Решение № 7648 от 15.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11323/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Подадена е въззивна жалба от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Б.М., срещу решение №14174/18.07.2024г., постановено по гр.д. №62170/2023г. по описа на СРС, 59 състав, с което дружеството е осъдено да заплати на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД сумата в размер на 2175, 65 лева, представляваща регресна претенция по изплатеното от страна на ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №0020-180-0227-2022, ведно с направените обичайни разноски за определяне на обезщетението, ведно с направените обичайни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 179, 49 лева, представляваща мораторна лихва върху предявената главница за периода от 18.03.2023г. до 12.11.2023г., както и сумата в размер на 1417, 03 лева, представляваща направените по делото разноски. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено при нарушение на процесуалните правила, както и незаконосъобразно и необосновано. Първоинстанционният съд не обсъдил направеното от ответника възражение за съпричиняване и не отчел поведението на водача, застрахован при ищеца. Не бил установен по категоричен начин механизмът на ПТП, нито била доказана вината на водача, застрахован при ответника. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или частично, като бъде уважено направеното от ответника възражение за съпричиняване. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, чрез пълномощника адв. Г. Х., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява механизмът и фактическата обстановка относно настъпване на процесното ПТП, като вината за същото била на застрахования при ответника водач. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, както и с оглед събраните във въззивната инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното: Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно- релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на МПС с рег. №•••• за периода на действие на договора, настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 10.11.2022г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като застраховател е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 2160, 65 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП, както и по вина на кой от двамата водачи е причинено същото. Въззивната инстанция приема, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, участници в ПТП, кредитираното заключение на САТЕ, както и от показанията на двамата водачи Б.К.Г. и Р.В.М., разпитани като свидетели в първоинстанционното производство, се установява следният механизъм на ПТП: на 10.11.2022г. в гр. София водачът на лек автомобил „БМВ“ с рег. №•••• при маневра навлизане от лентата за направо в лентата за надясно не осигурява предимство на движещия се в нея лек автомобил „Мазда“ с рег. №••••, при което настъпва ПТП с материални щети. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установява, че причина за ПТП е поведението на застрахования при ответника водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. №••••, който не е изпълнил законово разписаното му задължение, в нормата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, а именно: при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, вследствие на което е настъпило ПТП с лек автомобил „Мазда“ с рег. №•••• с материални щети. Не е установено по делото да е извършено нарушение на правилата по ЗДвП от водача на лек автомобил „Мазда“ с рег. №••••, като същият се е движел в свободна пътна лента. Поради изложеното въззивната инстанция намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, същите обуславят извод, че поведението на застрахования при ответника водач разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат. Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. При този изход на спора разноски на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 660 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършване на разноските. По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав