РЕШЕНИЕ

№ 395

гр. Пловдив, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов Членове: Румяна Ив., Андреева Бранимир, В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20215300503347 по описа за 2021 година Образувано е по въззивна жалба на „•••“ ООД, ЕИК ••• против решение № 2248/25.11.2021 г., постановено по гр.д. № 6706/2021 г. на Районен съд - Пловдив, VІІ гр. състав, с което e отхвърлен предявеният от него срещу “•••“ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД, вр. чл. 124 ЗЕ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да възстанови и осигури електроснабдяването на имота, ползван от ищеца, представляващ обект с ИТН: •••, находящ се на адрес: •••. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Предвид събраните по делото доказателства моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да се уважи. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна “•••“ ЕАД, ЕИК •••оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.

По същество: При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд като инстанция по същество се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Ищецът „•••“ ООД е основал иска си на твърдението, че стопанисва електроснабден имот, съставляващ ••• с ИТН: •••, находящ се на адрес: •••, на четири километра от гр. Пловдив, както и че на 17.03.2021 г. ответното дружество е преустановило електрическото захранване в имота, по съображения за неизпълнение на задължение към него от ищеца за заплащане на сумата от 37 349, 86 лв., представляваща допълнително начислена ел.енергия. Твърди, че е оспорил дължимостта на посочената сума чрез жалби и възражение и същата е недължима, като сумата по корекция на сметки за допълнително начислена ел.енергия евентуално би се дължала на крайния снабдител, поради което за ответника – оператор на електроразпределителната мрежа, липсва материално-правна легитимация да претендира заплащането и. Твърди се и, че преустановяването на достъпа до електрическа енергия е предвидено от закона като крайна мярка, имаща временен характер. Поради тези твърдения се иска от съда да осъди ответното дружество да възстанови и осигури електроснабдяването на процесния недвижим имот.

С отговора на исковата молба ответникът „•••“ ЕАД е оспорил иска като неоснователен. Изложил е аргументи, че в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа осъществява разпределение на електрическа енергия и отговаря за функционирането на електроразпределителната мрежа, нейната поддръжка, както и за развитието й на дадена територия, като извършва услуги, включително и възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена електроенергия потребител. Ответникът признава, че ищецът е негов клиент и процесният обект на потребление е присъединен към електрическата мрежа, на която той е оператор. Позовава се са новите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./, като поддържа, че въз основа на същите негови служители са извършили проверка на процесния обект, с титуляр на партидата – ищеца, след която на основание допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за периода 12.07.2020 г. – 08.01.2021 г. е издал фактура № 8253076856 от 18.02.2021 г. на стойност 37 349, 86 лв. Тъй като сумата не била заплатена от ищеца в срок, на основание чл. 123, ал.7 ЗЕ ответникът е преустановил преноса на електроенергия към обекта.

Така по делото не е спорно, че ответник ъ т има качеството на оператор на електроразпределителната мрежа, а ищецът – качеството на краен клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване в процесния обект. Не е спорно между страните, че след извършена проверка от служители на ответника в процесния обект на потребление, с титуляр на партидата – ищеца, вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, е била начислена допълнително електрическа енергия за периода 12.07.2020 г. – 08.01.2021 г. на стойност 37 349, 86 лв., за което от „•••“ ЕАД е била издадена фактура № 8253076856 от 18.02.2021 г. Липсва спор между страните, че дължимоста на сумата по фактурата е била оспорена от ищеца, като установяването на вземането на ответника за същата е предмет на друго исково производство. По отношение на последните факти пред настоящата инстанция се представи и решение № 14 от 08.01.2022 г., постановено по

търговско дело № 402/2021 г. на ПОС, не влязло в сила, с което искът по чл.422 ГПК на „•••“ ЕА против „•••“ ООД за установяване дължимостта на посочената сума е отхвърлен.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че правоотношението по продажба на ел. енергия е възникнало между крайния клиент – ищеца и дружеството – доставчик на електрическа енергия - „•••“ ЕАД.

Ответното дружество „•••“ ЕАД е лицензирано да осъществява дейността по "разпределение на електрическа енергия" на обособена територия, в границите на която се намира и обектът на потребление на ищеца. Снабдяването с електрическа енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и процесния, се извършва от друг субект – "•••" ЕАД.

За преустановяването на достъпа до елеклоенергия в процесния имот, извършено от него, ответникът се позовава на нормата на чл. 127, ал.7 ЗЕ. Същата обаче гласи, че операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, има право да преустанови временно преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги. Правото да се преустанови подаването на електроенергия при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия съгласно чл.127, ал.1 ЗЕ обаче е предоставено на крайния снабдител, в случая - "•••" ЕАД. Така нормата на чл.127, ал.1 ЗЕ предвижда, че доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.

Ето защо съдът приема, че незаконосъобразно ответникът „•••” ЕАД в качеството му на оператор на мрежата е предприел действия по прекъсването на електрозахранването на процесния обект на потребление.

Вън от горното, по делото липсва спор, че въпреки съдебното оспорване, ответното дружество не е възстановило захранването в имота на ищеца, вкл. и до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Налице е съдебна практика, според която при оспорването на вземането по съдебен ред, ако преустановяването на захранването е предприето от доставчика, същият няма право да прекъсва електроснабдяването до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт, с който вземането му е надлежно установено. /Решение № 303 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2017 г., IV г. о./.

По тези съображения съдът приема предявения иск за реално изпълнение - възстановяване на електрозахранването на имота, за основателен.

Решението на районния съд, с което искът е отхвърлен, е неправилно, поради което същото ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго решение по същество, с което искът ще се уважи.

Предвид основателността на въззивната жалба и на иска, въззиваемата страна - ответник ще бъде осъдена да заплати на жалбоподателя - ищец направените от същия разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Същите се констатираха на: 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство; 52, 30 лв. - заплатен ДТ пред ПРС; 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производтво; 27, 90 лв. - заплатен ДТ пред ПОС, или общо разноски за двете съдебни инстанции в размер на 980, 20 лв.

По изложените мотиви, съдът