Решение № 13232 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 823/2024 г.
Административен съд - Варна09.12.2024 г.докладчик Марияна Ширванян
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ел Ес Роялти“ ООД с ново наименование „Роялти Консулт България“ ООД, с управител С. Н. Н. срещу Решение № 2153-03-04/25.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Варна, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-125/23.02.2024г. от С. Н. Н., в качеството му на управител на „Ел Ес Роялти“ ООД срещу задължителни предписания № ЗД-1-03-01537527/09.02.2024г. по чл.108, ал.1, т.3 от КСО, дадени към Констативен протокол № КП-5-03-01537349/08.02.2024г. от контролен орган на ТП – Варна на НОИ. ОСЪЖДА „Ел Ес Роялти“ ООД с ново наименование „Роялти Консулт България“ ООД, с управител С. Н. Н. да заплати на ТП Варна на НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста лв.) лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от АПК. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „Ел Ес Роялти“ ООД с ново наименование „Роялти Консулт България“ ООД, с управител С. Н. Н. срещу Решение № 2153-03-04/25.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Варна, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-125/23.02.2024г. от С. Н. Н., в качеството му на управител на „Ел Ес Роялти“ ООД срещу задължителни предписания № ЗД-1-03-01537527/09.02.2024г. по чл.108, ал.1, т.3 от КСО, дадени към Констативен протокол № КП-5-03-01537349/08.02.2024г. от контролен орган на ТП – Варна на НОИ. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, предвид противоречието в мотивите на същото, както и, че е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Намира, че извършената от служителите на НОИ проверка е била формална, повърхностна и едностранчива, като не е установена реалната фактическа обстановка и като последица от това, проверяващите са формирали погрешни изводи довели до издаването на задължителното предписание. Счита, че извършената проверка на адреса на управление на дружеството не е била необходима, т.к. в трудовият договор на г-жа Н. нямало посочено точно работно място на което да полага труд. В трудовият договор ясно било посочено, че работникът изпълнява задълженията си извън помещенията на работодателя. Не били съобразени обясненията на дружеството, че последното се занимава с онлайн търговия, а служителят „специалист продажби“ може да извършва задълженията си от всяка точка на света, при условие, че разполага с компютър и интернет, като не й било необходимо конкретно работно място. Намира за неправилни констатациите и извода на органите на НОИ, че работникът не е полагал труд, защото не са ангажирани данни за икономическото му образование и компютърна грамотност. Счита, че в правомощията на работодателя е да прецени компетентността на лицето за изпълнението на работата, като предвид длъжностната характеристика на работника не било необходимо икономическо образование или компютърни умения, за да влезеш в конкретна платформа на интернет, за да извърши проверка, прикачи, изпрати и получи файл с данни. Сочи, че на г-жа Н. бил предоставен служебен телефон и сим карта, както лаптоп и фотоапарат, като дружеството имало изцяло онлайн присъствие на пазара. Отправеното до съда искане е да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП - Варна на НОИ. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д. Й., който поддържа жалбата. Излага допълнителни аргументи в депозирани писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските. Ответникът – директор на ТП - Варна на НОИ, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението на директора на ТП – Варна на НОИ за правилно и законосъобразно по мотивите изложени в него. Представя писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна Г. З. Н. не изразява становище по жалбата. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените от закона форма и срок, срещу акт подлежащ на съдебно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 2153-03-04/25.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Варна. Решението е в писмена форма и е със съдържанието, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Не се констатират пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение. Последното отговоря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КС. Обжалваното решение предвид изложеното тълкуване на КСО в частта на правомощията на органите на НОИ дадено в мотивите на Решение № 8949/18.07.2024г. на Върховния административен съд на Република България постановено по адм.д. № 3665/2024г., Шесто отделение, докладчик председателят С. С. е издадено от компетентен орган, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка. За да издаде оспореното решение, решаващия орган е констатирал, че пред него са оспорени задължителни предписания № ЗД-1-03-01537527/09.02.2024г. по чл.108, ал.1, т.3 от КСО към Констативен протокол № КП-5-03-01537349/08.02.2024г. издадени по реда на чл.108, ал.1, т.3 от КСО от контролен орган на ТП – Варна на НОИ, с които „Ел Ес Роялти“ ООД (с ново наименование „Роялти Консулт България“ ООД), в качеството му на осигурител е задължен да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода 24.04.2023г. до 30.06.2023г. за Г. З. Н., с вид осигурен 01, декларация образец № 1, на съображението, че осигурителят не е доказал по безспорен начин, че Г. З. Н. е упражнявала трудова дейност, поради което не било възникнало основание по условията на чл.10, ал.1 и §1, т.3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. Констатирал е, че органът на НОИ, след преценка на събраните доказателства е установил, че не са представени такива за полагане на труд и упражняване на трудова дейност, поради което направил извод, че няма основание за осигуряване по чл.4, ал.1 от КСО. Посочил, че са създадени осигурителни права, вследствие на което била причинена щета на държавното обществено осигуряване с извършени и предстоящи плащания на парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до [възраст] възраст, осиновяване на дете до [възраст] възраст, безработица и пенсионно производство. Констатирал, че с Констативен протокол № КП-5-03-01537349/08.02.2024г. е установено, че няма основание за осигуряване на Г. З. Н. по чл. 10, ал.1 и § 1, т.3 от ДР на КСО през периода 24.04.2023г. до 30.06.2023г.. Установено било в хода на административното производство по проверката приключила с издаването на констативния протокол, че Г. З. Н. не е извършвала реално трудова дейност при осигурителя „Ел Ес Роялти“ ООД, за която да подлежи на осигуряване и да има качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО. Констатирал е, че проверката е започнала по сигнал, постъпил от ТП – Търговище на НОИ за установяването на осигурителен стаж и доход за Г. З. Н. при осигурителя „Ел Ес Роялти“ ООД, за упражняването на трудова дейност по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО. Издадена била заповед № ЗР – 5- 03-01469465/04.12.2023г. на директора на ТП Варна на НОИ да проверка на разходите за ДОО на осигурителя „Ел Ес Роялти“ ООД. По отношение на осигуряването на Г. З. Н. от „Ел Ес Роялти“ ООД е констатирано, че от дружеството е подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ в Регистъра на трудовите договори за сключен трудов договор на 24.04.2023г. на длъжност „Специалист продажби“ с код по Националния класификатор на професиите – 33393004. Посочена е икономическа дейност на дружеството по Националния класификатор на икономическите дейности – 4791 „търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет“. В Код по ЕКАТТЕ (Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици ) в точка „14“ се попълва код на населеното място, в което се намира работното място на осигуреното лице. Констатирано е, че за Г. З. Н. е вписан код „10135“, т.е. [населено място]. За установяване на извършената икономическа дейност на „Ел Ес Роялти“ ООД на 12.12.2023г. в 16.00ч. от контролните органи в ТП – Варна на НОИ е посетен адресът на управление на дружеството в [населено място], бул. „8-ми Приморски полк“ № 224 А, ет.3, ап. 11. Съгласно съдържанието на протокол за посещение № ПТ -5-03-01488468/21.12.2023г. на адреса на управление на дружеството се намира нов [жк], липсват информационни табели за дружеството и представляващите, не са установени служители и/ или представители на дружеството, дружеството е неизвестно на адреса. С писмо на Директора на ТП на НОИ на адреса за управление на дружеството са изпратени заповед за проверка издадена от директора на ТП – Варна на НОИ и Задължителни предписания № ЗД -1-03- 01471922/07.12.2023г., с които са изискани от осигурителя документи за Г. З. Н. за период 01.04.2023г. – 31.07.2023г., представляващи: трудов договор и длъжностна характеристика, разплащателни ведомости и присъствени форми, документи за отработени дни, дни в отпуск, молби и заповеди за платен и неплатен отпуск и други документи, доказващи извършването на трудова дейност от работника, точната длъжност, заемана от работника, трудово досие, обяснения от управителя (прекия ръководител) за извършваната трудова дейност от Г. З. Н. и адрес на упражняване на трудовата дейност. Писмото е върнато с отбелязване „непотърсено“. Констатирано е, че в регистрите на НОИ, НАП и ТР няма други декларирани адреси на дружеството. От директора на ТП Варна на НОИ е изискана от директора на ТД на НАП Варна информация за „Ел Ес Роялти“ ООД за периода от м.04.2023г. до м.12.2023г. за извършени ревизии, проверки, от които да е видно имало ли е действителна търговска и производствена дейност, какви стопански обекти, офиси и помещения стопанисва дружеството, къде полагат труд наетите лица, установени задължения за осигурителни вноски по фондовете на държавното обществено осигуряване, както и заверени копия от съответните документи, данни за регистрирани касови апарати, адресът им на регистрация и период на същата, последно отчетени данни от фискалното устройство; данни за лица (автори на КЕП, титуляри, упълномощени), подавали по електронен път декларации обр.1 по реда на Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица, както и които са подавали уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; данни за издадени документи от регистрирани по ЗДДС лица, в които страна е дружеството; информация за открити/ закрити банкови сметки на дружеството; справка за регистрираните данни от касовите апарати на дружеството за периода от м.04.2023г. до м.12.2023г. и на какъв адрес са функционирали, както и заверени копия от наличните документи; информация за извършени продажби на стоки чрез електронен магазин; информация, подавана по чл.52м, ал.1 и чл.52р от Наредба № Н-18/2026г. за извършване на продажби на стоки чрез електронен магазин; уеб адрес на електронния магазин; уеб адрес на онлайн платформа; име/ псевдоним/ идентификатор, под който се предлагат стоките в платформата: вид на продаваните стоки; идентификатор на лицето, извършило продажби, дата на подаване на информация в НАП; декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. ОКД – 5 за заявено начало (прекъсване на дейност и/или осигуряване от самоосигуряващо се лице С. Н. Н.. От директора на НАП Варна е предоставена следната информация: съгласно информационната система на НАП към 28.12.2023г. на дружеството не са извършвани ревизии. Няма данни за регистрирани касови апарати. Приложена е справка за издадени фактури от регистрирани по ЗДДС лица към „Ел Ес Роялти“ ООД от м.04.2023г. до м.12.2024г.; справка за открита банкова сметка. В публичния регистър на НАП няма данни за регистрирани електронни магазини на дружеството. Контролни органи при ТД на НАП Варна са посетили адреса на управление на дружеството на 07.08.2023г. и са констатирали, че на адреса не са установени представляващи дружеството, не е осъществен контакт с управителите или упълномощено лице и няма видима информация за дружеството. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол КД 73 сер. АА1780717/07.08.2023г. Извършената проверка от контролните органи на НАП за периода от м.04.2023г. до м.08.2023г. по предоставени документи по електронен път на 19.09.2023г. е обективирана в Протокол № ПО-03000323064103-073-001/06.11.2023г. От писмените обяснения на задълженото лице е констатирано, че дейността се осъществява от съдружниците/ управителите и е авторски ръчно изработени бижута от перли, кристали, стоманени висулки, като за периода са представени издадени фактури от №01 до №14/31.08.2023г. на обща стойност 527.02лв., съставени от администратор (не е посочено име, няма положен електронен подпис, няма МОЛ). Сумите постъпвали по банковата сметка на дружеството, чрез пощенски паричен превод. След проведен телефонен разговор между контролните органи на ТП- Варна на НОИ със С. Н. Н. (управител на „Ел Ес Роялти“ ООД), последният се е явил в ТП Варна на НОИ и му били връчени заповедта за проверка и задължителните предписания за предоставяне на документи. Г-н Н. е декларирал, че има нов телефонен номер (посочен в решението на Директора на ТП Варна на НОИ). На 29.01.2024г. съгласно съставеният за целта опис, г-н Н. е представил следните документи: писмени обяснения; молба за започване на работа; трудов договор № 1/24.04.2023г.; длъжностна характеристика за длъжността „специалист продажби“, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от ТД на НАП Варна; служебна бележка за проведен начален инструктаж; заключение от СТМ „Превенция“ ЕООД Варна; присъствена форма 76 за м.04; м.05, м.06 и м. 07.2023г.; служебна бележка за проведен начален инструктаж; заповед за прекратяването на трудовото правоотношение 1/ 03.07.2023г., с посочена причина „от страна на работодателя, в срока за изпитване, без предизвестие“; ведомости за заплати за периода м.04.2023г. – м. 07.2023г.; карта за предварителен медицински преглед от МЦ „Вита ИРИС“ – [населено място], без място на кандидатстване (предприятие). Допълнително на 01.02.2024г. г-н Н. предоставя за проверката допълнително споразумение, което не е декларирано/подадено в компетентната ТД на НАП; диплома за средно образование и диплома за полувисше образование с придобита специалност „медицинска сестра“. Констатирано е, че не са предоставени други документи за допълнителни квалификации и курсове за Г. З. Н.; че не са представени доказателства за изпълнение на трудовите задължения като „Специалист продажби“ по длъжностна характеристика, подписана от нея на 24.04.2023г.; че в трудовият договор с Г. З. Н. е посочено място на работа – извън помещенията на работодателя; че в обясненията дадени при проверката на контролните органи на ТД на НАП Варна, управителят С. Н. Н. е твърдял, че дейността се извършва на адреса на управление на дружеството в [населено място]; че от „Ел Ес Роялти“ ООД не е подадена информация за извършвани продажби на стоки чрез електронен магазин съгласно чл. 52м, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. и не е включен в публичния списък на електронните магазини, администриран от НАП. Направен е извод, че от събраните в хода на проверката доказателства не се установява, че Г. З. Н. е осъществявала трудова дейност като „Специалист продажби“, като осигурителят не е доказал на документално ниво основанието за възникването на осигуряването, не са представени документи за [жк], че длъжността, за която е подадено уведомлението за сключен трудов договор и за която имало данни за осигуряване за упражнявана трудова дейност от лицето изисквала икономическо или друго образование, както и компютърна грамотност, познаване на нормативните актове. Не са представени документи, доказващи изпълнението на основните длъжностни задължения на работника по подписаната длъжностна характеристика за длъжността „Специалист продажби“. Не била представена автобиография за придобития стаж и опит от лицето, както и данни за опит на работника и за квалификация. От съдържанието на сключеният между работника и дружеството трудов договор и допълнително споразумение е констатирано, че мястото на работа е посочено като „извън помещенията на работодателя, дистанционна работа обл. Търговище“, [населено място], [улица]. Установено е, че това обстоятелство не е декларирано с подаденото уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, както и, че не е декларирано допълнителното споразумение – т.14 – Код по ЕКАТТЕ. Констатирано е, че няма представени доказателства относно извършването на работа от разстояние, а именно: за реда и отчитането на работата от разстояние; не е представен утвърден документ за отчитане на работното време; работодателят не е извършил оценка на риска на работното място. В трудовият договор не са уговорени въпросите свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задълженията и разходите по поддръжката му, ремонта и замяната му с ново. Посочено е, че по правило работодателят поема за своя сметка разходите за оборудването на работното място – компютри, принтери, офис мебели, както и консумативите за оборудването, необходимите софтуерни програми, ремонт и профилактика на техниката и разходите за осигуряването на интернет. Посочено е, че неразделна част от трудовият договор за работа от разстояние е предоставянето на информация на работника за отговорността му и санкциите, които може да му бъдат наложени при неспазването на установените правила и изисквания, за защитата на служебните и личните данни. Направен е извод, че подаването на данните за сключеният трудов договор и за осигуряването по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Г. З. Н. не е достатъчно условие, за да се приеме, че същата упражнява реално трудова дейност, която да е основание за осигуряването й по чл.10, ал.1 от КСО. Констатирано е, че в хода на административното производство по проверката, при предварителното запознаване с данните от информационната система на НОИ е установено, че последната заетост на Г. З. Н. е наето по трудов договор лице за периода от 28.09.2023г. до 08.11.2023г. включително като „К. наместник община“ – Община Търговище. Предходната заетост е следната: за периода 20.09.2004г. – 08.11.2006г. медицинска сестра в МБАЛ Омуртаг; от 01.08.2000г. до 01.04.2023г. работи в Германия и Швейцария с общ трудов стаж от 18год., 06мес. и 05дни, за който период е осигурявана по законодателството на Германия и Швейцария. Констатирано е издадено разпореждане от 07.03.2023г. на ТП на НОИ – Търговище, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от нея заявление по чл.54ж, ал.1 вр. с чл. 11, §3, б. а и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004г., тъй като за лицето е налице дългосрочна трудова заетост в други държави и пребиваването й не е в Република България. Въз основа на направените в хода на проверката констатации и на основание чл. 108, ал.1, т.3 от КСО са издадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни за осигуряване на Г. З. Н., поради това, че не е доказано извършена реално трудова дейност при осигурителя, за която да подлежи на осигуряване по чл. 10, ал.1 от КСО вр. §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Решаващият орган възпроизвел изцяло съдържанието на цитираните разпоредби на чл. 10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, както и на чл.5, ал.1 от КСО и направил извод, че съгласно нормативните изисквания едно лице се счита за осигурено от момента на реалното изпълнение на трудовата му дейност и, че освен наличието на сключен писмен трудов договор, то следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на същия. Решаващият орган е посочил, че трудовата дейност е основна предпоставка за възникването на осигуряването съгласно чл.10 от КСО и осъществяването на тази дейност следва да се установи чрез писмени доказателства. В този смисъл цитирал съдебна практика на Върховния административен съд. Направен е извод, че в конкретния случай са събрани достатъчно категорични доказателства, от които не се установява Г. З. Н. да е упражнявала реално трудова дейност като „специалист продажби“ в периода 24.04.2023г. – 30.06.2023г. по сключения между нея и „Ел Ес Роялти“ ООД трудов договор на 24.04.2023г. и към датата на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица да се счита за осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО вр. § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. В хода на съдебното обжалване за установяването на обстоятелството, че осигуряването е възникнало за Г. З. Н., т.е. тя е започнала да упражнява трудова дейност са ангажирани свидетелските показания на В. Я. К. и Г. М. Н., първата от които твърди, че Г. З. Н. я е обучавала за работа в дружеството – жалбоподател, но свидетелката не е работила заедно с г-жа Н., т.к. била започнала работа известен период след напускането на г-жа Н., а втората сочи, че е приятелка на Г. З. Н. и, че когато и е ходила на гости виждала, че г-жа Н. правила някакви гривнички от мъниста и други неща, които опаковала в кутийки, но не е виждала да ги предава на някого. Така събраните гласни доказателства не са годни са установят факта на упражняване на трудова дейност на Г. З. Н. в „Ел Ес Роялти“ ООД. Нито една от свидетелските не посочи знание за начален момент на изпълнение на трудовите функции от г-жа Н., не посочиха конкретно работно място и действително възприемане на това, че г-жа Н. е извършвала трудова дейност. Твърдението, че трудовите функции работникът е осъществявал чрез работа по интернет, не бяха доказани. Не са представени доказателства за закупени материали от г-жа Н. или от нейният работодател, с които да бъдат изработени бижута, не са представени доказателства за предаването на такива материали от работодателя на работника и съответно предаването на готовите изделия от работника на работодателя или, предвид твърдението, че тя е изпращала готовите изделия на купувачи – отчет за изработеното и продаденото. Не са представени доказателства за наличието на сайт на дружеството със данни за изработени от г-жа Н. изделия, както и че действително са извършени продажби на такива. Обстоятелството, че управителят на дружеството С. Н. е син на г-жа Н. не променя изискването да се съставят документи за отчитането на положения труд, както и първични счетоводни документи за извършените сделки (продажбите на готовите изделия от г-жа Н.). С оглед твърдението, че предвид вида на осъществяваната дейност на дружеството – търговия по интернет, договорените трудови функции г-жа Н. е можела да осъществява от всяко място, съдът констатира, че в Кодекса на труда са заложени конкретни изисквания към съдържанието на трудовите договори. Така е регламентирана възможност за сключване на трудов договор за „ надомна работа“ в чл. 107б и сл. от КТ и за „работа от разстояние“ в чл. 107з от КТ. Съгласно чл. 107б, ал.1 от КТ „В трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства.“. Съдържанието на трудовия договор съгласно чл.107в, ал.2 от КТ трябва да включва и 1. местонахождението на работното място; 2. трудовото възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане; 3. редът за възлагане и отчитане на работата; 4. начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция; 5. консумативните разходи за работното място и заплащането им; 6. други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа. Съгласно чл. 107з., ал.1 от КТ „Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя.“ Съдържанието на този вид трудови договори е регламентирано в чл.107и от КТ и следва да включва данни за: осигуреното от работникът, който извършва работа от разстояние, работно място извън предприятието за извършване на работа от разстояние към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение; въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние; както и задължението на работодателят да осигури за своя сметка: 1. необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му; 2. програмно (софтуер) осигуряване; 3. техническа профилактика и поддържане; 4. устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност; 5. защита на данните, др. Видно от представеният трудов договор № 1/24.04.2023г. в него не се съдържат императивно изискуемите по арг. от чл.107в от КТ или чл. 107и от КТ договорки между страните, за да може да бъде отнесен към една от двете правно установени форми на полагане на труд на работно място извън помещенията на работодателя. Налага се извод, че липсват съществени елементи на трудовите договори. Тази празнота не може да се попълни и от данните по представената длъжностна характеристика и допълнителното споразумение към трудовия договор. Съдът намира за правилни изводите на решаващият орган, че не е налице начало на изпълнение на трудовите функции от г-жа Н. и в този аспект на възникване на осигурителното й правоотношение. Налага се извод, че оспореното решение е издадено в съответствие на материалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По разноските по производството: При този изход на спора в тежест на жалбоподателя и заинтересованите страни остават направените от тях разноски. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото жалбоподателят следва да му заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът,
Цитирани разпоредби
29- чл. 107 КТ
- чл. 10, ал. 1 КСО
- чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО
- чл. 1
- чл. 10, ал. 1
- чл. 52, ал. 1
- чл. 138 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 78 ГПК
- чл. 117, ал. 3 КС
- чл. 10 КСО
- чл. 4, ал. 1 КСО
- чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО
- чл. 5, ал. 1 КСО
- чл. 107, ал. 2 КТ
- чл. 107, ал. 1 КТ
- чл. 62, ал. 5 КТ
- чл. 107
- чл. 11
- чл. 118
- чл. 145
- чл. 2
- чл. 24
- чл. 3
- чл. 37
- чл. 52
- чл. 54, ал. 1
- чл. 65