Решение № 1 от 28.1.2021 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 558/2020 г.

Предявен е иск от „Асенова крепост“ АД, с ЕИК 115012041 със седалище и адрес на кореспонденция в гр.Асеновград, ул.“Иван Вазов“ № 2 против „Електроразпределение юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, по който се моли да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата 50758, 36 лв., представляваща получена от ответника сума без основание, а именно заплатена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за периода 01.08.2015 г.– 31.03.2016 г. Твърди се от ищеца, че в посочения процесен период ответникът е издал посочените в исковата молба 8 бр. фактури, които формират цялото задължение, която обща сума ищецът е заплатил на ответника, но се счита, че сумата е недължимо платена. Оспорва се ответното дружество реално да е предоставило мрежова услуга за достъп до електроразпределителната си мрежа, както и се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по ползване на мрежата, както и че изобщо ищецът е клиент на ответника. Основание за това е, че ищецът е присъединен към електропреносната мрежа, собственост на „ЕСО“ ЕАД, на ниво средно напрежение – 20 КV, чрез два броя собствени съществуващи кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование „Химик 1“ и „Химик 2“ директно в Килия № 16 и Килия № 21 от ЗРУ 20 КV на подстанция 110 КV/20 КV Асеновград, която е собственост на оператора на електропреносната мрежа „ЕСО“ ЕАД, а не на ответника „Електроразпределение юг“ ЕАД, като тази подстанция е част от електропреносната мрежа, а не от електроразпределителната мрежа. Средствата за търговско мерене са собственост на „ЕСО“ ЕАД. Освен това двете кабелни линии „Химик 1“ и „Химик 2“ са собственост на ищеца, поддържат се от него и захранват единствено само производствения обект на „Асенова крепост“ АД. Сключен е договор за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа от 27.10.2015 г. между „Асенова крепост“ АД, като клиент и „ЕСО“ ЕАД, като мрежови оператор, като ответникът „Електроразпределение юг“ ЕАД не предоставя никаква услуга и не извършва разходи за нея. Също така ищецът опира своите твърдения и искането за заплащане на недължимо платената цена на наличието на влезли в сила съдебни решения между страните, а именно Решение на КЕВР № Ж-136/11.05.2017 г., което е потвърдено с Решение № 1739/14.03.2019 г. по адм. дело № 6487/2017 г. на Административен съд София-град и Решение № 9697/15.07.2020 г. по адм. дело № 4902/2019 г. на ВАС. Също така се счита, че релевантен за настоящия спор е и преюдициалният въпрос, предмет на решение от 17.10.2019 г. на СЕС по дело С-31/2018 г. Също така в допълнителната искова молба се навежда валидно основание за недействителност на договора, а именно, че същият е нищожен поради противоречие на закона- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а именно Директива 2009/72, като се твърди и нищожност поради невъзможен предмет. В ДИМ ищецът е извършил на основание чл.372, във вр. с чл.214 от ГПК изменение на основанието на иска, като е предявил при режим на евентуалност и иск на договорно основание, а именно твърди се, че ответникът дължи връщане на платената сума и поради неизпълнение на сключения между страните договор. Ищецът установява, че ответникът от сключване на сделката реално не му е предоставял мрежова услуга, като АСЕНОВА КРЕПОСТ АД е получавал електро енергия директно от електропреносната мрежа на ЕСО АД, като същата по никакъв начин не е минавала през електросъоръженията на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД. Ответникът изцяло оспорва иска по подробни съображения, посочени в отговора на исковата молба и допълнителния отговор. Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното: Между страните е безспорно обстоятелството, че ответникът е издал по повод задължението на ищеца процесните фактури подробно индивидуализирани в исковата молба и последният ги е платил. Също така между страните очевидно е безспорно обстоятелството, че обектът на ищеца „Завод за химическа и каучукова промишленост“ Асеновград е присъединено към подстанцията на „ЕСО“ ЕАД, чрез две диспечерски линии „Химик 1“ и „Химик 2“, както и не се спори, че тези две диспечерски линии са собственост на ищеца. Между страните също така е безспорен фактът, че сумата, която се дължи от ищеца на ответника, ако се приеме, че тя е дължимо платена, е определена законосъобразно съобразно действащите нормативни правила и релевантно е посочена цената на услугата. С оглед събраните по делото доказателства и становищата страните съдът приема, че последните не спорят и около факта на подписване на договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 19.03.2013г. между тях. В случая съдът намира, че основните правно релевантни въпроси са вече разрешени между страните и съдът няма как да не съобрази с установените факти и права в развилия се и приключил административно правен процес. Установява се по делото, че е постановено решение на КЕВР № Ж-136/11.05.2017 г., жалбата против което е отхвърлена с Решение № 1739/14.03.2019 г. по адм. дело № 6487/2017 г. на Административен съд София-град и Решение № 9697/15.07.2020 г. по адм. дело № 4902/2019 г. на ВАС. Налице е изрична разпоредба в чл.177, ал.1 от АПК установяваща, че решението по оспорване на индивидуалния административен акт има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Т.е. очевидно е, че решенията установяват определено правно статукво между страните, което следва да бъде съблюдавано и не следва настоящият съд да пререшава релевантните правни въпроси относно настоящия казус.