Решение № 10817 от 28.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12121/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е във връзка с подадена касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) чрез гл.юрк. И. срещу решение № 4480/11.10.2024 г. по НАХД № 6103/2024 г. по описа на СРС, НО, 132 с-в, с което е отменено наказателно постановление № РД-И-020/01.03.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ИАЛ. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че неправилно въззивният съд е приел, че в НП не е посочена коректната дата, на която е извършено нарушението, като вместо 13.09.2023 г. е следвало да бъде 12.09.2023 г. Изтъква се, че задължението на „Крео Фарма“ ЕООД като притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, визирано в чл. 232а, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), е ежедневно да предоставя на ИАЛ чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 от ЗЛПХМ информация за доставените им количества лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Застъпва се, че това задължение е изпълнимо до края на текущия ден, т.е до 23: 59: 59 ч., като при неизпълнение за дата на извършеното нарушение следва да се посочи следващия ден. Ответникът по касация – „Крео Фарма“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. А., който оспорва касационната жалба, като счита, че административно нарушение изобщо не е извършено, тъй като реалната дата на доставка на лекарствени продукти, посочена в процесната фактура, не е датата на издаване на фактурата, а е два дни след това. Претендира сторените по делото разноски. Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Административен съд София – град, XXVIII-ми касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като постъпила в законоустановения срок, подадена от лице – страна в производството и против акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, сезиран с подадена надлежно жалба. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че „Крео Фарма“ ЕООД стопанисвало аптека в [населено място], [улица]. На 12.09.2023 г. дружеството закупило от „Фьоникс Фарма“ ЕООД лекарства, които били включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, за което била издадена фактура № 1008699955 от 12.09.2023 г. с посочен в нея срок за доставка на лекарствата – същата дата. До края на 12.09.2023г. „Крео Фарма“ ЕООД не подало чрез Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти /СЕСПА/ информация до ИАЛ за доставените му количества лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък. На 16.11.2023 г. в аптеката била извършена проверка от главен инспектор в ИАЛ, който установил наличие на лекарства, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък. Бил съставен констативен протокол, с който на управителя на аптеката било указано в срок до 21.11.2023 г. да представи фактури за доставените лекарства. Сред представените фактури била и фактура № 1008699955 от 12.09.2023 г. Служителят на ИАЛ извършил проверка и установил, че за лекарствата по тази фактура, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, дружеството не било подало информация в СЕСПА на 12.09.2023 г. Това било прието за нарушение на чл. 284е, пр. 1 вр. чл. 217б, ал. 3, т. 1 вр. чл. 232а, т. 1 вр. чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 31 май 2019 г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (Наредбата) и на 25.01.2024 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). С него било прието, че нарушението е било извършено на 13.09.2023 г. Въз основа на така издадения АУАН било издадено и оспореното НП № РД-И-020/01.03.2024 г. от изпълнителния директор на ИАЛ, с което на „Крео Фарма“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 15000 лева на основание чл. 284е, предл. 1 вр. чл. 217б, ал. 3, т. 1 вр. чл. 232а, т. 1 вр. чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата. За да постанови оспореното решение, с което е отменил издаденото НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е извършено от дружеството „Крео Фарма“ ЕООД, но на дата 12.09.2023 г., тъй като задължението за подаване на информация е било ежедневно, т.е. до края на деня на доставката. Предвид обстоятелството, че в НП е посочено, че нарушението е извършено на 13.09.2023 г., съдът е приел, че е налице грешка в приложението на материалния закон, тъй като това не е датата, на която е извършено нарушението. Решението е неправилно. В конкретния случай както в АУАН, така и в НП са посочени в пълен обем обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени всички негови съставомерни признаци, като са очертани ясно фактическите рамки на административнонаказателното обвинение, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и нарушените материалноправни разпоредби, които напълно кореспондират със словесното описание на нарушението. Чл. 217б, ал. 1 от ЗЛПХМ предвижда създаването на Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, която се администрира и поддържа от Изпълнителната агенция по лекарствата. Според ал. 3, т. 1 на същия член информацията, която следва да се съдържа в системата се предоставя от съответните лица. Сред тези лица са и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти и лицата по чл. 207, ал. 1, т. 5а и 6, които съгласно чл. 232, т. 1 от закона трябва ежедневно да предоставят на ИАЛ чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 информация за доставените им количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Това задължение е предвидено и в чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 31 май 2019 г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, съгласно който притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти и лицата по чл. 207, ал. 1, т. 5а и 6 от ЗЛПХМ предоставят чрез системата ежедневно информация за доставените им количества, посочени по лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Неподаването на тази информация е въздигнато в чл. 284е, ал. 1 от ЗЛПХМ в административно нарушение, като за него се предвижда за физическо лице наказание глоба от 5 000 до 10 000 лева. Санкцията за юридическо лице е предвидена в чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ - в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби – т. е. от 15 000 до 30 000 лв. Дружеството „Крео Фарма“ ЕООД, има разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти и е адресат на горепосоченото задължение. Деянието, с което се осъществява административното нарушение, се изразява в непредоставяне на такава информация, т.е касае се за едно бездействие на задълженото лице. Задължението по чл. 232а, т. 1 от ЗЛПХМ е следвало да бъде изпълнено до края на деня, в който са постъпили количествата от лекарствени продукти, посочени в процесната фактура № 1008699955 от 12.09.2023 г. В този смисъл датата на нарушението е първият момент, в който „Крео Фарма“ ЕООД вече не може да изпълни дължимото поведение в съответствие със закона, а именно – 13.09.2023 г., както и правилно е посочена тази дата в НП. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на дружеството, че лекарствата не са били реално доставени на 12.09.2023 г., поради което и на тази дата не е възникнало такова задължение за тях. Следва да се посочи, че нормата на чл. 232а, т. 1 от ЗЛПХМ не държи сметка, кога точно физически са постъпили лекарствата в търговския обект на задължения субект. Наличието на издадена от продавача фактура за съответните лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък е достатъчно, за да се приеме, че на посочената във фактурата дата е настъпило данъчното събитие – доставка на лекарствени продукти, както и задължение за дружеството в качеството му на притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти да предостави информация за доставените му продукти. По делото не са ангажирани други доказателства, които да оборват този извод. Предвид гореизложеното издаденото НП не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, а като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което НП да бъде потвърдено, като издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Правилно е определен и размерът на наложената санкция. Предвидения в чл. 284е ЗЛПХМ минимален размер на санкция за нарушение от вида на процесното е 5000 лева. Доколкото нарушението е извършено от ЮЛ, приложение намира разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ, която предвижда минимален размер на санкцията не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби, или 15000 лева, какъвто е и размерът на процесната санкция. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На касатора се дължат разноски в производството на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.