Решение № 151 от 1.2.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2340/2024 г.

от 23.05.2022г. актът бил върнат на РИОСВ – Пловдив от общинската администрация невръчен. В резултат на това, на 01.06.2022г. на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, актосъставителят св.Ф. К. спряла административно-наказателното производство (АНП) с резолюция, поставена на акта. За същото била издадена и Заповед за спиране на административнонаказателното производство № РД- 144/01.06.2022г. на Директора на РИОСВ – Пловдив. Впоследствие с писмо изх.№ О-2157-2/17.01.2023г. и писмо изх.№ О- 2004/09.05.2023г. било поискано съдействие за връчване на АУАН № 83/15.12.2021г. от Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив, съответно от Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив. Актът, ведно с изготвени докладни записки бил върнат обратно в РИОСВ – Пловдив невръчен на представител на нарушителя и от двете районни управления на МВР, въпреки положените усилия от полицейските служби. С писмо изх.№ О-2777/01.08.2023г. контролният орган направил опит да предяви и връчи съставения срещу дружеството жалбоподател АУАН чрез ОДБХ – Пловдив. Актът отново не бил връчен на нарушителя, доколкото с писмо изх.№ 2147/09.08.2023г. ОДБХ – Пловдив отговорило, че действащото законодателство не предвижда такава възможност и не дава право на негови служители да връчват актове за установяване на административно нарушение, съставени от други институции, като такива правомощия имат единствено органите на МВР и Община – Пловдив. Впоследствие с писмо изх.№ О-3879/12.12.2023г. по описа на РИОСВ – Пловдив било поискано съдействие от Началника на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за извършване на проверката на „Стомар Инвест“ АД. На 07.02.2024г. в отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив съставеният срещу „Стомар Инвест“ АД АУАН № 83/15.12.2021г. бил предявен лично на изпълнителния директор на дружеството – С.Н., в това й качество. Същата отказала да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел, съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН и отбелязано в акта. С разписка от 09.02.2024г. представляващия дружеството Н. удостоверила с подписа си, че се е запознала със съдържанието на акта и получила препис от него. Същата подписала и Приложение към акта от 09.02.2024г., в което била информирана за правото на нарушителя да направи писмени възражения в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и правото да отправи писмено предложение до Директора на РИОСВ – Пловдив за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство. Със Заповед за възобновяване на административнонаказателното производство № РД-34/08.02.2024г. на Директора на РИОСВ – Пловдив било възобновено образуваното срещу „Стомар Инвест“ АД административнонаказателното производство, считано от 08.02.2024г. Срещу така съставения акт било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Впоследствие било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган възприел изложената в АУАН фактическа обстановка и приел за осъществен от жалбоподателя състав на чл.164, ал.3, вр. чл.117, ал.1 от ЗООС, за което на основание чл.164, ал.3, вр. чл.117, ал.1 от ЗООС наложил наказание имуществена санкция в размер на 50 000 лева. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Ф. Р. К. – актосъставител, както и от приложените към административно- наказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, вкл. АУАН, разписка и приложение към АУАН, известия за доставяне, справка за дейността на „Стомар Инвест“ АД за стопанската 2021-2022г. от Регистър на земеделските стопани към Министерство на земеделието, Констативен протокол № 0011357/07.03.2022г., Констативен протокол № 0011358/23.03.2022г., Констативен протокол № 0011360/19.04.2022г., писмо изх.№ О-2157/26.04.2022г. на РИОСВ – Пловдив до Кмета на район „Тракия“, Община Пловдив, писмо изх.№ 6-3200- 35(1)/23.05.2022г. на Община Пловдив, Заповед за спиране на административнонаказателното производство № РД-144/01.06.2022г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, писмо изх.№ О-2157-2/17.01.2023г. на РИОСВ – Пловдив до Началника на Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив, писмо рег.№ 444000-875/01.02.2023г. на Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив, ведно с докладна записка от 27.01.2023г., писмо изх.№ О-2004/09.05.2023г. на РИОСВ – Пловдив до Началника на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, докладна записка УРИ: 438р-11899/07.06.2023г., писмо рег.№ 438000- 8606/23.06.2023г. на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, ведно с докладна записка рег.№ 438р-12974/21.06.2023г., докладна записка рег.№ 438р- 10048/15.05.2023г. и докладна записка УРИ: 438р-10473/18.05.2023г., писмо рег.№ 438л-10557/19.05.2023г., ведно с призовка, докладна записка УРИ 444р- 6537/30.05.2023г., докладна записка УРИ 3389р-8419/09.06.2023г., писмо рег. № 438р-11683/05.06.2023г. на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, ведно с призовка, писмо изх.№ О-2777/01.08.2023г. на РИОСВ – Пловдив до ОДБХ – Пловдив, писмо изх.№ 2147/09.08.2023г. на ОДБХ – Пловдив, писмо изх.№ О- 3879/12.12.2023г. на РИОСВ – Пловдив до Началника на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, Заповед за възобновяване на административнонаказателното производство № РД-34/08.02.2024г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, писмо изх.№ О-4025/24.11.2021г. на РИОСВ – Пловдив до ОДБХ – Пловдив, писмо изх.№ 2609/01.12.2021г. на ОДБХ – Пловдив, Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1397/25.02.2014г., покана изх.№ О-4114/03.12.2021г., електронно изявление 01934755034/03.12.2021г. на „Еконт“, електронно извлечение за изпращане на покана за съставяне на АУАН по електронна поща, справка за доставяне на пратка, разписки за предаване на пратка, оправомощителна Заповед № РД- 57/13.03.2020г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин – Приложение № 2 към чл.8, ал.1, анкетен формуляр вх.№ РЗС-01-3730/04.03.2022г., документация по започнало производство по налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.160, ал.1, вр. чл.158, т.4 и чл.159 от ЗООС за 2024г., писмо ЗЖ- 775/25.06.2024г. на Българска агенция по безопасност на храните, документация, касаеща извършена на 29.09.2023г. от РИОСВ – Пловдив проверка, оправомощителна Заповед № РД-141/28.06.2021г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, писмо изх.№ О-310 (2)/28.06.2021г. на РИОСВ-Пловдив до ОДБХ – Пловдив, писмо изх.№ 1 595/01.07.2016г. на ОДБХ – Пловдив до РИОСВ – Пловдив, писмо изх.№ 1539/29.06.2021г. на ОДБХ – Пловдив до РИОСВ – Пловдив, Констативен протокол № 0010878/07.07.2021г., доклад за извършена на 07.07.2021г. проверка на „Стомар Инвест“ АД, покани с изх.№ О-2605/08.07.2021г. и с изх.№ О-2777/28.07.2021г., известия за доставяне, писмо изх.№ О-2778/28.07.2021г. на РИОСВ до Началника на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, писмо по вх.№ 438000-8679/2021г. на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, ведно с докладна записка, НП № 39/29.07.2009г., АУАН № 000597/14.04.2009г., НП № 48/09.06.2015г., АУАН № 73/08.07.2014г. В показанията си актосъставителката К., потвърждава авторството на съставения акт и констатациите в него. Свидетелката описва действията на контролния орган по констатиране на нарушението, действията по съставянето и предявяване на АУАН, направените от нея констатации, както и обстоятелствата по спиране и възобновяване на административно- наказателното производство. Във връзка с осъществяваната от РИОСВ - Пловдив контролна дейност, била поискана справка от ОДБХ – Пловдив за капацитета на процесната свинеферма, стопанисвана от дружеството жалбоподател. От дадения отговор, било установено, че дейността на дружеството попада в т.6.6. на Приложение 4 от ЗООС, за която дейност Законът изисква издадено комплексно разрешително, каквото „Стомар Инвест“ АД нямало към момента на получаване на информацията от ОДБХ – Пловдив. За съставяне на АУАН до дружеството били изпратени покани на няколко адреса, върнати в РИОСВ – Пловдив като неполучени. Актът бил съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН при известен, но ненамерен извършител. Във връзка с невъзможността да бъде връчен съставения АУАН от актосъставителя, за което били съставени констативни протоколи, било потърсено съдействието на Трето и Пето РУ при ОД на МВР, Кметството на район „Тракия“, но опитите били неуспешни. Това било причината АНП да бъде спряно с резолюция на св.К. и издадена от Директора на РИОСВ – Пловдив заповед. След спиране на производството, актосъставителката направила и други опити за връчване на АУАН. Едва след оказано съдействие от Икономическа полиция, актът бил предявен на представляващия дружеството – С.Н., която отказала да го подпише и получи екземпляр от него. Отказът бил удостоверен със свидетел. Два дни по-късно се явила в Инспекцията и получила екземпляр от акта, за което попълнила разписка. След връчване на АУАН, производството било възобновено със заповед на Директора на РИОСВ – Пловдив. Свидетелката уточнява, че достъпът на проверяващите до свинефермата, с цел осъществяване на контрол, бил невъзможен, а през 2024г. намиращите се на място работници, отказвали достъп до мястото на проверката. Актосъставителката не може да посочи по какъв начин ОДБХ – Пловдив събира данни за броя на животните към момента на запитването, но добавя, че удостоверението за регистрация на животновъден обект се издава от ОДБХ, където се съдържа информацията за животновъдните обекти в Република България. Свидетелката също така посочва, че няма практика да оставят съобщения или известия на самите адреси, нито практика за връчване на актове чрез покана или известие в Интернет. Съдът кредитира показанията на актосъставителката, тъй като същите се открояват като последователни, убедителни, непротиворечиви, дадени при липса на инцидия за предубеденост на свидетеля и кореспондират с приетите и приложени по делото писмени доказателства. По отношение на тези факти, изложени от свидетеля, липсват каквито и да е съществени противоречия в доказателствата, поради което и съдът прие гореописаните обстоятелства за осъществили се в обективната действителност. С оглед на така приетата въз основа на доказателствата по делото и изложена фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

от 23.05.2022г. на Община Пловдив, район „Тракия“. В случая са били извършени редица възможни издирвателни действия за установяването на нарушителя и проявена активност от страна на контролния орган в продължителен период от време. Ангажиран е и орган, имащ отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквато е общинската администрация, която би способствала за откриването на лицето, което трябва да получи книжата. Ето защо съдът приема с оглед събрания доказателствен материал, че са били извършени необходимите действия по щателно издирване на лицето, поради което и спирането се е явило законосъобразно. Изпълнено е и второто условие за законосъобразно спиране на АНП - спирането е извършено от актосъставителя на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН с направена от него писмена резолюция върху АУАН, като издаването на Заповед за спиране на АНП от Директора на РИОСВ – Пловдив не е повлияло на законосъобразността на производството. За пълнота следва да се обърне внимание, че органите за контрол са проявили активност и след спиране на АНП и са се обърнали за съдействие към органите на МВР (Пето РУ и Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив) за предявяване и връчване на съставения срещу дружеството АУАН, но представител на нарушителя не е бил открит. При законосъобразност на спирането по чл.43, ал.6 от ЗАНН се налага извод, че е спряла да тече и давността по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП, поради което и издаването му повече от 6 месеца след съставяне на АУАН се явява законосъобразно. Съобразно правилно констатираното за извършено на 30.11.2021г. нарушение, АУАН е съставен на 15.12.2021г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в двугодишния срок от извършване на нарушението на екологичното законодателство, така както е предвидено в чл.34 от ЗАНН. Административно наказателното производство е било спряно, при което спира и течението на шестмесечния срок за издаване на НП (чл.34, ал.3 от ЗАНН). След възобновяването на АНП, считано от 08.02.2024г., е продължило течението на шестмесечния срок, касаещ издаването на НП, което в случая е издадено законосъобразно и в срок на 15.02.2024г. В този смисъл при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН, като не са налице условията за приложение на института на давността. Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.164, ал.3, вр. чл.117, ал.1 от ЗООС. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗООС изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел. "Комплексно разрешително" съгласно §1, т.39 от Допълнителните разпоредби на ЗООС (ДР на ЗООС) е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка, са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4. По смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС "Оператор" е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните характеристики: а) експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; б) контролира експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; в) разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията, включително част от нея. Съответно действаща инсталация по смисъла на §1, т.35 от ДР на ЗООС е всяка инсталация, която е въведена в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Неизпълнението на задължението на оператор на инсталации и съоръжения да извършва дейности в обхвата на Приложение № 4 само след издадено комплексно разрешително по чл.117, ал.1 и 2, се санкционира съобразно предвиденото в чл.164, ал.3 от ЗООС с наказание глоба, съответно с имуществена санкция, в размер на 50 000 лева. Гореизложените принципни положения, отнесени към установената по делото фактология и събрания доказателствен материал, формират у съда извод за неизпълнение от страна на жалбоподателя „Стомар Инвест“ АД на предвиденото в цитираните законови норми. Безспорно дружеството стопанисва животновъден обект – „Свинеферма Белозем 2“, находяща се в с.Белозем, който към датата на нарушението представлява действаща инсталация по §1, т.35 от ДР на ЗООС и в този смисъл жалбоподателя се явява оператор по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС. Не се оспорва и че на дружеството е било издадено Удостоверение за регистрация № 1397/25.02.2014г. от ОДБХ – Пловдив. Неоспорено е и обстоятелството, че с писмо вх.№ О-4025-1/01.12.2021г. в РИОСВ – Пловдив била получена информация от ОДБХ – Пловдив (изх.№ 2609/01.12.2021г.) за капацитета отглеждани свине в процесната свинеферма, стопанисвана от жалбоподателя, съгласно горепосоченото Удостоверение, а именно: 15 170 броя свине, от които 1870 броя свине майки и 13 300 броя свине за угояване. Отново от същото писмо на ОДБХ – Пловдив, експертите от РИОСВ – Пловдив установяват, че към дата 30.11.2021г. във фермата били отглеждани 3 786 броя свине, от които 1870 броя свине майки, 4 броя нерези, 800 броя подрастващи прасета и 300 броя бозаещи прасета. Предвид на тази информация, правилно контролният орган е приел, че експлоатираната от дружеството действащата инсталация (свинефермата в с.Белозем) и осъществяваната в нея дейност попада в обхвата на Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС „Категории промишлени дейности“, т.6.6. „Интензивно отглеждане на птици или свине“, буква „в“ – с над 750 места за свине майки. В случая дружеството към дата 30.11.2021г. е отглеждало интензивно 1870 броя свине майки, което значително надвишава предвидените в б.“в“ на т.6.6. към Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС места за свине майки и е следвало да експлоатира действащата инсталация и съоръжения след издаването на комплексно разрешително, съгласно предвиденото в ЗООС. Категорично се установява, че жалбоподателят не е разполагал с издадено комплексно разрешително към 30.11.2021г., няма и такива твърдения и представени доказателства по делото от негова страна. Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗООС предвижда експлоатация на действащи инсталации и съоръжения и към 30.11.2021г. съгласно писмото на ОДБХ – Пловдив са действали такива инсталации във въпросната свинеферма с промишлена дейност на действително отглеждани свине майки от 1870 броя, което категорично надвишава местата, посочени в т.6.6. от Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС, поради което и несъмнено от обективна страна дружеството жалбоподател е реализирало вмененото му нарушение. Доколкото се касае за запълнени места от капацитета на фермата, съгласно издаденото Удостоверение, то именно информацията, подадена от ОДБХ – Пловдив е тази, въз основа на която контролният орган е имал възможност да направи цялостен и категоричен извод налице ли е или не към 30.11.2021г. изпълнение на законовото изискване за издаване на комплексно разрешително. Съдът не споделя изразеното в жалбата твърдение, че разглежданото нарушение било установено от ОДБХ-Пловдив, който се явява неоправомощен за това деяние орган. Българската агенция по безопасност на храните е компетентният държавен орган за официален контрол по отношение на качеството и безопасността на храните по цялата хранителна верига. В случая по делото липсват каквито и да било данни за направени констатации от страна на ОДБХ – Пловдив в насока извършено от „Стомар Инвест“ АД нарушение на чл.164, ал.3, вр. чл.117, ал.1 от ЗООС. Такъв извод не може категорично да се изведе и от изпратеното от ОДБХ-Пловдив писмо, което съдържа единствено изискана от компетентния орган в случая – РИОСВ – Пловдив, актуална информация във връзка с прилагане на разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗООС и осъществявания на основание чл.148, ал.3 от ЗООС контрол на регионално равнище върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. Именно позовавайки се на официално изисканата и дадена от държавен орган информация, компетентният в случая орган по контрол за спазване изискванията на екологичното законодателство – РИОСВ – Пловдив е констатирало и санкционирало извършеното от жалбоподателя административно нарушение по ЗООС. С това свое бездействие, дружеството жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение по ЗООС, за което правилно е бил санкционирано на основание чл. 164, ал. 3, вр. чл.117, ал.1 от ЗООС. Липсват основания за изменение размера на наложената на дружеството имуществена санкция, който е абсолютно определен в законосъобразно приложената от административнонаказващия орган разпоредба. Съдът счита, че така наложената имуществена санкция ще спомогне в най- пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействува възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. Твърдението за несъразмерност на наложеното наказание спрямо тежестта на нарушението с довод за ограничен капацитет на свинефермата, не се споделя от съда, доколкото това ограничение касае не момента на извършване на разглежданото деяние, а един следващ нарушението момент. Обстоятелствата по така извършеното деяние разкриват типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на нарушение от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Необходимо е да се отбележи, че за да се счете случаят за маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай липсват данни и твърдения за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, както и данни нарушителят да е коригирал своето поведение и впоследствие да е предприел действия по издаването на изискуемото от закона комплексно разрешително по собствена воля. Издадената впоследствие ЗППАМ (л. 46 от съдебното производство) за ограничаване на дейността на част от обекта е вследствие на действията на административно-наказващия орган, а не вследствие на собствените действия на нарушителя. Същата освен това има за цел не да санкционира нарушителя, а да приведе обекта в съответствие със законовите норми, поради което и с издаването й не е налице вид двойно наказване на нарушителя по смисъла на Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело C-97/21, тъй като заповедта не касае запечатването на целия обект, а само на част от него. В случая с издадената ЗППАМ напълно са координирани тежестта на нарушението и наложената с него имуществена санкция, и действията на администрацията по запечатване само на част от обекта, за да се ограничи обхвата на нарушението, без да се спира позволената от закона дейност на нарушителя и същият да търпи други ограничения от санкционен характер, надвишаващи необходимото. Нарушението е формално (на просто извършване), без да е необходимо за довършването му да настъпи вредоносен резултат, предвид на което възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока е неоснователно. По изложените съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 150 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на РИОСВ – Пловдив, която е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите. Така мотивиран, съдът