо дали е налице добросъвестно или недобросъвестно владение, като разликата между двете хипотези е единствено в размера на признатото с решението парично притезание, като в първата на чл. 72, ал.1 и чл. 74, ал.2 от ЗС това би била сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, а при втората по чл. 74, ал.1 от ЗС съдът ще следва да присъди по-малката измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията (в този смисъл Решение № 86/15.07.2014 г. по гр.д. № 1515/2014 г. на ВКС, II г.о.). Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя и се състои от два признака – обективен (упражняването на фактическа власт – corpus) и субективен (намерението за своене – animus). С оглед трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние, с чл. 69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като оборването е в тежест на страната, която поддържа, че отсъства намерение за своене. За да възникне обаче изобщо презупмцията на чл. 69 от ЗС, по делото следва да е несъмнено доказано, че страната, която иска да се ползва от нея е установила владение върху имота. В случая се твърди, че ищецът е упражнявал владение върху 1/2 ид.ч. от имота въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по гр.д. № • г. на Апелативен съд - В., а по отношение на останалата 1/2 ид.ч. на основание сключен предварителен договор за покупко - продажба от 10.06.2017 г., като съгласно съдебната практика (Решение № 91/2.07.2010 г. по т. д. № 713/2010 г. на ІІ т. о. и др.) получилият владението върху вещта по силата на сключен предварителен договор за покупко-продажба с нейния собственик, както в настоящия случай, се ползва от правилото на чл. 69 от ЗС. В тази връзка ищецът по делото действително е представил препис от визираното решение, както и от предварителен договор. Същевременно още с отговора на исковата молба, т.е. своевременно в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, ответницата е оспорила възникването на качеството владелец на ищеца именно въз основа на посочените от него основания. Първото от тях, а именно решението по гр.д. № •г. на Апелативен съд – В. не обвързва ответницата, тъй като тя нито е била страна по посоченото дело, нито по договора обявен за окончателен с решението. Досежно второто от твърдяните основания - предварителен договор за покупко - продажба от 10.06.2017 г., изрично въведено в процеса с уточняващата молба от 03.02.2022 г., съдът констатира, че договор от дата от 10.06.2017 г. не е представен от ищеца по делото, а към молбата е приложен и по делото е приет като доказателство единствено предварителен договор за покупко- продажба на имота без точна дата и само с посочена година на сключване - 2007 г. Дори да се подмине така констатираното сериозно фактическо, хронологично несъответствие между поделжащия на доказване факт въведен като спорен в процеса от самия ищец и действителните реквизити на посоченото и събрано именно по негово искане писмено доказателство за установяването му, то предварителният договор съставлява частен диспозитивен документ, съставен от ищеца и трето за делото лице, който обективира изгодни за съставилата го страна факти. Следователно при всички случаи доказателствената му стойност не е противопоставима на ответницата като трето за договора лице придобило имота на публична продан и не е достатъчна, да докаже в процеса пълно и главно правнорелевантния факт, че с подписването на договорите през 2007 г. и 2016 г. на ищеца е предадено и владението върху по ½ ид.ч. от имота. Същевременно доказателствената съвкупност не съдържа други преки или косвени доказателства подкрепящи тази теза на ищеца. При положение, че ищецът не доказа твърдяното от него основание за придобиване на владението презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение. Нещо повече. Видно е от писмените документи по приобщеното ИД № • г. по описа на ЧСИ образувано срещу Й.С.Г. - майка и праводателка на ищеца по предварителния договор от 2007 г., в частност от протоколите за опис на имота, към датата на възбраната - 10.07.2013 г., същият се е намирал във владение на длъжницата Гавраилова, а не на ищеца, който факт е потвърден и от самата нея, с полагането на саморъчен подпис в протокола. От същият протокол се установява и че апартаментът е оставен от ЧСИ именно за управление на майката на ищеца, която отново е предоставила достъп до имота за втория опис, извършен близо три години по – късно, на 14.04.2016 г. Наред с това от връчените по ИД или върнати в цялост съобщения адресирани до длъжницата, се установява, че първоначалано до 2017 г. тя лично е получавала съобщенията на адреса на имота, а впоследствие връчителят е удостоверил или че тя не живее там или че в имота има квартирантни, но при нито едно от посещенията му не е заварвал ищеца в него. Т.е. официалните свидетелстващи документи по ИД съставени от ЧСИ или връчителя при ЧСИ, които не са оспорени от ищеца по реда и в сроковете по чл. 193 от ГПК, не само не дават никакви данни той да е пребивавал на адреса, а дори с обвързваща материална доказателствена установяват правнорелевантното обстоятелство, че от образуване на ИД през 2013 г. до 2017 г. там или е живяла неговата майка – праводателка по договора от 2007 г., или трети лица – наематели, или жилището е било необитаемо. Посочените доказателства още повече компрометират доказателствената стойност на представения предварителен договор от 2007 г. и на този от 2016 г., обявен за окончателен с решението по гр.д. № • г. на Апелативен съд – В.. Всъщност дори показанията на ангажираните от ищеца свидетели сочат изрично, че изобщо за пръв път са го видели в имота чак през пролетта на 2019 г. и то еднократно, което обстоятелство дори и да е вярно не изпълва признаците на владение по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС. В тази връзка, свидетелят К. собствено излага, че двамата с ищеца са приятели отдавна, поради което дори обикновената житейска логика предполага, че ако последният е упражнявал фактическа власт върху апартамента и в предходен момент, то и свидетелят щеше да даде показания в тази посока. Това обаче не е сторено по делото при липсата на каквото и да е основание свидетелят да затаи пред съда подобно обстоятелство, което очевидно би подкрепило тезата на страната, която е ангажирала показанията му в процеса. Не на последно място по делото безспорно се установява, че предявените от ищеца срещу ответницата искове за собственост на процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 01.06.2007 г. – 06.03.2019 г., и в евентуалност въз основа на съдебно решение по уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, са отхвърлени изцяло с влязло в законна сила Решение №• г. по гр.д. № • г. по описа на ВОС. Така на основание чл. 298 от ГПК предметният обхват на силата на пресъдено нещо на визираното решение обвързва страните и в настоящото производство по отношение на правнорелевантния факт, че в заявения по гр.д. № • г. период 01.06.2007 г. – 06.03.2019 г. ищецът не е осъществявал владение върху СОС с идентификатор: • по КККР на гр. В. в период от пет или десет последователни години, т.е. като добросъвестен или недобросъвестен владелец. Вярно е, че решението не обвързва страните в настоящото производство точно по въпроса дали ищецът е имал качеството на владелец на имота именно за процесния период януари – юли 2019 г. Също така е вярно обаче и че установеният с това решение по непререшим в настоящия процес начин между страните факт, че в периода 01.06.2007 г. – 06.03.2019 г. ищецът не е упражнявал в последователен отрязък от пет или десет години трайно, необезпокоявано и явно за всички владение върху процесния имот, не просто не обслужва логическа тезата на ищеца за осъществявано владение от януари до юли 2019 г. включително, а като минимум я разколебава сериозно. Всъщност най-ранните дати, към които може да се приеме за доказано по делото, че ищецът изобщо е присъствал в имота, съответно може да се допусне обосновано и че е упражнявал фактическа власт върху него, като един от елементите на владението по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС (а именно така наречения corpus), са датата 26.02.2019 г., когато връчителят при ЧСИ е отразил, че на адреса е заварил ищеца сочещ, че е собственик и владелец на имота, съответно 02.04.2019 г., когато при въвода във владение с помощта на полиция ЧСИ е дал срок на отново заварения в апартамента ищец да изнесе вещите си от там. Същевременно за да се определи упражняването на фактическа власт върху една вещ като владение, то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Следователно дори да се приеме, че точно на дати 26.02.2019 г. и 02.04.2019 г. ищецът е осъществявал фактическо господство върху имота, то не може да се приеме за трайно, явно и необезпокоявано, тъй като е установено по скрит за ответницата начин. Наред с това на тези дати са извършвани действия по принудително изпълнение срещу имота от ЧСИ в присъствието на ищеца, включително с полиция, което съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД е действие способно да прекъсне владението и да го превърне в държане (в този смисъл Решение № 50116/28.10.2022 г. по гр.д. № 4857/2021 г. на ВКС, I г.о.). Освен това ищецът е бил наясно с насоченото принудително изпълнение срещу имота най-късно от края 2016 г. Едновременно с това ответницата още от края на 2017 г. е предприела активни действия по ИД за извършване на въвод във владение в закупения от нея на публична продан имот, които са били препятствани само и единствено поради спирането на ИД вследствие на инициираните както от третото за делото лице Гале Виржилио Луиза Шавие през 2017 г. и 2018 г. съдебни производства по обжалване действията на ЧСИ, така и вследствие собствено представената от ищеца обезпечителна заповед за спиране на ИД, издадена по гр.д. № 427/2019 г. по описа на ВОС, като обезпечението е отменено от съда едва на 09.11.2021 г. Поради изложеното, дори противно на събраната доказателствена съвкупност да се приеме, че към 2017 г. ищецът е установил владение върху имота, то още от 19.12.2017 г. ответницата е инициирала всички позволени от закона действия на противопоставяне в качеството си на невладеещ собственик на поведението на владеещия несобственик, които са напълно годни за смутят подобно хипотетично владение. Всъщност ищецът собствено излага изрично, че по време на производството по гр.д. № •г. по описа на ВОС, образувано на 06.03.2019 г., ответницата се е противопоставяла на използването на имота от негова страна и извършването на подобрения в него, което съставлява недвусмислено съдебно признание на неизгодния за него правнорелевантен факт, че след 06.03.2019 г. упражняваната от ищеца фактическа власт върху апартамента е била смущавана нееднократно, съответно по аргумент за обратното същият не е бил във владение на вещта по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС в процесния период януари - юли 2019 г. Конклудентни, но несъмнени по същността си, извънсъдебни признания на ищеца за неизгодния за него факт, че не е считал себе си за собственик на процесния имот се е установява и от подадената от ищеца молба от 22.11.2016 г. до ЧСИ, с която е предложил да закупи имота предмет на принудителното изпълнение, както и от вписания на 22.06.2017 г. в СВ-В. договор за наем за десет години на процесния имот, който е сключил като пълномощник на наемодателя Гавраилова. В обобщение, доказателствената съвкупност събрана по делото не само не съдържа доказателства, от които би могло да се направи несъмнен извод, че ищецът изобщо е упражнявал фактическа власт върху имота преди 26.02.2019 г., но и по делото са налице множество официални свидетелстващи документи, както и изрични и конклудентни признания на неизгодни за ищеца факти, изключващи възможността съдът да приеме, че към този или последващ момент същият е осъществявал такава власт трайно, явно и необезпокоявано. Следователно по делото остана недоказан и първият кумулативно-необходим елемент на предявения иск по чл. 72 от ЗС, а именно ищецът да е бил владелец на вещта, към твърдянния момент на извършване на подобренията по нея – януари – юли 2019 г., което е самостоятелно основание за отхвърляне като неоснователен на иска за тяхното заплащане по реда на чл. 72 или 74 от ЗС. Респективно неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащне на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Предвид отхвърлянето на иска и прекратената поради частичното му оттегляне част от производството, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.4 от ГПК право да репарира направените в процеса разноски има ответницата, която съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и наличните по делото писмени доказателства е сторила такива в общ размер от 1800, 00 лв., от които 500, 00 лв. внесен депозит за СТЕ, 100, 00 лв. платен депозит за призоваване на свидетели и платено в брой адвоктско възнаграждение от 1200, 00 лв. съобразно договор за правна защита и съдействие от 20.09.2022 г. Или с решението по спора на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 1800, 00 лв. Претендираната също със списъка по чл. 80 от ГПК сума от 24, 00 лв. е платена за копие от ИД № 351/2013 г. по описа на ЧСИ Д. Я.. Същевременно приобщеното по делото копие от това ИД е изискано от съда от ЧСИ на основание чл. 186 от ГПК и по този ред е прието като доказателство в първо о.с.з., като на страните не са вменявани задължения за заплащане на такси във връзка с доказателствената искане било то в полза на бюджета на съда или в полза на ЧСИ, нито с определението по чл. 140 от ГПК, нито с друг съдебен акт. Поради това извършването на разноските от 24, 00 лв. не е било необходимо, а доколкото на присъждане с решението подлежат единствено необходимите разноски в процеса, то и тази сума не следва да се възлага в тежест на ищеца. На основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 4 вр. чл. чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС внесеният от бюджета на съда депозит от 640, 00 лв. за назначването на допълнителната СТОЕ, с която е изяснен по делото въпросът за увеличената стйоност на имота вслествие направените в него подобрения. Водим от горното, съдът