РЕШЕНИЕ

№ 967

гр. Русе, 25.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д. при участието на секретаря М.В.М. като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело № 20234520101034 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Подадена е искова молба от ОДМВР Русе, ЕИК 129009895, представлявана от ВПД Директор Ст. Комисар Николай Димитров Ненков, чрез Гл. юрк. Г. Д. срещу ВПД Началник на РУ ••• при ОДМВР Русе Гл. Инспектор Х. Г. Я., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 323 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 216 ал. 1 от ЗМВР: Да бъде осъден Гл. Инспектор Х. Г. Я. - ВПД началник на РУ- ••• пpи ОДМВР-Русе, да заплати в полза на ОДМВР-Русе сумата 1633, 02 лв., представляваща щета за ОДМВР- Русе в следствие на неправомерното му поведение, при което използвал служебен лек автомобил, , •••••••••" с peг. № ••••••, числящ се на щата на РУ-••• при ОДМВР-Русе, за придвижването си от гр.Русе, където живее, до гр. •••, обл.Русе, където е местоработата му и обратно, без наличие на служебна необходимост, като със служебния автомобил изминал общо 6010 км., за което е изразходвал гориво от 486, 81 л., на обща стойност 1633, 02 лв., за времето от 05.05.2022 г. до 30.09.2022 г., с изключение на периодите, в които ползвал отпуск на различни основания, нарушавайки разпоредбите на МЗ № 8121 з-108/21.01.2022 г. относно реда за ползване на служебни автомобили от ръководни служители в МВР.

В исковата молба се твърди, че с утвърден от Министъра на вътрешните работи Доклад peг.№ 4575р-2466/22.11.2022 г. по описа на дирекция „Инспекторат"- МВР, Директорът на ОДМВР-Русе предприел действия за реализиране на ограничена имуществена отговорност на Гл. инспектор Х. Я. и със Заповед peг.№ 336з- 3885/22.12.2022 г. на Директора на ОДМВР-Русе е определена ограничена имуществена отговорност спрямо ответника в размер на 1633, 02 лева. Заповедта е връчена на служителя на 04.01.2023 г., след което същият е депозирал жалба срещу нея УРИ 336р- 2662/23.01.2023 г. по описа на ОДМВР-Русе. Предвид гореизложеното, за ОДМВР-Русе съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и признава иска изцяло.

В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител гл. юрк.

Т.Й. моли съда да уважи претенциите на основание чл.237, ал.1 ГПК и постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 323 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 216 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 216, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения. В Глава девета от закона подробно са регламентирани предпоставките и процедурата за ангажиране имуществената отговорност на служителите в МВР. Специалният закон в чл. 223, ал. 2 предвижда срок, в който следва да бъде издадена заповедта за осъществяване на ограничената имуществена отговорност, като спазването му е условие за нейната законосъобразност. Срокът е едномесечен от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването. В случая не се оспори от ответника и се признават материялноправните предпоставки за ангажиране на отговорността му, а именно: наличие на служебно правоотношение между страните; противоправно поведение на ответника при или по повод изпълнение на служебните му задължения; настъпила вреда; причинна връзка между противоправното поведение и вредата; издаването на заповед за реализиране имуществената отговорност на ответника в установените срокове.

Ответникът в съдебно заседание призна предявените против него осъдителни искове с правно основание чл. 323 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 216 ал. 1 от ЗМВР.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание ответникът направи изрично изявление за признание на иска: с правно основание чл. 323 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 216 ал. 1 от ЗМВР за сумата 1633, 02 лв., представляваща щета за ОДМВР- Русе в следствие на неправомерното му поведение, при което използвал служебен лек автомобил, , •••••••••" с peг. № ••••••, числящ се на щата на РУ-••• при ОДМВР-Русе, за придвижването си от гр.Русе, където живее, до гр. •••, обл.Русе, където е местоработата му и обратно, без наличие на служебна необходимост, като със служебния автомобил изминал общо 6010 км., за което е изразходвал гориво от 486, 81 л., на обща стойност 1633, 02 лв., за времето от 05.05.2022 г. до 30.09.2022 г., с изключение на периодите, в които ползвал отпуск на различни основания, нарушавайки разпоредбите на МЗ № 8121 з-108/21.01.2022 г. относно реда за ползване на служебни автомобили от ръководни служители в МВР.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове по чл. 323 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 216 ал. 1 от ЗМВР за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 65, 32 лв. за държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът