Решение № 6423 от 25.4.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 34026/2021 г.

Производството е по реда на чл.124 ГПК. Предявени са искове по чл.411 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ЗАД А• Б.“ АД срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б.В.И.Г.“ ЕАД за сумата от 570, 29 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху МПС „Ш• С•“ ДК № СВ • ММ, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, настъпили при ПТП от 07.11.2018г. в гр. София, ул. „Климент Охридски“ № 48, по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 15.06.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и за сумата от 78, 85 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.02.2020г. – 14.06.2021г. Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът отказал плащане. Ищецът претендира вземане, формирано от платеното застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че не е доказано валидно правоотношение по застраховка „каско“, тъй като представената застрахователна полица не носела подпис на страните по застрахователния договор и липсвали съществени индивидуализиращи данни за обекта на застраховката. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, както и наличие на причинно – следствена връзка между причинените щети и процесното събитие. Счита, че претендираният размер на обезщетението не съответства на действителния размер на щетите. Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното: В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за посочените вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието бил ответникът и размер на причинените вреди. Съдът приема за установено, че на 07.11.2018г. водачът на л.а. „Ш•“ модел „Ф•“ с рег. № В • ВК се е движил по ул. „Климент Охридски“ в гр. София и в района на № 48 при застигане е ударил в задната част намиращия се пред него в същата посока на движение л.а. „Ш•“ модел „С•“ с рег. № СВ • ММ, който бил спрял. Посоченият механизъм на произшествието се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г. и Н. Н. – участници в процесното пътнотранспортно произшествие. Свидетелят С. Г., управлявал към датата на произшествието л.а. „Ш•“ модел „С•“ с рег. № СВ • ММ, посочва, че докато е управлявал автомобила в гр. София на пътното платно се образувала колона от автомобили поради настъпило пътнотранспортно произшествие. При това св. Г. също спрял, но водачът на движещия се зад него автомобил, също марка „Ш•“, не могъл да спре и последният автомобил се ударил в управлявания от св. Г. автомобил. Двамата водачи попълнили протокол за ПТП. Произшествието настъпило в светлата част на денонощието, пътната настилка била суха, времето било ясно. Другият водач признал, че се е загледал вляво и затова се е ударил в предностоящия автомобил. Другият водач – Н. Н., управлявал към момента на произшествието л.а. „Ш•“ модел „Ф•“ с рег. № В • ВК, разпитан като свидетел, съобщава, че произшествието е настъпило в гр. София, по бул. „Климент Охридски“ в посока от кв. „Драгалевци“ в посока „Икеа“. Движението било много бавно и той ударил предностоящия автомобил „Ш•“, тъмен на цвят. Св. Н. признал, че е виновен за произшествието, като с другия водач попълнили протокол за ПТП. Така събраните свидетелски показания са безпротиворечиви, последователни, съответни помежду си и на останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира. Показанията на свидетелите напълно съответстват и на отбелязванията върху приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 07.11.2018г. (л.109, гръб от делото). Макар двустранният констативен протокол да не ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен ход - арг. чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2 ЗДвП), то отразеното в него в случая се потвърждава от останалите доказателства, вкл. и от заключението по съдебно – автотехническата експертиза, прието без възражения от страните, което се кредитира от съда, съгласно което получените увреждания по л.а. „Ш•“ модел „С•“ с рег. № СВ • ММ отговарят да са получени при описания механизъм. При това съдът намира, че водачът на л.а. „Ш•“ модел „Ф•“ с рег. № В • ВК е допуснал нарушение на нормата на чл.23, ал.1 ЗДвП, с което е предизвикал настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач е ответникът. Като доказателство по делото е приета застрахователна полица № ••5001515 с обект „Ш•“ модел „С•“ и номер на рама: ТМб3JCNP4•• и период на покритие, който включва датата на настъпване на процесното събитие. От това следва, че не е спазена изискуемата от закона писмена форма за действителност на застрахователния договор – чл.344, ал.1 КЗ. При претендирано суброгационно право ответникът може да прави възраженията, които ищецът в качеството си на застраховател е могъл да направи спрямо застрахованото лице, в чиито права ищецът претендира да е встъпил. В случая застрахователят не е можел да противопостави на застрахованото лице възражение за недействителност на застрахователния договор по застраховка „автокаско“ предвид плащането на застрахователната премия (плащането на застрахователната премия е обявено за безспорно – л.101 от делото). Така с поведението си, приемайки плащане на застрахователната премия, застрахователят (ищец) не е имал право да оспори наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“ при предявяване на процесната щета. При това в случая неспазването на предписаната от закона форма за действителност на застрахователния договор на основание чл.293, ал.3 ТЗ (приложима за търговските сделки, каквато е застрахователната сделка – чл.1, ал.1 ТЗ) не води до недействителност на застрахователния договор, щом от поведението на застрахователя може да се заключи, че не е оспорил действителността на волеизявлението. Предвид посочените в застрахователния договор данни за МПС обектът на застраховката е достатъчно индивидуализиран. От изложеното се налага изводът, че по делото е доказано твърдяното застрахователно правоотношение по застраховка „каско“. Не е повдиган спор и съдът приема за установено, че процесното събитие е покрит от застраховката риск. Страните не спорят, а и от събраните доказателства (калкулация – ремонт, контролен списък по щета AZ•, приемо – предавателен прoтокол от 22.07.2019г., фактура № •/31.12.2019г., издадена от „Еуратек Ауто“ ООД, доклад по щета № •04, платежно нареждане от 16.01.2020г.) се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие, л.а. „Ш•“ модел „С•“ с рег. № СВ • ММ е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 545, 29 лева. С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ. Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „Ш•“ модел „С•“ с рег. № СВ • ММ при официален сервиз на марката, при който са извършени ремонтно – възстановителните дейности, възлиза на сумата от 545, 30 лева. Вещото лице е дало заключение, че по средни пазарни цени към датата на произшествието ремонтно – възстановителните дейности са на стойност от 333, 89 лева. От заключението се установява, че към датата на настъпване на произшествието автомобилът е бил с период на експлоатация от 6 месеца и пет дни, т.е. бил е в гаранционен срок. В клаузата на т.8 от Специални условия към застрахователна полица № ••5001515 е уговорено, че при частично увреждане на МПС застрахованият има право да избере официален автосервиз на съответната марка МПС в Република Б.. Видно от приетото като доказателство уведомление за щета (л.13), е заявено искане обезщетението да бъде извършено чрез ремонт в доверен сервиз „Еуратек Ауто“ ООД. При така събраните доказателства, след като се установи, че л.а. „Ш•“ модел „С•“ с рег. № СВ • ММ е бил в гаранционен срок към датата на настъпване на процесното събитие и съгласно уговорките в договора по застраховка „каско“, ремонтът на автомобила е следвало да се извърши и е извършен в официален сервиз, то размерът на вземането по чл.411 КЗ се съразмерява със стойността на ремонтно – възстановителните дейности по официален сервиз на марката и модела на автомобила. От това следва, че възникналото в тежест на ответника вземане по чл.411 КЗ е в размер на 570, 29 лева – платеното застрахователно обезщетение и 25 лева за ликвидационни разноски (чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК). От горното следва, че искът е изцяло основателен и следва да се уважи така, както е предявен. По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД: Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане. В случая не се спори, а и от представените доказателства (писмо от ответника до ищеца с изх. № 1150/07.02.2020г. - л.28 от делото) се установява, че ответникът е постановил изричен отказ да плати сумата по извънсъдебно предявената претенция на 07.02.2020г. При това за процесния период ответникът е бил в забава за плащане на процесното главно вземане и дължи обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 78, 75 лева, определен на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи в пълния предявен размер. По разноските: Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да се присъдят разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 705 лева, за извършването на които са представени доказателства. Така мотивиран, съдът