Решение № 86 от 12.2.2024 г. на Районен съд - Русе по дело № 2054/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на С. Л. И. против Наказателно постановление № 38- 0006083 от 19.09.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 93в, ал. 20 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент (ЕС) № 165/2014 относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление касателно нарушение, фигуриращо под т. 3 от същото, е издадено в нарушение на материалния закон, поради което се моли същото да се отмени, както и се претендират направените разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят С. И., редовно призован, не се явява, като не се явява и адвокат П. Х., в качеството на упълномощен защитник, редовно призована. Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не представя писмено становище. Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от обжалваното наказателно постановление на 03.10.2023 г., а жалбата е подадена на 17.10.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество. Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: На 14.07.2023 г. жалбоподателят С. Л. И., в качеството му на водач на МПС – товарен автомобил, марка „Скания“, категория N 3, с регистрационен номер ВТ2282КН, с прикачено към него полуремарке, марка „Вилтрон“, категория О4, с регистрационен номер ВТ9456ЕВ, оборудвано с дигитален тахограф „Continental”, със сериен номер 2909224, извършвал обществен превоз на товар по направление гр. Варна – гр. Русе. На същата дата свидетелят А. К. и Д.Д. – служители в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе /оттук нататък наричана за краткост РД „АА“- Русе/ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, при изпълнение на служебните си задължения за оказване на контрол за спразване на правилата за движение и правилата за автомобилен превоз, на бул. „Тутракан“, до офис на Еконт, спрели за проверка горепосоченото МПС, в хода на която била установена самоличността на водача – жалбоподателя С. И., както и от представения Пътен лист № 0016444 от 13.07.2023 г., че последният извършва обществен превоз, попадащ в обхвата на Регламент 561/06 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета. При извършената проверка служителите на РД „АА“-Русе констатирали несъответствие между компютърните разпечатки от картата на водача и възприетото от тях, тъй като за периода от 21: 33 часа на 13.07.2023 г. до 04: 16 часа на 14.07.2023 г., момента на спиране на МПС-то, нямало данни за придвижване на последното към мястото на проверката, като в картата на водача било записано период „почивка“, а същевременно същото било управлявано от жалбоподателя, непосредствено преди проверката. С оглед на така установеното, свидетелят К. приел, че с поведението си жалбоподателят И. е осъществил нарушение на нарушение на чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент (ЕС) № 165/2014 относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, като в тази връзка съставил АУАН № 01093/14.07.2023 г., който бил подписан с бланкетно отбелязване „имам възражения“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН подробни такива не били представени. Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за нарушение на чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент (ЕС) № 165/2014 относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт на основание чл. 93в, ал. 20 от ЗАвПр на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средствааз – АУАН № 01093/14.07.2023 г., Наказателно постановление № 38-0006083 от 19.09.2023 г., Пътен лист № 0016444 от 13.07.2023 г., разпечатка от тахографа и картата на водача, справка за нарушител, както и гласни доказателства – показанията на свидетелите А. К., приобщени чрез разпит в хода на съдебното следствие. Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр – служител в РД „Автомобилна админстрация“-Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а наказателното постановление е издадено компетентен АНО – упълномощен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В наказателното постановление нарушението, фигуриращо под т. 3, е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си. В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на последното. Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното: От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка не се установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят С. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на разпоредбата на чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент (ЕС) № 165/2014 относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /наричан оттук нататък за краткост Регламент (ЕС) № 165/2014/, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 32, § 3 от Регламента се въвеждат следните забрани: подправянето, прикриването, укриването или унищожаването на данни, регистрирани върху тахографския лист или съхранени в тахографа или върху картата на водача, или на разпечатки от тахографа /изр. 1-во/; всякакво манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатаната информация /изр. 2-ро/; в превозното средство да се намира каквото и да е устройство, което може да се използва за тази цел /изр. 3-то/. Видно от така цитираната разпоредба, за да е съставомерно нарушението на чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламента от обективна страна следва да се устнови, че в превозното средство е инсталирано и действа устройство, което може да се използва за всякакво манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача. Видно от така цитираната разпоредба съставомерността от обективна страна на нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е обусловена от установяването, че в превозното средство е инсталирано устройство, което да е годно за манипулиране на тахографа. В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност, се установи по категоричен начин, че на посочената в наказателното постановление дата – 14.07.2023 г., и място - бул. „Тутракан“, до офис на Еконт, в хода на извършена проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна админстрация“ е било констатирано, че възприетото от тях придвижване на процесното МПС не било отчетено като период на управление, а като период на почивка, което очевидно не било действителното състояние на нещата. Същевременно от показанията на свидетеля К. е видно, че наличието на заключение за извършена манипулация не почива на непосредствените му възприятия за наличието и функционирането на такова устройство, а на предположения на база наличието на несъответствие между компютърната разпечатка от картата на водача и действителните данни. Тук е мястото да се посочи, че на жалбоподателя е повдигнато обвинение за времето от 21: 33 часа на 13.07.2023 г. до 04: 16 часа на 14.07.2023 г., тоест период от време, който няма как да е бил възприет от свидетеля К., което се потвърждава и от показанията му – „ние сме го видели три, четири минути“ преди проверката. От показанията на свидетеля К. е видно и че по време на извършената проверка не е било установено наличието на устройство, годно за извършване на констатираното несъответствие, поради което не може да се изключи възможността последното да е следствие от повреда на тахографа, която да е довела до функционалната невъзможност за правилно отчитане на действителните дейности. Липсата на обективна страна обезмисля и изследването на въпроса за наличието на субективна такава. Тъй като по делото не бяха представени и не се събраха други доказателства, подкрепящи възприетото от административните органи предположение и по аргумент от разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, то така повдигнатото административнонаказателно обвинение по чл. 32, § 3, изр. 3-то от Регламент (ЕС) № 165/2014 се явява недоказано по изискуемия от закона несъмнен и безспорен начин. Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени в обжалваната му част, а именно касателно нарушението, фигуриращо по т. 3, като незаконосъобразно. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото жалбоподателят С. И. е бил представляван от упълномощен процесуален представител – адв. П. Х. от Адвокатска колегия-Русе, на която заплатил хонорар в размер на 600 лева, видно от приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита. В хода на съдебното производство адв. Х. претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в този размер. АНО е направил възражение за прекомерност, като същото се явява основателно, доколкото претендираното възнаграждение е над предвидения в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения минимум от 450 лева. Съобразно изложеното, съдът приема, че искането за присъждане на разноски следва да се уважи частично за сумата от 450 лева. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай е Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, който е част от структурата на Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“. С оглед изложеното, Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на С. И. сумата в размер на 450 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът