Решение № 412 от 29.3.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 395/2022 г.

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявен от кредитора в заповедното производство по ч.гр.д. № 4261/2021 г. по описа на ПзРС за установяване съществуване на вземанията му срещу длъжника, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2345/13.12.2021 г. Тъй като от страна на длъжника е подадено възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, съдът приема, че за заявителя е налице правен интерес да установява съществуването на оспореното с възражението му вземане, тъй като то има действието, посочено в чл. 415, ал. 1 от ГПК – предизвиква правен спор, който следва да се разреши с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че искът, по който се развива производството по делото е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок, считано от датата на връчване на съобщението за постъпило възражение и има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. По изложените съображения, настоящият състав намира предявеният иск за допустим. По основателността: Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане. За да бъде уважен иск с право основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за изработка с конкретни параметри и индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, че същата е извършена съобразно уговореното, че е приета от възложителя, поради което за възложителя е възникнало основание за плащане. Задължение на изпълнителя по сключения между страните договор за изработка е да извърши възложената работа съобразно с поръчката, без недостатъци и в срок, а в този случай поръчващият е длъжен да приеме работата – чл. 264 ЗЗД и да плати дължимото възнаграждение – чл. 266 ЗЗД. Всички свои възражения за неправилно изпълнение той трябва да направи в момента на приемането, освен ако се касае за скрити недостатъци. В процесния случай спорният въпрос по делото е налице ли е точно изпълнение на договора от страна на ищеца, респ. дали същият е изпълнил сондажните работи съобразно уговореното в договора, налице ли са неизпълнени от негова страна дейности. В исковата молба ищецът като изпълнител е заявил, че представител на възложителя неоснователно е отказал да подпише приемателно- предавателния протокол с аргументи излизащи извън договореното между страните. Доказването изпълнението на работата е в тежест на изпълнителя съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. По начало в търговската практика за установяване извършване на СМР /по вид, количество и стойност/ се наложило използването на акт обр.19. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение по договора за изработка се дължи за приетата работа. Това означава, че освен фактическото предаване на резултата на възложителя е необходимо да се осъществи и едно правно действие по одобряване на работата от възложителя. Съобразно константната практика на ВКС приемането на работата от възложителя е не само негово право, но и негово задължение. Същият е длъжен своевременно да прегледа и приеме работата, като отрази в протокола обр. 19 констатираните недостатъци /в този смисъл решение № 723/02.01.2008 г. по т.д.№ 433/2007 г., I о., ТК на ВКС/. По начало освен установяване вида, количеството и стойността на СМР, в търговския оборот акт обр.19 обективира и приемането на извършената работа като правно действие, като отразява констатираните недостатъци на изработеното. В настоящото производство с оглед, представените писмени доказателства / неподписан приемопредавателен протокол/ и съвпадащата част от насрещните изявления на страните, съдът намира за безспорно установен факта, че остатъка от уговореното и претендирано в настоящото производство възнаграждение, ответникът в качеството му на възложител не е заплатил, тъй като е направил своевременно възраженията си за неправилно изпълнение – чл. 264, ал. 2 и ал. 3 Освен това от представените доказателства и най-вече посредством приетото и неоспорено компетентно изготвено заключение от ВЛ Б. се установява, че ищцовото дружество – „б „ ЕООД се е отклонило от параметрите на договора и това отклонение е толкова съществено, че сондажът е неизползваем за употребата му по предназначение, като този сондаж е затлачен и не отговаря на техническите параметри уговорени между страните в процесния договор. Съдът намира, че съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ищецът не е провел по делото пълно и главно доказване на релевантните за основателността на претенцията му факти, а именно, че реално е изпълнил възложената му работа в договорения обем. Напротив - от приетата експертиза, както и от представените писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, категорично се установява, че има съществено разминаване между всички параметри на извършеното и тези, които страните са уговорили в договора. В исковата молба и в отговора на предявения насрещен иск, ищецът е поддържал бланкетни възражения, че възложителят е отказал плащане неоснователно, като се е позовал на аргументи излизащи извън договореното между страните. По делото липсват доказателства в подкрепа на тези доводи, от които да се обосноват изводи за други съображения на възложителя за отказ на плащането освен тези касаещи неговите възражения по обема и качеството на извършените сондажни работи. Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин или се появят по-късно. Съдът намира, че в процесния случай естеството на описаните нарушения е било такова, че изключва възможността да се установят по-късно при обикновения начин на приемане на работата от ответната страна и същите са били констатирани от възложителя, тъй като сондажът е неизползваем за употребата му по предназначение и е затлачен – т.е. не се касае за скрити недостатъци на изработеното, за да се говори за приемане на строежа. Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че не е налице и валидно приемане на изпълнената работа от възложителя без забележки по см. на чл. 264 от ЗЗД. Поради изложеното съдът намира, че от страна на ищеца по делото не е проведено пълно и главно доказване на релевантните за основателността на претенцията му факти, поради което предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че съществува изискуемо вземане на ищеца „ „б „ ЕООД гр. Нови Искър срещу ответника „ Г••з – К. „ ООД за сумата от 5850, 00 лв. представляваща незаплатена сума по сключен между страните Договор от 21.06.2021 г. за извършване на сондажни работи, ведно със законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК на 13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4261/2021 г. на ПзРС, следва да се отхвърли като неоснователен. По предявения от ответника насрещен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД във връзка с чл. 88 ал.1 ЗЗД. За да иска връщане на даденото на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1 пр.3-то ЗЗД, ищецът следва да е установил надлежно упражнено право на разваляне на договора. С оглед обратното действие на развалянето- арг. чл.88, ал.1 ЗЗД, негова основна правна последица е липсата на основание за задържане на вече даденото по договора. Или дефинитивно, развалянето на договора е самостоятелно правно средство, което се дава на титуляра на едно право, породено от двустранен договор, чието насрещно задължение другата страна не изпълнява- арг. чл.87, ал.1 ГПК. По настоящото дело с оглед посоченото по- горе във връзка с анализа на събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че ищецът по насрещния иск / възложител по съществувалата между страните облигационна връзка / е доказал особено съществено договорно неизпълнение от страна на изпълнителя – ответник. Поради това договорно неизпълнение, извършената от изпълнителя работа не е била приета. Не се твърди и не се установява, изпълнителят да е предложил изпълнение преди подаване на насрещната искова молба или да е заявил готовност да изпълни съобразно договорените междустраните технически параметри. Следователно към момента на подаване на исковата молба, ищеца е бил изправна страна по договора, доколкото не е получил надлежно обезпечение по смисъла на чл.90, ал.2 ЗЗД, нито чрез изпълнение в договорения срок ответника се е освободил от забавата. Следователно, развалянето на договора, при пълно неизпълнение на изпълнителя е предприето от възложителя с подаване на исковата молба.Съгласно задължителната за съдилищата практика / напр. решение №178от 12.11.2010г. по т.д. 60/10г. на ВКС, ІІ т.о. и др./ правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява и с исковата молба, с петитума, на която се претендират последиците от развалянето при установени предпоставки по чл.87 ЗЗД, като развалянето на договора с исковата молба може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на обективно подходящ срок. В случая договорът е развален с исковата молба с оглед неизправността на ответника към този момент, поради което и иска по чл.55, ал.1 ЗЗД като правна последица от развалянето, следва да бъде уважен. Или ответникът следва да бъде осъден да върне получената част от цената на уговорените между страните сондажни работи в размер на авансово платената сума от 5850, 00 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 04.04.2022 г. до окончателното изплащане. По разноските. С оглед изхода на делото по главния и насрещния иск, ищецът „б „ ЕООД ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в доказания размер посочен в представения в последното съдебно заседание списък по чл. 80 ЗЗД, а именно в общ размер от 4004, 15 лв., включващи 2910, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело, 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 237, 41 лв. държавна такса и 556, 74 лв. възнаграждение за вещо лице. Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд: