Решение № 1169 от 13.9.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 279/2024 г.

Производството е по реда на чл.2в, ал.1, т.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по искова молба на Ц. Ч. Е., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Враца, с която на основание чл.2в от ЗОДОВ се претендира да бъде осъден Административен съд Враца да му заплати сумата от един лев представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които се претендират като морално обезщетение претендирано въз връзка с недопускането на справедливо и публично разглеждане на жалбата му срещу Заповед №Л-991/21.03.2024г. на Началника на Затвора Враца, с която на ищеца на основание чл.104, ал.1 в вр. с чл.101, т.4 от Закон за изтърпяване на наказанието и задържането под стража (ЗИНЗС) е наложено дисциплинарно наказание „забрана за участие в колективни мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода“ за срок от един месец. В исковата молба се поддържа, че с оглед неразглеждане на делото по същество, ищеца е лишен от справедливо и публично разглеждане на жалбата му, с което е допуснато нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, като се излагат доводи, че ищеца е претърпял неимуществени вреди. В съдебно заседание, ищеца, чрез пълномощника си адвокат К., поддържа исковата си молба и развива доводи в подкрепа на развитите в нея доводи, като моли да бъде уважена в пълния претендиран размер като основателна и доказана. В подкрепа на доводите си, ищеца представя и писмена защита. Ответника, в постъпил по делото писмен отговор излага становище за недопустимост на исковата претенция, алтернативно оспорва иска като неоснователен и излага доводи, че следва да се отхвърли изцяло. Прокурора взема становище за неоснователност на иска, като подробни доводи излага в мотивирано писмено заключение, което е представено по делото. Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Исковата молба е подадена от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. В случая от съдържанието на иска се установява, че обезщетението се претендира от Административен съд Враца, като нарушението от което се претендира настъпването на вредоносния резултат попада в обхвата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, тоест спора следва да бъде разгледан по същество. В тази връзка и с оглед изчерпателност следва да се посочи, че правото на ЕС е приложимо, предвид неговия обхват определен в чл.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, тъй като този обхват не се заключава единствено и само в чл.3 на ДФЕС, но и в обхвата на чл.4 - чл.6. В чл.4, § 1 и § 2 от ДФЕС е предвидено, че Съюзът разполага с компетентност извън областите, посочени в чл. 3 и 6, а именно прилага се и в следните основни области попр. с C1, б. й) - пространство на свобода, сигурност и правосъдие. На следващо място, съгласно чл. 6, ал. 2 от ДФЕС - Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, а с оглед на чл. 4, § 2, б. й) от ДФЕС правосъдието е сред областите, в които Съюзът има компетентност, респ. КЗПЧОС се явява част от неговото право. В допълнение следва да се има и предвид чл. 52, § 3 от Харта на основните права на Европейския съюз, според който доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита. Основните права, така както са гарантирани от КЗПЧОС са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи и това изрично е прогласено в чл. 6, ал. 3 от ДФЕС. Разгледана по същество исковата претенция е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ - когато искът по ал.1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл.340, § 2 от ДФЕС – като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В тази връзка следва да се посочи, че в чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз е закрепено основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Изискването за независимост на съдилищата спада към основното съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, което има кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в чл. 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава. В решение на СЕС по съединени дела C 585/18, C 624/18 и C 625/18 е даден отговор относно изискването за независимост, като в т. 121 и т. 122 е разяснено, че то включва два аспекта. Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения. Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма. На първо място, настоящият съдебен състав приема, че не е налице първата от посочените по-горе предпоставки, тъй няма доказателства за наличието на нарушени правни норми на Съюза, които предоставят на ищеца права като гражданин на общността. За ищеца е била налице възможността да получи достъп до съд, като видно от фактите по делото, той се е възползвал от нея в пълен обем. Пред Административен съд Враца е образувано административно дело и производството е приключило с надлежен съдебен акт, определение с което е прието, че жалбата му е недопустима, като то е постановен в разумен срок. Ищеца е подал частна жалба, която е разгледана от Административен съд Враца, който по образуваното КАД №313/2024г. е постановил Определение №1010/22.05.2024г., тоест провел е надлежен контрол по подадена пред него частна жалба срещу първоинстанционният акт, който е постановен от същия съд. Настоящият съдебен състав няма процесуална възможност да се произнася по отношение на така проведените съдебни производства пред Административен съд Враца, тъй като редът за контрол върху влезли в сила съдебни актове е посочен в Глава четиринадесета на АПК – Отмяна на влезли в сила съдебни актове. Съгласно чл. 237, ал. 1 на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове и е допустима по отношение на актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо или с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото. По делото не се установява ищеца да е искал отмяна на влязлото в сила определение. Предвид изложеното и при липсата на първият от елементите на отговорността на държавата по чл.2в, ал.1, т.1, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, транспонирани коректно и в националното законодателство са налице основания да се приеме, че исковата молба е неоснователна. Пълния разбор на доводите на ищеца изисква да се посочи, че в случая не се доказва и третата предпоставка за ангажиране на отговорността на ищеца по чл.2в, ал.1, т.1, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед изясняване на спорни по делото въпроси, като свидетел бе разпитан лишения от свобода Д. И., като настоящият съдебен състав не кредитира неговите показания, тъй като те са повърхностни, явно целещи да обслужват развитата от ищеца теза. Свидетеля излага общи факти, без да може да конкретизира претърпените от ищеца морални вреди, като следва да се отбележи, че такива не биха да се установяват с твърдения на свидетел, който сочи, че е бил в различна група с ищеца. Пълнотата изисква да се отбележи, че дори да са налице първите две предпоставки, които бяха посочени по-горе, предвид липсата на установяване на причинно-следствена връзка между тях и претендираната вреда ще е налице неоснователност на исковата претенция, която се установява в случая от настоящият съдебен състав. Настоящият съдебен състав отбелязва, че по аналогични казуси е налице константна практика на ВАС, като например Решение №7513/18.06.2024г. по адм.дело №2012/2024г., Решение №1756/14.02.2024г. по адм.дело №6181/2023г. и др. все в тази насока. Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск от Ц. Ч. Е., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Враца срещу Административен съд Враца е неоснователен и недоказан, предвид което, настоящият състав на Административен съд Монтана