Решение № 11807 от 16.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8938/2023 г.

производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с решението си, не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици. Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда искова молба. Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената защита от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва именно посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална законосъобразност на взетите решения. В настоящия случай, с оглед становищата на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 03.10.2023 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи от доказване са обявени обстоятелствата, че процесната сграда с административен адрес [адрес] I е в режим на етажна собственост, както и, че на 24.01.2023 г. е било проведено Общо събрание на собствениците от сградата в режим на етажна собственост, на което са взети процесните, оспорени от ищцовото дружество, решения. Последното обстоятелство следва и от представения и приет по делото заверен препис от Протокол от Общо събрание, от който се установява, че на 24.01.2023 г. е проведено Общо събрание на ЕС с административен адрес [адрес] I с председател В. В. – управител на ЕС и протоколчик И.Г., представител на [фирма], проведено в офис на [фирма], находящ се в сградата на [адрес]. В протокола е удостоверено, че Общото събрание е обявено за открито в 15: 00 часа на основание чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, след като в обявения в поканата час – 14: 00 часа, поради липсата на необходимия кворум от 67 % идеални части от общите части на сградата, ОС е отложено с един час. Констатирано е, че на 24.01.2023 г. в 15: 00 ч. са се явили още етажни собственици, при което общо представените идеални части от общите части на сградата е 68, 16%. Отразено е, че неразделна част от протокола е списъкът на присъстващите собственици и упълномощени лица. Установява се, че на проведеното ОС са взети следните решения: 1. приемане на финансовия отчет на ЕС за периода от 01.03.2022 г. до 31.12.2023 г. и отчет на неплатени задължения от собственици към ЕС към 31.12.2022 г.; 2. приемане на предложение при сума на задължение над 5 000 лева етажната собственост да има право да предяви съдебен иск към длъжниците; 3. приемане на предложение за увеличаване на цената на услугата за управление и поддръжка на общите части на сградата по договор 33-1 от 01.04.2022 г. на 183, 73 лева, от месец януари 2023 г.; 4. приемане на предложение цената за почистване на общите части на сградата да се повишава с процента, с който се завишава минималната работна заплата за страната от 01.01.2023 г.; 5. приемане на предложение цената на портиерската услуга да се увеличи от 3900 лева на 4200 лева с ДДС на месец, считано от 01.01.2023 г.; 6. приемане на предложение за актуализиране на дължимите суми за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“, считано от 01.01.2023 г., като ежемесечно разпределяната сума за тези разходи да се увеличи от 1 500 лева на 2 500 лева; т. 7.1 одобряване на разходите за завеждане на иск срещу [фирма] за дължима сума за ремонт на покрива в размер от 27 152, 28 лева, които разходи представляват държавна такса в размер от 1 086, 10 лева и адвокатски хонорар в размер от 2 820 лева, както и за завеждане на иска; 7.2. заплащане от наличността в каса 2 на етажната собственост на разхода за монтиране на контрол за достъп на двете рампи от задната страна на сградата с осигуряване по 3 броя чипове на фирмите собственици. Изяснява се, че ОС е приключило в 15: 20 часа. Същият е от дата 26.01.2023 г. и е подписан от председателстващия го и от протоколчика. Към протокола е приложен присъствен списък на собствениците, взели участие в ОС на ЕС в сграда на адрес: [адрес] 1, с отразени % идеални части от общите части, респ. с вписване на упълномощения представител. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че с Договор 33-1 от 01.04.2022 г. за възлагане управлението на общите части на сграда „ЗИТ Корпус-1“, ЕС от процесната жилищна сграда чрез управителя си въз основа на решение на ОС по т. 5 от 15.03.2022 г., като възложител възлага на [фирма], като изпълнител, а последният приема да извършва управление на общите части на сградата и подпомагане на дейността на избрания управител, като управлението на общите части на сградата включва тяхното почистване, отстраняване на възникнали повреди по тях, заплащане на всички битови разходи от името и за сметка на етажната собственост с изключение на електроенергията, вкл. и такса за поддръжка на асансьор, както и предоставяне на всякакви други услуги, свързани със стопанисването и поддръжката на общите части на сградата, описани в ЗУЕС и в Приложение № 1 към договора, а подпомагането на дейността на избрания управител включва подпомагане фактически цялостната негова дейност по управлението на общите части на сградата в режим на ЕС, установяване и спазване на вътрешния ред и контрол по функциониране на етажна собственост, извършване на всички подготвителни и фактически действия във връзка с възложените по ЗУЕС и Правилника за вътрешния ред функции - за срок от две години, считано от 01.04.2022 г. Между страните не се спори, че ищцовото дружество [фирма] притежава право на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим на ЕС с административен адрес [адрес] I, за което обстоятелство по делото е представен и приет Акт за държавна собственост № 5 от 03.10.1996 г. на недвижим имот, находящ се в [адрес]., част от IV етаж от Фабричен корпус № 1 (административна сграда), целият с площ от 3 456 кв.м., с идеални части 22, 7482 % от общите части. Съгласно т. 15 от акта имотът е включен в капитала на търговско дружество [фирма] на основание Заповед № РД-17-210/19.09.1995 г. на министъра на промишлеността за увеличаване на капитала на [фирма], а съгласно т. 17 от акта на основание чл. 72 ЗДС 90% от [фирма] е раздържавено, като 77, 76% са придобити от юридически лица, 12, 24% са придобити от индивидуални лица, а държавната собственост е 10% от капитала и се управлява от Министерството на промишлеността. Изясни се, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС въвежда преклузивен срок за оспорване законосъобразността му по съдебен ред – 30-дневен, който започва да тече от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС в седемдневен срок от провеждане на общото събрание, председателят на управителния съвет (управителят) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола от проведеното ОС. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочват датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. В настоящия случай между страните не се спори, а и от приложения към протокола от процесното ОС присъствен списък на собствениците, взели участие в Общото събрание на етажните собственици в сградата на адрес [адрес] – ЗИТ Корпус I на 24.01.2023 г., представляващ неразделна част от него, се установява, че ищцовото дружество [фирма], в качеството си на собственик на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда, притежаващ 22, 75% ид.ч. от общите части на същата, не е присъствало чрез свой представител на проведеното Общо събрание. От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че със съобщение от 27.01.2023 г. управителят на ЕС на основание чл. 16, ал. 7 ЗУЕС съобщава на етажните собственици, че протоколът от проведеното на 24.01.2023 г. Общо събрание е изготвен и всеки етажен собственик има право да се запознае със съдържанието му или да получи препис от него при поискване. С констативен протокол управителят на ЕС, в присъствието на две лица, е удостоверил поставянето на така изготвеното съобщение на 27.01.2023 г. в 13: 20 часа на информационното табло. Не се спори, а и от приложено копие от електронна кореспонденция следва, че протокол от проведеното на 24.01.2023 г. Общо събрание е изпратен на електронни адреси на различни етажни собственици, в частност и на ищцовото дружество [фирма] на 30.01.2023 г. от дружеството – управител [фирма]. Предвид изложеното, съдът достига до извод, че процедурата по разгласяване на взетите решения е надлежно проведена, като считано от 27.01.2023 г. за ищеца, на основание чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, е започнал да тече 30-дневният срок за обжалването на процесните решения и поначало същият изтича на 26.02.2023 г., а с това и след депозиране на сезиращата съда искова молба на 20.02.2023 г. Ето защо, процесната искова претенция се явява предявена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния за това срок, което я прави процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Незаконосъобразни са решенията на Общото събрание на ЕС, които протИ.речат на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; които са взети в нарушение на предвидените в закона или в Правилника процедури и правила за вземане на решение; при нарушен ред за свикването на общото събрание; по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС. Следователно, уважаването на процесния конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е обусловено от установяване от ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, че притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: [адрес] I, провеждането на Общото събрание, взетите решения на събранието, които претендира да бъдат отменени. В тежест на ищеца е да установи твърденията си, че преди започване на процесното ОС е бил надлежно представляван за участие в същото, но представителите му не са допуснати до същото. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответната страна е да докаже спазване на законоустановените предпоставки за провеждане на събранието (че решенията са взети при надлежно свикано и проведено общо събрание), както и че взетите решения не протИ.речат на императивни материалноправни норми. По делото е налице спор относно вземане на процесните решения при надлежно проведено общо събрание. Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с Покана от 16.01.2023 г. за участие в предстоящо Общо събрание на етажните собственици, на основание чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, е свикано общо събрание на ЕС с административен адрес [адрес], ЗИТ-Корпус I от управителя на етажната собственост В. В.. В поканата е отразено, че ОС ще се проведе на 24.01.2023 г. от 14: 00 ч. в офиса на фирма [фирма], находящ се в [адрес], Корпус II, западно крило, ет. 4, при следния дневен ред: 1. гласуване на финансов отчет на етажната собственост за периода от 01.03.2022 г. до 31.12.2022 г.; 2. гласуване и вземане на решение за въвеждане на праг на задлъжнялост; 3. гласуване за завишаване цената на услугата за управление на общите части на сградата съгласно чл. 6.4., раздел III „Цена“ от Договор 33-1 от 01.04.2022 г; 4. гласуване на цена за почистване на общи части; 5. гласуване на такса за портиерски услуги; 6. гласуване и вземане на решение за актуализация на бюджет на етажната собственост; 7. Други. В поканата са обективирани текстовете на разпоредбите на чл. 14 (относно представителството) и чл. 15 ЗУЕС (относно кворума за провеждане на ОС). Установява се, че с констативен протокол от 16.01.2023 г. управителят на ЕС, в присъствието на двама свидетели, е удостоверил поставяне на поканата на едната входна врата на процесната сграда, на информационното табло при централния вход и в асансьорните кабини на двата асансьора в сградата в 11: 33 ч. Поканата за предстоящото ОС, ведно с бланка за пълномощно за тези от собствениците, които нямат възможност да присъстват, са изпратени на 16.01.2023 г., като приложени файлове, на етажните собственици и на електронна поща, в частност на [фирма], видно от представената и приета по делото извадка от електронна кореспонденция. Както вече беше изяснено, основание на исковете по чл. 40 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда искова молба. В тази връзка и с оглед конкретните доводи, наведени от ищеца, съдът намира следното: Изясни се, че ищцовото дружество оспорва редовността при провеждане на ОС на 24.01.2023 г. с доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС поради неотразяване в протокола от ОС на представителството на етажните собственици от конкретно упълномощени лица. Съдът намира тези доводи за неоснователни, предвид следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС (в приложимата й редакция - изм., ДВ, бр. 57 от 2011 г. към момента на провеждане на процесното ОС) собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи друг собственик, който да го представлява, като упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма, като участието на пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него – арг. от чл. 14, ал. 5 ЗУЕС. На основание чл. 14, ал. 3 ЗУЕС собственик или ползвател може писмено да упълномощи и друго лице, което да го представлява, с нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено пълномощно. Когато собственикът е юридическо лице, упълномощаването се извършва от управителния му орган – арг. чл. 14, ал. 2 ГПК. В настоящия случай, в протокола от проведеното на 24.01.2023 г. Общо събрание е констатирано, че присъствалите на ОС представители и упълномощени лица на следните собственици: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], както и Р. Х. Г., К. Х. А., [фирма], Д. Д. С. са удостоверили присъствието си с подписи върху приложения към протокола присъствен списък, представляващ неразделна част от него и съхраняван от управителя. В присъствения списък на собствениците, взели участие в ОС, са отразени всички присъстващи на събранието етажни собственици с размера на прилежащите към обектите им идеални части от общите части, както и упълномощените представители на същите, както следва: за [фирма] – Р.Х., за [фирма] и [фирма]– М.Ч., [фирма] – С.К., [фирма] – К.К, [фирма] – адв. М. П., [фирма] – М.Ч., [фирма] – В.Ж., [фирма] – К. А., [фирма] - К.К., [фирма] – К.С., [фирма] – П.Г., [фирма]. По делото са представени пълномощни с нотариална заверка на подписа от 23.01.2023 г. и от 16.03.2022 г., с които съответно управителят на етажния собственик [фирма] упълномощава Р.Г.Х. да го представлява на общото събрание на 24.01.2023 г., респ. управителят на етажния собственик [фирма] е упълномощил М.В.Ч. да го представлява при провеждане на общите събрания на етажната собственост, находяща се на адрес [адрес], ЗИТ Корпус. Представени и приети по делото са и писмени пълномощни от 23.01.2023 г., от които се установява, че управителят на етажния собственик [фирма] е упълномощил адв. М. Д.П. да го представлява пред общите събрания на етажната собственост на административната сграда с адрес [адрес], ЗИТ Корпус 1, а управителят на [фирма] е упълномощил втория управител на същото дружество – К. Д. К., да го представлява по време на общото събрание, което ще се състои на 24.01.2023 г. Същевременно, данните от служебно извършени справки от публично достъпния ТРРЮЛНЦ сочат, че към релевантната дата на провеждане на процесното Общо събрание – 24.01.2023 г. законни представители на останалите етажни собственици – юридически лица (търговски дружества) са, както следва: на [фирма], с ЕИК: [ЕИК] – М.Ч., на[фирма], с ЕИК: [ЕИК]– [фирма], представлявано от М.Ч., на [фирма], С ЕИК: [ЕИК]– С.К., на [фирма], с ЕИК: [ЕИК]– В.Ж., на [фирма], с ЕИК: [ЕИК]– К. А., на [фирма], с ЕИК: [ЕИК]– К. С., на [фирма], с ЕИК: [ЕИК]– П.Г., на [фирма], с ЕИК: [ЕИК]– физическо лице търговец Х.П.. От изложеното следва, че съответните етажни собственици са представлявани на процесното ОС, респ. участвали в същото чрез надлежно упълномощени представители, респ. чрез законните си представители – по отношение на дружествата, извън тези с упълномощени представители, като пълномощните са в изискуемата от закона форма – с нотариална заверка на подписите, когато се касае за упълномощаване на трето лице и в писмена форма, когато се касае за упълномощаване на адвокат или на друг етажен собственик. Спазено е и законовото изискване за удостоверяване в протокола на участието на конкретни етажни собственици (с поименното им изброяване) чрез представител, респ. за конкретно посочване на представителите срещу всеки представляван етажен собственик и на представляваните идеални части в списък – приложение към протокола и неразделна част от него. Към самия протокол са приложени и съответните пълномощни. Ето защо, в случая не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС, а оттук и на чл. 16, ал. 5. В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че липсата на надлежно представителство на участващите в ОС етажни собственици поначало касае вътрешните отношения между представляван и представител, като липсата на представителна власт у представителя поначало е обстоятелство, релевантно именно за представляваната страна. Изясни се, че ищцовото дружество оспорва законосъобразното провеждане на ОС с твърдение, че в присъствения списък към протокола е включен собственик, който е починал - Ц.И.Ц., както и, че в присъствения списък не е включен собственикът на апартаменти № 13 и № 14 – М. Ц. И.. В подкрепа на твърденията си ищецът е представил и по делото е прието Удостоверение за наследници с изх. № АО-01-АУ-06-2795/01.07.2022 г., издадено от Община Видин, съгласно което лицето Ц.И.Ц., с ЕГН •••••••••• е починало на 07.08.2021 г. и е оставило за наследник по закон своята дъщеря М. Ц. И.. Ответната страна оспорва така наведените твърдения с доводи, че Ц.И.Ц., с ЕГН: •••••••••• е жив и притежава ЕГН, различно от посоченото в удостоверението за наследници, както и, че лицето М. Ц. И. не е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост. От приобщения към доказателствената съвкупност по делото (л. 329 – л.330) Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том V, рег. № 23040, дело № 898/2001 г. от 28.11.2001 г. по описа на нотариус с рег. № ••• на НК и с район на действие СРС, се установява, че лицето Ц.И.Ц., с ЕГН: ••••••••••, закупува от трети за процеса лица недвижим имот - работно помещение, находящо се в [адрес], представляващо самостоятелен обект съгласно архитектурния проект за преустройство и разделяне на реални обособени имотни части от четириетажната масивна административно-производствена сграда на [фирма], одобрен от УАГ-София, със застроена площ от 14, 09 кв.м., разположено на петия етаж-таванска надстройка от четириетажна сграда – „Корпус № 1“, заедно с 0, 091% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена. Изяснява се, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том II, рег. № •••, дело № 291/2001 г. от 28.04.2001 г. по описа на нотариус с рег. № ••• на НК и с район на действие СРС, лицето Ц.И.Ц., с ЕГН: •••••••••• закупува от [фирма] недвижим имот - помещение 1.5.3, находящо се в [адрес], представляващо самостоятелен обект съгласно архитектурния проект за преустройство и разделяне на реални обособени имотни части от четириетажната масивна административно- производствена сграда на [фирма], одобрен на 30.01.2001 г. от УАГ-София, със застроена площ от 7, 35 кв.м., разположено на петия етаж от четириетажна сграда – „Корпус № 1“, заедно с 0, 048% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена. Съдът, вземайки предвид така анализираните писмени доказателства, достига до извод, че именно лицето Ц.И.Ц., с ЕГН: ••••••••••, което ЕГН, видно от представеното удостоверение за наследници, е различно от това на починалото лице Ц.И.Ц., с ЕГН ••••••••••, е собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост, респ. има качеството на етажен собственик с общо притежавани за обектите му 0, 139 % идеални части от общите части на сградата, както е отразено и в присъствения списък към протокола от ОС на 24.01.2023 г., където като собственик е отразено лицето Ц.И.Ц. с 0, 14 % ид. части, вписано като неприсъстващо и непредставено на събранието. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че именно това лице е починало, респ., че притежаваните от него обекти са придобити от законния му наследник (доколкото соченото в исковата молба лице М. Ц. И. е законен наследник на друго лице) поради което съдът намира така наведените твърдения на ищцовото дружество за недоказани, а оттук и за неоснователни. Наред с това, следва са се посочи, че дори и притежаваните от етажния собственик Ц.Ц. идеални части от общите части на сградата да не бъдат взети предвид при определяне на кворума, то това обстоятелство не влияе на валидността и законосъобразността на взетите решения, тъй като процесното ОС е проведено в хипотезата на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, според която общото събрание се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33% идеални части от общите части на етажната собственост. С исковата молба ищецът поддържа, че отразените в присъствения списък към протокола идеални части от общите части на процесната сграда не формират 100 %, което е в нарушение на изискването на чл. 17, ал. 6 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 5, т. 1 ЗУЕС идеалните части от общите части въз основа на представените данни от собствениците или информацията по чл. 23, ал. 1, т. 10, когато сборът от процентите на идеалните части на собствениците в общите части на сградата не е равен на 100, се определят по реда на ал. 4, а именно като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти. По арг. от чл. 17, ал. 6 ЗУЕС така определените идеални части се одобряват с решение на общото събрание с мнозинство не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в сградата или във входа. Действително, в представения и приет по делото присъствен списък на етажните собственици от процесната сграда в режим на ЕС – приложение към Протокола от ОС от 24.01.2023 г., сборът от идеалните части на всички етажни собственици в процесната сграда е отразен в процент, който не е равен на 100, а именно – 100, 24%. Съдът обаче, вземайки предвид представените и приети по делото писмени доказателства, установяващи придобитите обекти в процесната сграда от отделните собственици и прилежащите към същите идеални части от общите части на сградата, както и начина на вписването на последните в придобивните актове, счита, че в случая така посоченият общ сбор на ид. части се дължи на аритметично изчисляване и на неточност, вследствие от същественото закръгляване, предвид това, че в нотариалните актове притежаваните идеални части се изписват до третия знак след десетичната запетая, а в присъствения списък същите се изписват до втория знак. Ето защо, макар да е налице сочената неточност, то последната не обуславя необходимостта от свикване на Общо събрание за определяне на идеални части по реда на чл. 17 ЗУЕС и не обуславя извод за незаконосъобразност на процесните оспорени от ищеца решения на ОС. С исковата молба [фирма] отправя искане за отмяна на решенията, приети на процесното Общо събрание, и поради допуснато нарушение при провеждането му, изразяващо се в неоснователно недопускане до участие в същото на двамата пълномощници на дружество, въпреки надлежното им упълномощаване затова. С отговора ответната страна оспорва тези твърдения с довод, че явилите се представители на дружеството не са се легитимирали и не са представили пълномощни. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с две отделни пълномощни Е.А.М., като изпълнителен директор на [фирма], упълномощава поотделно лицата И.М.П. и Г.Т.Т. да я представляват по време на Общото събрание, което ще се състои на 24.01.2023 г. в 14: 00 ч. в офиса на фирма [фирма] – гр. София, [адрес], западно крило, етаж 4. От представените пълномощни е видно, че на 24.01.2023 г. нотариус Н.Д. с рег. № ••• на НК и с район на действие Районен съд – Пловдив е удостоверила подписите върху пълномощните, потвърдени от Е.А.М., представляващ [фирма]. За изясняване на фактическата страна по спорния въпрос, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Г. Т. Т. – по искане на ищеца и на свидетелките М. Д.П. и И.В.Г. - по искане на ответната страна. В разказа си пред съда св. Т. споделя, че е един от акционерите в [фирма], както и, че заедно с още едно лице – И. е трябвало да отидат на процесното общо събрание по молба на изпълнителния директор на [фирма] – Е.. Заявява, че в разговор по телефона с управителя на дружеството, проведен в предишния ден, същата му казала, че той и И. следва да отидат на това събрание, както и, че И. ще го вземе на следващия ден - 24.01 сутринта от гр. Пловдив, където свидетелят живеел, за да тръгнат заедно за гр. София. Разказва, че на 24.01 сутринта, в момент, в който св. Т. и лицето И. вече чакали навън, Е. дошла лично и им предала нотариално заверени пълномощни, с които ги упълномощава за събранието. Споделя, че същото било насрочено за 14: 00 ч., като двамата с И. отишли 20-30 минути преди това. Събранието се състояло в един от корпусите на втория или на третия етаж, в стая с кръгла заседателна маса. Свидетелства, че двамата получили утвърдителен отговор на поставен от тях въпрос дали там ще се провежда общото събрание, след което били попитани от жена за коя фирма се явяват. Свидетелят Т. разказва, че двамата с И. се представили като представители на [фирма] и показали пълномощните си, като били уведомени от жената, която не се представила, че нямат право да присъстват на общото събрание. Един от присъстващите мъже казал, че ръководи общото събрание, както и, че по устав следвало директорът на ищцовото дружество да присъства лично на събранието. В показанията си св. Т. заявява, че след отказа, двамата с И. излезли и провели разговор по телефона с директора Е.. След 2-3 минути се върнали, но вратата била затворена, заключена, въпреки че почукали, не могли да влязат отново, поради което си тръгнали. При разпита си пред съда свидетелят Т., при предявяване на приложеното по делото пълномощно, находящо се на л. 39 от делото, заявява, че доколкото си спомня именно това е пълномощното. Свидетелката М. Д.П. посочва, че е адвокат и в това си качество работи с дружеството [фирма] във връзка с негови фирмени дела. Заявява, че изключително рядко ходи на Общи събрания, но е присъствала на процесното ОС, като представител на [фирма]. Излага, че процесното общо събрание се провело следобяд, в сградата на втори корпус, в офиса на дружеството [фирма], който се намира на четвъртия етаж, в помещение с овална маса, тип заседателна зала, със столове около нея. Разказва, че управителят на ЕС се намирал там, а протоколът бил воден от лицето И.Г.. Свидетелства, че тогава двама души от [фирма] дошли до залата и казали, че са представители на ищеца. При поставен въпрос от проколчика дали имат нотариално заверени пълномощни, последните отговорили, че не са знаели за необходимостта да бъдат с нотариална заверка. Свидетелката П. разказва, че на същите било обяснено, че могат да присъстват, но не могат да гласуват, тъй като нямат нотариално заверени пълномощни, при което същите казали, че няма за какво да стоят. По време на самото обсъждане двамата не участвали, а излезли в коридора, като свидетелката не си спомня те да са се опитвали да влязат в залата, да звънят при започване на събранието по същество. Разказва, че двамата представили документ, който св. П. не е виждала, но причината да не ги допуснат е липсата на нотариална заверка. Същата посочва, че при провеждане на Общите събрания, доколкото от дружеството се оспорват и други решения, се гледа процедурата да бъде много прецизна. За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетелката И.В.Г., която разказва, че в периода 2018 г. – 2023 г. е била служител в [фирма] – професионален домоуправител, което дружество е било управител и на Корпус 1 на [адрес], а длъжността на свидетелката била свързана с подготовка на събрания, отчети и менижиране на общи събрания. Разказва, че същата била протоколчик на ОС на процесната ЕС, проведено на 24.01.2023 г., към който момент дружеството било професионален домоуправител на ЕС. Събранието се провело в 14 часа в офис на [фирма] в конферентна зала, в Корпус на ул. „Магнаурска школа“ № 15. Посочва, че на това събрание имало двама души, които се представили за упълномощени представители на [фирма], като заявили, че имат пълномощни, но при поставен въпрос дали същите са нотариално заверени те отговорили отрицателно. При това, свидетелката им разяснила, че могат да присъстват и да гледат, но не могат да гласуват, на което лицата отговорили, че няма смисъл. Свидетелката Г. заявява, че именно те й казали, че пълномощните им нямат нотариална заверка, а не са й показвали самите пълномощни. Както вече се изясни, съгласно чл. 14, ал. 3 ЗУЕС (в приложимата й редакция) собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи писмено друго лице, което да го представлява, с нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено пълномощно. По силата на чл. 14, ал. 2 ЗУЕС, когато в етажната собственост собственици са юридически лица, упълномощаването се извършва от управителните им органи. При анализ на тези текстове следва, че в хипотезата на представителство на етажен собственик от трето за етажната собственост лице, то последното трябва да бъде упълномощено с пълномощно с нотариална заверка на подписа, каквото не се изиска когато е упълномощен друг етажен собственик или адвокат. Съдът намира за безспорно установено по делото, че в деня и часа на насроченото ОС на процесната ЕС – 24.01.2023 г. свидетелят Г. Т. и придружаващото го лице И. П. са се явили в мястото, определено за провеждане на Общото събрание, за да участват в последното като представители на [фирма], което следва от показанията на всички разпитани по делото свидетели, макар св. П. и св. Г. да не сочат конкретните лица представители. Безспорно се установява, че същите не са били допуснати да участват – при формиране на кворум и чрез гласуване в процесното Общо събрание. Спорен по делото е въпросът относно причината за това, както и относно законосъобразността на това действие, обоснована от липсата на представени доказателства относно валидно учредена представителна власт на същите от [фирма]. При анализ на показанията на свидетелите, както и на събраните писмени доказателства, съдът достига до извод, че към момента на започване на Общото събрание [фирма] не е било представлявано от упълномощени лица с пълномощни в изискуемата от чл. 14, ал. 3 ЗУЕС форма – с нотариална заверка на подписите на упълномощителя – в случая законния представител на дружеството. В тази връзка съдът прецени показанията на св. Г. Т. по реда на чл. 172 ГПК, отчитайки обстоятелството, че същият е акционер в ищцовото дружество, както и, че показанията му относно представените пълномощни и относно причината да не бъдат допуснати с другото лице за участие в процесното Общо събрание, са изолирани такива и неподкрепени от останалите доказателства. От друга страна, съдът съобрази, че показанията на св. М. П., като трето за процеса лице, участвала на ОС като упълномощен представител на етажен собственик, респ. на св. И.Г. – като трето за процеса лице, служител на дружеството, избрано за управител на ЕС към релевантния момент и протоколчик на събранието, са еднопосочни и категорични, че причината двете лица, представили се за упълномощени представители на [фирма], да не бъдат допуснати за участие, е именно липсата на нотариална заверка на пълномощните им. Нито една от свидетелките не посочва, че причината е била необходимостта от лично явяване на изпълнителния директор на дружеството. И двете свидетелки са категорични, че на представителите на ищеца е разяснено правото да останат на събранието без право да гласуват, за каквото св. Т. заявява, че не си спомня, на него не са казвали такова нещо, а И. излязъл от залата веднага след него. Съдът съобрази, че двете свидетелки непосредствено са възприели релевантните факти, свързани с явяването на лица като представители на [фирма] за участие в ОС и причината същите да не бъдат допуснати до това. Действително, в разказа си св. Г., чиято дейност на събранието е била пряко свързана с подготовката и протоколирането му, споделя, че самите лица са заявили, че пълномощните им не са нотариално заверени, а св. П., че по нейни спомени същите показали документ, но поради липсата на нотариална заверка не били допуснати, но определящото в случая е, че показанията на свидетелките са еднопосочни относно причината тези лица да не бъдат допуснати до участие. Достигнатият от съда извод относно липсата на представени пълномощни от представителите на [фирма] към момента на започване на процесното Общото събрание не се разколебава от обстоятелството, че датата на нотариалната заверка на подписите на изпълнителния директор на дружеството, с която се удостоверява потвърждаване на положения подпис от лицето, върху пълномощните е 24.01.2023 г., предвид удостоверените в протокола начален и краен час на ОС – първоначално обявен час 14: 00 часа, час на започване по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС – 15: 00 часа и час на приключване 15: 20 ч., което не изключва възможността нотариалното заверяване да е осъществено в по-късен момент същия ден. Ето защо, съдът давайки вяра на показанията на св. М. П. и св. И.Г., като трети за процеса лица, като еднопосочни такива и вътрешно непротИ.речиви, житейски логични и последователни в разказа си, пред показанията на св. Г. Т. – един от акционерите в ищцовото дружество, чийто разказ относно момента на предаване на нотариално заверените пълномощни от изпълнителния директор на дружеството и относно причината за недопускане до участие в ОС, са изолирани такива и неподкрепени от други доказателства, въпреки дадената възможност за това чрез допуснатия разпит и на втори свидетел, съдът достига до извод, че при започване и процесното Общо събрание [фирма], в качеството си на етажен собственик, не е било надлежно представлявано – от лица, упълномощени в необходимата и законоустановена форма за това, поради което не е налице соченото нарушение в процедурата при провеждане на Общото събрание. В тази връзка неоснователно е и твърдението на ищцовото дружество, че недопускането на представители на етажен собственик до участие в Общото събрание следва да бъде отразено в протокола, тъй като в ЗУЕС липсва изискване в този смисъл. За пълнота и прецизност на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че събраните по делото писмени доказателства безспорно сочат за гласуване и приемане на процесните, оспорени от ищеца решения на Общото събрание на ЕС, в присъствието на и с единодушие от присъстващите етажни собственици с представени 68, 16 % идеални части от общите части на сградата, при което дори и при съобразяване на притежаваните такива от ищеца [фирма] 22, 75 % ид. части – в случай на участие на дружеството, то последното не би се отразило върху приемане на решенията, предвид начина на гласуване на останалите присъстващи етажни собственици. Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че не са налице посочените от ищеца основания, обуславящи незаконосъобразността при провеждане на процесното Общо събрание на 24.01.2023 г. и на приетите в хода на същото решения, поради което предявеният конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отговорността за разноски: При този изход на спора – неоснователност на предявения иск, право на разноски има само ответната страна. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на същата следва да бъде присъдена сумата от 1 000 лева, представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на разхода за последното следва от отразеното в представения (в заверено копие) по делото договор за правна защита и съдействие № 065027 от 03.07.2023 г. (л. 76/л. 367 от делото) плащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част договорът има характера на разписка, удостоверяваща получаването му – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същевременно от ищцовата страна не е релевирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът присъди същото в пълния му претендиран размер. С оглед изхода на делото сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка. Така мотивиран, съдът