Решение № 12991 от 1.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 70479/2022 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба с вх. № 288381/23.12.2022г., подадена от С. В. М. срещу Столичната община, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата 3000 лева (като искът е предявен като частичен от общата сума от 5000 лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на падане поради препъване в неотстранена основа за стълб на лампа на тротоара на ул. „Марагидик“ (на кръстовището с ул. „Георги Пеячевич“) в гр. София, на 29.09.2022 г., около 03: 00 ч., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022 г., до окончателното заплащане. Предявен е съединен осъдителен иск за осъждане на ответника да премахне препятствието, с оглед предотвратяване на последващи инциденти, който е отделен, като настоящото производство в тази част е прекратено, а делото - изпратено на Административен съд – София-град, доколкото то следва да се разгледа по реда за защита от бездействия на администрацията. В исковата молба се твърди, че около 03: 00 ч. на 29.09.2022 г. ищцата се разхождала със свой приятел по ул. „Марагидик“ в София, като при кръстовището с ул. „Георги Пеячевич“ се спънала в отрязана ниско част от стълб на улична лампа, като и тротоарът бил в много лошо състояние. Ищцата паднала и усетила кръвотечение от долната си челюст. Веднага отишла в спешния кабинет на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“, където е извършена операция за зашиване на раната. Ищцата търпяла болки от лечението и неудобство, че трябвало да носи превръзка на видимо място на лицето си, а също така и все още има белег от шевове на брадичката си. Поради това, като твърди, че поддръжката на тротоара е била отговорност на ответника, ищцата претендира обезщетение за преживените болки и страдания, като иска и премахване на стърчащия обект. Претендират се разноски. В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника – Столична община, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че отрязаният стърчащ предмет не бил част от уличен стълб за лампа, а от колче за паркиране. Такова не било поставяно от Столична община или нейни дружества, поради което тя не носела отговорност за вредите от него. Оспорва се и размерът на търсеното обезщетение, като се твърди, че периодът на лечение не бил продължителен, а не са доказани други съществени вреди. Оспорва се механизма на настъпване на инцидента. Преди се възражение за съпричиняване, тъй като ищцата можела да види препятствието и да го избегне. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски. В съдебното заседание на 27.03.2024 г. ищцата и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи, претендира разноски на основание чл. 38 от ЗАдв. Представителят на ответната страна – Столичната община, поддържа отговора, моли съдът да отхвърли предявения иск, а ако го уважи – да присъди обезщетение в по-нисък размер. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните, съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Между страните са установени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че на 29.09.2022 г., около 03: 00 ч., ищцата се е спънала в стърчащ от тротоарната настилка предмет, находящ се на ул. „Марагидик“ (кръстовището с ул. „Георги Пеячевич“) в София. Съгласно представен от ищцата и неоспорен Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 018034/29.09.2022 г., издаден от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ (на лист 6 от делото), ищцата е прегледана на същия ден от д-р Н. Г., като е поставена диагноза – открита рана в областта на главата, и е предписана терапия за превръзка, шевове и дезинфекция, както и премахване на конците след 14 дни. Ответникът е представил Писмо от НОС с рег. № СОА23-ДИ11-5095- (3)/28.10.2023г. (на лист 50 от делото); Писмо от „Софинвест“ ЕАД с рег. № СОА23-ДИ11-5095- (4)/31.10.2023г. (на лист 51 от делото), Писмо от НТГМ с рег. № СОА23-ДИ11-5095-(5)/03.11.2023г. (на лист 52 от делото); Писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД с рег. № № СОА23-ДИ11-5095- (7)/07.11.2023г (на лист 53 от делото), и Писмо от НТГМ (на лист 54 от делото), въз основа на които се твърди, че стърчащият предмет не представлява остатък от стълб за улично осветление, а част от антипаркинг съоръжение, като е отречено монтажът/демонтажът на съответното съоръжение да е възложен от отдел „Поддръжка на уличната мрежа“ или Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община на „Софинвест“ ЕАД или на „Център за градска мобилност“ ЕАД. Съдът намира, че по делото не се установява дали стърчащият железен елемент е бил част от стълба на улично осветление или друго. В съдебното заседание на 27.03.2024 г. е разпитан свидетелят на ищцата Дарин Тодоров, който дава показания, че е станал свидетел на инцидента по делото. Той се случил се на 29.09.2022 г. в кв. „Редута“, на ул. „Марагидик“, докато с ищцата се прибирали след нощно забавление („купон“). Ищцата се спънала в издатина на бордюра, която приличала на изкъртено колче за паркиране, изгубила баланс и паднала по лице, вследствие на което изпитвала болки в областта на челюстта. След инцидента свидетелят и ищцата отишли с такси до най-близката болница – ИСУЛ, където зашили раната под брадичката на С. М., а той я изчакал. Дава показания, че имало видими следи от нараняването – шевове и превръзка, за период от седмица – две. Ищцата му споделяла, че изпитва дискомфорт и притеснения на естетическа основа във връзка с белега, както и че използвала гелчета за мазане, и че е имала проблеми при хранене – боляло я при дъвчене и мърдане на устата, дори след като било минало доста време от инцидента. Признава, че той и ищцата били употребили алкохол, но не в количество, което да възпрепятства придвижването им, като по негова преценка били в трезво състояние. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля в цялост, доколкото същият е пряк очевидец на случилото се и не се намира в родствена връзка с ищцата по делото, а показанията му са непротиворечиви, потвърждаващи се от останалите по делото писмени и гласни доказателства и неопровергаващи се от останалите ангажирани по делото доказателства, като се подкрепят от листа за преглед и са обективни – свидетелят не крие алкохолна употреба. Съгласно заключението на медицинската експертиза по делото, прието в откритото заседание на 27.03.2024 г. (на лист 79 от делото), а в писмен вид – на лист 73 76 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, съгласно което ищцата е потърсила медицинска помощ в деня на процесния инцидент, като е установена, обработена и зашита разкъсно-контузна рана в областта на брадата, каквато може да бъде получена при падане от собствен ръст, и затова може да бъде направен извод, че травмата е в причинно-следствена с описания в исковата молба инцидент. Вещото лице посочва, че ищцата е изпитвала болки, които за период от 7 – 12 дни са били интензивни, налагали са обезболяване с лекарства и смяна на превръзките, и са се усилвали при движение на долната челюст, което би могло да доведе до ограничение на пълно отваряне на устата, затруднено хранене и спазване на устна хигиена. Последиците от травмата, болките и страданията следва да са отшумели в рамките на 3 – 4 седмици от инцидента. Вещото лице посочва, че от раната, получена вследствие на инцидента, е останал белег за цял живот, който би могъл да се изглади, но не и да изчезне без намесата на специализирана козметична хирургия. В експертизата са посочени възможните методи, чрез които би могло да се извърши лечение на белега с цел заличаването му, но се посочва, че подобно лечение не се финансира от общественото осигуряване. Съдът кредитира заключението като логично, безпристрастно и обосновано, като същото не се опровергава от други доказателства по делото. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: Предявен е иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна – за чужди виновни противоправни деяния (действия или бездействия) и има гаранционно-обезпечителен характер. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от него работа, лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищцата. Освен основните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД – деяние, изразяващо се в действие или бездействие, извършено виновно (вината се предполага), противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, допълнителна предпоставка за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е противоправното поведение да се приписва на лице, изпълняващо възложена му от ответника работа, а вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Достатъчно е да се установи, че увреждането е резултат от неправомерно действие или бездействие на работник или служител на възложителя, без да е установено кое точно е това лице (т. 7 от Постановление на пленума на Върховния съд (ППВС) № 7/1959 г.). Отговорност по чл. 49 ЗЗД за възложителя възниква и когато вредите са причинени от действия или бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите или други правила или характера на работата (ППВС № 9/1966 г.; т. 3 от ППВС № 4/1975 г.; т. 2 от ППВС № 17/1963 г., ППВС № 7/1959 г.). Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. На обезщетение подлежат всички вреди - както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда по справедливост (чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД). Ако лицето все пак е предприело предписаните от закона действия и е положило дължимата грижа, то не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат – в този смисъл са указанията на ВКС, дадени в Решение № 488/07.02.2012 г. по гражданско дело № 899/2010г., IV ГО. С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че посочената от ищцата правна квалификация, а именно – чл. 50 ЗЗД, е неправилна, доколкото вредите не се претендират като настъпили в резултат на естествените свойства на вещта, а вследствие действията на ответника, който в случая се явява възложител за извършване на определена работа, а именно – поддръжка на пътната инфраструктура на територията на Столична община в добро и безопасно състояние. Когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния, докато тази по чл. 50 ЗЗД е обективна и безвиновна, както приема ВКС в Решение № 370/01.12.2015 г. по гр. д. № 2310/2015г., IV ГО. Ето защо предявените искове са с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, а не чл. 50 ЗЗД. Първият спорен между страните въпрос е дали ответникът е пасивно материално – правно легитимиран да отговаря по предявения иск. Отговорно лице хипотезата на непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД може да бъде и юридическо лице, за разлика от общия случай по чл. 45 ЗЗД, от което следва и обективната възможност в конкретния случай да бъде ангажирана отговорността на Столична община, като юридическо лице, в качеството на възложител по извършване на определена работа в нейна полза. Както вече беше изяснено, за да бъде ангажирана извъндоговорна отговорност за чуждо поведение, е необходимо да е налице възлагане на работа от отговорно лице, както и вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата. Вредите се считат за причинени при изпълнението на работата, когато са последица от действие, което е извършване на възложената работа, или от бездействие, при което е налице неизпълнение на задължение, предвидено в диспозицията на съответната норма. Настоящият съдебен състав намира, че от показанията на разпитания по делото свидетел Дарин Тодоров, които съдът кредитира в цялост, се установява, че процесният инцидент се е състоял на тротоара, находящ се на ул. „Марагидик“, на кръстовището с ул. „Георги Пеячевич“, в София. Между страните не се спори по отношение на обстоятелството, че тротоарът, на който е станал инцидентът, представлява общински път по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗП във вр. с § 6, т. 6 ЗДвП. Тротоарите са част от пътното (земното) платно (чл. 5, ал.2 и § 1, т. 2 ЗП) и съгласно § 7 ЗМСМА и чл. 3, ал. 3 ЗП са публична общинска собственост. По силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП; чл. 31 ЗП и чл. 30, ал. 4 ЗП за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, както и на тротоарите по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, са отговорни общините. Съгласно § 1, т. 12, 13 и 14 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължение за незабавно сигнализиране на препятствията по общинските пътища и улици, във възможно най-кратък срок. Следователно, за Столична община съществува нормативно установено правило за поведение, изразяващо се в задължението за поддържане на общинския път. Общината като юридическо лице осъществява посочените дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението им. В настоящия случай именно бездействието на общината във връзка с обозначаване на съответното препятствие на тротоара – стърчащ предмет (без значение е дали е част от антипаркинг колче или стълб на лампа, важното е, че пречи на движението на пешеходци по тротоара), за да бъдат предупредени пешеходците и да се подсигуряване на безопасното им преминаване, както и да вземе мерки по отстраняването му от пътното платно, е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за вредите, причинени при спъване в колчето. Тези вреди са установени – това са болки и страдания за ищцата, а от свидетелските показания и медицинската експертиза се установява, че са в причинна връзка със спъването на ищцата на описания по-горе тротоар. Следва да бъде обсъдено и възражението на ответника по отношение на механизма на настъпване на травмата, съответно – причинно-следствената връзка между настъпването и спъването в стърчащия предмет. От неоспореното и прието по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, се установява, че може да се приеме, че нараняването е причинено от тъп твърд предмет, при удар с или върху такъв. Според вещото лице подобно нараняване може да се получи по посочените в исковата молба време и начин, а именно – при падане от собствен ръст, като е направен извод, че травмата е в причинно-следствена връзка с инцидента, описан в исковата молба, и претърпените от ищцата вреди, болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и е налице основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, поради виновното неизпълнение (бездействие) на служителите на общината на вменените им със закон задължения по ремонта и поддръжката му в изправност, обосноваваща задължението за обезвреда на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. По отношение на възражението за съпричиняване, настоящият съдебен състав намира следното: В Тълкувателно решение 88/1962 г. на ОСГК на ВС се дават указания, че чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Пострадалият съпричинява вредата, когато е създал реална възможност за настъпване на вредата или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност. Това са случаи, в които пострадалият нарушава правни, морални или обичайни правила за поведение. Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако пострадалият не беше допринесъл за съответните неблагоприятните последици. В конкретния случай не е доказано по категоричен начин ищцата да е допринесла за настъпването на увреждането – няма никакви данни да е била в степен на алкохолно опиянение, при която да не е можела да се движи по тротоар, който според закона би следвало да е равен, поради което възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата и акцесорното на него искане за намаляване на размера на обезщетението, се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. С оглед на всичко гореизложено, в това число доказаната причинно- следствена връзка между инцидента и причинените травми, периодът на възстановяване, който включва и 2- 3 седмици затруднено дъвчене, претърпените от ищцата неимуществени вреди и сложните и скъпи процедури, които са необходими за заличаването на белега, както и най-вече на това, че белегът ще остане за цял живот, ако не бъде лекуван с операция, и същият е на видимо място – на практика на лицето на ищцата, така предявеният иск следва да бъде уважен в цялост. Следва да се присъди и законната лихва върху обезщетенията от подаване на исковата молба до изплащането му. Относно разноските: С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски се дължат на ищцата. Същата е била освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото. Представлявана е от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Претендира се възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. П., с когото ищцата е сключила договор за безплатно процесуално представителство. Съдът следва да определи размера на адвокатското възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и разумността и обосноваността на разноските. Предвид гореизложеното и при съобразяване на обстоятелствата, че липсва фактическа и правна сложност на казуса, а делото е разгледано в едно съдебно заседание, определя адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на адвоката на ищцата, в размер на сумата от 500 лева с ДДС. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,