Решение № 49 от 18.1.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 5801/2023 г.

Производството е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Постъпила е искова молба от Й. Е. Б. с ЕГН ••••••••••, чрез адв.Н. Я. от ••• против •••, в която се твърди, че на 06.01.2017 г. ищеца бил задържан под стража и бил привлечен като обвиняем по ••• по описа на ••• за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 вр.с чл.199 ал.1 т.3 вр. чл. 198, ал. 1, от НК, като бил проведен разпит на същата дата. Извършено било ново привличане на обвиняем на 07.01.2017 г. за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 вр.с чл.199 ал.1 т.3 вр. чл. 198, ал. 1, от НК, вр.с чл.20, ал.2 от НК и извършен разпит пред съдия на 07.01.2017 г. по ЧНД №••• в производство по реда на чл.222 НПК. Сочи се, че с Постановлението от 07.01.2017 г. ищеца бил привлечен в качеството на обвиняем, затова че: На 30.12.2016 г. в ••• в съучастие като извършител с Й.М.С. с ЕГН: •••••••••• от ••• отнел чужди движими вещи - сумата от 50 000 лв. и 1 кг. златни накити от владението на К.К.И. от ••• и Г.В.И. от ••• с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и като грабежа е бил придружен с убийството на К.К.И. от ••• и тежка телесна повреда на Г.В.И. от •••, изразяваща се в загуба на слезката. С това деяние бил осъществен състав на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът можел да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния Излага се, че била постановена мярка за неотклонение срещу обвиняемия Й. Е. Б. "Задържане под стража" с Определение на ••• от 09.01.2017г. по ЧНД ••• Съдебният акт бил атакуван от ищеца и потвърден от ••• в производството по ••• година. Твърди се, че убийството получило широк отзвук в обществеността, като станало обект на журналистически коментари и мнения на граждани в телевизии и електронни издания. Нагнетило се широко негативно мнение и страх сред обществото. Излага се, че след извършено допълнително разследване прокурорът приел, че ищеца Й. Б. не бил съпричастен към извършения грабеж, убийство и нанесената тежка телесна повреда. Мярката за неотклонение била отменена с Постановление от 23.01.2017 год. и ищеца освободен от ареста. Сочи се, че с Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 24.08.2017 год., ••• прекратила наказателното производство спрямо ищеца за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 т3 във вр.с чл.20 ал.2 от НК извършено на 30.12.2016 год.в •••, поради разкриване на истинските извършители на грабежа и убийството. Досъдебното производство било разделено и част от него изпратено на •••, тъй като било прието, че при разследването се разкривали данни за извършено от ищеца Й. Б. престъпление по чл.200 от НК - приготовление за грабеж. Отделените материали спрямо него били изпратени по компетентност на Районна прокуратура •••, която приела производството с Постановление от 29.06.2017г. Образувано било ДП № ••• по описа на •••. Делото се водило срещу неизвестен извършител „За това, че през периода на неустановена дата през месец март 2016г. до неустановена дата през месец септември 2016г. в ••• е извършил приготовление към грабеж, чрез набавяне на средства и търсене на съучастници, за отнемане, чрез употреба на сила и заплашване, на чужди движими вещи от владението на К.К.И., ЕГН •••••••••• от ••• с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.200 от НК, вр.с чл.17, ал.1 от НК" Били извършени множество процесуално-следствени действия, като в крайна сметка наказателното производство спрямо ищеца окончателно било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2019г. по ДП № ••• по описа на •••, поради обстоятелството, че не били събрани доказателства за участие в това деяние и то не съставлявало престъпление. Ищецът излага твърдения за начина си на живот от детските му години до момента на привличането му като обвиняем, характеризиращи неговата личност, както и излага твърдения за търпени вследствие незаконното обвинение психически страдания и болки. Счита, че репарирането им следва да бъде извършено с обезщетение в размер на 25 000лв. и претендира плащането му от ответника, ведно със законната лихва върху него, считано от 03.01.2019г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените в настоящото производство разноски, в това число на адвоката, осъществил безплатна правна помощ. Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, вследствие направено самопризнание от ищеца. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: От приложеното НОХД ••• и съдържащото се в него досъдебно производство №••• се установяват следните обстоятелства: На 05.01.2017г. е било извършено за времето от 17.30.ч. до 18.35ч. претърсване и изземване в дома на ищеца Й. Е. Б. в •••, за което процесуално-следствено действие е бил съставен Протокол от същата дата. На 06.01.2017г. е бил проведен от разследващ полицай разпит на ищеца Й. Е. Б. в качеството на свидетел (протокол на л.493 от том 2 на досъдебното производство). При проведения разпит ищеца е посочил, че със свои приятели обсъждали да оберат пострадалия от престъплението, за което се водело разследването. Посочил, че са го следили, за да проучват начина му на живот, обсъждали как да прикрият следите от това, което смятали да направят и носели със себе си чук и черна маска с дупки за очите и устата. Отрекъл извършването на престъплението, за което се водело разследването. На същата дата са били взети с Протокол от ищеца Й. Б. образци за сравнително изследване, необходими за изготвяне на съдебно-биологична ДНК. С постановление от 06.01.2017г. (на л.1288 от досъдебното производство) ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем затова, че на 30.12.2016г. в ••• в съучастие като извършител с Й.М.С. отнел чужди движими вещи – сумата от 50 000лв. и 1 кг.златни накити от владението на К.К.И. от ••• и Г.В.И. от ••• с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и като грабежа е бил придружен с убийството на К.К.И. от ••• и тежка телесна повреда на Г.В.И. от •••, изразяваща се в загуба на слезката – престъпление по чл.199, ал.2, т.2, във вр. с чл.199, ал.1, т.3, във вр. с чл.198, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Проведен е бил разпит на ищеца в същото качество. На 07.01.2017г. бил проведен разпит на ищеца пред съдия. Видно е от съставените протоколи, че ищеца в първия проведен разпит на 06.01.2017г. в качеството на свидетел е заявил, че за престъплението, за което се водело разследването не знаел нищо. При проведения втори разпит същия ден, вече в качеството на обвиняем, както и в разпита пред съдия в същото качество, дал обяснения, сочейки, че в нощта на извършване на престъплението отишъл с посочени лица в дома на пострадалите, за да извършат грабежа; влезли през оградата, разбита била вратата; нанесли побой на пострадалите с дървени пръти, като ищеца посочил, че самият той удрял пострадалия и описал нанасянето на побоя; посочил, че от къщата след това били изнесени вещи, като ищеца изнесъл една торба; било му казано, че щял получи дял от 20 000 – 30 000лв.; посочил също в обясненията си, че бил извършил деянието, т.к. му били нужни пари. С постановление на прокурор от 06.01.2017г. (на л.1370 от досъдебното производство) ищеца Й. Б. бил задържан на основание чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72 часа, считано от 19.10ч. на 06.01.2017г. С определение от 09.01.2017г. по чнд №••• била взета мярка за неотклонение по отношение на ищеца Й. Б. „Задържане под стража“, като този съдебен акт е бил потвърден с определение №••• по внчд №••• На 20.01.2017г. и 25.01.2017г. били привлечени в качеството на обвиняеми по досъдебното производство Т.Р.М., В.Н.Н. и И.В.З. С постановление на прокурор при ••• от 23.01.2017г. (на л.1376 от досъдебното производство) била отменена мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение на ищеца и постановено незабавното му освобождаване от ареста при затвора. С постановление на прокурор от ••• от 24.08.2017г било прекратено частично наказателното производство по воденото досъдебно производство №310/2016г. по отношение на ищеца Й. Б., както и срещу Й.М.С.. С постановление на прокурор при ••• от 21.06.2017г. по ••• по описа на същата прокуратура са били разделени и изпратени по компетентност на ••• материалите по производството, касаещи ищеца. Установява се от приложеното досъдебно производство №862/2017г. по описа на •••, че отделените материали са били приети по компетентност и започнато разследване срещу неизвестен извършител за това, че през периода на неустановена дата приз месец март 2016г. до неустановена дата през месец септември 2016г. в ••• е извършил приготовление към грабеж, чрез набавяне на средства и търсене на съучастници за отнемане чрез употреба на сила и заплашване на чужди движими вещи от владението на К.К.И. от ••• с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.200, вр. чл.17, ал.1 от НК; както и срещу неизвестен извършител за това, че на 05.01.2017г. в жилище, находящо се на адрес в •••, ••• е държал пиротехническо изделие – един брой фабрично произведена ръчна димна граната РДГ – 3, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК. В хода на горното досъдебно производство не са били извършвани процесуално-следствени действия с участието на ищеца Й. Б.. С постановление на прокурор при ••• от 03.01.2019г. било прекратено досъдебното производство за извършено престъпление по чл.200, във вр. с чл.17, ал.1 от НК. С влязла в сила присъда по НОХД №••• са били признати за виновни и осъдени за извършените престъпления, за които е било образувано и проведено досъдебно производство №•••, лицата И.В.З., В.Н.Н. и Т.Р.М.. Ищецът е представил експертни решения на ТЕЛК от 2008г., 2013г. и 2016г., установяващи, че към момента на образуване на наказателното производство и до приключването му е бил с 58% трайно намалена работоспособност, поради заболяване коксартроза и скъсяване на крайника с 3-4см. От приложените преписи на изследване компютърна томография от 22.10.2014г. и експертно решение на ТЕЛК от 2015г. е видно, че към същия момент майката на ищеца е била с 95% трайно намалена работоспособност, поради заболяване, довело до оперативна интервенция по метода на М. с неколкократни химиотерапии. От приложените копия на публикации в електронни медии е видно, че престъплението, за което ищеца е бил задържан на 06.01.2017г., е било обект на журналистически коментари, при които не са споменати имената на задържани лица. В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства, ангажирани от ищеца. Свидетелката Д.В.Д. – баба на ищеца, излага в показанията си, че към 2016г. внукът й живеел при нея, заедно с майка си и сестра си, като известно време преди това били напуснали дома на баща му, който тормозел физически цялото си семейство. Твърди, че на 30.12. 2016г. домът им бил претърсен от полицаи, които казали, че търсят внукът й. Действията им продължили около един час и нещо, като обръщали всичко в къщата, вадели дрехи от гардероба и проверявали дори ръбовете им, извадили елхата от кофата с пръст, за да претърсят и там. Твърди също, че същата вечер ищеца бил отведен от полицаите и следващите дни тя и майка му не били информирани от никой къде е той. Сочи, че майка му по същото време била болна и много се притеснила от случилото се, не можела да спи. Излага, че го пуснали около един месец след това, като по гърба си имал избледняващи вече следи от насилие, за които обяснил, че някакъв полицай го бил с палка, но не знаел имената му. Св.Д. излага още, че когато се прибрал от ареста, внукът й не искал да излиза, защото в селото говорели, че е убиец; стоял си у дома замислен, не говорел, дори не забелязвал, когато някой от семейството му казвал нещо. Твърди, че ищеца преди задържането си работел и след като го пуснали ходил няколко дни на работа, но след това отказал, т.к. някаква жена там му била казала „И имаш очи да дойдеш на работа.“ Твърди още, че по време на случилото се в селото се говорело, че внукът й е убиец. Излага, че той бил много разочарован, че в България се случвали такива неща и към м.май 2017г. заминал при своя брат в чужбина; нямал желание да се връща в родината си, а общувал със своите близки по телефон. Сочи, че към момента внукът й все още живее в друга държава. Свидетелката Т.Р.В. – сестра на ищеца, излага в показанията си, че около 6-7 януари след убийството полицаи претърсили домът им и брат й бил задържан, като по реакциите на семейството си разбрала какво се случвало и колко били притеснени. Разбрала също, че ставало въпрос за грабеж и убийство. Излага, че се прибрал около две седмици по-късно, но поведението му било различно от преди – бил затворен и не говорел със сестра си, като по тялото му забелязала следи от насилие; нощем бълнувал и бил много изплашен. Св.В. сочи, че брат й работел преди задържането си в шивашки цех, но след това не се върнал на работа. Сочи също, че когато излизала в селото чувала хората да си говорят и да наричат брат й убиец, да казват, че не е човек да извърши такова нещо. Свидетелката твърди още, че около два месеца по-късно брат й заминал за чужбина, като това му решение било провокирано от мнението, което смятал, че хората имали за него, като се чувствал подтиснат от случилото се. След това идвал в България рядко по празници и казвал, че нямало да се върне да живее в родината си. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат лични възприятия, кореспондират помежду си и не противоречат на други събрани в хода на производството доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице - т.е отговорността на държавата е обективна (чл. 4 от ЗОДОВ). В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗОДОВ - ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.2, във вр. с чл.199, ал.1, т.3, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като по това обвинение наказателното производство е било прекратено, т.к. деянието не е извършено от него. Наказателното производство е продължило да се води за деяние, извършено от ищеца, макар и да не е бил привлечен в качеството на обвиняем, квалифицирано като престъпление по чл.200, във вр. с чл.17, ал.1 от НК, което също е било прекратено при наличие на хипотезата на чл.17, ал.3 от НК, т.е. следва да се приеме, че е налице прекратяване на наказателното производство, т.к. деянието не съставлява престъпление – също предвидена хипотеза в разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ. Съдът счита, че ищецът неминуемо е претърпял неимуществени вреди, т.к. всяко незаконно обвинение би се отразило на психическото състояние на обвиненото лице. Спорно е какъв е обема, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с конкретното незаконно обвинение и какъв е размера на обезщетението, което би могло да ги репарира, при съобразяване законовия и обществен критерий за справедливост. Съобразно практиката на ВКС размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. От значение за размерът на обезщетението са вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Изхождайки от горния критерий и преценявайки събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът съобрази по в случая следните обстоятелства: За престъплението по чл.199, ал.2, т.2, във вр. с чл.199, ал.1, т.3, във вр. с чл.198, ал.1 от НК, за което ищецът е бил обвинен първоначално, се предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Т.е. касае се за престъпление, за което се предвижда най-тежкото наказание, предвидено по Наказателния кодекс. Наказателното производство срещу него за това престъпление е продължило около седем месеца – от задържането и привличането му в качеството на обвиняем на 06.01.2017г. до 24.08.2017г., когато наказателното производство за същото престъпление е било прекратено спрямо него. Процесуално-следствени действия спрямо ищеца са били извършени в периода от 06.01.2017г. до 23.01.2017г., изразили се в привличане в качеството на обвиняем, разпити в това качество, като в същото време е бил в следствения арест, първоначално с постановено от прокурор задържане, а впоследствие с взета от съда с мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 23.01.2017г. е била отменена мярката за неотклонение, т.к. са били разкрити действителните извършители на престъплението и спрямо ищеца не са били извършвани други процесуално-следствени действия. Установи се от събраните гласни доказателства и от приложените копия на електронни медии, че престъплението, за което спрямо ищеца е водено наказателно производство за посочения период до 23.01.2017г. е добило широк обществен отзвук в района, където е било извършено. Това е и нормално, т.к. се касае за най-тежкото посегателство срещу личността – убийство. С оглед предвижданото наказание, в това число най-тежкото възможно и отзвука, което едно такова престъпление има в обществото, както и с оглед личността на ищеца – на ниска възраст, живял в средата на усложнени семейни отношения (упражняващ насилие баща, тежко болна майка) съдът счита, че той е търпял болки и страдания с много висок интензитет през периода на задържането му от 06.01. до 23.01.2017г. През този период несъмнено е съществувало притеснение, че може да бъде осъден за престъплението, в което е бил обвинен и може да получи най-тежкото възможно наказание – доживотен затвор без замяна. Такива едни психични страдания са от естество да се отразят трайно на нормалното психическо състояние на едно лице. И в случая се установи от гласните доказателства, че ищеца е бил много променен след освобождаването му от следствения арест – мълчалив, затворен, изолиран, с неспокоен сън и кошмари, като в същото време е имал следи от физическо насилие, което сочи и на търпени физически болки през сочения период на задържане, като е ирелевантно по какъв начин са били причинени травматичните увреждания. Установи се също от гласните доказателства, че вследствие незаконното обвинение и свързаните с това напускане на работа, неудобство от хората, разочарование, ищеца е взел решение да напусне родината си и трайно се е установил в чужбина от около месец май 2017г. и до момента на разглеждане на настоящото дело. Стана ясно от обсъдените писмени доказателства, че след 23.01.2017г. не са били извършвани процесуално-следствени действия спрямо ищеца, в това число след отделяне на материалите за престъпление по чл.200, вр. с чл.17, ал.1 от НК. При съобразяване на гореизложените обстоятелства за продължителността и интензитета на търпените от ищеца психически страдания и последиците от тях – за непродължителен период, но с висок интензитет и при млада развиваща се психика на личността, съдът намира, че размера на дължимото за репарирането им обезщетение следва да се определи на 15 000лв. Този размер удовлетворява и обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Следва да се посочи, че паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта. Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца – направеното от него самопризнание за извършено престъпление, с което недобросъвестно се е набедил в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът взема предвид и доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия. Когато е установено, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява съобразно степента на съпричиняване - т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. ОСГК ВКС. Съдебната практика приема, че в случаите, когато след привличане на лицето като обвиняем, то е извършило признание в авторството на деянието, то това му процесуално поведение не може да доведе до извод за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед правото на обвинения в престъпление да избира защитната си позиция. В случаите обаче, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - направил е недобросъвестно неистински признания; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи разследването на престъпление, то дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като настъпилия от наказателното преследване вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия - решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о. ВКС, решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., ГК. В настоящият случай се установи от обсъдените доказателства, че ищеца е направил самопризнание след като е бил задържан и привлечен в качеството на обвиняем. При проведения разпит в качеството на свидетел на 06.01.2017г., в 10.25ч., ищецът не е споменал за свое участие в престъплението, за разследване на което е било образувано наказателното производство. Заявил е, че бил обсъждал с други две лица да ограбят пострадалия, проучвали начина му на живот и го следили, но за престъплението, за което се водело разследването не знаел нищо. Едва след привличането му в качеството на обвиняем на същата дата - 06.01.2017г. в 17.10ч., ищецът е направил самопризнания, че е извършил това престъпление. Ето защо, съдът счита, че не може да се приеме, че се касае за недобросъвестно направени неистински признания, а за упражнено от обвиняемия право да избере защитната си позиция, като причините за заемане на такава защитна позиция са ирелевантни. Недобросъвестно направени неистински признания са налице, когато в качество по производството, различно от това на обвиняем, например качеството на свидетел, лицето направи едно неистинско признание в авторството на деянието, което насочи наказателното преследване срещу него. В случая, обаче, след предприето от прокуратурата задържане, първоначално отричане на авторството на деянието от задържаното лице, привличането му като обвиняем и разясняване на наказателната отговорност, която се предвижда за престъплението, в което е обвинен, ищецът е избрал защитната позиция на самопризнание. Недобросъвестността на едно неистинско самопризнание, което е направено от обвиняемо лице не се предполага, а следва да се докаже. Такава би била налице, ако признанието е направено, за да се прикрият други лица или обстоятелства, да се забави разследването или други подобни, но не и когато обвиняемия е избрал неистинското признание като своя защитна позиция на съответния етап на разследването, в което се намира започналото срещу него производство. Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице основания за намаляване размера на определеното обезщетение и предявената искова претенция се явява основателна и доказана до размера на сумата от 15 000 лв. В останалата част до пълният й размер от 25 000 лв., съдът намира претенцията за неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли. Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, в случая 15.01.2019г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо. Претенцията за законна лихва за периода от 13.01.2019г. до датата на влизане в сила на постановлението следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 10лв. за внесена държавна такса по производството. Пълномощникът адв.Н. Я. е оказал безплатна правна помощ на ищеца, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите на оказана безплатна правна помощ по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. При съобразяване тази разпоредба, съдът счита, че на адв.Я. е дължимо възнаграждение, тежестта, за което следва да се поеме от ответника. С оглед уважената част от иска и в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. минимално дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 1 750лв. Воден от горното, Съдът