Решение № 443 от 7.3.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 876/2018 г.

производство по несъстоятелност съответно срещу „Б.“ АД (т.д. № 7659/2015 по описа на СГС, ТО VI-7 с-в) и срещу „Б.Б.“ ЕООД (т.д. 7686/2015 по описа на СГС, ТО VI-12 с-в). Производството срещу „Б.“ АД било прекратено поради откриване на производство по несъстоятелност на „Б.“ АД по т.д. № 4509/2013 г. по описа на СГС, ТО VI-2 състав. Сочи, че с Решение от 16.05.2018 г. по т.д. 7686/2015 по описа на СГС, ТО VI-12 с-в, съдът отхвърлил молбата на „М.“ ЕООД, като един от аргументите сочел, че представените от кредитора документи са антидатирани. Предвид изложеното счита, че приетите в производството по несъстоятелност по т.д. № 4509/2013 вземания на „М.“ ЕООД към „Б.“ АД не съществуват. „Б.“ АД (н) е депозирал в срок допълнителен отговор на исковата молба, с който поддържа вече изложеното. Синдикът на „Б.“ АД (н) е депозирала допълнителен отговор на исковата молба, в който поддържа вече заявеното становище, че искът е неоснователен. Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от справка в Търговския регистър по партидата на „Б.“ АД (н), ЕИК•••••••••, с Решение № 1948 от 11.08.2017 г. по т.д. № 5837/2016 на Апелативен съд - София, ТО-9 състав, е обявена неплатежоспособността на „Б.“ АД (н), като определената й началната дата е 29.08.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. По делото не се спори и се установява от представената молба с вх. № 119185/18.09.2017 г., че ответникът „М.“ ЕООД е предявил вземания в производството по несъстоятелност на „Б.“ АД (н). Видно от молбата част от вземанията в размер на 2 129 530 лева – главница и лихви са основани на Споразумение от 25.10.2011 г., подписано от „М.“ ЕООД като кредитор и „Б.“ АД като длъжник, и „Б.БГ“ ООД като солидарен длъжник, като с него солидарните длъжници са поели задължение да заплатят на кредитора 2 129 530 евро в срок до 30.09.2015 г. Посочено е, че описаното вземане има произхода си от договор за цесия от 26.10.2010 г. между „Б.У.И.“ ООД и „М.“ЕООД, с който пък е прехвърлено вземане по Договор за строителство от 12.06.2007 г. между „Б.“ АД и „Б.У.И.“ ООД и Анекс към него за прекратяване на договора. Другата част от вземанията в размер на 666 418 евро главница и лихви са основани на Споразумение от 25.10.2011 г., подписано от „М.“ ЕООД като кредитор и „Б.“ АД като длъжник, и „Б.БГ“ ООД като солидарен длъжник, като с него солидарните длъжници са поели задължение да заплатят на кредитора 666 418 евро в срок до 30.09.2015 г. Посочено е, че описаното вземане има произхода си от договор за цесия от 26.10.2010 г. между „Б.У.Х.“ ООД и „М.“ЕООД, с който пък е прехвърлено вземане по Договор за строителство от 20.07.2007 г. между „Б.“ АД и „Б.У.Х.“ ООД и Анекс към него за прекратяване на договора. Видно от събраните по делото доказателства и служебно извършена справка в Търговския регистър, в списък от 29.09.2017 г. на приетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД (н), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, под т. 8 са включени вземанията на ответника „М.“ ЕООД в общ размер на 9 720 794 лева, от които 4 464 999 лева – главница и 3 010 335 лева – законна лихва, считано от 26.10.2010 г., с основание – Договор за цесия от 26.10.2010 г. и Споразумение ( I) от 25.10.2011 г., както и главница в размер на 1 303 401 лева и законна лихва за забава за периода 26.10.2010 г. – 11.08.2017 г. в размер на 942 059 лв., с основание – Договор за цесия от 26.10.2010 г. и Споразумение (I I) от 25.10.2011 г. Списъкът е обявен в Търговския регистър на 10.10.2017 г. С Определение № 2179 от 23.04.2018 г., постановено по т.д. № 4509/2013 г. на СГС, VІ-2 състав съдът е изменил списъка на приетите вземания от 29.09.2017 г., като е включил в същия предявените вземания от ищеца в настоящото производство „Б.Б.“ ЕООД. Със същото определение съдът е оставил без уважение упражненото от „Б.Б.“ ЕООД възражение с вх. № 137180/17.10.2017 г. против приетите вземания на ответника „М.“ ЕООД, но е приет друг размер на главницата по първия договор за цесия поради допусната техническа грешка от синдика при изготвяне на списъка - 4 164 999 лв. вместо приетите от синдика 4 464 999 лв. Определението от 23.04.2018 г. е обявено в Търговския регистър на същия ден. Представен е Договор за цесия от 26.10.2010 г., по силата на който „М.“ ЕООД е придобило от „Б.У.И.” ООД – Великобритания вземане към „Б.“ АД (н) в общ размер на 2 129 530 евро, платимо в срок до 30.09.2015 г., наведнъж или на части, ведно със законната лихва, изчислена върху тази сума, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане. Прехвърленото вземане произтича от Договор от 12.06.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г., подписани между страните “Б.” АД и „Б.У.И.” ООД – Великобритания. Страните по цесията са уговорили цена в размер на 95 % от размера на вземането, което цесионерът успее да събере. Съгласно чл. 2 от Договора за цесия така уговорената цена е платима в 10-дневен срок от събиране на всяка съответна събрана част от сумата. По силата на същия договор за цесия от 26.10.2010 г., ответникът „М.“ ЕООД е придобил от „Б.У.И.” ООД и вземане към ищеца „Б.Б.“ ЕООД, в качеството му на солидарен длъжник с „Б.“ АД (н), породено от Договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г., чрез който „Б.Б.“ ЕООД (предишно наименование „Б.БГ“ ООД) е встъпил като солидарен длъжник в дълга на „Б.“ АД (н), породен от договора от 12.06.2007 г. в размер на 2 129 530 евро. Представени са още Приемо-предавателен протокол от 26.10.2010 г., подписан от страните по цесията, с който цедентът „Б.У.И.” ООД предава на цесионера „М.“ ЕООД всички документи, установяващи съществуването и размера на прехвърленото вземане, както и писмено потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от същата дата, за извършеното прехвърляне. Съгласно представено Уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, длъжникът „Б.“ АД (н) е уведомен за извършената цесия чрез Д.Р., който е удостоверил личното получаване на уведомлението на 26.10.2010, като е положил подписа си на същото. Видно от справка по партидата на „Б.“ АД (н), към датата на извършеното уведомление за цесия, Д.Р. е представлявал дружеството самостоятелно и заедно с другия управител И.Р.. Представено и прието като доказателство по делото е Споразумение от 25.10.2011 г., подписано между кредитора „М.“ ЕООД и солидарните длъжници „Б.“ АД (н) и „Б.Б.“ ЕООД, с което солидарните длъжници признават задължението си към „М.“ ЕООД в размер на 2 129 530 евро, произтичащи от Договор за цесия от 25.10.2010 г., съответно от Договор за строителство от 12.06.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г. и се задължават да заплатят в условията на солидарност дължимата сума, като конкретно „Б.“ АД (н) се е задължило да заплати на „М.“ ЕООД процесната сума в срок до 30.09.2015 г., платима наведнъж или на части, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко плащане. Солидарният длъжник „Б.Б.“ ЕООД се е задължил, при условията на солидарност, да заплати на „М.“ ЕООД сума в размер на 2 129 530 евро, или остатъкът от тази сума при погасяване от страна на „Б.“ АД, ведно с дължимите лихви, в едномесечен срок, считано от 30.09.2015 г., при условия, че „Б.“ АД не е погасило задължението изцяло или отчасти. В чл. 2.3 от Споразумението е предвидено, че ако някой от солидарните длъжници или и двамата заплатят на кредитора задължението в срок до една година от подписване на споразумението, няма да се дължат договорените лихви върху главницата. От името на солидарните длъжници „Б.Б.“ ЕООД и „Б.“ АД споразумението е подписано от представляващия и двете дружества към датата на подписването му – Д.Р.. За установяване на цедираното вземане, предмет на Договора за цесия от 26.10.2010 г. и Споразумението от 25.10.2011 г., е представен Договор от 12.06.2007 г. По силата на така сключения договор, „Б.У.И.” ООД е поел задължение да осигури купувач или да закупи недвижими имоти, описани в договора (комплекс от три парцела – Буларко 3, Буларко 4 и Буларко 5), които „Б.“ АД се задължава да построи върху свой собствен парцел в гр. Банско в определени в договора срокове, като се задължава да продаде същите на „Б.У.И.” ООД или осигурен от него купувач по посочената в чл. 4 от договора цена на кв.м. жилищна площ. Съгласно чл. 6 от Договора от 12.06.2007 г. „Б.У.И.” ООД е поел задължението да преведе на „Б.“ АД авансово сумата от общо 150 000 евро в срок до 30.06.2007 г. Съгласно чл. 8 от същия, договорът ще се счита за прекратен, ако „Б.У.И.” ООД не изпълни задължението си да заплати посочените в чл. 6 суми. Съгласно чл. 9 от договора „Б.У.И.” ООД следва да заплати сумата от 2 101 980 евро, представляваща 25 % от цената на апартаментите в комплекс „Буларко 3“ в срок до 30.11.2007 г.; сумата от 2 620 139 евро, представляваща 25 % от цената на апартаментите в комплекс „Буларко 4“ в срок до 31.01.2008 г. и сумата от 1 593 777 евро, представляваща 25 % от цената на апартаментите в комплекс „Буларко 5“ в срок до 30.04.2008 г. В договора страните са посочили банковата сметка на „Б.“ АД в Райфайзенбанк, по която следва да се извършват паричните преводи. Представени са платежни нареждания/извлечения от банковата сметка на „Б.“ АД в Райфайзенбанк, посочена в Договора от 12.06.2007 г. за установяване на парични преводи с наредител „Б.У.И.” ООД и получател „Б.“ АД, , неоспорени от страните, както следва: на 25.09.2008 г. е преведена сума в размер на 20 000 евро; на 19.09.2008 г. – сума в размер на 20 000 евро; на 10.09.2008 г. – сума в размер на 20 000 евро; на 02.09.2008 г. – сума в размер на 74 965 евро; на 26.08.2008 г. – сума в размер на 74 965 евро; на 15.07.2008 г. – сума в размер на 99 965 евро; на 09.07.2008 г. – сума в размер на 99 965 евро; на 01.07.2008 г. – сума в размер на 99 965 евро; на 24.06.2008 г. - сума в размер на 99 965 евро; на 17.06.2008 г. - сума в размер на 99 965 евро; на 12.06.2008 г. - сума в размер на 99 965 евро; на 03.06.2008 г. – сума в размер на 99 965 евро; на 23.05.2008 г. - сума в размер на 99 965 евро; на 20.05.2008 г. - сума в размер на 99 965 евро; на 13.05.2008 г. - сума в размер на 99 965 евро; на 07.05.2008 г. - сума в размер на 99 965 евро; на 29.04.2008 г. – сума в размер на 100 000 евро; на 20.03.2008 г. – сума в размер на 199 950 евро; на 30.01.2008 г. – сума в размер на 249 930 евро + две нечетливи извлечения. Видно от детайлите към кредитното авизо на всеки от изброените парични преводи, основанието на извършените парични преводи е посочено по следния начин: „ Bansko Blue Water RE: transfer of client monies as initial investment” ( превод от клиент на средства като авансово плащане за Банско, превода мой). Според изслушаната ССЕ общият размер на постъпилите по договора от 12.06.2007 г. суми са в размер на 4 555 998.41 лева (равни на 2 329 445 евро). Във връзка с неизпълнение на Договора от 12.06.2007 г. от страна на „Б.“ АД да построи договорените обекти в нужната степен на завършеност, на 25.10.2010 г. страните са подписали Анекс към договора за прекратяването му, по силата на който Анекс „Б.“ АД е поел задължение да върне на „Б.У.И.” ООД — Великобритания, получените авансови суми в размер на 2 129 530 евро в срок до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва, изчислена върху сумата, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане. В чл. 4 от Анекса страните са уговорили обезпечение върху вземането на „Б.У.И.” ООД – встъпване в дълга на трето лице, солидарен длъжник - „Б.БГ“ ООД. Представен е Договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г., подписан от „Б.У.И.” ООД — Великобритания и „Б.БГ“ ООД, чрез представляващия дружеството Д.Р.. По силата на този договор „Б.БГ“ ООД е поел задължение към „Б.У.И.” ООД, при условията на солидарност с „Б.“ АД, да му заплати сумата в размер на 2 129 530 евро в срок до 30.09.2015 г., платимо наведнъж или на части, ведно със законната лихва, изчислена върху посочената сума по-горе, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане. Представен е още Приемо-предавателен протокол от същата дата, с който „Б.У.И.” ООД предава на „Б.БГ“ ООД копия от документи, установяващи съществуването и размера на вземането, предмет на договора от 25.10.2010 г. Представен е втори Договор за цесия от 26.10.2010 г., сключен между „М.“ ЕООД и „Б.У.Х.“ ЕООД (с предишно наименование „Б.У.Б.“ ООД). По силата на този договор „М.“ ЕООД придобива от „Б.У.Х.“ ЕООД вземане към „Б.“ АД в размер на 666 418 евро. Цедираното вземане произтича от Договор от 20.07.2007 г. и Анекс към договора от 25.10.2010 г., подписани между страните “Б.” АД и „Б.У.Х.” ЕООД. Договорът за цесия съдържа клаузи относно цената, авансовите плащания и сроковете, идентични с разгледания вече договор с „Б.У.И.” ООД от същата дата. По силата на този договор за цесия „М.“ ЕООД е придобило от „Б.У.Х.“ ЕООД и вземане към ищеца „Б.Б.“ ЕООД, в качеството му на солидарен длъжник с „Б.“ АД (н), породено от Договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г., чрез който „Б.Б.“ ЕООД (предишно наименование „Б.БГ“ ООД) е встъпил като солидарен длъжник в дълга на „Б.“ АД (н), породен от договора от 20.07.2007 г. в размер на 666 418 евро. Към договора за цесия са представени още Уведомление за извършеното прехвърляне до длъжника „Б.“ АД, връчено на Д.Р. на 26.10.2010 г., Приемо-предавателен протокол, с който старият кредитор предава на новия документите, установяващи вземането, както и Потвърждение за извършената цесия, издадено от „Б.У.Х.“ ЕООД. Цедираното вземане произтича от Договор от 20.07.2007 г., по силата на който, „Б.У.Б.“ ООД е поел задължение да осигури купувач или да закупи недвижими имоти, описани в договора (комплекс от три парцела – Буларко 3, Буларко 4 и Буларко 5), които „Б.“ АД се задължава да построи върху свой собствен парцел в гр. Банско в определени в договора срокове, като се задължава да продаде същите на „Б.У.Х.“ ЕООД или осигурен от него купувач по посочената в чл. 4 от договора цена на кв.м. жилищна площ. Всички уговорки са идентични с Договора от 12.06.2001 г. между „Б.У.И.” ООД и „Б.“ АД (н). За установяване на извършени плащания по така сключения договор са представени извлечения за извършени плащания по сметка на „Б.” АД с наредител „Б.У.Б.“ ООД, както следва: на 02.12.2008 г. – сума в размер на 50 000 евро; на 18.11.2008 г. – сума в размер на 50 000 евро; на 07.11.2008 г. – сума в размер на 50 000 евро; на 04.12.2008 г. – сума в размер на 150 000 евро; на 15.12.2008 г. – сума в размер на 100 000 евро; на л. 137 и 138 не се чете; на 23.01.2009 г. – сума в размер на 100 000 евро; на 07.01.2009 г. – сума в размер на 100 000 евро; на 15.12.2008 г. – сума в размер на 100 000 евро. Не са посочени основания на преводите. Според изслушаната ССЕ общият размер на плащанията по договора за кредит от 20.07.2007 г. е в размер на 1 584 085.39 лева (809 930 евро). Във връзка с неизпълнение на Договора от 20.07.2007 г. от страна на „Б.“ АД да построи договорените обекти в нужната степен на завършеност, на 25.10.2010 г. страните са подписали Анекс към договора за прекратяването му, по силата на който Анекс „Б.“ АД е поел задължение да върне на „Б.У.Х.“ ЕООД, получените авансови суми в размер на 666 418 евро в срок до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва, изчислена върху сумата, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане. В чл. 4 от Анекса страните са уговорили обезпечение върху вземането на „Б.У.Х.“ ЕООД – встъпване в дълга на трето лице, солидарен длъжник - „Б.БГ“ ООД. Представен е Договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г., подписан от „Б.У.Х.“ ЕООД и „Б.БГ“ ООД, чрез представляващия дружеството Д.Р., съгласно който „Б.БГ“ ООД е поел задължение към „Б.У.Х.“ ЕООД, при условията на солидарност с „Б.“ АД, да му заплати сумата в размер на 666 418 евро в срок до 30.09.2015 г., платимо наведнъж или на части, ведно с законната лихва, изчислена върху посочената сума по-горе, считано от 25.10.2010 г. до датата на всяко съответно плащане. Представено е второ Споразумение от 25.10.2011 г., подписано между кредитора „М.“ ЕООД и солидарните длъжници „Б.“ АД (н) и „Б.Б.“ ЕООД, с което солидарните длъжници признават задължението си към „М.“ ЕООД в размер на 666 418 евро, произтичащо от Договор за цесия от 25.10.2010 г., съотв. от Договор за строителство от 20.07.2007 г. и Анекс към него от 25.10.2010 г. и се задължават да заплатят в условията на солидарност дължимата сума при условия, идентични с обсъденото по-горе първо споразумение. Представена е справка от фирмения регистър във Великобритания от партидата на „Б.У.И.” ООД (на английски език и с превод на български език), от която е видно, че дружеството е заличено на 21.10.2016 г. Представен е доклад на ликвидатора на британското дружество, от който става ясно, че актив, свързан с „Б.“ АД е с балансова стойност 4 802 418 британски лири като несигурно реализируема стойност Посочено е, че „Буларко“ е строителят по Българския хотелски проект, като пари на дружеството са употребявани от Буларко по хотелския проект, но хотелът никога не е довършен. Договорът с Буларко е развален през или около юли 2011 г., поради което директорите на дружеството вярват, че този актив е нереализируем. Поради това активът е отписан. С допълнителната искова молба ищецът е представил още Нотариална покана от ответника „М.“ ЕООД, адресирана до „Б.Б.“ ЕООД и връчена на 27.12.2015 г., с която се отправя покана за плащане на сумата от 2 129 530 евро в тридневен срок от получаването ѝ. Посочено е още, че задължението на „Б.Б.“ ЕООД произтича от Договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г. Представен е и отговор на нотариалната покана от „Б.БГ“ ООД, в която се възразява, че дружеството не е подписвало Договор за встъпване в дълг от 25.10.2010 г. и Споразумение от 25.10.2011 г., нито е уведомявано за прехвърляне на посочения дълг с Договор за цесия от 26.10.2010 г. Посочено е още, че описаните документи не се съхраняват в архивите на дружеството, нито задължение в размер на 2 129 530 евро е осчетоводено. Направено е изявление, че ако такива документи съществуват, то те са неистински. По делото са представени балансовите отчети на „Б.“ АД (н) за периода от 2010, 2012, 2013, 2014 и 2015 година. По реда на чл. 192 ГПК Националната агенция по приходите е представила финансовите отчети на „М.” ЕООД и „Б.У.Х.” ЕООД за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г. По настоящото дело е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В.П., което съдът възприема като обективно дадено и обосновано. След запознаване с делото и след извършена справка в счетоводството на ответниците „М.“ ЕООД и „Б.“ АД (н), вещото лице е посочило, че ответникът М. е осчетоводил вземане от „Б.“ АД в размер на 5 468 398, 98 лв. по задбалансова сметка 999 „Условни вземания”, партида „Б.” АД (4 164 998.66 лева равни на 2 129 530 евро и 1 303 400.32 лева равни на 666 418 евро). Вещото лице сочи, че вземанията в посочения размер са включени в Оборотна ведомост за 2010 г., в раздел 9 от сметкоплана на дружеството. В заключението е пояснено, че задбалансовото осчетоводяване на активи (условни вземания) не намира отражение в балансовите стойности на сумите на актива от счетоводния баланс, респективно в годишния финансов отчет. Установява се от ССЕ още, че по идентичен начин (по задбалансова сметка) ответникът „М.“ ЕООД е осчетоводил и задълженията си за плащане на цена към цедентите по двата договора за цесия -„Б.У.И.” ООД в размер на 3 956 748, 73 лв. и „Б.У.Х.” ООД в размер на 1 238 230, 30 лв., равняващи се на 95 % от размера на вземането. Въз основа на данните от заключението на вещото лице се установява, че действително се е осъществила осчетоводената стопанска операция въз основа на предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 12.06.2007 г., сключен между „Б.“ АД (н) и „Б.У.И.” ООД и предварителен договор от 20.07.2007 г., сключен между „Б.“ АД (н) и „Б.У.Х.” ООД, както и наличието през 2007 до 2009 г. на частични плащания по банков път на цената по тези договори. При проверка в счетоводството на „Б.“ АД (н) се установява, че са постъпили плащания в размер на 4 555 998, 52 лв. от „Б.У.И.” ООД по договор от 12.06.2007 г. за периода 02.07.2007 г. – 18.09.2009 г., за които плащания несъстоятелното дружество издава фактури на същата стойност. Така издадените фактури са осчетоводени и отчетени в дневниците по ЗДДС с изключение на фактура № 127/28.07.2008 г. Основанията, посочени в процесните фактури са „Аванс по договор за покупка не недвижим имот“, „Плащане по Договор 12.06.2007 г.“ и „Плащане по договор за Банско“. Вещото лице заявява, че проверката установява и разваляне на процесния предварителен договор, въз основа на което са издадени кредитни известия до „Б.У.И.” ООД в размер на общо 4 555 998, 52 лв. Тези кредити известия са осчетоводени в баланса на „Б.“ АД към 2010 г. Получените от „Буларко“ суми по разваления договор не са възстановени на „Б.У.И.“ ООД. Аналогични са данните във връзка с втория предварителен договор от 20.07.2007 г., сключен между „Б.“ АД (н) и „Б.У.Х.” ООД. За постъпилите плащания в общ размер на 1 589 078, 50 лв., „Б.“ АД издава фактури на същата стойност, които осчетоводява и отчита в дневниците по ЗДДС, с изключение на фактура № 239/08.03.2010 г. Вещото лице пояснява, че осчетоводените от „Б.“ АД плащания по съответните фактури, не са съобразени с основанията, вписани от наредителя в платежните документи. Наредителят е отбелязвал, че извършва плащане по конкретна фактура, а „Б.“ АД е погасявало друга фактура. Експертизата сочи, че задълженията към новия кредитор „М.“ ЕООД, длъжникът е осчетоводил със счетоводни операции, взети към 30.09.2015 г. Към същата дата длъжникът е закрил партидите на старите кредитори „Б.У.Х.” ООД и „Б.У.И.” ООД и е открил такава на името на новия кредитор „М.“ ЕООД. В открито съдебно заседание вещото лице П. уточнява, че няма пречка вземанията, съответно задълженията по договора за цесия да се отразят задбалансово. В този случай вземанията не се посочват в баланса, т.е. не формират нито актив, нито пасив за дружеството. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели. Свидетелката Р.С., заявява, че работи във външна счетоводна къща, която в момента води счетоводството на ответника „М.“ ЕООД. Същата посочва, че е запозната с процесните два договора за цесия, като са ѝ били предоставени за осчетоводяване през месец ноември 2010 г. Сочи, че причината за задбалансовото им осчетоводяване е, че същите нямат пряко отношение към финансовия резултат на дружеството в текущата година, не променят балансовите числа, което означавало балансова адекватност. Посочва, че задбалансовото осчетоводяване е извършено поради малката вероятност да се съберат вземанията. Свидетелката В. И. заявява, че работи като счетоводител при ищеца „Б.Б.“ ЕООД от неговото създаване. Посочва, че за първи път чула за дружеството „М.“ ЕООД през месец ноември 2015 г., когато в офиса на „Б.Б.“ ЕООД дошла искова молба и нотариална покана, с която същото претендирало сумата от 4 135 000 евро. Излага, че води счетоводството на ищеца от 2005 г. насам и не се е запознавала с договори между „Б.“ АД и „Б.Б.“ ЕООД и между „Б.У.Х.“ ООД и „М.“ ЕООД. Споделя за недоразумения между „Б.Б.“ ЕООД и управителя Р., който се занимавал предимно с „Б.“ АД, а с финансовите въпроси на „Б.Б.“ ЕООД – другият управителР., поради което били учудени, че г-н Р. е подписал договори за встъпване в дълг и договори за цесия. Той не уведомил никого за това, нямало и ОС, което да вземе решение за такива големи суми. Свидетелката сочи, че подписите под Договорите за цесия и споразуменията с дата 25.10.2011 г. са на Д.Р., който през 2010 и 2011 г. е притежавал самостоятелна представителна власт. Сочи, че задълженията по процесните договори за цесия и встъпване в дълг не са осчетоводени от „Б.Б.“ ЕООД, като поддържа, че не биха могли да се осчетоводят задбалансово без да излага конкретни аргументи за това. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявени са кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. Съгласно чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ к редитор може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, но съдът е оставил възражението без уважение. Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност, като законът предвижда специални предпоставки, наличието на които обуславят неговата допустимост – ищецът следва да е кредитор в производството по несъстоятелност; вземането на друг кредитор следва да е включено в списъка на приетите вземания и ищецът следва да оспорва съществуването именно на това вземане на втория кредитор след като преди това е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ пред съда по несъстоятелността, като съдът е оставил възражението без уважение; искът следва да е предявен в 14-дневен срок от обявяване определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 ТЗ в търговския регистър. В настоящото производство се установи, че с решение от 11.08.2017 г. на САС, 9 състав по т.д. № 5837/2016 г., образувано по жалба срещу решението по т.д. № 4509/2013 г. на СГС, е обявена неплатежоспособността на „Б.“ АД и е открито производство по несъстоятелност за дружеството. От представения в настоящото производство и обявен на 10.10.2017 г. в търговския регистър Списък на приетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД е видно, че в него не е включено вземане на кредитора „Б.Б.“ ЕООД. Според обявленията в търговския регистър този кредитор е предявил вземане на 05.09.2017 г., което е включено от синдика в Списък на неприетите вземания. Видно обаче от определението на съда по несъстоятелността по т.д. № 4509/2013 г. от 23.04.2018 г., съдът е приел възражение на „Б.Б.“ ЕООД срещу списъка на неприетите вземания, обявен на 10.10.2017 г. и е включил в Списъка на приетите вземания вземането на „Б.Б.“ ЕООД по два предварителни договори за продажба, сключени на 09.10.2007 г. и 21.11.2007 г. В същото време е видно от представения в настоящото производство и обявен на 10.10.2017 г. в търговския регистър Списък на приетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД, че него е включено вземане на кредитора „М.“ ЕООД по Договор за цесия от 26.10.2010 г. и Споразумение от 25.10.2011 г. в размер на главницата – 4 464 999 лева и законна лихва за периода 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г. в размер на 3 010 335 лева, както и законна лихва за забава от 11.08.2017 г. до окончателното плащане. Прието е и второ вземане, произтичащо от Договор за цесия от 26.10.2010 г. и Споразумение от 25.10.2011 г. с размер на главницата 1 303 401 лева и законна лихва за забава от 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г. в размер на 942 059 лева, ведно със законна лихва за забава от 11.08.2017 г. до окончателното плащане. На 17.10.2017 г., т.е, седем дни след обявяване на Списъка на приетите вземания в търговския регистър, съобразно изискването на чл. 690, ал. 1 ТЗ „Б.Б.“ ЕООД е депозирал възражение срещу приетото вземане на „М.“ ЕООД. С определението си по чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил възражението на „Б.Б.“ ЕООД срещу приетите вземания на „М.“ ЕООД без уважение. Следователно, кредиторът „Б.Б.“ ЕООД е легитимиран да предяви отрицателния установителен иск срещу „М.“ ЕООД за установяване, че включеното негово вземане в списъка на кредиторите на „Б.“ АД не съществува. В случая исковата молба с вх. № 63380/08.05.2018 г. е подадена в преклузивния 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ (23.04.2018 г.), поради което съдът намира, че е спазен законоустановеният срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ (07.05.2018 г. през 2018 г. е бил обявен за неработен ден) и искът е допустим. За да бъде основателен искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ ищецът е достатъчно да оспорва съществуването на вземането, като дължи да докаже конкретните свои правопогасяващи или правонамаляващи възражения. За да отхвърли иска кредиторът „М.“ ЕООД следва да докаже, че предявеното и прието негово вземане е валидно възникнало и съществува на основанието, на което е предявено и прието в производството по несъстоятелност на „Б.“ АД. Кредиторът „М.“ ЕООД обосновава възникването и съществуването на приетите в производството по несъстоятелност на „Б.“ АД вземания с две споразумения от 25.10.2011 г., сключени между „М.“ ЕООД – кредитор и „Б.“ АД и „Б.БТГ“ ЕООД – солидарни длъжници, с които страните са установили, че „М.“ ЕООД има вземане против „Б.“ АД, произтичащо от два договора за цесия от 25.10.2010 г., подписани съответно с „Б.У.И.“ ООД и „Б.У.Х.“ ООД, с които договори за цесия цедентите са прехвърлили свои вземания към „Б.“ АД, произтичащи от два договори от 12.06.2007 г. и 20.07.2007 г. и Анекси към тях от 25.10.2010 г., с които страните са прекратили договорите и „Б.“ АД се е задължило да върне платените от съответното дружество аванси в размери съответно на 2 129 530 евро и 666 418 евро до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва от 25.10.2010 г. до датата на всяко плащане. Именно последните две вземания и лихвите върху тях са цедирани на „М.“ ЕООД. Двете споразумения имат характер на установителни договори между страните, с които солидарните длъжници признават задълженията си към „Б.“ АД, произтичащи от посочените договори, които именно негови вземания са включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД, в левова равностойност към датата на решението за откриване производството по несъстоятелност, предвид разпоредбата на § 2 от ДР на ТЗ. Освен това по делото са представени посочените договори от 12.06.2007 г. и 20.07.2007 г. и Анекси към тях от 25.10.2010 г., както и договорите за цесия от 26.10.2010 г., от чието съдържание се установяват фактическите твърдения на „М.“ ЕООД относно юридическите факти, от които претендира да е придобил процесните вземания. Чрез представените извлечения от банковата сметка на „Б.“ АД, неоспорени от страните, както и чрез изслушаното заключение на ССЕ се установи, че действително дружествата „Б.У.И.“ ООД и „Б.У.Х.“ ООД са направили плащания към „Б.“ АД по договорите от 12.06.2007 г. и 20.07.2007 г. най-малко в размер на 2 329 445 евро и на 809 930 евро. Ето защо при прекратяване на договорите от страните с анекси от 25.10.2010 г. е възникнало задължение на „Б.“ АД да върне получените суми по развалените от страните договор до уговорения от страните размер. Страните са се споразумели да бъдат върнати по-малки суми от платените, а именно 2 129 530 евро и 666 418 евро, като са приели, че дължими са част от авансово платените суми, което намаляване на задължението е допустимо и в резон с принципа на договорната свобода. Така възникналите вземания на „Б.“ АД по развалените (прекратените) договори от 12.06.2007 г. и 20.07.2007 г., ведно със законните лихви върху тях, начислени от 25.10.2010 г. до датата на плащането, се установи, че са прехвърлени на „М.“ ЕООД с два договора за цесия от 26.10.2010 г., които договори имат действие между страните по тях незабавно, а по отношение на длъжника „Б.“ АД и третите лица – от момента на съобщаването им от цедента на длъжника (така чл. 99, ал. 3 ЗЗД), което съобщаване се установи, че е извършено на 26.10.2010 г. Ищецът е твърдял, че всички договори, анекси, приемо-предавателни протоколи и уведомления, чрез които ответникът „М.“ ЕООД установява вземанията си, са създадени за целите на производството по несъстоятелност на „Б.“ АД и за да може „М.“ ЕООД да бъде приет като кредитор в производството и то най-големия кредитор, който да влияе на решенията на Събранието на кредиторите. В тази връзка твърденията са, че всички тези документи нямат достоверна дата, същите са антидатирани и не са създадени на датите, посочени в тях, а най-рано през 2015 г. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че за разлика от официалния документ показаната в частния автентичен документ дата, според изричната разпоредба на чл.181, ал.1 ГПК, има доказателствена сила само между страните, но не и спрямо трети лица, по отношение на които същата придобива достоверност само в изрично изброените от законодателя хипотези: от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ, или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. С постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 235 от 04.06.2010 г., по гр.д.№ 176/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 193 от 04.06.2010 г., по гр.д.№ 176/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е даден отговор на въпроса за точния смисъл на понятието „трети лица” по отношение достоверността на отразената в частен документ дата. Прието е, че „ трето лице” по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК (отм.) или сега чл.181, ал.1 ГПК е това лице, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които независимо дали са страни в процеса, черпят права от някой от издателите на документа и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Други неучастващи в съставянето на документа лица, не са трети лица в посочения по - горе смисъл и спрямо тях посочената в документа дата е важима. Становището за точния смисъл на понятието „трети лица” съставите на касационната инстанция са аргументирали с целта на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК, аналогична на чл.145, ал.1 ГПК (отм.), която е да се предотврати недобросъвестното използване на даден документ за прехвърляне на едно право, чрез неговото антидатиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, придобило по-рано същото право. С оглед на тази цел е и възприето по – тясно тълкуване на понятието „трето лице“. В случая „Б.Б.“ ЕООД би било трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК само ако претендираше права върху същите вземания, върху които претендира права и „М.“ ЕООД, защото само тогава би могло да се твърди, че „М.“ ЕООД му противопоставя антидатирани документи, с които да обоснове, че по-рано е придобило правата, претендирани и от „Б.БГ“ ЕООД. В случая обаче „Б.Б.“ ЕООД не претендира да е придобило права от „Б.У.И.“ ООД или „Б.У.Х.“ ООД срещу „Б.“ АД. Ето защо „Б.Б.“ ЕООД не е трето лице по отношение на договорите и съпътстващите ги документи, с които „М.“ ЕООД установява вземанията си, поради което посочените в тях дати го обвързват и без да имат достоверна дата по смисъла на чл. 181 ЗЗД. Няма пречка в този случай „Б.Б.“ ЕООД да оспорва датата на документите с твърдения, че те са съставени най-рано през 2015 г. В този случай обаче той дължи да докаже това свое твърдение пълно и главно. Категорични доказателства за съставяне на документите, на които „М.“ ЕООД основава своето вземане, през 2015 г. не са събрани, а обстоятелството, че „М.“ ЕООД е осчетоводило вземанията и задълженията си по процесните договори за цесия още през 2010 г., което бе установено с неоспореното заключение на ССЕ разколебава доказателствената стойност на събраните косвени доказателства за твърдението на „Б.Б.“ ЕООД за антидатиране – доказателства, че „Б.“ АД е осчетоводил цесиите едва към 30.09.2015 г. За целите на настощия процес е без значение дали в случая осчетоводяването правилно е извършено задбалансово. Ето защо обстоятелството, че длъжникът „Б.“ АД е осчетоводил задълженията си към новия кредитор едва към 30.09.2015 г. (датата на падежа на задълженията му) не доказва само по себе си антидатиране на договорите. Това счетоводство по-скоро не е водено редовно. Освен това с Решение № 128/20.08.2018 г. по т.д. № 1744/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. е даден отговор на въпроса „ Кои са „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата в производството по предявен отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ?“ И отговорът е идентичен по смисъл с цитираните по-горе две решения на ВКС по приложението на чл. 181 ГПК. В това решение е посочено още, че в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск, основан на чл.694, ал.1 ТЗ, кредиторът упражнява имуществено право на длъжника, поради което по аргумент от общото правило на чл. 134 ЗЗД той не предявява свои, а чужди права – тези на неговия длъжник, подписал документа, поради което не е трето лице по см. на чл.181, ал.1 ГПК Следователно, по делото беше доказано съществуване на вземания на „М.“ ЕООД към „Б.“ АД (н) в размер на главницата именно по Договор за цесия от 26.10.2010 г. и Споразумение от 25.10.2011 г., свързани с Договор от 12.06.2007 г. и Анекс от 25.10.2010 г. в размер на 2 129 530 евро, които към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Б.“ АД – 11.08.2017 г. (§2 от ДР на ТЗ) е в размер на 4 164 998.66 лева по фиксирания курс на лева към еврото или искът е основателен само за 0.34 лева, тъй като е прието вземане в размер на 4 164 999 лева. Доказано беше и съществуването на вземане на „М.“ ЕООД към „Б.“ АД (н) в размер на главницата именно по Договор за цесия от 26.10.2010 г. и Споразумение от 25.10.2011 г., свързани с Договор от 20.07.2007 г. и Анекс от 25.10.2010 г. в размер на 666 418 евро, които към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Б.“ АД – 11.08.2017 г. (§2 от ДР на ТЗ) е в размер на 1 303 400.32 лева по фиксирания курс на лева към еврото или искът е основателен само за 0.68 лева, тъй като е прието вземане в размер на 1 303 401 лева. По делото не се твърди, нито се доказва „Б.“ АД да е погасило посочените свои задължения към „М.“ ЕООД. Следва да бъде посочено, че „Б.Б.“ ЕООД е обвързан на още по-голямо основание от датите на договорите за цесия от 26.10.2010 г., тъй като те са посочени в двете Споразумения от 25.10.2011 г., които са подписани от законния представител на „Б.Б.“ ЕООД Д.Р.. Спрямо Споразуменията не може да става дума „Б.Б.“ ЕООД да бъде разглеждано като трето лице не само поради посоченото по-горе, но и поради факта, че споразуменията са подписани от негов законен представител, което се установява от вписванията в търговския регистър. С тези Споразумения „Б.Б.“ ЕООД също е признало наличието на процесните вземания на „М.“ ЕООД и е приело да отговаря солидарно за тях в едномесечен срок, считано от 30.09.2015 г. Ищецът „Б.Б.“ ЕООД не оспорва, че неговият представител Д.Р. е подписал Договорите за встъпване в дълг от 25.10.2010 г. и Споразуменията от 25.10.2011 г., но поддържа, че той ги е подписал не на посочените в тях дати, а през 2015 г., когато вече не е бил законен представител на „Б.Б.“ ЕООД, поради което направените с договора признания не обвързват дружеството. Тъй като посочените дати обвързват ищеца, то той е следвало да представи доказателства за твърденията си за антидатиране. Такива не са събрани. Не на последно място, антидатирането на оспорените документи, подписани от „Б.Б.“ ЕООД и тяхното създаване през 2015 г. би имало значение за настоящия процес, не само ако на истинската дата на създаването им документите бяха подписани за „Б.Б.“ ЕООД от лице без представителна власт (напр. от лице, което на истинската дата на създаване на документите не е законен представител на дружеството) и дружеството се е противопоставило на сделката веднага след узнаването, но също така, ако предмет на делото беше някакво задължение на „Б.Б.“ ЕООД, породено от подписания без представителна власт документ. В случая обаче предмет на делото са вземания на „М.“ ЕООД, чието съществуване, независимо дали са потвърдени от „Б.Б.“ ЕООД се установяват и само от следните събрани по делото писмени доказателства, както бе посочено по-горе – Договори от 12.06.2007 г. и 20.07.2007 г. и анексите към тях за прекратяването (развалянето им), както и двата договора за цесия с „Б.У.И.“ ООД и „Б.У.Х.“ ООД, съобщенията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до „Б.“ АД и заключението на ССЕ, поради което дали представителят на „Б.Б.“ ЕООД е подписал Договорите за встъпване в дълг и Споразуменията от 25.10.2011 г. през 2015 г.е ирелевантно за спора, защото и без признанията на „Б.Б.“ ЕООД, обективирани в тях, вземанията на „М.“ ЕООД по Споразуменията от 25.10.2011 г., възникнали от договорите за цесия от 25.10.2010 г. се установи, че съществуват към момента на предявяването им в производството по несъстоятелност. Неоснователно е възражението на „Б.БГ“ АД, че договорите за цесия са нищожни, че не е съществувало вземане, което да бъде прехвърлено, както и останалите възражения на „Б.БГ“ АД срещу съществуването на вземанията на „М.“ ЕООД, изложени в исковата молба, а именно: Ищецът е твърдял, че договорите за цесия са нищожни, тъй като в тях нямало уговорена реална цена. Това твърдение е неоснователно – договорът за цесия може да бъде и безвъзмезден (аргумент от чл. 100 ЗЗД), поради което цената не е съществен негов елемент и дори такава да не е уговорена, това не прави договора нищожен. Ищецът е твърдял още, че договорите за цесия са нищожни поради заобикаляне на закона с твърдения, че страните са искали да постигнат всъщност възлагане на вземането за събиране и последващото му връщане на цедентите. Заобикаляне на закона има тогава, когато с позволени средства страните целят да постигнат един забранен резултат. Дори твърдението на ищеца да е вярно, възлагането за събиране не е забранен от закона резултат, поради което твърдението за заобикаляне на закона е неоснователно. От друга страна, уговорките между страните по договорите за цесия не установяват договор за цесия за събиране – най-малко липсват уговорки, създаващи мандатно правоотношение между страните. Само от начина на уговаряне на цената по договора не може да се приеме, че е налице договор за цесия за събиране. Като са уговорили, че цесионерът ще заплаща цената на части, в зависимост от това, каква част от вземането е събрал, страните всъщност са постигнали последиците от едно непоето изрично задължаване на цедента за платежоспособността на длъжника и плащане на цената само и доколкото цесионерът ще може да събере вземането си (арг. от чл. 100, ал. 2 ЗЗД) Ищецът е твърдял и, че тъй като „Б.У.И.“ ООД е заличено като правен субект през 2016 г., което се установява от представеното по делото извлечение от регистъра търговските дружества на Великобритания, неоспорено от страните, то „М.“ ЕООД нямало вече на кого да плати цената по договора за цесия с посоченото дружество, което го лишавало от основание да претендира процесните вземания. Това твърдение е неоснователно. Договорът за цесия поражда действие между страните незабавно, а по отношение на длъжника – с връчване на уведомление за договора от цедента. В случая договорът за цесия е прехвърлил цедираното вземане още на 25.10.2010 г. Със заличаване на цедента като правен субект договорът не се разваля по право, тъй като изпълнението на задължението на цедента не е станало невъзможно – то е вече изпълнено, а вземанията по него преминават у съответния правоприемник на прекратения правен субект, който по българското право са съдружниците или съответно акционерите на заличеното дружество, а в някои случаи (на несъстоятелност) – държавата и общините. Дори такива да няма, то единствената последица от заличаването ще бъде погасяване на задължението на „М.“ ЕООД за плащане на цената по договора за цесия. Още по-малко основателно е твърдението на ищеца, че със заличаване на „Б.У.И.“ ООД като правен субект престава да съществува и „Б.У.Х.“ ЕООД, в което заличеното дружество е едноличен собственик на капитала. Но дори и да беше вярно това твърдение, то горното важи и тук. Не влияе върху съществуването на вземанията на „М.“ ЕООД и обстоятелството, че „М.“ ЕООД няма да плати цена по договорите за цесия, предвид заличаването на „Б.У.И.“ ООД като субект. Това не нарушава добрите нрави, доколкото, както бе посочено по-горе, договорът за цесия може да бъде и безвъзмездна сделка. Не е налице и заобикаляне на закона, тъй като не се постига забранен от закона резултат. Ищецът е навеждал твърдения за свързаност между цедентите по процесните договори за цесия и длъжника „Б.“ АД, с твърдения, че тази свързаност създава съмнения и относно отношенията между „Б.“ АД и „М.“ ЕООД. Посочената свързаност обаче не влияе върху действителността на договорите, от които „М.“ ЕООД извлича съществуването на своите вземания, нито върху пораждането и съществуването на вземанията. Състоянието на свързаност между две или повече лица обосновава само възможността те да уговарят други, непазарни условия помежду си, както и обосновават тяхната недобросъвестност в някои случаи. Тази възможност е отчетена от законодателя, който е създал редица особени разпоредби в производството по несъстоятелност, които имат за цел да преодолеят възможността сделките между свързани лица да увредят останалите кредитори. Такива са например разпоредбите на чл. 647 ТЗ, л. 668, т. 1 ТЗ, чл. 670, ал. 2, т. 1 ТЗ и др. Неоснователно е твърдението на ищеца, че в отчета на ликвидатора на „Б.У.И.“ ООД за периода 2009 – 2015 г. е посочено вземане към „Б.“ АД в размер над 4 000 000 британски лири и не се споменава цесия, което означавало, че такава до 2015 г. не е имало. В отчета се говори не за вземане, а за актив от проект, което не е едно и също. Неоснователно е и твърдението на ищеца, че след като не се установява от представените платежни нареждания по договорите от 12.06.2007 г. и 20.07.2007 г., че по тях са били платени в срок авансите по чл. 6 в уговорения срок, то двата договора били прекратени автоматично и към 25.10.2010 г., когато са подписани анексите към договорите, не е имало действащи договори, които да бъдат прекратени. Макар в двата договора действително да е уговорено, че неплащането на авансите по чл. 6 в уговорения срок води до автоматично прекратяване на договорите, няма пречка страните да се съгласят, че тази разпоредба няма да се прилага, каквато уговорка се съдържа мълчаливо в анексите от 25.10.2010 г. за прекратяване на договорите. Неоснователно е и твърдението, че след като в представените по делото платежни не е посочено като основание авансово плащане по договорите от 12.06.2007 г., съотв. 20.07.2007 г. и датите на плащане не съвпадат с уговорените в договора, то към датата на анексите – 25.10.2010 г. нямало какво да се връща от „Б.“ АД, съответно, нямало вземания по двата анекса, които да бъдат цедирани. Изслушаното заключение на ССЕ установи, че и по двата договора са правени плащания и че те надхвърлят размера на прехвърлените с двата процесни договора за цесия вземания. По отношение вземанията за лихви върху главниците за периода от 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г. (датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на „Б.“ АД), съдът намира, че такава се дължи, доколкото страните по Анексите от 25.10.2010 г. са уговорили начисляването й и това вземане съответно е прехвърлено на „М.“ ЕООД с двата процесни договора за цесия. Съдът определя размера й след собствени изчисления с помощта на електронен калкулатор на 2 890 943.90 лева по единия договор за цесия и Споразумението във връзка с него, до който размер акцесорното вземане следва да се приеме, че съществува върху главницата от 4 164 998.66 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 3 010 335 (119 391.10 лева) вземането не съществува и за него искът е основателен. Върху главницата по втория договор за цесия и Споразумението към него от 1 303 400.32 лева дължимата законна лихва за забава за периода 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г. е в размер на 904 695.90 лева, като за разликата до предявения размер от 942 059 лева (37 363.10 лева) вземането не съществува и за него искът е основателен При установените в процеса вземания следва да бъде прието и съществуването на вземане за законната лихва върху главниците за периода от 11.08.2017 г. (датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Б.“ АД) до окончателното им погасяване, поради което искът в тази му част е неоснователен. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, ищецът „Б.Б.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на 92 644.09 лева, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответниците следва да заплатят държавна такса в размер на 1 563.85 лева, съобразно уважената част от исковете. Ищецът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Той е доказал разноски в размер на 4 600 лева, от които му се дължат 76.36 лева. Неоснователно е възражението на „М.“ ЕООД за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ищеца в размер на 3 600 лева. Съобразно цената на иска, определена по правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ минималният адвокатски хонорар без ДДС съобразно чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е около 3 356 лева, а при начисляване на допълнителни 20% ДДС минималният адвокатски хонорар ще надхвърли платеният от ищеца. Право на разноски при този изход от спора имат и ответниците, които не са претендирали такива, с оглед на което съдът не дължи присъждането им. Воден от изложеното, съдът