Решение № 17842 от 27.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9917/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Образувано е по жалба от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с ЕИК със седалище и адрес на управление – [населено място] [улица], представлявано заедно от Зам.-председателя на Съвета на директорите – З. О. Б. и Изпълнителния член на Съвета на Директорите –С. З. В. чрез юрисконсулт П. С. срещу Решение № Ж-643/07.08.2024г. на КЕВР.

Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при липса на мотиви и при нарушение на материалния закон. Изразява становище за нищожност на решението на КЕВР, като постановено извън материалната компетентност на административния орган и в нарушение на принципа за свободно договаряне. Представя подробни аргументи, че не са налице предпоставките за изместване на средството за търговско измерване /СТИ/ до електромерно табло до или на границата на имота.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Г., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Н. оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Г. П. К. – редовно уведомен, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание заинтересованата страна редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Не претендира разноски.

С. Г. прокуратура – редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

Заинтересованата страна Г. П. К. е клиент на „ Електроразпределение Юг" /“ЕР Юг“/за обект, находящ се в поземлен [имот номер] в местност „Бръндева воденица", [населено място]. Същият обект е присъединен към разпределителната електрическа мрежа при условията и по реда на процедура за присъединяване, която е започнала с искане за проучване № 16065123 от 14.10.2015 за приемник – „Парно котле“ в ПИ №121. Към искането е приложена скица № 714/17.09.2014, издадена от Община С., в която е посочено, че ПИ № 121 е определен по неодобрен топографски и парцеларален план в зона за земеделско ползване („33/7") по плана на [населено място].

Сключен е Договор № 4228015/30.11.2015 г. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обекта като в т. 2.1. от Договора изрично е договорено, че мястото на присъединяване е в табло ниско напрежение („ТНН") на ТП/БКТП „Бръндева воденица-Глобал" към ВЕЛ 20KV „Церово". При тези условия и след изпълнението на предвидените нормативни изисквания по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ и чл. 23 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи, отм. с ДВ, бр. 28/2024 г. („Наредба № 6 (отм.“) обектът на г-н К. е електроснабден със самостоятелно обособено измерване на електрическата енергия, тоест със собствен електромер (средство за търговско измерване или „СТИ").

На 17.05.2024 г. г-н К. подава през електронния портал заявка № 4571-7734-3215 (вх.№ 11001435) за услугата „Изнасяне на електромерно табло на границата на собственост".

В отговор на искането, жалбоподателят е отговорил на К., че услугата не може да бъде извършена, електромерът вече е в изнесено табло, монтирано до захранващия трафопост.

Заинтересованата страна К. депозира жалба вх.№ Е-11Х-00-127/06.06.2024 г. до КЕВР, в която е изразил несъгласие с отказа на ЕР Юг да бъде преместено електромерно табло за измервателна точка (ИТН) 4232470, находящо се във вилна зона в местност Бръндева воденица, [населено място], както и вследствие на това да бъде преместена границата на собственост на електрическите съоръжения.

В хода на образуваното по жалбата на заинтересованата страна административно производство е изискано становище от ЕР Юг ЕАД, Дружеството –жалбоподател, счита жалбата за недопустима за разглеждане от страна на КЕВР, тъй като са налице изпълнени облигационни отношения между г-н Г. К. и ЕР Юг. Твърди, че според сключения Договор за присъединяване № 4228015/30.11.2015 г. клиентът желае промяна на условия на вече изпълнен договор, свързана с промяна на мястото на СТИ. Подадената жалба излиза извън компетентността на КЕВР, която е очертана в Закона за енергетиката. Посочено е, че към момента обектът с ИТН 4232470 на г-н К., находящ се във вилна зона в местност Бръндева воденица е присъединен към електроразпределителната мрежа. Промени в местоположението на кабелната линия след електромерното табло може да се реализират за сметка на клиента по реда на чл. 64, ал. 5 и чл. 73 от ЗУТ. ЕР Юг мотивирано е отказало да измести за своя сметка границата на електрическите съоръжения, респективно да измести електромерното табло, в което се намира СТИ. Съгласно цитираните норми, когато е необходимо изменение на положението или устройството на изградени мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати и след издаване на разрешение за строеж.

КЕВР е преценил, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3) и като такава е допустима за разглеждане.

Изготвен е доклад вх.Е-ДК-917/30.07.2024г. от комисия в състав – директор на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, Началник на отдел дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ и двама главни експерти в същата дирекция.

Проведено е закрито заседание на 07.08.2024 г. на КЕВР, в което е приет доклада, относно жалбата на заинтересованите страни и е взето Решение № Ж-643/07.08.2024г. на КЕВР. С цитираното решение на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5, ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал.2 от Наредба № 3/2013 г., от КЕВР са дадени следните задължителни указания на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, 1. В едномесечен срок след получаване на решението„Електроразпределение Юг“ ЕАД да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване за обект парно котле, находящ се в ПИ № 121 в местност Бръндева воденица, [населено място] клиентски № 1000386629, в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя;

1. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 „Електроразпределение Юг“ ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

В хода на проведеното административно производство е приета административната преписка, както и заключение на допуснатата до изслушване съдебно –техническа експертиза. Според заключението на експерта С. Я., Поземленият имот, за който е проведена процедура за присъединяване, съгласно Договор №4228015/30.11.2015 г. е отразен на скица №714/17.09.2014 г. на ПИ №121 по топографски и парцеларен план, м. „Бръндева воденица“, [населено място] вършило, собственост на П. Г. К.. Според плана на новообразуваните имоти на местност „Бръндева воденица“, землище на [населено място] вършило, код по ЕКАТТЕ 16732, община Септември, одобрен със Заповед №ТУ-8/15.01.2020 г. на областния управител на област Пазарджик, новообразуваният [имот номер] е показан графично на скица № 90/28.04.2025 г. и е собственост на Г. П. К. и Ф. П. К.; В приложение № 4 от експертизата, вещото лице е нанесло мястото на трафопоста, на който е монтиран СТИ на заинтересованата страна К., трифазен електромер, видно от която СТИ е на разстояние от границата на имота на К.. В открито съдебно заседание, проведено на 08.05.2025 г. вещото лице, уточнява че новообразуваният имот с № 305 е част от имот с пл.№ 121 и за последния е проведена процедура за присъединяване. Едновременно с това няма проведена административна процедура за разделяне на ПИ №121, местност „Бръндева воденица“, [населено място].

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 -дневен срок, пред надлежен съд и от надлежна страна, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване на решението на КЕВР, на което е адресат, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е прието от КЕВР като компетентен орган по смисъла на чл. 22 от ЗЕ, във връзка с чл. 142 и сл. от НЛДЕ, в рамките на предоставените му правомощия за разрешаване на спорове съгласно закона и наредбата, в състав и мнозинство съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЕ и след изпълнение на предвидената процедура.

В съответствие с чл.22 ал.1 от ЗЕ комисията разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по по този закон, както и на клиенти срещу крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. В тази връзка, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспореното решение е нищожно, депозираната пред административния орган жалба е допустима за разглеждане в съответствие с чл.22 ал.1 т.2 от ЗЕ.

Съгласно ал.5 на чл.22 от ЗЕ, когато комисията приеме жалбата за основателна, тя с решението си дава задължителни указания по прилагането на закона.

Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в Наредба № 3, по чл. 60, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката – Наредба № 3 (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.).

В случая, изискванията на Наредба № 3, съгласно чл. 142 и следващите са спазени. Изготвен е доклад и е проведено закрито заседание, на което е прието и процесното решение, съгласно чл. 145 от Наредба № 3.

Административният акт съдържа фактически и правни основания съгласно изискванията на чл. 59 ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е изложил точно, ясно и обективно установените факти и обстоятелства и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи, позволяващи еднозначно да се изведе волята му за издаване на процесното решение.

Съгласно чл.147 ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката, а когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им /ал. 2 на чл. 147/.

В случая са дадени задължителни указания на електроразпределителното дружество.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са изложените в жалбата и писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, че административният орган не е извършил обстойна проверка на всички относими факти. Процесното решение на КЕВР е постановено при спазване на материалния закон и неговата цел.

Липсва спор по делото, а и от приложените доказателства е видно, че заинтересованата страна К. е клиент на ЕР Юг, с клиентски № 1000386629, за обект в [населено място], ЕКНМ 22592, местността Бръндева воденица, община Септември, за което по делото е представен договор за присъединяване № 4228015/30.11.2015 г. Безспорно е, че същият е подал искане –заявка за „ изнасяне на електромерното табло на границата на собственост“ Съгласно чл.76 оо Закона за енергетиката (ЗЕ), Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Съгласно ал. 4. т. 2 от посочената разпоредба КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп.

Съгласно сключения договор за присъединяване № 4228015/30.11.2015 г. - в т.2.1. е определено, мястото на присъединяване в ТНН на ТП/БКТП „Бръндева воденица Глобал“, а в т.4.1 от договора е разписано задължението на жалбоподателя за доставка и монтаж на СТИ в съществуващо електромерно табло в посочения трафопост.

Съгласно чл.120 ал.1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Легална дефиниция на понятието "Средства за търговско измерване" се съдържа в § 1, т. 58 от ДР на ЗЕ - "технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ". Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. /отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи в чл. 29, ал. 1 разпорежда, че когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Според ал. 5 на чл. 29, електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Правилно в този смисъл, с оспореното решение е прието, че за да бъде спазено правилото на чл. 29, ал. 5, във връзка с ал. 1 от Наредба № 6, СТИ за имота на Г. К. трябва да бъде монтирано на имотната граница и то така, че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта.

Изискването на Наредба № 6 / отм./, установено в чл. 29, ал. 5, за монтиране на електромерните табла до или на границата на имота на клиента, на място, определено от оператора, е императивно.

Неприемливи са доводите на жалбоподателя, че с дадените указания КЕВР цели да промени условията по договора, което е в нарушение на принципа за свободно договаряне и на реда за промяна на техническите параметри за присъединяване на обектите, предвиден в наредбата по чл. 116, ал.1 от ЗЕ и по-специално Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи и е извън материалната компетентност, която е делегирана на регулаторния орган по закон.

В случая, СТИ за обект – имот, находящ се в [населено място], местност „Бръндева воденица“, община Септември се намира в трафопост, -в съществуващо електромерно табло ниско напрежение /ТНН/ на ТП/БКТП „Бръндева воденица –Глобал““ към ВЕЛ 20KV „Церово“ – т.е. в друг поземлен имот, който факт не се оспорва от електроразпределителното дружество. Тази констатация е изведена и от вещото лице, съгласно приложените скици, неразделна част от експертното заключение. Съдът, цени заключението като обосновано, достоверно и го кредитира изцяло. Същото е изготвено при посещение на експерта и оглед на мястото, на което е разположен имота, както и задълбочен анализ на приложените схеми и скици. Обстоятелството, обаче, че по отношение на процесният имот, който е и електроснабден, не е проведена административна процедура за разделяне на ПИ № 121, а има само план за новообразуваните имоти на местност „Бръндева воденица“, одобрен със Заповед № ТУ-8/15.01.2020г. не би могло да промени извода на КЕВР, изложен в оспореното решение и конкретно относно приложението на цитираните императивни правни норми.

При тази нормативна уредба и предвид липса на твърдения, че установеното СТИ е премествано от дата на поставянето му, съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са спазени нормативните изисквания на Наредба № 6 /отм./, както и на ЗЕ, които както вече бе посочено, са императивни. Същите са действащи към момента на сключване на договора № 4228015/30.11.2015 г. След като електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си по закон, правилно е решението на КЕВР, с което са му дадени указания за точното изпълнение на законовото му задължение.

Неотносими към разрешаването на спора са и възраженията на електроразпределителното дружество, че промени в местоположението на кабелната линия след електромерното табло могат да се реализират за сметка на клиента по реда на чл.64 ал.5 и чл.73 от ЗУТ. Тези възражения касаят евентуално начина и средствата, чрез които електроразпределителното дружество следва да изпълни задължението си по чл.120 ал.1 ЗЕ, по които КЕВР не е бил сезиран да се произнесе и не е указвал в решението си.

С оглед изложеното, оспореното решение е законосъобразно, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143 ал.3 от АПК, определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ЗПП, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.

На основание чл.143 ал.4 от АПК, заинтересованата страна също има право на разноски, но такива не са заявени, поради което съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд София -град, ІІІ отделение 61 състав