Мотиви към Решение № 3 от 5.1.2023 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 962/2021 г.

Мотиви

Производството по делото е образувано по внесено постановление на РП – Ловеч, ТО-Тетевен от 22.10.2021г., с което прокурор К.К. е направила мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия Районен съд да се произнесе с решение по реда на чл. 378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК М.Ц.Х. от гр.Ловеч за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което е образувано ДП №35/2016 г. по описа на ОСлО при ОП- Ловеч.

По внесеното постановление е образувано НАХД №962/2021г. по описа на Ловешкия Районен съд. С разпореждане от 17.01.2022 г. е насрочено делото при условията на чл. 376 от НПК.

Обвиняемият М.Ц.Х., редовно призован се явява лично и с адв.В.М., като моли да бъде оправдан, тъй като е попълвал коректно подадените декларации. Защитникът му моли подзащитният му да бъде оправдан, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява за посочения период да е имал доходи, които да не е декларирал в подаваните от него декларации като служител на МВР, следователно не е имал никакви задължения да посочва тези обстоятелства като някакви доходи към заплатата, която е получавал като офицер на МВР. Сочи, че ако евентуално има извършено някакво престъпление, то не е извършено от Х., а от страна от разследващите органи, в случая следовател Т., които е бил категоричен в разговор, че няма никакви данни от страна на НАП, които да поддържат тези безсмислени твърдения. Счита, че са били изправени пред презумпцията на невиновност, да доказват нелогичните твърдения на РП Ловеч, да ги оборват, както и че се установява, че разпитаните по делото свидетели са категорични, че това което са твърдели пред следовател Т. е манипулирано от него с цел да бъде злепоставен неговия подзащитен и евентуално да бъде осъден. Моли подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 313, ал.1 от НК още повече, че са изтекли давностните срокове, тъй като 2013 и 2014 година наистина е провеждана сеч във въпросните гори на въпросните разпитани свидетели, но не са относими към обвинението.

За РП-Ловеч, ТО-Тетевен редовно призована се явява прокурор К., която счита, че с оглед събраните писмени и гласни доказателства на Х. е повдигнато обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК. От приложените доказателства изискани от ОД на МВР Ловеч, се установява, че за времето от 01.09.1998 година до 23.12.2016 година Х. е бил служител на Министерство на вътрешните работи. Със заповед № 8121К-5077/19.12.2016 година Х. е освободен от работа. През посочения период от време същият е бил длъжен и е изпълнявал това си задължение, като е подавал декларации за имуществото и доходите си редовно в срок до 31 март. Такива декларации са подавани през посочените години в които същият е бил на работа и след анализ на тези декларации и след изследване на имущественото състояние и доходите на Х., които са били предмет на изготвената по делото счетоводно икономическа експертиза е установено, че в съставената на 09.03.2016 година от Х. декларация, в която е описал доходите си за предходната такава, а имено 2015 година са налице доходи, които не са съобщени пред органа, пред който следва да бъдат декларирани, а именно същият е придобил доход в размер на 53, 09 лева от обратно изкупуване на дялове от управляваните в банка ДСК негови лични парични средства вложени в негова парична сметка. Приема за несъстоятелно твърдението на Х. и на неговата съпруга разпитана в качеството на свидетел, че средствата в сметката чийто титуляр е именно Х. са управлявани без негово знание и съгласие, тъй като от показанията на разпитания свидетел служител на банката, се установява, че всички документи свързани с движението на сметките носят подписите на титулярите. Категоричен е, че не е допуснал нарушение на задълженията си, а именно да оперира със средства на клиент на банката без тяхното съгласие. Разпитан в хода на ДП е свидетелят Й.А., за който в хода на съдебното следствие се получиха данни, че е заболял сериозно, който е категоричен че лично от Х. е закупил 10 пространствени кубически метра дърва за огрев, за които е заплатил сумата от 350 лева. Отделно от това събрани са писмени доказателства, които са в кориците на делото, че през 2015 година лично Х. е организирал добив на дървесина в с. Г. в имот с кадастрален № 27008 в отдел 1167 с площ от 0.400 хектара, за което е издадено позволително за сеч от 30.06.2014 година и според протокола за освидетелстване на този имот са били добити 18.4 плътни кубически метра дърва за огрев, чиято стойност е 1196 лева. От имот кадастрален № 277053 в отдел 1174, който е с площ 1.100 хектара с издадено позволително за сеч, според протокола за освидетелстване на сечището са добити 42.78 пълни кубически метра дърва за огрев, чиято стойност е 2780.70 лева, реализиран доход от Х.. Относно показанията на съпругата на Х., която въпреки наличните писмени документи за това, че неговата майка е била собственик и управител на дружество, от чието име е извършвана дейност свързана с дърводобив тя е управлявала и ръководела дейността, тоест реализирала е печалба излага, че документи в тази насока липсват, както и че самата тя няма спомен кога и по какъв начин е била упълномощавана да се занимава с подобна дейност. Никои от разпитаните свидетели не я сочи като лице за контакт за добив на дървесина в неговите имоти. Всички сочат именно М. Х., като лицето осъществило контакт със собствениците на горски масиви и лицето, което е организирало издаването на документи, за да се пристъпи към извършване на сеч на тези имоти. В този смисъл показанията на разпитания свидетел в последното заседание, който е загубил спомен за случилото се и за съобщеното пред органите на реда в ДП, но пък в показанията дадени от него в ДП е по близко до случилото се изцяло кореспондират с останалите по делото доказателства и с показанията на всички останали свидетели, които са съобщили за извършването на добив на дървесина в техните имоти. Счита, че безспорно е установено, че през 2015 година Х. е реализирал доход, който в подадената на 09.03.2016 година декларация по чл. 160 от Закона за МВР не е съобщил и с това си бездействие е осъществил състава на престъпление по чл. 313, ал.1 от НК. С оглед събраните по делото доказателства се налага извода, че това той е сторил съзнателно, тоест действал е умишлено. Излага, че за престъплението по чл. 313, ал.1 от НК закона предвижда до 3 години лишаване от свобода или глоба от 100 до 300 лева година. Към момента на извършване не деянието 09.03.2016 година Х. е бил неосъждан, като са налице предвидените в закона предпоставки по чл. 78а от НК и моли съдът да постанови съдебен акт, с който да наложи на обв.Х. наказание глоба в размер на 1000 лева.

В хода на разследването е установено следното:

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.235, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК, затова, че в периода от началото на месец април 2015г. до 31.12.2015г., в землището на с.Г.Ловешка област, при условията на продължавано престъпление, без редовно писмено позволително, са отсечени дървета от различни видове с обща кубатура над 30 пл. куб. м., собственост на различни лица от селото.

Установено е при разследването, че обв. М.Ц.Х. е назначен на работа в системата на МВР на 01.09.1998г. със Заповед № 290/24.08.1998г. на директора на РДВР Ловеч на длъжност младши районен инспектор „Охранителна полиция" към РПУ Угърчин при РДВР Ловеч. До налагане на наказание „уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение в ОД МВР Ловеч, считано от 23.12.2016г., със Заповед № 8121К-5077/19.12.2016г. на министъра на вътрешните работи Х. е заемал различни длъжности в Дирекцията.

В качеството си на служител на МВР и в изпълнение разпоредбите на ЗМВР -чл.187, ал.3 /отм. със ЗМВР от 2014г./ - Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март и чл.160, ал.3 - Държавните служители подават всяка година до 15 май декларация за имущество и интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Х. е имал задължение да подава декларации за имуществото и доходите си от предходната година.

Категорично установено е при разследването, че в годините, в които е заемал различни длъжности в системата на МВР, Х. е извършвал дейност по добив и реализация на дървесина на територията на различни населени места. В резултат на реализирането на добитата дървесина обвиняемият е получавал парични средства.

През 2015г. Х. осъществил добив на дървесина в два имота в землището на с.Г., както следва: в имот с кадастрален № 270008, отдел 1167, подотдел „а1", с площ от 0, 400 ха, по позволително за сеч № 0181499/30.06.2014г., а според протокол за освидетелстване на сечище № 0192076/05.01.2015г., са добити 18, 4 плътни куб.м. дърва за огрев от различни дървесни видове с пазарна стойност от 1196, 00 /хиляда сто деветдесет и шест/ лв. и в имот с кадастрален № 277053, отдел 1174, подотдел „е", с площ от 1, 100 ха, по позволително за сеч № 0228205/04.03.2015г., а според протокол за освидетелстване на сечище № 0214521/27.04.2015г., са добити 42, 78 плътни куб.м. дърва за огрев от различни дървесни видове с пазарна стойност от 2780, 70 /две хиляди седемстотин и осемдесет лева и седемдесет стотинки/ лв.

Освен това, през 2015 г., видно от показанията на свидетеля Й.А. е, че от Х. е закупил 10 пр. куб.м. дърва за огрев за сумата от 350, 00 /триста и петдесет/ лв.

Обв. Х. е титуляр на банкова сметка № ВG98SТSA93000010312627 в Банка ДСК АД. Движенията по тази банкова сметка са, както следва: на 04.02.2014г. - нареден паричен превод в размер на 4000, 00 лв. с основание „клавис на парични разчети, поръчка покупка на дялове"; на 14.05.2015г. е получена сума в размер на 1000, 00 лв. с основание „обр. изкуп.дялове"; на 15.05.2015г. е получена сума в размер на 0, 27 лв. с основание „клавис - покупкадюръчка обр. изкуп. дялове"; на 22.05.2015г. е получена сума в размер на 1000, 00 лв. с основание „клавис - покупка, поръчка обр. изкуп. дялове"; на 25.05.2015г. е получена сума в размер на 0, 30 лв. с основание „обр. изкуп. дялове"; на 19.06.2015г. е получена сума в размер на 2031, 90 лв. с основание „клавис - покупка, поръчка обр. изкуп. дялове" и на 22.06.2015 г. е получена сума в размер на 20, 51 лв. с основание „обр. изкуп. дялове".

Видно е от Писмо изх.№ 001/0064/16.01.2020г. от УД „ДСК Управление на активи" АД, че през периода 01.01.2012г. до 10.02.2016г. обв. Х., е подал една поръчка за покупка на дялове от Договорен фонд „ДСК Фонд на паричния пазар" и три поръчки за обратно изкупуване на дялове от фонда.

Според заключението на изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, във връзка с придобиването и обратното изкупуване на дялове, през 2015 г. М.Ц.Х. е придобил доход в размер на 53, 09 лв.

В съставената на 09.03.2016г. от обв.Х. Декларация по чл.160 от ЗМВР за имуществото и доходите на държавен служител от МВР и регистрирана в ОД МВР Ловеч под Рег. № 456р-2288 на 16.03.2016г., полученият доход от общо 4379, 90 лв. не е посочен.

Видно е от изготвената по делото Графическа експертиза, че ръкописния текст и подписа за „Декларатор" в Декларация по чл.160 от ЗМВР за имуществото и доходите на държавен служител от МВР с № 456р- 2288/16.03.2016г., са изписани от М.Ц.Х.. Прокурорът е приел, че е налице извършено от М.Ц.Х. престъпление по чл.313, ал.1 от НК, доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, в който смисъл на лицето е било повдигнато обвинение. При разпита в качеството му на обвиняем, същият се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

Налице е и предвиденото в закона условие за съставомерност на деянието от обективна страна - на 09.03.2016г. в Декларация по чл.160 от ЗМВР за имуществото и доходите на държавен служител от МВР и регистрирана в ОД МВР Ловеч под Рег. № 456р-2288 на 16.03.2016г., Х. е затаил истина - че е реализирал доходи извън тези по трудовото му правоотношение, а именно 4379, 79 лв. през 2015г. от добив на дърва за огрев и тяхната реализация, както и придобиването и обратното изкупуване на дялове.

От субективна страна Х. е извършил деянието при пряк умисъл, тъй като е разбирал противоправния и общественоопасен характер на извършеното, както и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал и целял тяхното настъпване.

За престъплението по чл.313, ал.1 от НК закона предвижда наказание Лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 от НК, наказателното преследване за това престъпление се изключва по давност когато не е възбудено в продължение на пет години от извършване на деянието. Съгласно разпоредбата на ал.2 на чл.81 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.Т.е. давността се прекъсва с привличането на лицето в качеството на обвиняем от надлежен орган.В конкретния случай, на М.Ц.Х. е повдигнато обвинение от следовател от ОСлО при ОП Ловеч за престъпление по чл.313, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК на 19.05.2020г.Наказателното производство по отношение на него не е прекратявано или спирано, а три пъти е внасяно в съда с предложение по чл.78а от НК.

Санкцията за престъплението по чл.313, ал.1 от НК е до три години Лишаване от свобода или Глоба от сто до триста лева.Видно от справка за съдимост на М.Ц.Х., с решение по НАХД № 9/2000г. по описа на Военен съд Плевен, на същия е било наложено наказание Глоба в размер на 120, 00 лв.Решението е влязло в сила на 15.06.2000г.Към 02.12.2020 г. лицето, обаче, няма изискуеми публични задължения и няма образувано изп.д. в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч не е предявяван за събиране изпълнителен лист по НАХД № 9/2000г. Към момента на извършване на деянието -09.03.2016г. е бил изтекъл предвидения в чл.82, ал.1, т.5 от НК и Х. не е бил осъждан.

От така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че деецът М.Ц.Х. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, като на 09.03.2016г., затаил истина в писмена декларация за имуществото и доходите на държавен служител от МВР по чл.160, ал.З от ЗМВР /изм., ред. към ДВ брой № 53/2014г./, заведена с рег. № 456р-2288/16.03.2016г., като не отразил в същата, че през календарната 2015г. е получил доходи извън трудовото си възнаграждение общо в размер на 4379, 79 /четири хиляди триста седемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ лв., в резултат от извършен добив на дърва за огрев и продажба на същите и сделки с дялове, която се дава пред орган на властта - директор на ОД МВР Ловеч за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - отразените в тях данни за имуществото и доходите.

От обективна страна деецът е извършил престъплението, като на 09.03.2016 год. пред директора на ОД на МВР – Ловеч затаил истина в писмена декларация за имуществото и доходите на държавен служител от МВР, подадена на 16.03.2016 г., която по силата на закон - чл.160, ал.3 от ЗМВР, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Доказателства в тази връзка са показанията на свид.Й.А., приобщени по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.3 от НПК и показанията на свид.Б.А.. Съдът не кредитира показанията на свид.П. Х.а не само поради обстоятелството, че същата е съпруга на обвиняемия и по някакъв начин се явява заинтересована от изхода на делото, а поради обстоятелството, че същата в показанията си е колеблива и несигурна относно повечето обстоятелства свързани с извършваната дейност от страна на фирмата, регистрирана на майката на обв.Х. и поради това, че нейните показания се опровергават от останалите доказателства по делото. Безспорно е установено обстоятелството, че през 2015г. Х. осъществил добив на дървесина в два имота в землището на с.Г., както следва: в имот с кадастрален № 270008, отдел 1167, подотдел „а1", с площ от 0, 400 ха, по позволително за сеч № 0181499/30.06.2014г., а според протокол за освидетелстване на сечище № 0192076/05.01.2015г., са добити 18, 4 плътни куб.м. дърва за огрев от различни дървесни видове с пазарна стойност от 1196, 00 /хиляда сто деветдесет и шест/ лв. и в имот с кадастрален № 277053, отдел 1174, подотдел „е", с площ от 1, 100 ха, по позволително за сеч № 0228205/04.03.2015г., а според протокол за освидетелстване на сечище № 0214521/27.04.2015г., са добити 42, 78 плътни куб.м. дърва за огрев от различни дървесни видове с пазарна стойност от 2780, 70 /две хиляди седемстотин и осемдесет лева и седемдесет стотинки/ лв. Отделно от това през 2015 г. обв.Х. е получил сумата от 350 лева за 10 пр.куб.м.дърва за огрев от свид.А.. Видно от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, във връзка с придобиването и обратното изкупуване на дялове, през 2015 г. М.Ц.Х. е придобил доход в размер на 53, 09 лв.

В съставената на 09.03.2016 г. от обв.Х. Декларация по чл.160 от ЗМВР за имуществото и доходите на държавен служител от МВР и регистрирана в ОД МВР Ловеч под Рег. № 456р-2288 на 16.03.2016 г., полученият доход от общо 4379, 90 лв. не е посочен.

Видно от заключението по изготвената графическа експертиза е, че ръкописният текст и подписа за „Декларатор" в Декларация по чл.160 от ЗМВР за имуществото и доходите на държавен служител от МВР с № 456р- 2288/16.03.2016г., са изписани от М.Ц.Х.. От субективна страна деянието е извършено от дееца виновно, при пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

С постановлението Районна прокуратура – град Ловеч правилно е приела, че деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава осма от НК, както и че се касае за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба и от него няма причинени имуществени вреди, поради което са налице условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Съдът като взе предвид фактическите обстоятелства по постановлението на Районна прокуратура – град Ловеч, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, данните за личността на извършителя, чисто съдебно минало, ниска обществена опасност на деянието и на дееца, както и че за престъплението е предвидено наказание – до три години лишаване от свобода или глоба, както и че с деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, прие, че са налице условията на чл.78а от НК.

Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще действа предупредително и възпиращо и ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Поради тези съображения, съдът на основание чл.78а от НК във вр. с чл.313, ал.1 от НК, освободи обвиняемият М.Ц.Х. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт. Съдът определи наказанието в минимален размер, като съобрази като смекчаващи вината обстоятелства личността на дееца, семейното и имотното му състояние, както и че ще се постигнат целите на наказанието.

На основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК съдът прекрати наказателното производство по досъдебно производство № 35/2016 год. по описа на ОСлО при ОП-Ловеч.

Водим от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: