Решение № 4200 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1389/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на А. А. Б., с адрес: [населено място], [улица]против Решение № 96/ 17.05.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 84/ 2024 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 5570374, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Благоевград, с който на касационния жалбоподател А. А. Б. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона. Оспорват се изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на процесния електронен фиш. В тази връзка се твърди, че изводите за доказаност на нарушението са обусловени от предположения по отношение стойността на превишената скорост и обстоятелството дали при определяне на скоростта е приспаднат нормативно регламентирания толеранс. Излагат се доводи и за техническа неизправност на процесното техническо средство, обусловени от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, от което е видно, че срокът на валидност на техническия преглед на радара е 24.02.2020 г. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесният електронен фиш (ЕФ) бъде отменен. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба предвид липсата на посочените в нея касационни основания, поради което счита, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Разлог е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 5570374, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Благоевград, с който на касационния жалбоподател А. Б. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията на закона по отношение на необходимото съдържание и сроковете за издаването му, в производството по издаване на процесния ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи (ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.). Стигнал е до извода, че вмененото на А. А. Б. нарушение и неговото авторство са безспорно доказани. Констатирал е правилно приложение на закона при квалифициране на нарушението и индивидуализацията на съответното му наказание, поради което е приел, че законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. В конкретния случай, по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От обективна страна с поведението си А. Б. е осъществила фактическия състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, тъй като от материалите по делото се установява, че на 21.05.2021 г. в 15.33 часа, в област Благоевград, община Разлог, по път II-19, км 30+600, с посока на движение към [населено място], при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, е управлявала собствения си лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер], със скорост на движение от 72 км/ч, след приспадната толеранс от 3 км/ч, т.е. с превишение от 12 км/ч над максимално допустимата скорост, което се установява и от приложената по делото разпечатка от клип № 12557. Деянието е извършено виновно, доколкото А. А. Б., като правоспособен водач на МПС, е следвало да съзнава своето задължение да съблюдава правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и в частност спазването на въведеното ограничение на скоростта, което в случая не е изпълнила. Надлежно въведено с пътен знак ограничение на скоростта на движение извън населено място, което не трябва да се превишава и несъобразяването на водача с това ограничение, са релевантните факти, обуславящи противоправност на деянието, респективно основание за налагане на санкция по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, от приложената в кориците на делото справка в централна база - КАТ (л. 7 от н.а.х.д. № 681/2022 г. по описа на Районен съд- Благоевград) се установява, че процесното МПС е собственост на Р. Б.. Същият, обаче, е посочил именно А. А. Б. като лице, на което е предоставил собственото си МПС в процесните дата и час и което е управлявало същото (л. 17 от н.а.х.д. № 681/ 2022 г. по описа на Районен съд- Благоевград), от което следва, че субектът на отговорността е определен правилно. Наред с горното, районният съд правилно е констатирал липса на пропуски в съдържанието на електронния фиш. Описанието на деянието е достатъчно пълно и конкретно и позволява безпрепятствената му индивидуализация като нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. ЕФ съдържа всички законово установени реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, името на когото е регистрирано МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, сметката и мястото на доброволното й плащане съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Бланката – образец на електронния фиш е надлежно утвърдена със заповед на компетентния административен орган и с конкретно посочено съдържание на реквизитите по чл. 189, ал. 4 от закона. За използване на мобилното АТСС е изготвен и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР (на л. 12 от н.а.х.д. № 681/ 2022 г. по описа на Районен съд- Благоевград), който съдържа всички изискуеми реквизити по посочената Наредба, като не оставя никакви съмнения относно инкорпорираното в него изявление на съставителя му. Протоколът съдържа данни за точното местонахождение на мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, местоположението на ограничителния пътен знак В26, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТТС (300 метра). Протоколът съдържа фамилията и подписа на длъжностното лице, негов съставител и на началника на структурното звено, извършил проверка на данните в протокола. Верността на този официален удостоверителен документ не е опровергана от доказателствата по делото, поради което същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Нарушението е установено с техническо средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 502, която видно от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство е била прикрепена към полицейския автомобил, а не е временно разположено на пътя такова, поради което не е било необходимо изготвянето на снимка на мястото, на което е била поставена АТСС. По отношение на валидността на удостоверението за одобрен тип средство за измерване, съдът намира за нужно да отбележи, че Законът за измерванията (ЗИ) предвижда две самостоятелни процедури. Първата е регламентирана в разпоредбите на чл. 29 – чл. 37, при която се одобрява тип средство на измерване (а не конкретен уред) преди въвеждането му в експлоатация. При тази проверка на контрол подлежи технологията, инкорпорирана в техническото средство, като чрез изпитване и оценяване по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗИ се цели да се установи дали е налице съответствие на типа средство за измерване с изискванията към него, от гледна точка на резултатите при тестовете. Втората процедура е регламентирана в чл. 38 – чл. 46 от ЗИ и се отнася до проверка на конкретното средство за измерване, като посредством същата се установява съответствието му с действащите технически изисквания. Към административно-наказателната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (на л. 10 от н.а.х.д. № 681/ 2022 г. по описа на Районен съд- Благоевград) и Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол № 1-2-20 от 05.11.2020 г. (на л. 11 от н.а.х.д. № 681/ 2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград). Видно от Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е, че същото съдържа знак за одобрен тип относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М и е със срок на валидност до 24.02.2020 г. Данни за извършена последваща метрологична проверка се съдържат и в Протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол № 1-2-20 от 05.11.2020 г., приложен в преписката, който касае мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М 620. Последващата проверка е от дата 05.11.2020 г. Нарушението, за което е издаден оспореният електронен фиш, е извършено на 21.05.2021 г. Съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 5 от ЗИ срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за измерване е 10 години. Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, изменена със Заповед № А- 259/ 29.04.2021 г., обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от заповедта, е една година. Видно от представения Протокол за периодична проверка на TFR-1M № 1-2-20 на уреда е извършена последваща проверка на 05.11.2020 г., тоест уредът е валиден според заповедта на Председателя на ДАМТН до 05.11.2021 г. Следователно, мобилната система, с която е установено и заснето процесното нарушение е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението - 21.05.2021 г. и отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Неоснователно от касатора Б. се твърди, че е налице несъответствие между действително установената скорост, с която се е движил управлявания от нея автомобил и стойността на тази, за която е понесла административнонаказателна отговорност. В производството по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в рамките на което се допуска нарушенията на ЗДвП да се установяват с технически средства и/или системи, е предвиден т.нар. толеранс при измерване скоростта на движение, чийто размер се определя от техническите параметри и характеристики на средството, чрез който изцяло в полза на водача се занижават в процентно отношение установените стойности, именно с цел по-голяма обективност. Предвид изложеното липсва логика да се приеме, че това обстоятелство рефлектира върху процесуалната законосъобразност на ЕФ. Ето защо касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на наказанието. За пълнота следва да се отбележи, че в хода на развилото се пред първоинстанционния съд производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Районният съд е положил дължимата грижа за изясняване на релевантните за спора факти, като е събрал по надлежния процесуален ред всички относими, допустими и необходими доказателствени средства, и след тяхната съвкупна преценка и анализ е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи. Предвид всичко изложено по-горе, като е потвърдил процесния ЕФ, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград