Решение № 34868 от 24.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6850/2025 г.

Производството е по реда на чл.208-228 от АПК във вр.чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на С. Ф. Б., срещу решение № 1701 от 07.05.2025г. на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение /НО/, 122-ри състав, постановено по нахд № 11479/2024г. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в несъответствие с материалния закон. Касаторът излага доводи, че неправилно и в противоречие с нормата на § 2, т. 43, б.“а“ от ДР на ЗОП, СРС е приел, че „Автомагистрали“ ЕАД е „публичноправна организация", съответно С. Ф. Б. е възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП. В тази връзка, като обследва изискването поставено към публичноправната организация да е „създадена със специфичната цел да задоволява нужди от обществен интерес без промишлен или търговски характер", в практиката си Съдът на Европейския съюз приемал, че става въпрос за нужди, които се удовлетворяват по начин, различен от покупката на стоки и услуги на свободния пазар (Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Комисията срещу [държава], С 283/00) и които по съображения от обществен интерес държавата или регионален или местен орган са избрали като цяло да задоволяват сами или по отношение на които възнамеряват да запазят определящо влияние (Решение от 10 ноември 1998 г. по дело № С 360/96). При реализирането на тази специфична цел публичноправната организация действала без да съблюдава спазването на нормалната пазарна логика, без да цели реализирането на печалба, съответно без да поема риска от извършваната дейност. В противен случай, „нуждите от обществен интерес“ биха имали търговски или промишлен характер, поради което и съответната организация не би изпълнила поставените от закона критерии, за да бъде определена като „публичноправна“. На това определение на нуждите от обществен интерес, които имали търговски или промишлен характер, отговаряла дейността на АПИ и МРРБ. „Автомагистрали“ ЕАД било самостоятелно юридическо лице, отделно от Държавата, не разполагало с монополно положение на пазара, а упражнявало дейност, като се стремяло и реализирало печалба. „Автомагистрали“ ЕАД действало в нормални пазарни условия, разполагало с голям обем собствени материални активи и сключвало и изпълнявало множество търговски договори в обхвата на своя предмет на дейност. Това били обикновени търговски договори, по които „Автомагистрали“ ЕАД, в качеството на изпълнител се е задължавало срещу определената цена, да извърши посочените видове дейности. Те съдържали клаузи относно начина на формиране на възнаграждението, което включвало и перо „печалба“, както и санкции в случаите на неизпълнение. Получените авансови средства били в обичаен размер, като за обезпечаване на последните и отговорността на дружеството към възложителя противно на приетото от въззивния съд, са били предоставени съответните гаранции. Неподкрепен от доказателствата бил и изводът на съда, че отговорността на дружеството била гарантирана от Държавата. През процесния период дружеството не е било подпомагано от Държавата при покриване на своите загуби или въобще при осъществяване на търговската си дейност, като участвало на конкурентния, свободен пазар за привличане на клиенти, финансирало се от собствените си приходи и/или от средства, привлечени на финансовите пазари. Касаторът твърди, че е действал при абсолютна субективна увереност, че не нарушава закона, както и че към настоящия момент е изтекла предвидената в закона абсолютна давност. Касаторът, чрез своя процесуален представител адв. Е. К. моли да бъде отменено решението на СРС, НО, 122-ри състав по нахд № 11479/2024г., като вместо него се постанови ново, с което да се отмени изцяло НП № 11-01-1394/2023/13.06.2024г. на директора на АДФИ. Ответникът – директор на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, чрез процесуален представител юрк. Т. Я. оспорва жалбата. Депозирани са писмени бележки на 26.09.2025г., в които се излага, че същата е неоснователна. Посочва, че правилно е било установено от СРС, че „Автомагистрали“ ЕАД е „публичноправна организация“ и че в качеството си на представляващ дружеството, С. Ф. Б. е бил възложител по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП. Едноличен собственик на капитала на „Автомагистрали” ЕАД, било Министерство на регионалното развитие и благоустройството. „Автомагистрали” ЕАД било организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС. По смисъла на § 2, т. 43а на ДР на ЗОП, публични средства са тези по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗФУКПС, а именно средствата, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и разходват от организациите от публичния сектор. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗФУКПС, публични средства са всички средства, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и разходват от организациите от публичния сектор, т.е. всички средства, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и разходват от „Автомагистрали” ЕАД са публични средства. „Автомагистрали” ЕАД било публично предприятие, в съответствие е чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), като търговско дружество с над 50 на сто държавно участие в капитала. Съгласно §2, т. 43 от ДР на ЗОП, „публичноправна организация“ е юридическо лице, за което са изпълнени следните условия: а.) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б.) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1-14 от ЗОП. Според ответника, посочените в § 2, т. 43, б. „б“ от ДР на ЗОП условия са дадени алтернативно, като е достатъчно да е изпълнено само едно от тях. В закона изрично било посочено, че нуждите от общ интерес имат промишлен или търговски характер, когато лицето действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба, като самостоятелно понася загубите от извършване на дейността си. За да се прецени дали организация спада към понятието „публичноправна организация“ по смисъла на член 1, параграф 9, ал.2, буква „а“ от Директива 2004/18, било необходимо също тя да задоволява нужди от обществен интерес, които нямат промишлен или търговски характер, като в тази връзка трябвало да се анализират не само учредителните документи, но и всички релевантни правни и фактически елементи, както при създаването на съответната организация, така и конкретните фактически обстоятелства и условия, при които тя на практика упражнява дейността, насочена към задоволяване на нужди от общ интерес. От съществено значение за преценката било и наличието на конкуренция. „Автомагистрали” ЕАД отговаряло на изискването на § 2, т. 43, буква „б“ от ДР на ЗОП, защото имало управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗОП. В качеството си на орган, упражняващ правата на държавата в дружеството, министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществявал и управленски контрол върху дружеството. Средствата, които „Автомагистрали” ЕАД получавало от АПИ и които били публични такива по смисъла на § 2, т. 43а на ДР на ЗОП, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗФУКПС, съставлявали на практика финансова подкрепа, защото дружеството осъществявало дейностите от общ интерес без конкуренция, единствено благодарение на факта, че е собственост на Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството и било организация от публичния сектор (чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС), като при всички от възложените дейности на „Автомагистрали” ЕАД, по реда на чл. 14, ал. 1, т. 6 от ЗОП, са предоставяни аванси. 79, 05% от приходите от основната дейност на „Автомагистрали” ЕАД били от договори подписани без конкуренция с АПИ, на основание чл. 14, ал. 1, т. 6 от ЗОП, като за да бъде избрано като страна по тях, „Автомагистрали” ЕАД не е действало в нормални пазарни условия, тъй като не е предоставена възможност за участие и от други стопански с осигурена свободна конкуренция. „Автомагистрали” ЕАД било публично предприятие по смисъла на Закона за публичните предприятия и организация от публичния сектор по смисъла на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, поради което било изпълнено условието по §2, т. 43, б. „а“ от ДР на ЗОП. Ето защо, през проверявания период дружеството следвало да бъде определено като „публичноправна организация“, а представляващият го като публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП. Неоснователни се явявали твърденията на касатора, че не е налице виновно негово поведение, защото той е бил длъжен да познава нормативната уредба и да се съобрази с нея, като незнанието на закона не го извинявало, С. Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването им. Извършеното нарушение не било с ниска степен на обществена опасност, защото засягало особено важни обществени отношения, които били свързани с разходването на значителни по размер публични средства. Поради тези съображения, ответникът претендира да бъде потвърдено решение № 1701 от 07.05.2025г. на СРС, Наказателно отделение, 122-ри състав, по нахд № 11479/2024г., както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА счита жалбата за основателна и дава заключение, че решението на СРС следва да бъде отменено. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания прилагайки нормата на чл.218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С решение № 1701 от 07.05.2025г., постановено по нахд № 11479/2024г. на СРС, НО, 122-ри състав е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 11-01-1394/2023/13.06.2024г., издадено от директор на АДФИ, с което на С. Ф. Б., на основание чл.256, ал.1 във вр. чл.261, ал.2 ЗОП е било наложено административно наказание – глоба в размер на 50 000, 00 /петдесет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.17, ал.1 във вр. чл.20, ал.2, т.1 ЗОП. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл.283 НПК, както и е събрал гласни доказателствени средства, посредством разпит на свидетелите А. К. Ф., Е. С. Г., И. Д. К.. Въз основа на тях е отчетено, че стойността на договор с изх. № Д-521/30.12.2020г., сключен между „Автомагистрали” ЕАД и „ДЛВ” ЕООД, е в размер на 8 926 000, 00 лева без ДДС, поради което попада в прага по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗОП, съгласно който възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 (публично състезание) или т. 13 (пряко договаряне) от ЗОП, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при строителство от 270 000 лева без ДДС до 10 000 000 лева без ДДС. Строителството по този договор попадало сред обектите на обществени поръчки по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, като същото не е посочено в общите изключения по чл. 13 от ЗОП и изключенията, приложими за публични възложители, по чл. 14 от ЗОП. Направени са и изводи за законосъобразност на наложеното наказание, което не представлявало маловажен случай. С. Ф. Б. е извършил от обективна страна нарушение по чл.256, ал.1, във вр.чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2, т.1 от ЗОП (в ред. ДВ, бр.23 от 14.03.2020г.), защото действайки като изпълнителен директор на „Автомагистрали“ ЕАД и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП е сключил договор с изх.№ Д-521/30.12.2020г. с „ДЛВ“ ЕООД. Той е възложил обществена поръчка за инженеринг (проектиране, строителство и осъществяване на авторски надзор) в размер на 8 926 000 лева без ДДС, без да е приложил процедура по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП (публично състезание) или по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП (пряко договаряне). Съдът е направил извод, че действителната воля на жалбоподателя била да ограничи максимално, а на практика да направи напълно непрозрачна дейността по изпълнението на договора. С. Ф. Б. пряко е целял да не прилага разпоредбите на ЗОП при извършване на нарушението по чл.256, ал.1, във вр.чл.17, ал.1, вр.чл.20, ал.2, т.1 от ЗОП (в ред. ДВ, бр.23 от 14.03.2020г.) Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по см. на чл.219, ал.1 АПК. Касационната инстанция на основание чл.220 АПК приема за доказани фактите, изложени от Софийски районен съд, НО, 122-ри състав. По смисъла на тази разпоредба съществува забрана за фактически установявания в касационното производство, като правомощията на съда се изразяват само в преценката дали правилно са приложени относимите материалноправни норми. „Автомагистрали“ е еднолично акционерно дружество (ЕАД), като едноличен собственик на капитала на търговеца и негов принципал е държавата, като правата й в това качество се упражняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Органи на управление на търговеца са едноличният собственик на капитала му (държавата) и Съветът на директорите (СД). Изборът на членовете на СД, тяхното възнаграждение и освобождаването им се извършва от едноличния собственик на капитала.Съветът на директорите възлага на изпълнителен директор да представлява дружеството. Изпълнителният директор на дружество представлява публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП, вр. с §2, т.43, б. „а“ и б. „б“ от ЗОП. „Автомагистрали“ ЕАД е публично предприятие, създадено и управляващо се в интерес на гражданите и обществото с цел постигането на максимална стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), тъй като е търговско дружество с над 50 на сто държавно участие в капитала. Също така „Автомагистрали“ ЕАД е и организация от публичния сектор, която събира, получава, съхранява, разпределя и разходва публични средства по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) като търговско дружество с над 50 на сто държавно участие в капитала. За периода 01.01.2018г. до 01.09.2023г. изпълнителен директор на „Автомагистрали“ ЕАД е бил С. Ф. Б., съгласно извършен избор на 01.12.2017 г. от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и съгласно одобрението му от 01.12.2017 г. на Съвета на директорите на юридическото лице (протокол № 1/01.12.2017г.). На 29.12.2020 г. между „Автомагистрали” ЕАД (възложител), представлявано от С. Ф. Б. - изпълнителен директор, и „ДЛВ” ЕООД (изпълнител), е бил сключен договор с изх. № Д-521/30.12.2020 г. Съгласно чл. 3 от него, възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни срещу възнаграждение инженеринг (проектиране, строителство и осъществяване на авторски надзор) за обект: „Трайно укрепване на проявени деформации на пътното платно на републикански път ІІ-63 „Перник-Мещица-Брезник-Трън-Стрезимировци в участъка от км. 8+000 до км. 18+000”. В чл. 5, ал. 1, изр. първо е посочено, че договорът влиза в сила от подписването му от страните и е със срок от 30 месеца, а в чл. 5, ал. 1, изр. второ е уговорено, че срокът за изпълнение на дейностите по договора се формира, както следва: 1. срок за изготвяне на технически проект след предаване на задание за проектиране – 120 дни; 2. срок за изпълнение на СМР - съгласно одобрен график за обекта, но не повече от 215 дни. Съгласно чл. 7, ал. 1, цената за изпълнение на дейностите по договора е в размер на 8 926 000, 00 лева без ДДС или 10 711 200, 00 лева с ДДС, а съгласно чл. 7, ал. 2, изпълнителят потвърждава, че това е единственото възнаграждение за изпълнение на дейностите по него и възложителят не дължи каквито и да било други суми. Ответникът е приел, че стойността на договор с изх. № Д-521/30.12.2020 г., сключен между „Автомагистрали” ЕАД и „ДЛВ” ЕООД, в размер на 8 926 000, 00 лева без ДДС, попада в прага по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗОП, съгласно който възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 (публично състезание) или т. 13 (пряко договаряне) от ЗОП, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при строителство от 270 000, 00 лева без ДДС до 10 000 000 лева без ДДС. Строителството по договор с изх. № Д-521/30.12.2020 г., сключен между „Автомагистрали” ЕАД и „ДЛВ” ЕООД, попадало сред обектите на обществени поръчки по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, като същото не е посочено в общите изключения по чл. 13 и чл.14 от ЗОП. Прието е, са били налице всички основания за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, а именно субект, обект и стойност (субект - наличие на качеството „възложител”, по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП за изпълнителния директор на „Автомагистрали“ ЕАД; обект на обществена поръчка, за която не е налице изключение от приложното поле на закона; стойност - праг по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗОП и изискване от възложителя да проведе обществената поръчка чрез процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 (публично състезание) или т. 13 (пряко договаряне) от ЗОП). Директорът на АДФИ е ангажирал отговорността на С. Ф. Б.- изпълнителен директор на „Автомагистрали” ЕАД и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки, за това, че на 29.12.2020 г. е сключил договор с изх. № Д-521/30.12.2020 г. с „ДЛВ” ЕООД, като е възложил поръчка за инженеринг (проектиране, строителство и осъществяване на авторски надзор) за обект: „Трайно укрепване на проявени деформации на пътното платно на републикански път ІІ-63 „Перник-Мещица-Брезник-Трън-Стрезимировци в участъка от км 8+000 до км 18+000”, без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 (публично състезание) или т. 13 (пряко договаряне) от ЗОП, съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това. С деянието си, на 29.12.2020 г., С. Ф. Б. - изпълнителен директор на „Автомагистрали” ЕАД, е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. доп. ДВ, бр. 23 от 14.03.2020 година). Всички гореизложени факти са установени в хода на извършена проверка на „Автомагистрали“ ЕАД от Агенция държавна финансова инспекция. По настоящото административнонаказателно производство е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-01-1394/20.12.2023 г. срещу С. Ф. Б., за нарушение на чл.17, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, т.1 от ЗОП, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление № 11-01-1394/2023/13.06.2024г. на директора на АДФИ. Касационната инстанция приема, че се съдебният акт се явява неправилен, поради следните съображения: С решение № 33981/17.10.2025г. по дело № 6222/2025г. на Административен съд София-град, постановено между същите страни и по отношение на идентично нарушение, за което е било издадено наказателно постановление № 11-01-1393/2023/13.06.2024г. е прието, че осъществено от С. Ф. Б. деяние съответства на признаците на престъпление по чл.217, ал.1 от НК и представлява увреждане интересите на представляваното от него дружество „Автомагистрали“ ЕАД. Налице според съда е съзнателно действие на бившия изпълнителен директор, действащ като възложител по см. на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП, което действие обективно противоречи на законните интереси на дружеството. С. Ф. Б. е субект на престъплението по чл.217, ал.1 от НК, предвид законовите изисквания и обема на неговата представителна власт в качеството му на изпълнителен директор на „Автомагистрали“ ЕАД. Сключването на договор изх. № Д-521/30.12.2020г. с „ДЛВ“ ЕООД, в нарушение на изискванията за провеждане на обществена поръчка, по който договор от „Автомагистрали“ ЕАД е заплатена авансова сума в размер на 3 748 920, 00 лева с ДДС, е съзнателно извършен акт на юридическо разпореждане, противоречащо на законните интереси на представляваното публично дружество; подобно действие застрашава от щета патримониума на собственика, а дали обективно причинява щета би могло да се установи в хода на провеждане на наказателноправно преследване. Публичните дружества с държавно и общинско участие управляват имущество, което има публичен характер или произход- държавни средства, каквито са данните в конкретния случай. Съответно, управителните им органи действат като фидуциарни субекти, натоварени с доверието да използват поверените има активи в обществен интерес, при спазване на принципите на добросъвестност, законосъобразност и отчетност. Неприлагането на ЗОП при разходването на тези средства би означавало, че е извършено разпореждане с публичен ресурс извън нормативно установените гаранции за прозрачност и конкуренция. По този начин се компрометира доверието, възложено на органите на публичното дружество да управляват имуществото му законосъобразно. При съпоставката на конкретните време, място, условия при осъществяване на деянието, съдът счита, че изложените факти в наказателно постановление № 11-01-1394/2023/13.06.2024г. показват идентичност с обстоятелствените белези на престъплението по чл.217 от НК. Налице е действие в нарушение на закон, против интересите на държавата, отнасящо се до чуждо имущество- публичен капитал, предоставен на дружеството, с разумно предполагаем наблагоприятен имуществен резултат. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че деянието по чл.217 НК и нарушението в конкретния случай са сходни, доколкото, както вече се установи става въпрос за нарушаване на законова норма с идентично осъществено поведение. Налице е противоправно деяние, известен е неговия автор, като признаците на конкретния състав на административно нарушение са и признаци на въздигнато от НК престъпление. При осъществяване на предпоставките на чл.33, ал.2 от ЗАНН, материалите по делото следва да се изпратят на Софийска градска прокуратура за преценка дали да се образува наказателно производство за извършено престъпление по чл.217 от НК. Доколкото не е известно дали финансовите средства, които Агенция „Пътна инфраструктура“ е предоставила на „Автомагистрали“ ЕАД и част от които средства са предоставени на „ДЛВ“ ЕООД по силата на сключен договор № Д-521/30.12.2020г., не представляват активи, финансирани или съфинансирани от Европейския съюз и в този смисъл преценката за евентуално разследване попада в хипотезата на чл.4 от Регламент (ЕС) 2017/1939, материалите по преписката следва да се изпратят и до Администрацията на Европейската прокуратура в [държава]. В заключение, решението от 07.05.2025г. на СРС, НО, 122-ти състав се явява неправилно и при условията и по реда на чл.221, ал.2 АПК следва да бъде отменено, а спорът по делото решен по същество. На цялостна отмяна подлежи НП № 11-01-1394/2023/13.06.2024г., следствие от което е прекратяване на административнонаказателното производство срещу С. Ф. Б.. Не се констатираха служебно основанията за касиране на съдебния акт по см. на чл.218, ал.2 АПК във вр.чл.209, т.1 и т.2 АПК.