Решение № 1186 от 20.5.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 9819/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по застраховка КАСКО на моторни превозни средства в размер на 38 759 лв. ИЩЕЦЪТ- Ц.И. К., ЕГН: ••••••••••, представлявана от адв. Т.Т., със съдебен адрес: гр. София. п.к. 1000, ул. ••••. офис 18, твърди, че нa 29.09.2020г. в гр. София, в търговски център „Ринг мол", находящ се на бул. „Околовръстен път" № 214 противозаконно е отнет притежаваният от нея лек автомобил марка „Порше", модел „Панамера Турбо" с peг. № ••••. Във връзка с това е сигнализирала Софийска районна прокуратура и е образувано досъдебно производство № 1767/2020г. на 30.09.2020г. по описа на 06 РУ при СДВР. Последното е спряно с постановление от 27.01.2021г. на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1 от НПК (при неизвестен извършител). Излага, че към момента на възникване на процесното събитие автомобилът е с действаща застраховка „Каско" в „ЗАД Б.В.И.Г." АД, по застрахователна полица № 4704200280001516 със срок от 15: 30ч. на 22.05.2020г. до 23: 59ч. на 21.05.2021г. Сочи, че с оглед настъпилото застрахователно събитие е сезирала ответника с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, в отговор на което застрахователното дружество й изплатило такова в размер на 154 972 лв. Намира, че така определеното обезщетение не съответства на действителната стойност на автомобила и на застрахователната сума по договора за застраховка, която е в размер на 193 731 лв. Твърди, че именно последната сума отговоря на действителната стойност на откраднатия автомобил и претендира, че ответникът следва именно нея да й изплати. Предвид факта, че застрахователят вече доброволно е изплатил сумата от 154 972 лв., намира че остава да й се доплати още сумата от 38 759 лв. Претендира разноски за производството. ОТВЕТНИКЪТ- ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК: ••••, представлявано от Н.Ч. и И.Г., действащи чрез процесуалния представител юрисконсулт А.И. оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва твърдението, че процесният автомобил е бил предмет на кражба, както и че е приел и разгледал претенцията на ищцата, като признава, че е налице покрит риск по силата на сключения между него и ищцата застрахователен договор за имуществено застраховане. Оспорва обаче дължимото застрахователно обезщетение да е в размер над вече изплатения, като твърди, че сумата от 154 972 лв. съответства на действителната пазарна стойност на автомобила и съответно именно нея дължи при неговото противозаконно отнемане. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски за производството. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното: С исковата молба са представени писмени доказателства относно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователното събитие и изплащане на обезщетение по образуваната преписка по щета- обстоятелства, по които страните не спорят. По делото е прието заключение на АТЕ, което е оспорено от ответника, изготвено от в.лице инж.Б.Д.. Според същото справедливата пазарна стойност на употребяван лек автомобил Порше Панамера Турбо с номер на рама WP0ZZZ97ZHL150954 към дата 30.09.2020 година е 191 571, 73 лв. По оспореното заключение съдът е допуснал повторна експертиза, изготвена от в. лице инж. Д.. Според заключението на повторната АТЕ, според което пазарната стойност на лек автомобил марка „Порше Панамера" към дата на събитие - 29.09.2020 г. е 193 853, 65 лв. / сто деветдесет и три хиляди осемстотин петдесет и три лева и 0, 65 ст. /. Вещото лице сочи, че фирма „Порше София Запад" е вносител на автомобилите от марките „Фолксваген" и „Ауди". Същата не е вносител на автомобилите от марката „Порше". При направената от в.лице проверка в системата „DAS Welt Auto" към датата на изготвяне на заключението е открита една оферта за продажба на автомобил „Порше Панамера", който се различава като технически характеристики с процесното МПС. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: По иска с правно основание чл.405 от КЗ. Разпоредбата на чл.405 от КЗ дава право да се претендира обезщетяване при настъпване на застрахователното събитие- застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. Т.е., за да се реализира отговорността по чл.208 от КЗ, е необходимо да са налице следните елементи от фактическия състав-1/ да има валидно сключен договор за застраховка между страните към момента на настъпване на застр. събитие; 2/ застрахованият в 7-дневен срок от узнаването да е уведомил застрохователя, освен ако в общите условия е предвиден друг срок; 3/ да е допуснал застрохователя за извършване на оглед и да е представил поисканите документи, свързани с установяване на събитието и размера на вредите. Не се спори, че между страните че е налице валиден застрахователен договор спрямо процесното МПС. Не се спори реално по нито един елементи от ФС на разпоредбата на чл.405 от КЗ. Застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 154 972 лв. Спори се относно размера на исканото обезщетение. От заключенията на двете АТЕ (основната и повторна) е видно, че справедливата пазарна стойност на употребяван лек автомобил Порше Панамера Турбо с номер на рама WP0ZZZ97ZHL150954 към дата 30.09.2020 година е по-голяма от тази на изплатеното застрахователно обезщетение. Според основната експертиза то е 191 571, 73 лв., а според повторната -193 853, 65 лв. Съдът изцяло кредитира заключението на повторната АТЕ, което е неоспорено от страните, поради което искът се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. Разликата от реалната пазарна стойност на употребяван лек автомобил Порше Панамера Турбо с номер на рама WP0ZZZ97ZHL150954 към дата 30.09.2020 година и изплатеното застрахователно обезщетение е 38 881.65лв., а претендираният размер на предевения иск е 38 759 лв. Съдът не може да се произнесе по свръх петитум и с оглед диспозитивното начало в процеса следва да присъди претендирания размер. По разноските: При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски в пълен размер – 4 200.36лв. - съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Неоснователно е възражението за прекомерност на адв. възнаграждение с оглед цената на иска и сложността на делото. По изложените съображения съдът