Решение № 72 от 29.9.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 280/2022 г.

С присъда № 15/03.10.2022г. по НОХД № 113/2022г., Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия Д. Д. Д., роден на... г. в гр.Ямбол, ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че на 20.03.2021 г. около 22: 00 часа, на черен път, находящ се в гр. Ямбол, местност "К.", умишлено умъртвил И. А. Д. от гр. Ямбол, поради което на основание чл.115 от НК и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от тринадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата съдът е признал подсъдимия Д. Д. Д. за невинен в това да е извършил деянието с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убитата И. Д., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение по чл. 116, ал. 1, т.6, пр.2-ро и 3-то от НК. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК ОС-Ямбол е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. Д. Д. е бил задържан, считано от 21.03.2021г. до привеждане на присъдата в изпълнение С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Д. Д. Д. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители К. М. Д., П. М. Д., Б. И. С. и Я. И. Д. обезщетения за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на по 15 000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането 20.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърлил предявените граждански искове, както следва: от К. Д. за разликата до 150 000 лева; от П. Д. за разликата до 100 000 лева; от Б. С. за разликата до 100 000 лева и от Я. Д. за разликата до 30 000 лева. Съдът е осъдил подсъдимия Д. Д. Д. да заплати направените по делото разноски, както следва: 4 234, 75 лева по сметката на ОД на МВР - Ямбол; 100 лева по сметката на Окръжен съд – Ямбол, 1500 лева на гражданския ищец и частен обвинител К. Д., както и сума в размер на 2 400 лева, явяваща се държавна такса върху уважената част от гражданските искове. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Г. Х. от АК-Ямбол, служебен защитник на подсъдимия Д. Д. Д.. В жалбата е направено оплакване за неправилност на постановената присъда поради необоснованост на фактическите констатации, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че описаният в обвинителния акт механизъм на осъществяване на деянието, е в противоречие с обективните данни по делото, които установяват реализирано от страна на пострадалата нападение над подсъдимия. Сочи се, че в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, съдът не се е ангажирал с проверка на доказателствата, носещи информация относно нараняванията по тялото на подсъдимия. Такива се твърди, че са били налице и че са били посочени от последния при освидетелстването му, въпреки което не са нито заснети, нито описани в протокола от проведеното следствено действие, съответно и не са отразени в изготвената съдебномедицинска експертиза. Изтъква се, че обвинението срещу подсъдимия се крепи основно на показанията на свид. И.Ч., за когото прокурорът приема, че е пряк очевидец на инкриминираното деяние, а това не съответства на обективната действителност. Претендирайки, че този свидетел изнася неистински обстоятелства относно поведението на подсъдимия в нощта на инкриминираната дата, защитникът счита, че показанията му не е следвало да бъдат кредитирани. Отправен е упрек към съда, че не е положил усилия да изясни важни за правилното решаване на делото обстоятелства, а именно: начина на осъществяване на убийството, механизма на причиняване на нараняванията на пострадалата и характеристиките на телесните увреждания, използваните средства, поведението на подсъдимия при реализиране на инкриминираното деяние, предхождащите и последващите негови прояви, отношението на същия към жертвата, както и личностните му характеристики. Направено е искане въззивният съд да измени акта на първата инстанция, като преквалифицира деянието от чл. 115 от НК в такова, извършено при условията на чл.12, ал.2, вр. чл. 115 от НК или при условията на чл. 12, ал.4, вр. чл. 115 от НК. В алтернативен план се моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд или на прокурора за ново разследване. Моли се за потвърждаване на присъдата в нейната оправдателна част. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Обсъждайки процесуалната дейност на първата инстанция по събиране, проверка и оценка на доказателствата, прокурорът сочи, че същата не разкрива допуснати нарушения на процесуалните правила. Намира, че присъдата на ОС-Ямбол изпълва всички законови критерии за обоснованост и законосъобразност, както и че мотивите на съда са ясни, всеобхватни и коректни на събрания доказателствен материал, съдържат убедителна аргументация по въпросите, касаещи извършеното престъпление и неговия автор. Изтъква, че изводите на съда относно вината на подсъдимия не са основани единствено на неговите самопризнания и на показанията на свид.Ч., както се твърди в жалбата. Сред събраните в хода на въззивното производство доказателства намира, че не са налице такива, които да водят до промяна на фактическите положения, установени от Окръжния съд, съответно и до различни правни изводи. Позовавайки се на изготвената по делото психологично-психиатрична експертиза, прокурорът застъпва позиция за несъмнена установеност на обстоятелството, че подс.Ч. е имал способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а също и че при осъществяване на убийството не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Относно поддържаната от подсъдимия версия за осъществено спрямо него нападение, прокурорът счита, че същата следва да се приеме като защитна такава и напълно изолирана от останалите доказателства по делото. В този смисъл и заема становище, че няма основание деянието на подсъдимия да се преквалифицира по чл. 118 НК или по чл. 119 от НК. Обсъждайки подхода на първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, прокурорът намира, че същият не търпи критиката, отправена от защитника на подсъдимия. Сочи, че съдът е съобразил всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, като отмереното наказание лишаване от свобода е в справедлив размер. Не намира основание за корекция на присъдата и в нейната гражданско- осъдителна част. С горните съображения прокурорът пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС-Ямбол – потвърдена. Гражданските ищци и частни обвинители Я. И. Д. и К. М. Д., редовно призовани, не се явяват пред въззивния съд. Гражданските ищци и частни обвинители П. М. Д. и Б. И. С. се представляват пред въззивния съд от назначения им особен представител – адвокат М. А. от АК-Ямбол, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че първоинстанционният съд е направил задълбочен фактически и правен анализ, като правилно е признал подсъдимия за невиновен за това да е извършил престъпно деяние по смисъла на чл. 116, т.6, предл. 2-ро и 3-то от НК и го е осъдил по чл. 115 НК. Счита, че събраните в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателства не обосновават промяна в правната квалификация на деянието, така, както се иска във въззивната жалба по чл. 12, ал. 2 или ал. 4 от НК. Присъденото на гражданските ищци обезщетение от 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди намира за справедливо. Моли за потвърждаване на присъдата. Пред въззивния съд подсъдимият Д. Д. Д. се явява лично и с назначения му служебен защитник - адвокат Г. Х. от АК-Ямбол, който поддържа жалбата. Аргументира недоказаност на обвинението срещу подс. Д. във фактическите му рамки, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи, че по делото са събрани множество доказателства, разкриващи осъществено пряко и непосредствено нападение от страна на пострадалата спрямо подсъдимия, обосноваващо приложимост в казуса на института на неизбежната отбрана. Оспорва дадената от съда оценка за достоверност на показанията на свид.Ч., като твърди, че същите са тенденциозни и не отговарят на обективната действителност. Акцентира върху показания на разпитани по делото свидетели, описващи подсъдимия като тих, кротък и неконфликтен, които данни счита, че дискредитират твърденията на свид.Ч. относно случилото се на инкриминираната дата. Позовавайки се на признанието на подсъдимия за извършеното убийство, защитникът сочи, че няма основание обясненията на последния, включващи описание на обстановката, при която е умъртвил пострадалата да не бъдат кредитирани в пълнота. В подкрепа на твърденията на подсъдимия, че е бил нападнат от пострадалата в опита му да избяга от мястото на конфликта, се сочат установените посредством СМЕ увреждания по коленете на последния, констатациите, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, разкриващи позицията, в която е намерена количката, принадлежаща на пострадалата, наличието на множество стъпки до мястото, на което е намерен трупът й, заявеното от самия подсъдим, че е имал сини петна по корема и по вътрешната страна на лявата си ръка, които по неясни причини не са констатирани при освидетелстването му, както и разясненията на в.л. Ч., дадени пред въззивния съд относно възможния механизъм на причиняване на нараняванията по шията на пострадалата, довели до смъртта й. Претендирайки установеност по делото на факта на осъществено от пострадалата спрямо подсъдимия нападение, защитата се противопоставя на заключението на назначената и изготвена в хода на въззивното производство психологично-психиатрична експертиза, което изтъква, че съдържа само декларативни констатации и е в пряко противоречие с доказателствата по делото. Според защитника представената експертиза не следва да бъде кредитирана, тъй като в същата не са посочени въпросите от тестовете, ползвани за целите на психологичното изследване, което не позволява проверка на резултатите и лишава подсъдимия от възможността да се защити. Моли въззивният съд да измени присъдата като преквалифицира извършеното деяние по чл. 119, вр. чл. 12, ал. 2 от НК или чл. 12, ал. 4 от НК, или по чл. 118 от НК, както и да отхвърли предявените срещу подсъдимия граждански искове като неоснователни. Възползвайки се от правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият Д. изразява съгласие с доводите на защитника и моли за справедливо наказание. Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивната жалба е подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения. Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред, съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Ямбол съдебно следствие, съставът на съда е положил необходимите усилия при спазване на установените в НПК процесуални изисквания да обезпечи делото с доказателствен материал с оглед правилното му решаване. Анализирайки доказателствата събрани пред него, в техния обем и относимост, окръжният съд правилно е изяснил делото от фактическа страна. Назначената от въззивния съд и изслушана в съдебно заседание комплексна съдебна психологично-психиатрична експертиза по въпроси, свързани с психическия статус на подсъдимия и неговите психологически характеристики, повторното изслушване на вещото лице Т. Ч., както и на свидетелите Н.Т. и А. Д., а също и обясненията на подс. Д., настоящият състав на съда намери, че не способстват изграждането на фактически изводи, различни от застъпените такива от БОС. Анализирайки обхватно и задълбочено всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации: Подсъдимият Д. Д. Д. е роден на...г. в гр.Ямбол. Същият е със средно образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес по местоживеене в гр..... Прехраната си подсъдимият изкарвал като помагал на майка си – свид. Н.Т. в отглеждането на животни. Двамата живеели в къща във вилна зона „К.“ край гр.Ямбол, където се намирало и стопанството. Понякога, след като прибирал животните от паша, подсъдимият се прибирал да нощува в апартамента си в гр.Ямбол. Пострадалата И. А. Д. /вдовица/ живеела в собствена къща в местността "К." заедно със свид.И.Н. Ч.. От предходни съжителства, както и от брака си с М. Д. /починал/ същата имала родени седем деца – А. С. /починал/, С. С.а, Б. С., Я. Д., Г. Д., П. Д. и К. Д., като само за две от тях – П. и К. полагала инцидентни грижи, а останалите били настанени за отглеждане в различни социални центрове. Пострадалата се препитавала чрез събиране на отпадъци от контейнерите за смет, които продавала на вторични суровини. Тъй като това било основното й занимание, тя винаги се движила със специално пригодена детска количка, със завързана към нея пластмасова касетка. На 20.03.2021г., около 18, 00 часа подсъдимият отишъл на гости в дома на свид. А.Р. – къща в местността "К." край гр.Ямбол. Предходният ден свид. Р. бил заклал животно /теле/ и поканил подсъдимия да се почерпят. При престоя си там подс.Д. употребил алкохол – около 50 гр.ракия и чаша вино. Същият си тръгнал около 20, 00 часа, за да се прибере в апартамента си в гр.Ямбол. Изпращайки го от дома си, свид. Р. му дал за из път останалото в чашата му вино, което прелял в шишенце, както и малко от приготвеното мезе. След като напуснал дома на свид. Р., подсъдимият тръгна да се прибира пеш към дома си в гр.Ямбол. В себе си същият носил раница, с поставени в нея различни вещи, сред които и кухненски нож със синя дръжка. Същата вечер пострадалата И. Д. и свид.И.Ч. се срещнали в покрайнините на гр.Ямбол, в близост до завод "Мебели Виденов" и заедно тръгнали да се прибират към дома на Д. в м. „К.“. Двамата вървели по асфалтов път, след което се отклонили по черен път, водещ към вилна зона "К.". Достигайки до изоставена къща, известна като „Вишневата градина“, Д. и Ч. отбили встрани от пътя и седнали да си починат и да се почерпят. Докато престоявали там и употребявали алкохол, по пътя към тях се приближил подсъдимият, който вървял в посока към гр.Ямбол. Последният познавал визуално Д. и Ч., тъй като те често преминавали покрай него, докато пасял животните в района на местността „К.“, а понякога се случвало и да почерпи с бира Д., когато била сама. Достигайки до мястото, на което Д. и Ч. били седнали, подсъдимият си разменил няколко думи с тях, след което се присъединил към компанията им и тримата продължили заедно да се черпят с алкохол. По време на водения разговор между подсъдимия и свид. Ч. възникнал конфликт и двамата влезли във физическа схватка. В динамиката на съприкосновението помежду им подс.Д. успял да извади от раницата си ножа, който носил със себе си- кухненски нож със синя дръжка и дължина 20 см., и посегнал с него към свид.Ч.. В опит да се предпази от удара последният хванал острието на ножа с лявата си ръка, но след като изпитал силна болка от порязването на дланта, го пуснал. Подс.Д. продължил да замахва с ножа срещу Ч., при което му нанесъл седем удара, причинявайки му прободно - порезни рани в областта на лявата половина на горната устна, лявата буза, лявата половина на гръдния кош на нивото на 4-5 ребро, лявата половина на гърба /в областта на лопатката/, левия крак – по предната повърхност на бедрото, дясната половина на седалищната област. След това подсъдимият оставил ножа и взел намиращия се на мястото дървен прът, с който ударил свид.Ч. по главата. В резултат последният получил сътресение на мозъка и паднал зашеметен на земята, където останал да лежи. Като свидетел на случващото се, пострадалата Д. първоначално молила подсъдимия да преустанови агресивните си действия, след което, неизяснено по данни от делото в кой точно момент, станала от мястото, на което се намирала, взела детската количка, в която събирала отпадъци, и подпирайки се на нея, за да пази равновесие, предвид употребеното голямо количество алкохол, тръгнала да се придвижва по черния път. Същата изминала около 250 метра, когато подс.Д. я застигнал и двамата влезли във физическа схватка. В определен момент от съприкосновението помежду им, подсъдимият замахнал с ножа, с който малко преди това бил наранил свид.Ч., и нанесъл един удар в областта на лявото бедро на Д.. Последната започнала да вика по име приятеля си – свид. Ч., за да й окаже помощ, което допълнително афектирало подсъдимия. Заставайки в изправена позиция зад гърба на пострадалата, подс.Д. я хванал с лявата ръка за гърдите, фиксирайки по този начин тялото й до своето, и с дясната ръка, в която държал ножа, със силен замах й нанесъл три удара в областта на лявата половина на шията, причинявайки й по този начин три масивни прободно-порезни рани с дължина, съответно 4 см., 3, 5 см. и 2 см., с прерязване на повърхностни и магистрални артериални и венозни съдове. В следствие получените наранявания, довели до масивни кръвоизливи, пострадалата се свлякла на земята. Същата изпаднала в хеморагичен шок и кратко време след това /след около 5-10 минути/ починала. Подсъдимият оставил пострадалата Д. да лежи по гръб на земята, прибрал ножа в раницата си и тръгнал да се прибира към жилището си в гр..... Преминавайки по пътека в близост до жп линията в покрайнините на града, подсъдимият захвърлил куртката, с която бил облечен /синя вълнена куртка/, тъй като установил, че същата е изцапана с кръв. След като се прибрал в дома си, подс.Д. легнал да спи. Междувременно, свид Ч., след като се съвзел от нанесените му удари и видял, че нито пострадалата, нито подс.Д. са близо до него, се изправил и бавно се придвижил до намиращ се недалеч от мястото фургон, собственост на свид.Г.С.. Същият влязъл във фургона и останал там до сутринта. В ранната утрин на 21.03.2021г., отивайки до собствения си фургон, за да събуди спящия там работник, свид. С. узнал от него, че през нощта вътре се е настанил свид.Ч.. Последният споделил пред свид. С., че вечерта бил бит и наръган от подс. Д.. Виждайки раните по тялото на свид.Ч., свид. С. веднага се обадил на тел. 112 и на мястото пристигнал екипи на ЦСМП- Ямбол и на полицията. Отзовалият се на подадения сигнал полицейски служител – свид. А. Д. провел разговор със свид. Ч., който разказал пред него, че вечерта двамата с приятелката си срещнали лице, познато му с името Д., с когото влезли в конфликт, при което последният му нанесъл удари с кол и го порязал с нож. Предприемайки постъпки за изясняване на случая, свид. Д. посетил имота в м.“К.“, в който свид. С. му посочил, че живеят подс.Д. и неговата майка. Срещайки в близост до имота свид. Н.Т., свид. Д. узнал от последната, че синът й се е прибрал в апартамента си в гр.Ямбол. Тази информация свид. Д. предал на ОДЧ в ОДМВР-Ямбол, с цел предприемане на действия по установяване на подсъдимия. Веднага след това свид.Д. посетил и къщата, която по сведения на свид. С. се обитавала от пострадалата Д. и свид.Ч., но не установил никой там. Впоследствие свид.Д. и колегата му И.Т. извършили обход на района, в който по данни на свид.Ч. бил възникнал конфликта между него и подс.Д., като на около 200 метра от асфалтовия път на м. „Под Язовира“, на черния път намерили труп на жена – пострадалата И. Д., с видими наранявания в областта на главата. Полицейските служители съобщили информацията на дежурния и останали да запазят местопроизшествието. Междувременно друг екип полицейски служители - свид.С.К. и колегата му от РУ Ямбол - П.А. посетили дома на подсъдимия Д. в гр...., където последният бил установен и задържан. Обстановката в жилището на Д. била запазена до пристигането на разследващия екип. С протокол за доброволно предаване от 21.03.2021г. подс.Д. предал на разследващ полицай от ОДМВР-Ямбол намиращата се в дома му в гр.Ямбол черна раница от текстил и кухненски нож със синя дръжка, с дължина 20 см, с видими зацапвания по дръжката и острието от червеникаво – кафява течност. Посочените вещи подсъдимият разяснил, че вечерта на инкриминираната дата е носил със себе си. Споделил също, че предаденият от него нож е оръжието, с което същата вечер е нанесъл увреждания по тялото на свид.Ч. и на пострадалата Д., докато се е отбранявал /спр. т.1, л.74-85 от ДП/. При извършен на 21.03.2021 г. оглед /освидетелстване/ на подсъдимия Д. Д. видими травми в областта на главата, шията, гръдния кош и корема на последния не били установени. По тялото на Д. били констатирани няколко повърхностни наранявания, а именно: локализирана по гръбната повърхност на палеца на дясната му ръка повърхностна плитка рана, напречно разположена, с дължина 2 см, покрита с нежна кафеникава коричка; плитка повърхностна порезна рана, напречно разположена с дължина 1, 5 см по дланната повърхност на средното членче на показалеца на дясната ръка, както и повърхностни охлузвания с червеникав цвят и повърхностно обелване на епидермиса по предните повърхности на двете коленни стави. От лява лакътна вена на същия била иззета кръв за химическо изследване /спр. т.1, л.70-78 от ДП/. Мястото, на което било открито тялото на пострадалата – черен път, находящ се непосредствено до местност „Кайнашки баир“, вилна зона „К.“ в гр.Ямбол било внимателно огледано, както и самият труп, с надлежно отразяване на направените констатации в протокол от 21.03.2021г. и изготвяне на фотоснимки /спр. т.1, л.6-42 от ДП/. При огледа на мястото в по- широк периметър, на 8, 30м. от трупа била намерена бебешка количка, със закачена на нея синя пластмасова щайга, пълна с различни вещи /подробно описани в протокола/, сред които дамска чанта с лични документи на пострадалата и на дъщеря й П., както и две одеяла тип „Родопски“ с червено- кафеникави зацапвания по тях. Количката е установена в състояние легнала назад, с гуми, насочени към североизток. На около 150 метра от електрически стълб №36 в района, в източна посока /посока пътя за с.Безмер/ в дворно място, оградено с мрежа /скъсана/ бил намерен и иззет дървен сап с дължина 96, 5 см, покрит от едната страна с пластмасов накрайник, а в другата-отчупен по дължина /17 см/. На 250 м. от приетия за ориентир електрически стълб №6 била открита също купчина дрехи и други вещи със следи от червеникави зацапвания по тях /описани в протокола/, както и празни пластмасови бутилки от вода, с остатъчна течност с мирис, съответно на вино и на ракия. Откритите при огледа вещи били приобщени като веществени доказателства по делото. От вещите с установени по тях червеникаво-кафяви зацапвания, били иззети обтривки за изследване и сравнителен анализ. При извършен на същата дата - 21.03.2021г. оглед на участък от пътя, водещ към гр.Ямбол, в близост до жп линия, в затревената площ била намерена и иззета синя куртка от текстилна материя, по ръкавите на която и по вътрешната й част, а също и по яката били установени множество червеникаво-кафяви зацапвания / спр. т.1, л.43-51 от ДП/. Гореизложените фактически констатации, които не се различават съществено от възприетите такива в мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, приобщени по делото по съответния процесуален ред, а именно: частично от обясненията на подс. Д. Д., дадени от него в хода на проведеното пред двете съдебни инстанции съдебно следствие /спр. л.152-154 от НОХД № 113/22 г. на ЯОС, л.166-167 от ВНОХД № 280/22г. на БАС/, както и приобщените на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК обяснения на последния от 22.03.2021 г., дадени в присъствието на защитник пред разследващ орган /спр. т.1, л.60 от ДП/; показанията на свидетелите И.Ч., А. Д., дадени на съдебното следствие и прочетените и приобщени показания на основание чл. 281, ал.4, вр.с ал.1, т.2 от НПК от досъдебното производство /спр. л.155-156, л. 165-167 от НОХД № 113/22 г. на ЯОС; л.233-234 от ВНОХД № 280/22г. на БАС; т.1, л.64-66 от ДП, т.2, л.9 от ДП/, показанията на свидетелите Г.С., С.К., Р.Д., А.Р., И.И. и Н.Т., дадени входа на съдебното следствие/ спр. л.162-165, л.167-170 от НОХД № 113/22 г. на ЯОС/, от изготвените в хода на ДП експертни заключения: съдебномедицинска експертиза на труп № 60/ 2021г. от 21.03.2021г., изготвена от вещото лице д-р Т. Ч. /спр. т.3, л.43-46 от ДП/; СМЕ на живо лице №30/2021г., изготвена от вещото лице д-р Т. Ч. /спр. т.3, л.51-52 от ДП/, СМЕ № 97/2021г., изготвена от вещото лице – д-р й. С. /спр. т.2, л.32-39 от ДП/, физикохимически експертизи за определяне концентрацията на алкохол в кръвта – Протокол №81/26.03.2021г. и протокол №80 от 26.03.2021г. /спр. т.2, л.11-12, л.15-16 от ДП/, ДНК експертиза /спр. т.2, л.21-29 от ДП/, назначената и изготвена в хода на въззивното производство психологично- психиатрична експертиза /спр. л.49-59 от ВНОХД №280/22г. на БАС/, от приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по същото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени към тях фотоалбуми /спр. т.1, л.6-42, л.46-51 от ДП/, протокол за освидетелстване ведно с фотоалбум /спр. т.1, л.70-78 от ДП/, протоколи за доброволно предаване на вещи /спр. т.1, л.79-85, л.88 от ДП/, протоколи за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбуми /спр. т.1, л.87, т.2, л.43-82 от ДП/, протокол за личен обиск /спр. т.1, л.101 от ДП/, веществените доказателства, подробно описани в съответните протоколи за извършени действия по разследването, медицински документи /спр. т.2, л.84-122 от ДП/, акт за смърт и удостоверение за наследници /спр. т.2, л.124-126 от ДП/, характеристична справка /спр. т.1, л.116 от ДП/, справка за съД.ст / спр. т.1, л.115 от ДП/. Обсъждайки наличната по делото доказателствена съвкупност, въззивният съд се присъединява към становището на първата инстанция относно несъмнената установеност на всички релевантни за процеса факти и обстоятелства, на плоскостта на които следва да бъде решен въпросът за наказателната отговорност на подс.Д. Д.. Оплакването на защитата, че в изводите си по фактите съдът се е позовал на непроверени по съответния ред гласни доказателствени източници и експертни заключения, които не способстват разкриването в пълнота на обстановката, при която е реализирано инкриминираното деяние и неговия механизъм, не може да бъде споделено. Без основание е и поддържаното твърдение за недоказаност на обвинението срещу подс.Д. във фактическите му рамки, представени в обвинителния акт, във връзка с което се претендира преквалификация на деянието като такова, извършено в условията на неизбежна отбрана или в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата чрез агресия. Следва да бъде отбелязано на първо място, че анализът на доказателствената съвкупност, както и позицията на страните в процеса, не очертават спор по въпроса за авторството на деянието, който е сред основните за разрешаване съобразно чл. 102 от НПК. В разглеждания случай освен валидно направено признание на подсъдимия, че на инкриминираната дата е нанесъл удари с нож по тялото на пострадалата, локализирани в областта на лявата половина на шията и в горния край на лявото бедро /довели до смъртта й съгласно СМЕ/, по делото са събрани и други доказателства, които в своето съдържание и насоченост способстват категоричност на извода, че именно Д. е извършител на убийството на пострадалата Д.. В тази насока първата инстанция правилно е ценила обективираните в Протокол №21/ДНК-142 от 19.04.2021г. резултатите от проведено ДНК изследване на доброволно предадения от подсъдимия кухненски нож с обща дължина 20 см., обилно зацапан по острието и дръжката с червено – кафява материя, установяващи, че по острието на ножа и в основата му се доказва наличие на кръв, визуализираният за която ДНК профил е идентичен с ДНК профила на пострадалата И. Д.. Резултатите от извършения анализ и изследване на процесния нож сочат също, че по дръжката на същия се доказва присъствие на клетъчен материал в различно съотношение от повече от две лица – от мъжки и женски пол, като биологичният материал в по-голямото количество има ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на подс. Д. Д.. Изведено е на следващо място заключение в експертизата, че в биологичния материал в по-малко количество присъстват всички алели от генотипа на пострадалата Д., както и всички алели от генотипа на И.Ч. – лицето, което подсъдимият също признава, че е наранил с ножа по време, предхождащо убийството на пострадалата. Доказателство за присъствието на подс.Д. на мястото, на което е намерен трупа на пострадалата Д., са и останалите резултати, представени в ДНК експертизата на веществени доказателства, разкриващи наличие на кръв с ДНК профил, съответстващ на ДНК профила на Д. по намерените при огледа на местопроизшествието множество вещи, от които са взети обтривки – одеяло с оранжево-зелен цвят, предно дясно колело на ръчна количка, червеникаво-кафяво яке, жълтеникава тенекия. Следи от кръв с ДНК профила на подс.Д. видно от обсъжданата експертиза, са намерени и върху синята куртка с кафява вълнеста яка и подплата, която е била открита при огледа на 21.03.2021г. в участък от пътя, водещ към гр.Ямбол, в затревена площ в близост до жп линия, за която Д. съобщава в обясненията си, че е захвърлил по пътя към дома си, тъй като е била изцапана с кръв / спр. т.2, л. 21-29 от ДП/. Обсъждайки горното експертно заключение, съдът правилно е заключил, че представените в него резултати напълно кореспондират с данните, съобщени от подс.Д. в обясненията му относно средството, което е използвал, за да нанесе смъртоносните удари по тялото на пострадалата. В случая, доказаното по експертен път присъствие по дръжката на ножа на клетъчен материал в основното количество с ДНК профила на подс.Д., свидетелства за това, че именно чрез това прободно-порезно оръжие последният е причинил уврежданията по тялото на пострадалата, каквито са и признанията, направени от него в обясненията му. До този извод води и установената от експертизата принадлежност на биологичния материал по острието на изследвания обект - нож, за който е видно, че е на пострадалата Д.. Правилно при изясняване на въпроса за причината, довела до смъртта на пострадалата И. Д., съдът се е доверил на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп №60/2021г., изготвена от вещото лице - д-р Т. Ч. /спр. т.3, л.43-46 от ДП/. От заключението на същата е видно, че при огледа и аутопсията върху трупа на И. Д. е установено наличието на три масивни прободно-порезни рани в областта на лявата половина на шията, разположени под ъгъл една спрямо друга и образуващи фигура, наподобяваща триъгълник. Раните, чиято дължина е определена съответно на 4 см., 3, 5 см. и 2 см., вещото лице е констатирало, че продължават в дълбочина с посока надясно към шийния сигмент на гръбначния стълб, напред към гълтача и гръкляна, като същите разкриват прерязване на кожата, подкожните тъкани, повърхностните съдове от артериален и венозен тип, нерви, както и прерязване на стените на левите обща сънна артерия и вена. Установена при огледа и аутопсията върху трупа на Д. е и повърхностна прободно - порезна рана в областта на горния край на лявото бедро, непосредствено под ингвиналната гънка, която в дълбочина обхваща подкожните тъкани. Причината за настъпване на смъртта на Д. според експертизата е изпадането й в състояние на хеморагичен шок вследствие масивните кръвоизливи от прободно-порезните рани в областта на шията и лявото бедро, като основно значение в случая за леталния изход е отдадено на нараняванията в областта на шията с прерязване на повърхностни и магистрални артериални и венозни съдове. Изследвайки характеристиките на установените по тялото на пострадалата увреждания, вещото лице е приело, че същите са получени от действието на прободно-порезно оръжие, каквото се явява и ножът, предаден доброволно от подсъдимият и приобщен като веществено доказателство по делото. Отразено е в експертизата, че травмите в областта на шията и лявото бедро добре отговарят да са причинени чрез множество замахвания на ръката с нож в нея. Като механизъм на причиняване на нараняванията в областта на шията експертът е посочил изправено състояние на нападателя и жертвата, в позиция на нападателя зад гърба на пострадалата, придържащ тялото й с лява ръка в областта на гърдите в близост до собственото, а с дясна ръка – замахващ силно с ножа към съответната област на шията. Посочено е на следващо място в експертизата, че не са налице обективни находки, които да свидетелстват за проявени от страна на жертвата отбранителни действия /действия по самозащита/. Изхождайки от вида и характера на установените наранявания, трупните находки, свидетелстващи за анемизирането на кожата, вътрешните органи и лигавиците, както и обективните такива при огледа на местопроизшествието /обилни зацапвания с кръв на шията и образувала се голяма локва кръв под мястото на нараняваното/, вещото лице е ангажирало извод, че смъртта на пострадалата е настъпила за кратко време, но не е била мигновена. Смъртта при такива наранявания според представеното експертно становище настъпва за около 5-10 минути, като малко преди това пострадалата е изпаднала в безсъзнателно състояние вследствие хиподебитния синдром и мозъчната хипоксия. В заключение е отразено също, че приживе пострадалата не е страдала от сериозни заболявания на вътрешните органи, освен възрастовите изменения на същите. Часът на смъртта на пострадалата Д. е определен от вещото лице около 22, 00 часа на 20.03.2021г. Разяснявайки пред съда експертната си позиция по поставените задачи, вещото лице, изготвило СМЕ – д-р Ч., е категоричен по отношение на установената при аутопсията върху трупа на пострадалата И. Д. причина за смъртта й. В отговор на конкретно поставен въпрос от защитата, касаещ механизма на получаване на уврежданията на пострадалата в областта на шията, вещото лице е пояснило, че представения от него вариант, при който телата на Д. и на нападателя й – подс.Д. да са били в изправено положение, в позиция на Д. зад гърба на пострадалата, е най - вероятен, предвид установените характеристики на уврежданията, тяхната локализация, зацапванията с кръв и мястото, където е намерено тялото. Описвайки механизма на причиняване на нараняванията в областта на шията на Д., експертът сочи, че с лява ръка подсъдимият е придържал тялото на пострадалата в областта на гърдите, фиксирайки го по този начин в близост до себе си, като междувременно е нанасял ударите с дясната ръка, в която е държал ножа. Така възприетият механизъм на увреждане вещото лице ясно подчертава, че макар да не се явява единствено възможният, отговаря най- добре на характеристиките на травмите, установени при огледа и аутопсията върху трупа, като в случая облеклото на жертвата и нападателя, както и техните физически характеристики не могат да се отчетат като пречка за осъществяването му. Уточнявайки по-нататък, че в принципен план прободно-порезните рани причиняват по-слабо изразени болки, сравнено с разкъсно-контузните и контузните рани, както и отчитайки тежката степен на алкохолно повлияване на пострадалата, експертът аргументира позиция, че получените от последната увреждания в областта на шията, не са довели до силна болка, включително е възможно същата да е изпитала само усещане за одраскване или ощипване. Подчертава обаче, че макар установените при Д. травми да не са и причинили силни и мъчителни болки, то същите са довели до фатален изход, предвид че последицата от тях е загуба на кръв за кратко време, т.е. настъпването на смъртта е било неминуемо и то за кратко време /спр. л.159-160 от НОХД № 113/2022 г. на ЯОС/. Обсъждайки цитираното по-горе експертно заключение, съдът основателно е приел, че същото дава ясни и обосновани отговори по основните релевантни за делото въпроси, а именно за произхода, вида и характера на травмите по тялото на пострадалата Д., вероятния механизъм на причиняването им и причинно-следствения процес, обусловил нейния летален изход. По делото не са налице данни, които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и достоверността на изготвеното експертно заключение, поради което и преценката на първата инстанция, че същото следва да бъде кредитирано при извеждане на фактологията по казуса, се явява правилна. Коректния прочит и интерпретация на заключението на съдебномедицинската експертиза, както и на останалите събрани по делото доказателствени източници, са довели до правилно установяване на фактическите обстоятелства, свързани механизма на увреда на пострадалата, при който е причинена смъртта й, в каквато насока и възраженията на защитата се явяват неоснователни. Повдигнатият от защитата спор по този въпрос даде основание на въззивния съд да допусне повторно изслушване на вещото лице, при което с оглед отговорите на д-р Ч. по поставените му въпроси, не възприе необхоД.ст от проверка на експертното заключение. Видно от допълнителните разяснения на вещото лице – д-р Ч., дадени пред въззивния съд, същите убедително подкрепят застъпеното от него в писменото заключение становище относно вероятния механизъм, по който подсъдимият е нанесъл ударите с нож в областта на шията на пострадалата /спр. л.233 от ВНОХД № 280/22г. на БАС/. Без да изключва обективната възможност телата на жертвата и нападателя да са били в позиция лице в лице – в различно разположение, а именно единият по гръб, а другият над него /в двата варианта-жертвата лежаща по гръб, а нападателя над нея, замахващ с ножа и обратно, нападателят по гръб, а жертвата над него/, вещото лице аргументирано сочи, че от медицинска гледна точка, разгледаните два варианта са по-малко вероятни от този, който е описан в заключението му – изправено положение на двамата, в позиция на подсъдимия зад гърба на пострадалата, замахващ с дясна ръка, в която се е намирал ножът. Съобразявайки подробните разяснения на вещото лице – д-р Ч. пред двете инстанции, по въпросите, включени в обхвата на експертното му изследване, въззивният съд намери за неоснователни доводите на защитата, че механизмът на причиняване на смъртта на пострадалата Д. не е установен по безспорен начин, налагащо провеждането на следствен експеримент. Следва да се отбележи, че възраженията на защитата срещу възприетия от съда механизъм на причиняване на установените при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалата три масивни прободно-порезни рани в областта на лявата половина на шията /възпроизвеждащ описания в съдебномедицинската експертиза на труп/, се основават от една страна на обясненията на подсъдимия, в които същият твърди, че е нанесъл ударите с нож в позиция на отбрана срещу пострадалата, а от друга – на съществуваща разлика в телосложението и ръста на двамата, и на факта, че са били облечени в дебели зимни дрехи. В случая обаче, защитата очевидно не държи сметка, че според изричното становище на вещото лице – д-р Ч., изразено при устната защита на заключението му пред първоинстанционния съд, нито разликата във физическите характеристики на пострадалата и подсъдимия, нито зимното облекло на двамата, се явяват пречка за осъществяване на механизма на нанасяне на ударите в позиция на подсъдимия зад гърба на пострадалата, както е приел и окръжният съд. Този извод на експерта не може да се счете за произволен, доколкото същият е базиран на данните, извлечени от последния при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалата, констатациите за локализацията на уврежданията и техните характеристики, както и зацапванията с кръв. Следва да се отчете, че вещото лице, изготвило СМЕ на труп, е присъствало и на огледа на местопроизшествието, като същото е възприело непосредствено както находките от кръв по трупа и в близост до него, позицията в която е намерено тялото, така и всички други значими за експертната му преценка особености на обстановката. Нещо повече, вещото лице – д-р Ч. е извършил преглед и освидетелстване на подс.Д., във връзка с което и по делото е представена съдебномедицинска експертиза на живо лице №30/2021г., обективираща заключението му относно медикобиологичните характеристики на уврежданията по тялото му и възможния начин на причиняването им /спр. т.3, л.51-52 от ДП/. Горното е ясен показател за това, че експертът – д-р Ч. е разполагал с необходимата за изпълнение на поставените му задачи информация, включваща и данните за ръста и телосложението на жертвата и нападателя, както и тяхното облекло в деня на инкриминираната дата. Поради това и няма основание да се счете, че становището му относно вероятния механизъм на причиняване на травмите по тялото на пострадалата, не е съобразено с всички обективни данни, характеризиращи участващите в конфликта лица. НеобхоД. е да се посочи също, че сведения за ръста на подс.Д. са били събрани и при освидетелстването на последния, което е извършено в присъствието на вещото лице – д-р Ч. /спр. т.1, л.70-72 от ДП/. С оглед оспорването от защитата на отразените в протокола за това следствено действие показатели за ръст на подсъдимия – 167 см., въззивният съд извърши проверка чрез съпоставката им с данните за неговия ръст, снети при издаване на личната му карта с № 647611958 от 27.05.2018г. от МВР-Ямбол, при което установи, че удостовереният в документа за самоличност ръст на подс.Д. от 167 см. съвпада с констатациите по протокола за освидетелстването му /спр. л.234- гръб от ВНОХД № 280/22г. на БАС/. Тези показатели вещото лице Ч. е разяснил в съдебно заседание, че съответстват на реалният ръст на подсъдимия, който той визуално определя да е под 170 см. /спр. л.161-гръб от НОХД № 113/22г. на ОС-Ямбол/. Извън горното, внимателният преглед на снимковия материал, приложен към протокола за оглед на местопроизшествие /спр. т.1, л.8-42 от ДП/, в частност, фотоси с №№14-24 на трупа на Д., ясно показват, че физическите характеристики на последната не я определят като „много по-едра“ от подсъдимия, както се твърди от защитата при оспорване на механизма на причинените по тялото й увреждания. Ето защо и като съобрази горните данни, въззивният съд прие, че няма никакво основание да уважи направеното в хода на процеса искане от защитата за извършване на следствен експеримент, при който да бъде проверена възможността подсъдимият да е нанесъл ударите с нож в областта на шията на пострадалата по начина, посочен в съдебномедицинската експертиза на труп, възприет от първата инстанция като механизъм на извършване на инкриминираното деяние. Що се отнася до версията на подс.Д., развита в обясненията му, че нанесените от него удари с нож по тялото на пострадалата, са при самозащита, след като е бил повален по гръб на земята от нанесен му по врата удар с метална тръба, то в оценката си за достоверност на същата, въззивният съд се присъединява към становището на първата инстанция, че се касае за защитна теза, която не подкрепена от останалите доказателства по делото. Действително, вещото лице, изготвило СМЕ на труп, не изключва с категоричност възможността нараняванията в областта на шията на пострадалата да са й причинени, докато се е намирала лице в лице с подс.Д., както самият той посочва. В случая обаче само фактът, че твърденият от Д. начин на причиняване на раните по тялото на жертвата, не е игнориран по експертен път, не е достатъчен, за да се приеме, че деянието е осъществено при условията на реализирано спрямо него нападение от страна на пострадалата, каквато е основната теза на защитника. Внимателният прочит на обясненията на подс.Д., дадени от последния в хода на ДП – на 22.03.2021г. /приобщени от въззивния съд в хипотезата на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК/, както и снетите такива от него в хода на първоинстанционното и въззивното съдено следствие, показва, че при пресъздаване на обстановката, при която е нанесъл ударите с нож по тялото на пострадалата, същият не е изцяло последователен /спр. т.1, л.60-61 от ДП, л.152-154 от НОХД № 113/22г. на ОС-Ямбол, л.166-167 от ВНОХД №280/22г. на БАС/. Признавайки, че е нанесъл удари със собствения си нож по тялото на свид.Ч., подс.Д. поддържа, че е бил безпричинно нападнат от него и от пострадалата Д., при което са му били нанесени множество удари с юмруци, ритници и метална тръба. Твърди, че здравето и животът му са били застрашени и че действията му са съставлявали реакция на самоотбрана срещу нападението срещу него. Не се отрича от подсъдимия и фактът, че със същия нож, с който е наранил свид.Ч., е нанесъл удари и по тялото на пострадалата Д., като отново се твърди от последния, че това му поведение е проява на защита вследствие предприето от Д. нападение - догонен от нея по пътя и ударен с метална тръба по врата, ритан и удрян. В отличие обаче от обясненията на подсъдимия на досъдебното производство, в които не е съобщил в каква позиция се е намирала пострадалата спрямо собственото му тяло, когато „я порязал с ножа по врата, за да мълчи“, пред първоинстанционния съд същият е заявил, че „в яда си“ е съборил пострадалата по гръб на земята и коленичейки над нея, и „я наръгал във врата с ножа“. Тази своя версия подсъдимият променя пред въззивния съд, изтъквайки в обясненията си, че е бил повален на земята от пострадалата и докато последната е била надвесена над него и викала по име свид. Ч. да и помогне, „я намушкал във врата“, при което тя паднала по гръб, а той си тръгнал. Горното ясно свидетелства за това, че обясненията на подсъдимия, дадени на различните етапи от воденото срещу него наказателно производство, търпят фактологична промяна, която е насочена към утвърждаване на версията, че извършеното от него убийство е при самозащита. Поддържаните обаче от последния твърдения в тази насока, първата инстанция правилно е приела, че се явяват незащитими такива от данните по делото. Отказвайки да се довери на обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че е бил нападнат от свид.Ч. и пострадалата Д., и удрян от тях многократно с юмруци, ритници и метална тръба, първата инстанция правилно се е позовала на заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза №30/2021г., включваща в предметния си обхват освидетелстването на самия Д. /спр. т.3, л.51-52 от ДП/. От заключението на същата е видно, че при прегледа на подс.Д., извършен на 21.03.2021г. – 12, 00 часа /само около 14 часа след извършване на инкриминираното деяние/ видими травматични увреждания в областта на главата, шията, корема и гръдния кош на последния не са установени. Единствените наранявания, които експертът е констатирал, са по дясната ръка на Д. и по предните повърхности на двете коленни стави, а именно: по дясна ръка - плитка повърхностна рана, напречно разположена, с дължина 2 см, покрита с нежна кафеникава коричка, която е в областта на гръбната повърхност на палеца на ръката, както и плитка повърхностна порезна рана, напречно разположена с дължина 1, 5 см по дланната повърхност на средното членче на показалеца на дясната ръка; по предните повърхности на двете коленни стави - повърхностни охлузвания на кожата с червеникав цвят, с повърхностно забелване на епидермиса на кожата /по добре изразени и с по- широка повърхност по лявата колянна става/. Относно порезната рана в областта на дланната повърхност на показалеца на дясната ръка експертизата дава заключение, че същата добре отговаря да е получена от действието на нож, по време на боравене с него, а охлузванията в областта на предните повърхности на двете коленни стави се сочи, че са следствие притискането на тези области на коленете по неравни твърди повърхности. В устната защита на представената експертиза пред съда, вещото лице пояснява, че ако подсъдимият действително е бил удрян с юмруци, ритници и метална тръба, както се твърди от последния, то следите от такива увреждания не биха останали незабелязани при освидетелстването му. Категоричен е също, че ударите с цилиндричен предмет, какъвто се явява металната тръба, остават специфични увреждания по тялото и поради това те принципно са лесно установими. В случая обаче вещото лице сочи, че подобни находки по тялото на подс.Д., включително по шията му, в която област той твърди, че е бил ударен от пострадалата Д. с метална тръба, не са констатирани. Коментирайки връзката между силата на нанасяне на ударите и степента на увреждане, вещото лице е направило допускане, че при удари с незначителна сила, попадащи в покритите с дебели дрехи области на тялото, е възможно да не бъдат оставени видими следи. В този случай уточнява, че ударите не биха довели също и до болка и страдание. В отговор на поставените му от страните въпроси експертът е разяснил, че констатираните наранявания в областта на колянните стави на подс.Д. са с давност от денонощието към момента на освидетелстването му, и е възможно да бъдат получени по множество различни начини - както от падане върху неравна повърхност, така и от притискане към неравна повърхност, включително и по други начини. Изрично е подчертал, че едно тяло винаги пада по посоката на удара, който му е нанесен – ако ударът е отзад, тялото следва да падне напред, по лице или по колене /спр. л.161-162 от НОХД №113/22 г. на ОС- Ямбол/. Обсъдената по-горе експертна позиция на вещото лице – д-р Ч. по въпроса за нараняванията, констатирани по тялото на подс.Д., техния произход и механизъм на причиняване, е видно, че опровергава по убедителен начин твърденията на подсъдимия за осъществено спрямо него нападение. Впрочем, констатациите, които вещото лице е направило по отношение на уврежданията по тялото на подсъдимия, не се отличават от описаните такива в протокола за оглед /освидетелстване/ на Д., а напротив – фиксираните обективни находки /следи от увреждане/ съвпадат напълно /спр. т.1, л.70-78 от ДП/. Ето защо и възраженията на защитата, че при провеждане на това следствено действие не са отчетени оплакванията на Д. за следи от удари в областта на корема и вътрешната част на ръцете, не могат да бъдат приети за основателни. Действително, изготвеният при огледа /освидетелстването/ на подс.Д. фотоалбум не съдържа фотоси на тялото на последния без дрехи, от които да е видно състоянието на тази област от тялото му /областта на корема/, за да се прецени съответствието на описаните констатации с действителното фактическо положение към момента на огледа. В случая обаче този пропуск на разследващия орган не може да се оцени като съществен, тъй като се установява, че същия ден – 21.03.2021 год. е назначена и съдебномедицинска експертиза, на която е възложено обследването на подс.Д. за наличие на травматични увреждания по тялото му, в изпълнение на която вещото лице д-р Ч. лично е прегледал Д., а именно в 12, 00 часа на 21.03.2021г., като установеното при този преглед е надлежно описано в експертното заключение и е даден отговор на всички поставени задачи. Обстоятелството, че при извършения за целите на назначената експертиза личен преглед на подсъдимия също не са установени видими травматични увреждания в областта на корема и вътрешната част на ръцете, дава основание за извод, че отразените в протокола за оглед на същия данни не са лишени от обективност, в каквато насока се спори от защитата. Ето защо и твърденията на подсъдимия, че е имал видими наранявани в областта на корема и двете ръце, които не са описани в протокола за оглед, както и в заключението на СМЕ, не могат да се оценят като правдиви. За осъществено срещу подс.Д. непосредствено нападение, застрашаващо живота му, не може да се съди и от констатираните при него повърхностни охлузвания по предните повърхности на двете коленни стави, които наранявания според разясненията на експерта, са следствие от съприкосновението на тези части на тялото с неравна повърхност, каквато е и земната такава. В случая е видно, че се касае за травми, чийто характеристики не свидетелстват за това да са причинени от силен удар и падане по колене, а получаването им би могло да е при всеки по-интензивен контакт с неравна повърхност. За такъв контакт с неравна повърхност са налице данни в обясненията на самия подсъдим от ДП, който съобщава, че е пълзял по земята, за да се добере до раницата си, откъдето е взел ножа и „наръгал с него Илия в крака и корема“ /спр. т.1, л.60 от ДП/. Споделеното от Д., че „е пропълзял до раницата си“, в предния джоб на която е съхранявал процесния нож, звучи напълно убедително, предвид че преди пререканието му със свид.Ч. и тримата са се намирали в седяща позиция на земята. За това, че между него и свид.Ч. е имало “боричкане“ на земята и че е „пълзял“ до раницата си, подс.Д. споменава и в обясненията си пред първата инстанция /спр. л.152-гръб от НОХД №113/22 г. на ОС-Ямбол/, която ситуация пред въззивния съд описва с думите „борехме се и се биехме….и за да се защитя отидох до раницата ми…тя беше някъде на метър и половина разстояние от мен“ /спр. л.166-гръб от ВНОХД № 280/22г. на БАС/. Съобразявайки горните данни, както и наличните такива в протокола за оглед /освидетелстване/ на подс.Д. и фотоалбума към него, установяващи зацапвания с кал по крачолите на панталоните му в областта на коленете и под тях / спр. т.1, л.70-78 от ДП/, въззивният съд не намери основание за корекция на изводите на съда относно обстановката, при която е извършено инкриминираното деяние, включваща поведението на подсъдимия Д., на свид. Ч. и на пострадалата Д.. Твърденията на подсъдимия, че е бил догонен и нападнат от пострадалата Д. с метална тръба, съдът намира за неубедителни такива и при отчитане на несъмнено установената по делото концентрация на етилов алкохол в кръвта на Д., а именно 2, 89 на хиляда – протокол №80/26.03.2021г. /спр. т.2, л.15-16 от ДП/, съответстваща на тежка степен на алкохолно отравяне. Изведени по експертен път, горните данни са показател за състоянието, в което се е намирала Д. в нощта на инкриминираната дата, което според разясненията на вещото лице д-р Ч. е изключвало възможността същата да пази равновесие и да извършва целенасочени действия /спр. л.160-гръб от НОХД № 113/22г. на ОС-Ямбол/. Следва да се отчете по-нататък и обстоятелството, че при извършения оглед на местопроизшествието, метална тръба с характеристиките, посочени от подс.Д., не е установена. Видно от огледния протокол и фотоалбума към него, в близост до района на отсядане на пострадалата Д. и свид.Ч., където впоследствие се е установил и подсъдимият, е намерен единствено дървен сап с дължина 96, 5 см, отчупен в единия край, а в другия – с пластмасов накрайник. Посоченият дървен сап обаче съгласно данните от протокола, е установен в дворно място, оградено с телена ограда /скъсана в определен периметър/, което е на значително разстояние от мястото, на което е намерен трупът на Д. /спр. т.1, л.6-42 от ДП/. Важно е на следващо място да се отбележи, че участъкът от терена, на който при огледа е бил открит трупът на Д., не може да бъде еднозначно определено като път, водещ към гр.Ямбол, каквито твърдения се навеждат от защитата в подкрепа на тезата, че подсъдимият е бил нападнат по пътя към дома си. Данни за характеристиките на черния път, на който е открито тялото на Д., както и посоките, в които води, се съдържат както в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, така и в показанията на свид.А. Д. и свид. Г.С.. Според показанията на свид. С., който дава подробно описание на мястото, на което лично е възприел и разпознал трупа на пострадалата, тялото на последната се е намирало на пътя, „който води към нейната къща…..на 150 метра от асфалтовия път….посока от града към нейната къща“ /спр. л.164 от НОХД №113/22г. на ОС-Ямбол/. В случая, приемайки да се довери изцяло на показанията на този свидетел, съдът правилно е отчел, че същият е сред живущите във вилната зона „К.“ край гр.Ямбол и познава добре района, в който са се развили инкриминираните събития. Нещо повече, по данни от делото се установява, че именно свид.С. е лицето, което е подало сигнал в полицията при откриването на свид.Ч. в собствения му фургон, намиращ се недалеч от местопроизшествието, където последният се е скрил в процесната нощ, след нанесените му от подс.Д. наранявания с нож по тялото. Разпитан като свидетел на обстановката, при която е бил установен свид.Ч., както и за обстоятелствата, при които е открит трупа на пострадалата Д., свид.С. пресъздава подробно личните си възприятия, които напълно синхронизират със свидетелските показания на полицейския служител – свид. А. Д., както и с обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие. Свидетелят изнася също и сведения за познанството си с лицата, съпричастни към разследвания случай, и отношенията му с тях, в каквато насока показанията му не се конфронтират с останалите доказателства по делото. Ето защо и дадената от съда оценка на показанията на свид. С. не може да бъде критикувана. Присъединявайки се към позицията на първата инстанция, че тезата на подсъдимия за осъществено спрямо него нападение по пътя към дома му, е изцяло защитна такава и лишена от доказателствена основа, въззивният съд съобрази и показанията на свид. А. Д., дадени пред двете съдебни инстанции, в които същият дава подробни разяснения по предявените му фотоснимки от местопроизшествието, което е възприел и запазил до пристигането на разследващия екип. Описвайки характеристиките на района в м. „К.“ край гр.Ямбол, при обход на който е било установено тялото на пострадалата Д., свид.Ч. сочи, че същото се е намирало „на черен път между главния асфалтиран път и второстепенния, който отива към вътрешността на м.“К.“, чак до язовира“ /спр. л.166-абзац последен от НОХД № 113/22г. на ОС- Ямбол/. Призован за повторен разпит пред въззивния съд, в отговор на поставените му въпроси, свид.Д. уточнява, че тялото на пострадалата е намерено „на черен път, който е напряко, по- близо до язовира“. Разяснява по-нататък - „Черният път е успореден на една част от асфалтовия път. Асфалтовият път е официалният път, който води до село Безмер, а черният път е пряк черен път до „К.“. Тялото на жертвата намерихме на черния път, като то се намираше по-близо до язовира, тоест по-близо до местността „Курт кая“, отколкото до гр. Ямбол“. В разясненията си по снимковия материал, свид. Д. сочи, че количката, видима на снимки с №№37 до 57 от фотоалбума, е била разположена почти успоредно на тялото на жертвата, като тялото е било по-близо в посока м.„К.“, а количката в посока Ямбол с колела, гледащи към Ямбол /спр. л.233-гръб-л.234 от ВНОХД № 280/22г. на БАС/. Така представените сведения от свид.Д., които кореспондират с показанията на свид. С. относно местоположението на трупа на пострадалата, се явяват опровергаващи версията на подсъдимия, че е бил застигнат и нападнат от пострадалата по пътя към гр.Ямбол. Що се отнася до посоката, в която по данни от фотоалбума и от показанията на свид.Д. се установява, че са били обърнати колелата на намерената при огледа детска количка, с която се е придвижвала пострадалата, а именно – посока към гр.Ямбол, то сами по себе си тези обективни находки не могат да обусловят несъмнен извод, че Д. е вървяла именно в това направление, т.е. след подсъдимия, за да го догони. В случая както от показанията на свид. Г.С., така и от протокола за оглед и фотоалбума към него, се установява, че около и в близост до трупа на Д. са фиксирани множество стъпки, което е показател за водена борба между нея и подс.Д.. За това, че между него и пострадалата е имало физическо съприкосновение - борба, съобщава и самият подсъдим в своите обяснения. При това положение е много вероятно тиканата от Д. количка да е била изтласкана по начин, който да е позиционирал същата в положението, в което е била намерена – с колела, насочени в посока гр.Ямбол. Ето защо и доводите на защитата, че посоката, в която сочат колелата на детската количка, принадлежаща на пострадалата, разкрива и посоката, в която се е придвижвала същата, не могат да бъдат приети за основателни. Впрочем, дори да се приеме, че отдалечавайки се от мястото на първоначалния конфликт между подс.Д. и свид.Ч., пострадалата е поела в посока, съответстваща на посоката, определена от колелата на тиканата от нея количка /към града/, то този факт не налага извода, който защитата прави опит да утвърди, а именно, че Д. е тръгнала след подсъдимия, за да го догони и нападне. Доказателства, на основата на които да е възможно извеждане на подобно заключение, съдът правилно е приел, че не са налице по делото. Данни за осъществени от страна на пострадалата нападателни действия се съдържат единствено в обясненията на подс.Д., които в съответната им част, се явяват напълно опровергани от останалите доказателства, надлежно обсъдени от първата инстанция. Несподелими са и доводите на защитата за неправилна оценка от съда на показанията на основния свидетел по делото – свид. И.Ч., за когото се установява, че е придружавал пострадалата в нощта на инкриминираната дата. Съображенията на защитника в тази насока са, че посоченият свидетел изнася неверни обстоятелства относно поведението на подсъдимия при срещата им процесната нощ, във връзка с което се претендира показанията му да не бъдат ползвани при формиране на изводите по фактите на обвинението. В случая е видно, че при изясняване на фактическите обстоятелства по казуса, съдът не се е доверил изцяло на твърденията на свид.Ч. относно случилото се на процесната дата, като е кредитирал само онази част от тях, за които е констатирал, че намират своята убедителна подкрепа в останалите доказателства по делото. Вярно съдът е заключил, че съобщените от Ч. данни за нанесени му от страна на подс.Д. множество удари по тялото, сред които и такива с нож, напълно кореспондират със заключението на изготвената в хода на ДП съдебномедицинска експертиза №97/2021г., като признание за това прави и самият подсъдим в обясненията си. Видно от цитираното експертно заключение /спр. т.2, л.32-39 от ДП/ по тялото на Ч. са установени множество увреждания, а именно: съчетана травма със засягане на главата, гърдите, гърба, корема, лява ръка, ляв крак в областта на бедрото и дясната половина на седалищната област; контузия на главата с множество охлузвания по кожата на лицето и анамнестични данни за сътресение на мозъка; контузия на коремната област, както и седем прободно-порезни рани в областта на лявата половина на горната устна, лявата буза, лявата половина на гръдния кош на нивото на 4-5 ребро, лявата половина на гърба /в областта на лопатката/, левия крак – по предната повърхност на бедрото, дясната половина на седалищната област. Констатираните травматични увреждания вещото лице е посочило, че са причинени от механично действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и от действието на предмет с остър връх и един или два режещи ръба, като същите е възможно да бъдат получени по време и начин, описани от Ч. в показанията му. Представяйки характеристиките на предмета /оръжието/, с който са причинени установените при Ч. прободно- порезни рани, експертът е направил заключение за съответствието им с характеристиките на ножа, предаден доброволно от подс.Д. и приобщен като веществено доказателство по делото /спр. т.1, л.85 от ДП/. Според застъпеното от вещото лице становище последователността на нанасяне на ударите с нож /общо 7 на брой/ не е възможно да бъде определена по медицински път. Получените от Ч. вследствие нанесените му удари с нож увреждания, вещото лице е квалифицирало като водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с разяснението, че някой от нараняванията са в такива области, в които е могло да бъдат засегнати жизненоважни органи и големи кръвоносни съдове и това не е настъпило случайно. Отчитайки съобщените от Ч. данни за липса на спомен относно обстановката около него след нанесен му удар по главата, вещото лице е аргументирало становище, че същият е получил сътресение на мозъка без изпадане в пълно безсъзнателно състояние до степен на кома, като това е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно нараняванията на дланта на лявата ръка и предмишница на Ч. експертизата е приела, че са с характеристики на защитни такива. Така изведените по експертен път данни относно вида и характера на нараняванията, установени по тялото на свид.Ч., и механизма на причиняването им, е видно, че подкрепят твърденията на този свидетел за осъществено на процесната дата спрямо него нападение от страна на подсъдимия. Обстоятелството, че между двамата се е породил конфликт, прераснал в сбиване, не се отрича и от самия подсъдим в обясненията му, независимо че последният прави опит да представи себе си като жертва. Ето защо и преценката на първата инстанция за обективност на показанията на свид.Ч. в тази им част, не може да бъде критикувана. Следва по-нататък да се отбележи, че при обсъждане на показанията на този свидетел, съдът не е пропуснал да констатира несъответствие на твърденията му за внезапно осъществено от подсъдимия нападение над него, в ситуация, в която, забелязвайки ги седящи на земята, се приближил към тях, извадил от джоба на шубата си нож и започнал да го „ръга“ по тялото. Така описаното от свид.Ч. поведение на подс.Д., първата инстанция правилно е приела, че не кореспондира с данните, съобщени от свид. А.Р. относно точния час, в който подсъдимият си е тръгнал от дома му същата вечер, а именно около 20, 00 часа, както и с експертното становище, обективирано в съдебномедицинската експертиза на труп, за часа на настъпилата смърт на пострадалата Д. – около 22, 00 часа на 20.03.21г. Отчитайки, че в интервала от време между 20, 00 часа и 22, 00 часа, не се установява по данни от делото подсъдимият да се е отклонявал от пътя към дома си в гр.Ямбол, съдът обосновано е достигнал до извод за необективност на твърденията на свид.Ч. относно момента на проявено агресивно поведение от страна на подсъдимия. В тази връзка и основателно се е доверил на обясненията на подс.Д., че е бил поканен от пострадалата и свид.Ч. да се присъедини към тях, за да се почерпят, при което и в следствие възникнал конфликт помежду им, подсъдимият е нанесъл удари с нож по тялото на Ч., а малко по-късно, със същия нож наранил смъртоносно пострадалата Д.. Независимо, че по делото остават неизяснени конкретните обстоятелства, които са поставили началото на проявата на агресия и физическо насилие от страна на подсъдимия спрямо свид.Ч. и пострадалата Д., то на основата на споделеното от подсъдимия, че сред темите на разговор са присъствали и такава за интимните му увлечения и контакти с дъщерята на пострадалата, а също и относно притежаваните от него мобилни телефони, убедително може да се приеме, че се касае за конфликт, провокиран от противопоставянето на различните представи, вярвания и убеждения на присъстващите на мястото три лица, при което подс.Д. се е почувствал сериозно засегнат. Подкрепящо този извод е и заключението на изготвената и изслушана в хода на въззивното съдебно следствие комплексна психолого-психиатрична експертиза, обективиращо аргументирано становище на вещите лица относно личностово – характеровата структура на подс.Д. / спр. л.49-59 от ВНОХД № 280/22 г. на БАС/. Очертавайки на основата на проведеното специализирано изследване личностовия профил на подс.Д., експертизата дава заключение, че същият се характеризира с примитивизъм на житейската позиция. Същият е представен като обидчив, неотстъпчив, трудолюбив, отличаващ се с жестокост, злобност, с идеи за отношение, склонност към дисфория, повишена раздразнителност, злопаметност, грешни вярвания, отмъстителен, ажитиран, страхлив, тревожен, социално изолиращ се, аутистичен, преживяващ дистрес, с комплекс за малоценност. Изтъкнато е, че в отношенията си с другите Д. е хладен, предпазлив и дистанциран. Социалните му взаимодействия експертизата сочи, че са обагрени от подозрителност, недоверчивост и враждебност, като по-спокоен същият се чувства, когато е сам. Изведена като резултат от приложената методика е и възможността подсъдимият да се разгневи на поставени към него изисквания. Отчетено е, че Д. лесно става раздразнителен, неприятелски настроен и негативистичен. В различни социални ситуации според експертите подсъдимият е възможно да бъде емоционално безчувствен, проявяващ емоционална апатия. Анализът на психологичните преживявания и механизми на поведение на подс.Д. според експертизата, идентифицира редица проблеми при него в личностен и социален план, както и в ценностната система, съгласно описаното по-горе, което от своя страна води до дисхармонични взаимоотношения със заобикалящия го свят. При интерпретация на сведенията, събрани при експертното обследване на личността на Д., и наличните такива в кориците на делото, експертите формулират извод, че същият не демонстрира чувство за вина и не е способен на емпатия и разбиране по отношение на жертвата. Проведеното за целите на назначената по делото комплексна експертиза психиатрично и психологично експертно освидетелстване на подсъдимия Д., е видно също, че не разкрива наличие при последния на психични заболявания или зависимости към психоактивни вещества и алкохол. Възприето е в експертизата, че към датата на инкриминираното деяние – 20.03.2021г. подс. Д. е разбрал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Налице са според експертизата данни преди и по време на деянието подсъдимият да се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, което се сочи, че не е предпоставка за нарушаване на способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Установено е, че подс.Д. има добре развити когнитивни способности, вниманието, паметта и интелекта на последния са оценени като съответстващи на нивото на възрастта, образованието и социалния му опит. Не са налице според експертите данни, които да потвърдят наличието на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието при Д. към момента на деянието. Същият се сочи, че е със съхранен спомен от преживяното, подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място, същност и значимост. Поведението на освидетелствания Д. непосредствено, по време и след извършеното деяние, е опредено като подредено и прагматично целенасочено. Към датите на освидетелстването експертите констатират наличие при подсъдимия на нормалпсихологично мотивирано поведение, изключващо психопатологична продукция като нарушение в отделните психични сфери – съзнание, мислене, възприятия, емоции, памет и интелект. Ангажирано е заключение за психична годност на подсъдимия да участва в наказателния процес, както и способност на последния правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Потвърдена е също и годността на подс.Д. да търпи наказание лишаване от свобода, в случай на признаване на вината му за извършеното престъпление. На основата на обективен анализ на наличните по делото данни, както и събраните такива при проведеното с подс.Д. интервю, вещите лица са достигнали до заключение, че при осъществяване на инкриминираното деяние последният не е бил в състояние на уплаха или смущение, предизвикано от пострадалата Д. с насилие, тежка обида или друго противоправно действие, от което да е било възможно да настъпят тежки последици за него или негови близки. Психичното състояние, в което същият се е намирал по време на извършване на деянието, експертите определят като относително стабилно. Агресивното поведение при него се сочи, че е било мотивирано от ескалирането на редица чувства с негативен емоционален заряд, които макар и силни, не достигат интензитета на йерархично по-високо поставените афект /физиологичен/ и силно раздразнение. Емоционалното състояние на подсъдимия към този момент, което според експертите попада в обхвата на обикновено раздразнение, не обуславя нарушаване на способността му да разбира свойството и значението на извършеното, нито на способността му да ръководи действията си, съответно и не би могло да се определи като кратковременно или продължително разстройство на съзнанието. Поведението на освидетелствания Д. по време и след деянието, вещите лица са определили като подредено и адекватно на личностовите му особености, във връзка с което са направили заключение, че при реализиране на инкриминираното деяние същият не е действал в състояние на физиологичен афект. Защитавайки пред съда експертното си заключение, вещите лица коректно разясняват използваните от тях методи за изследване и анализ, условията, при които е проведено психиатричното интервю и психологическото изследване, както и доказателствените източници, съобразени от тях, за да отговорят на формулираните задачи. Поставени в условията на непосредствено изслушване в съдебната зала на подс.Д. по фактите на обвинението, вещите лица са категорични, че не са налице основания за допълване или корекция на изводите им, застъпени в писменото заключение както по отношение на психологическия профил на личността на Д., така и относно психо-физиологическото състояние, в което се е намирал към момента на деянието. Коментирайки резултатите от проведеното специализирано изследване на подсъдимия, експертите разясняват, че изведените такива от тестовия въпросник на Леонхард, предназначен за диагностика на типа акцентуация на личността, свидетелстват за това, че последният демонстрира стремеж да представи себе си в най-добра светлина /високи стойности в скалата лъжа и ниски стойности в скалата валидност/. Поради това и информацията, която той е дал с отговорите си на теста като недостоверна, не подлежи на интерпретация. В отговор на поставени от защитата въпроси, вещите лица разясняват, че подсъдимият може да е прекрасен съсед и много добър съселянин, както го описват някой от свидетелите, но в конкретно възникналата ситуация, инкриминирана по обвинителния акт, се показват и други негови личностни и поведенчески особености, които те са представили в експертизата, интерпретирайки резултатите от извършените психодиагностични изследвания /спр. л.167-гръб-169 от ВНОХД №280/22г. на БАС/. Доводите на защитата, че в отговорите на поставените задачи, изискващи специални знания в областта на психологията, вещите лица са демонстрирали декларативност, както и че пропускът да се представят използваните тестовете за психодиагностика на освидетелствания Д. опорочава експертното заключението и препятства проверката на правилността му, не се споделят от настоящата инстанция. Без основание е също и възражението на защитата, че представените в експертизата индивидуални особености и характеристики на личността на Д. противоречат на доказателствата по делото. Внимателният прочит на представеното експертно заключение установява, че в констативно-съобразителната му част е дадено точно описание на фактическите данни, съдържащи се в материалите по делото, които вещите лица са преценили като полезни за изследването, както и изведените такива при проведеното психодиагностично интервю с освидетелствания Д., и тестовото изследване със стандартизирани и адаптирани за РБългария тестове, като всяка от методиките е коректно цитирана в заключението. Направено е също и експертно обсъждане на горните данни, с оглед поставените за разрешаване от вещите лица задачи. В заключителната част на експертизата е видно, че са представени подробни, научнообосновани изводи, които, използвайки специализираните си знания, вещите лица са направили въз основа на установените факти, като е даден и мотивиран отговор на всяка от поставените им задачи. При така направените констатации относно съдържанието на експертизата, въззивният съд намира, че възраженията на защитата за порочност на същата, е лишено от всякаква обективност. Що се отнася до претенцията на защитника за прилагане към експертното заключение на всички ползвани за целите на възложеното психологично изследване тестове /въпросници/ и дадените от освидетелстваното лице – подс.Д. отговори по тях, с оглед възможността страните в процеса да се запознаят със съдържанието им, а също и да бъдат проверени, то е важно да се отбележи, че подобно изискване към съдържанието на експертизата не е поставено нито в процесуалния закон – чл. 152, ал.1 от НПК, нито в специалната нормативна уредба за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи – Наредба №2 от 26.10.2011г. С представяне в експертното заключение на избраните за целите на изследването научни средства и методики, резултатите от проведени изследвания и тяхното обсъждане, вещите лица са изпълнили цитираните по- горе нормативни предписания, отнасящи се към съдържанието на експертизата. Поради това и същите не могат да бъдат критикувани в това, че не са приложили към заключението специализираните психологически тестове, ползвани от тях за определяна на личностовия профил на подс.Д.. Отделен е въпросът, че дори и въпросниците да са налични по делото, анализът и проверката на тестовите резултати не би било възможно да се извърши нито от страните, нито от съда, тъй като се касае за дейност, изискваща притежаването на специални знания, с каквито посочените субекти в процеса не разполагат. Обсъждайки по-нататък констатациите, до които вещите лица са достигнали след анализ на данните по делото и получените резултати от проведеното на подс.Д. изследване, съдът не установи противоречия в изводите на вещите лица, както и такива не се констатират във връзка с оценката на останалите доказателствени източници по делото. Изтъкнатото от защитата несъответствие между експертните изводи по въпроса за индивидуалните характеристики на личността на подс.Д. и сведенията, които някой от свидетелите, които го познават –- Р., С. и Димитрова, дават за него, а именно, че е добър, работлив, неконфликтен и отзивчив, следва да се подчертае, че не отчита разясненията, които вещите лица дават при изслушването им в съдебното заседание. Характеризирането на подсъдимия от някой свидетели като прекрасен съсед и много добър съселянин, според вещите лица, не влиза в противоречие със заключението им относно индивидуалните личностни и поведенчески особености на Д., изведено на база резултатите от извършените психодиагностични изследвания, тъй като очертаният от тях профил на личността му е резултат от комплексна оценка на психологичните качества, ценностната ориентация, нагласите, убежденията, изява на които е и поведението на Д., демонстрирано в конкретната обстановка, инкриминирана по обвинителния акт. Именно в конфликтната ситуация експертите сочат, че Д. е проявил и качествата, които са описали в експертизата като характеризиращи неговата личност. Като съобрази горното, съдът прие, че не се налага проверка на експертното заключение от гледна точка на неговата научната обоснованост, пълнота и достоверност, във връзка с което отклони като неоснователно искането на защитата за назначаване на повторна тройна психолого- психиатрична експертиза. Изразеното от защитата несъгласие с депозирано експертно заключение, не означава, че същото е необосновано или невярно от научна гледна точка. Обстоятелството, че отговорите на вещите лица по поставените задачи не удовлетворяват защитата поради това, че се дистанцират от защитната й теза, не може да бъде ползвано като основание за назначаване на исканата експертиза. Процесуалният ни закон е визирал изрично случаите, в които се налага назначаването на повторна експертиза – когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност – чл. 153 от НПК. В действителност, необосноваността на експертното заключение в различните негови проявления може да се дължи както на некомпетентността на експерта, така и на некоректно поднесени в заключението факти, противоречиви констатации или неясни изводи. Настоящият случай обаче не е такъв. Видно е от данните по делото, че двамата експерти, включени в състава на назначената от съда допълнителна комплексна психолого- психиатрична експертиза, притежават необходимата за специалността си компетентност – д. М. - психиатър към ЦПЗ-Бургас и Й. Й.-клиничен психолог към ЦПЗ-Бургас. Представеното от тях заключение е съобразено с всички налични по делото данни, имащи значение за правилното разрешаване на поставените задачи. Същевременно, пред съда вещите лица убедително са защитили своите становища по въпросите, включени в предмета на изследване, като дадените от тях допълнителни разяснения не дават повод за съмнение относно обективността на използваните научни подходи и методи за анализ. Съобразявайки резултатите от извършеното експертно проучване и при съпоставката им с останали доказателства по делото, въззивният съд се присъединява към застъпените от първата инстанция изводи, че при осъществяване на инкриминираното деяние подс.Д. не се е намирал в състояние на физиологичен афект, както и че същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Действията на подсъдимия се отличават с последователност, целеустременост, организираност и волева обусловеност, които не се вписват в представа за личност, изпаднала, поради характеровите си особености, в състояние на силно раздразнение и поради това - лишена от възможност за правилна преценка и контрол на постъпките. Освен това, както коректно е отбелязала и първата инстанция, поведението на пострадалата Д. не може да се свърже с изчерпателно изброените в чл.118 от НК средства, предизвикващи състояние на силно раздразнение. Надлежна оценка съдът е дал и на показанията на свидетелите Р.Д. - съседка на пострадалата Д., Н.Т. – майка на подсъдимия и И.И.-разпитан по инициатива на защитата във връзка с познанството му с подс.Д., които разкриват факти и обстоятелства от битието на пострадалата и подсъдимия, както и дават личната си оценка за характера и качествата на двамата. Сведенията, които свид. Димитрова съобщава относно семейната обстановка в дома на пострадалата Д. и отношенията на последната към децата й – К. Д. и П. Д., първата инстанция правилно е приела, че се явяват значими такива в преценката за справедливост на обезщетенията, които следва да им бъдат присъдени за претърпените неимуществени вреди. Обсъждайки приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства-протоколи за оглед на местопроизшествие от 21.03.2021г. ведно с фотоалбуми към тях; протокол за освидетелстване на подс.Д. с фотоалбум към него; протокол за личен обиск; протоколи за доброволно предаване на вещи; протоколи за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбуми; въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им. Цитираните писмени и веществени материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в съответствие както с общите правила на чл. 129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е позовал на тях в подкрепа на застъпените изводи по фактите. Основавайки се на фактите, чиято установеност бе приета за доказателствено обезпечена в процеса, въззивният съд намери, че правните изводи на първата инстанция за осъществен от подс. Д. Д. престъпен състав на чл. 115 от НК, са в съответствие със закона. Обективните параметри на разглежданата деятелност, както правилно е посочил окръжният съд, включват действия на подс.Д. по нанасяне на три масивни прободно-порезни рани в областта на лявата половина на шията на пострадалата Д. и една прободно – порезна рана в областта на горния край на лявото й бедро, с нож, довело до изпадането й в състояние на хеморагичен шок вследствие масивните кръвоизливи от тези рани, и до смъртта й. Обосновано, изхождайки от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, съдът е приел наличието на пряка причинно- следствена връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на удари с нож в областта на шията на пострадалата и лявото бедро и последвалата смърт на последната. Позовавайки се на конкретно проявеното поведение на подс. Д., насочено към нанасяне на удари с прободно-порезно оръжие /процесният нож, приобщен като веществено доказателство по делото/ по тялото на пострадалата, както и изхождайки от механизма на причинените увреждания, установен по данни от съдебномедицинската експертиза, броят на ударите, тяхната сила и интензивност, първостепенният съд аргументирано е извел наличието на пряк умисъл у последния за убийство. Правилно е прието, че Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Както в теорията, така и в съдебната практика безпротиворечиво е прието, че изводите за субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия на подсъдимия, които обективират формираните в съзнанието му представи. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, дали е за убийство или за телесна повреда - се преценява от начина на извършване на престъплението и по-конкретно от механизма и средствата на нанасяне на удари на жертвата, от броя на ударите, тяхната сила и локализация, както и от обективно причинените увреждания. Според обвързващите указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957 г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, "за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства". Съблюдавайки посочената съдебна практика, първостепенният съд правилно е характеризирал разгледаното деяние като убийство, извършено при пряк умисъл. При отчитане на данните за психическата годност на подсъдимия и неговия общообразователен и интелектуален капацитет, не може да има съмнение, че у същия е било налице знание, че средството, което е използвал – нож, е напълно годно да причини на нападнатото лице тежко увреждане, от което да настъпи нейната смърт, тъй като мястото, към което са концентрирани ударите – три от тях в областта на шията на жертвата, представлява жизнено важна област от човешко тяло. В конкретиката на установените по делото факти съдът правилно е приел, че подс.Д. следва да бъде оправдан по обвинението да е осъществил умъртвяването с особена жестокост и по начин, особено мъчителен за жертвата. Квалифициращото обстоятелство "особена жестокост" е налице тогава когато, "при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, обстоятелства характеризиращи го като жесток човек" - т. 15 от П № 2/1957 г. на ПЛ на ВС. В случая, първата инстанция правилно е отчела, че от нанесените на жертвата общо четири удара с нож, три са в областта на шията и един в областта на лявото бедро, който не се явява смъртоносен такъв. Съгласно заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп, само един от ударите, нанесени в областта на шията на пострадалата е с по-голяма сила /констатирана дължина на раната от 7 см./, а другите два свидетелстват за по-нисък интензитет на упражнена сила, тъй като установените наранявания са с дължина, съответно 3, 5 см и 2 см. Ударът в областта на лявото бедро от своя страна, експертизата е определила, че е причинил повърхностна, сравнително плитка прободно – порезна рана, с дължина около 2 см. Очертаният механизъм на причиняване на уврежданията по тялото на пострадалата, довели до смъртта й, съдът правилно е преценил, че не свидетелства за употребени от подсъдимия прекомерно голяма сила и ярост, значително над необходимите за умъртвяване на човешко същество, както и за проявени от него гняв и озлобление, на основата на които да е възможно да се приеме, че същият е действал с особена жестокост. Поради това и оправдавайки подс.Д. по това обвинение, съдът не е действал в нарушение на закона. Подсъдимият правилно е оправдан и по отношение на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК - "особено мъчителен начин за убития". Съобразно указанията по приложението на закона, дадени в Тълкувателно постановление № 7/87 г. на ОСНК, ВС на Р България, за да се квалифицира деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК е необхоД. да се установи от доказателствата по делото, че умъртвяването е извършено по начин, който е причинил изключителни страдания на пострадалия – чрез рязане на части от тялото, използване на бавно и мъчително действаща отрова, нанасяне на множество болезнени удари, продължително по време задушаване и др. Първата инстанция е проявила професионален усет и прецизност при анализа на обективните данни, като при определяне на точната квалификация на престъпната проява е преценила заключението на СМЕ за това, че причина за бързо настъпилата смърт на пострадалата е изпадането й в състояние на хеморагичен шок вследствие масивните кръвоизливи от прободно-порезните рани в областта на шията и лявото бедро, като малко преди нейното настъпване пострадалата е изпаднала в безсъзнателно състояние вследствие хиподебитния синдром и мозъчната хипоксия. Тези данни, както и заключението на вещото лице – медик, че поради характера на раните /прободно-порезни/ и констатираната тежката степен на алкохолно повлияване на пострадалата /2, 89 промила алкохол в кръвта/, същата не е изпитала силна болка при получаването им, а усещанията й са били като от одраскване или ощипване, правилно са дали основание на първостепенният съд да приеме, че жертвата обективно не е търпяла продължителни и изключителни по интензитет физически мъки и страдания, което е необхоД., за да се квалифицира обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК. Горното обуславя законосъобразното оправдаване на подсъдимия по посоченото обвинение. Следва да се посочи, че в оправдателната й част присъдата не е атакувана нито от прокурора, нито от частното обвинение, поради което и само на това основание същата не би могла да се измени, съответно и положението на подс.Д. не може да бъде влошено. Не са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. Д., съставлява престъпление по друг по-лек престъпен състав, а именно по чл. 119 от НК, в каквато насока са основните възражения на защитата. Така предложената правна квалификация на деянието предполага преди всичко наличието на непосредствено и противоправно нападение срещу дееца от страна на пострадалия, насочено към увреждане на правно защитени интереси. Нападението трябва да е започнало и да не е прекратено към момента на причиняване на нараняването на последния чрез неговото отблъскване от нападнатия или от трети лица, или чрез отказ на нападателя да го завърши или чрез неговото завършване, като кратковременното му прекъсване не означава негово прекратяване. /ППВС № 12/1973 г.; р. № 25/1985 г., I н. о.; р. № 122/1971 г., I н. о.; р. № 392/2008 г. на ВКС, I НО и др./. В разглеждания случай действително е изяснено, че в рамките на престоя на подс.Д. в компанията на свид.Ч. и пострадалата Д., между него и Ч. е възникнал конфликт, прераснал в сбиване помежду им. В случая обаче този конфликт, макар да съставлява елемент от цялостната картина на обстановката, възникнала в нощта на инкриминираната дата, се установява, че е бил преустановен, след като вследствие множеството удари, които подсъдимият е нанесъл на свид.Ч., последният е паднал на земята, дезориентиран и неспособен да предприеме каквито и да е действия спрямо нападателя си, включително да му се противопостави. Освен това, наличните по делото данни, разкриващи развитието на конфликта между подсъдимият и свид.Ч., не сочат на това участие в същия да е взела и пострадалата Д., за която е безспорно установено, че към този момент се е намирала в състояние на алкохолно опиянение, с 2, 89 промила алкохол в кръвта, съответстващо на тежка степен на алкохолно отравяне. Нищо в ситуацията не е давало основание на подсъдимия да счита, че е налице едно кратковременно прекъсване на конфликта между него и свид.Ч. и той може да се поднови с реално нападение от страна на приятелката му – пострадалата Д.. Напротив, данните по делото свидетелстват, че същата се е отдалечила от мястото на конфликта, поемайки по черния път към дома си, където именно е била застигната от подсъдимия и умъртвена чрез нанасяне на удари с нож в областта на шията и лявото бедро. Констатирайки отсъствие на поведенческа проява на пострадалата, поставяща подсъдимия в условията на реално застрашаващо телесната неприкосновеност и живота му нападение, водещо до реакция на отбрана от страна на последния по начина и със средствата, с които е реализирано инкриминираното деяние, съдът основание е посочил, че твърденията на подс.Д. в обратната насока /че е бил нападнат и ударен от жертвата с метална тръба/, са напълно опровергани от събраните по делото доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, съдържащ данни за мястото, на което е намерен трупа на жертвата; протокол за освидетелстване на подсъдимия и СМЕ, установяващи липса на травматични увреждания по тялото на подсъдимия като последица от нанасяне на удари с метална тръба; разясненията на вещото лице Ч. в съдебно заседание, както и показанията на свид. Ч.. След като по делото не са събрани доказателства, които да установяват предприети от пострадалата спрямо подсъдимия действия, имащи характер на нападение по смисъла на чл. 12 ал.1 от НК, с характеристиките, изведени в т.2 на ППВС №12 от 29.ХI.73 год. по н.д. №11/73 год., то няма основание да се счете, че нанасяйки смъртоносните удари с нож по тялото на последната, Д. се е намирал в състояние на неизбежна отбрана. Липсата на нападение, което да е в корелативна връзка със съответни защитни действия от страна на подсъдимия, прави безпредметно обсъждането на съображенията на защитата за превишаване на пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение, защото за превишаване на пределите на неизбежната отбрана може да се говори само когато е налице нападение и отбранителни действия, очевидно несъответстващи на характера и степента на нападението. Поради изложеното въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитника за това, деянието да е извършено в условията на неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели и свързаното с това искане за изменение на присъдата, постановено от ОС-Ямбол. Правилни са изводите на първостепенния съд за неприложимост и на друг материален закон – този по чл. 118 от НК. За квалифицирането на деянието по посочения по-леко наказуем престъпен състав е необхоД. на първо място да се установи наличие на неправомерно поведение от страна на жертвата, като проявеното такова да е от вида на описаното в нормата на чл. 118 от НК – насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за извършителя или негови близки / Решение 721/73 на II н. о., Решение 858/73 на II н. о., Решение 419/76 на I н. о., Решение 133/1995 г. на I н. о. на ВС на РБ и др/. На следващо място е нужно да е налице и медицинският критерий – в резултат на провокативното поведение на пострадалия деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/ - изключително емоционално състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяло до такава степен емоциите му, че да не може адекватно да реагира на ситуацията. В случая фактическите обстоятелства по делото не само не разкриват изява на пострадалата, което да е с характеристиките на изброените такива в чл. 118 от НК, но и се установява по експертен път, че поведението на подс. Д. не отговаря на медицинския критерий за състояние на силно раздразнение /афект/, което да е предизвикало агресивните действия. Според заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза при реализиране на нападението срещу пострадалата Д., с нанасяне на удари с нож по тялото й, подсъдимият е бил в относително стабилно психично състояние. Същият е бил воден от комбинация от емоции, които е могъл да контролира, тъй като същите не са достигнали интензитета на йерархично по-високо поставените афект /физиологичен афект/ и силно раздразнение. За липсата на помрачено съзнание у подсъдимия в момента на извършване на инкриминираното деяние може да се съди и от обясненията, които същият дава за локализацията на три от ударите – в областта на шията на пострадалата, които той посочва, че е нанесъл с цел да и отнеме възможността да вика за помощ. Тези твърдения, които подсъдимият поддържа последователно и безпротиворечиво в хода на целия процес, са ясен показател за това, че същият не е бил объркан и дезориентиран /изяви, характерни за една остра стресова ситуация/, а напротив – поведението му по време на извършване на деянието е било подредено и прагматично целенасочено. По подобен начин – осъзнато и хладнокръвно, подсъдимият е действал и след извършеното деяние, напускайки с бърз ход мястото на убийството и оставяйки жертвата да лежи безмълвно на земята, а по късно по пътя към дома, решавайки да захвърли шубата, с която е бил облечен, установявайки, че по нея има много кръв. Съобразявайки горното, съдът намира, че в действията си по умъртвяване на жертвата, подсъдимият е действал напълно осъзнато, поради което и претенцията му за приложение на привилегирования състав на чл. 118 от НК, е без основание. След като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, въззивният съд намери следното: Доводите за явна несправедливост на отмерената на подс.Д. санкция, развити в контекста на претенцията за квалифициране на деянието като по- леко наказуемо престъпление по чл. 118 от НК или по чл. 119 от НК, са неоснователни. При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи за извършеното престъпление по чл. 115 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление към датата на неговото извършване – 20.03.2021г., а именно лишаване от свобода от десет до двадесет години. Обсъдените и оценени от първоинстанционния съд обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, са дали основание на последния да определи санкция на дееца в размер под средния, предвиден в закона за съответното престъпление, а именно тринадесет години лишаване от свобода. Решението на съда в горната насока е мотивирано с превес на смекчаващите над отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Въззивният съд не установи да е налице очевидна диспропорция между така определеното спрямо подсъдимия наказание и реалната обществена опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. При решаване на въпроса за наказанието първата инстанция правилно е отчела наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, като не е игнорирала и отегчаващите обстоятелства, които разкрива фактическата специфика на казуса. Обоснован се явява изводът на съда, че извършеното от подсъдимия престъпление бележи висока степен на обществена опасност, не само с оглед на резултата – настъпилата смърт на пострадалата Д., но и с оглед механизма на осъществяването му. Деянието е извършено хладнокръвно, с използване на прободно-порезно оръжие /нож/, с който за кратко време са нанесени общо четири удара, три от които в областта на шията на жертвата, която е уязвима област от човешкото тяло. Нещо повече, същото е реализирано от подсъдимия непосредствено след осъществено нападение с нож спрямо личността на свид.Ч., на когото е причинил седем прободно-порезни рани по тялото. Горните обстоятелства несъмнено завишават степента на обществена опасност на деянието, като разкриват и негативни характеристики на личността на Д.. Изведените на основата на доказателствата по делото факти, не свидетелстват за това пострадалата да е провокирала подсъдимия или да е предприела спрямо него действия, с които живота или здравето му да са били поставени в опасност. Тъкмо напротив, повлияна от употребеното същата вечер голямо количество алкохол, пострадалата е била в невъзможност да извършва целенасочени действия, включително да се противопостави на осъщественото спрямо нея нападение. Свидетелство за това е и липсата на установени при аутопсията върху трупа й защитни наранявания. Ето защо и агресивната реакция на подсъдимия, насочена към пострадалата, с цел отнемане на възможността й да „вика за помощ“, както самият подсъдим съобщава, не би могла да намери никакво оправдание. Съдът вече отбеляза по-горе, че по делото липсват доказателства както за започнало нападение, така и за непосредствена опасност за здравето или живота на подсъдимия, както и няма доказателства за формирана невярна представа у дееца, че предприема защитни действия срещу такова нападение. Поради това и доводите на защитата, че наказанието на подсъдимия следва да бъде смекчено, тъй като същият е действал в защита на живота и здравето си, не могат да бъдат приети за основателни. Адекватно и съобразно действителната им тежест съдът е оценил характеризиращите в положителен аспект личността на подсъдимия данни, сред които са чистото му съдебно минало, семейната и трудова ангажираност. Същият е представен от разпитаните по делото свидетели като добър, работлив и отзивчив в отношенията си с хората. В насока смекчаване отговорността на дееца следва да се отчете и направеното от последния признание за извършеното деяние, макар и с развита защитна теза, че е действал при самозащита, както и оказаното от него съдействие при разследването /доброволно предаване на оръжието на престъплението – нож. Пропускът на първата инстанция да идентифицира горните обстоятелства като такива, имащи значение при отмерване мярката за наказателно въздействие върху подсъдимия, е важно да се отбележи, че в случая не повлиява крайната й преценка относно справедливия размер на наказанието, което се установява да е под средния размер, предвиден за съответното престъпление. По своето естество и брой отчетените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства не дават основание за определяне на наказание в лимитираната от чл. 55 от НК санкционна рамка. В комплексната си насоченост същите не удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност или изключителност, като не може да бъде направен също и извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание. Известно е, че правилата на чл. 55 НК се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на наказанието би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената хипотеза, поради което и преценката на съда, че санкцията на подс.Д. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, се явява законосъобразна. Съобразявайки горното, въззивният съд прие, че не е налице явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда – от друга, поради което и възражението на защитата, отнесено към справедливостта на санкцията, следва да бъде преценено като неоснователно. Законосъобразно, след като е наложил наказание от тринадесет години лишаване от свобода, съдът е определен първоначален режим за изтърпяването му – "строг", на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗИНЗС. Правилно съдът е приложил нормата на чл.59 ал.1 от НК, като е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.03.2021г. По основателността и размера на предявените граждански искове ОС- Ямбол правилно е приел, че същите са доказани по своето правно основание - чл. 45 от ЗЗД. Налице са всички кумулативни законови предпоставки за ангажиране и деликтната отговорност на подс.Д.. В резултат на виновното и противоправно поведение на последния, гражданските ищци в лицето на К. М. Д., П. М. Д., Б. И. С. и Я. И. Д. – синове и дъщери на пострадалата, са претърпели неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. При определяне размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, първостепенният съд е спазил принципите на справедливостта. Обсъждайки гласните доказателствени средства и установените посредством тях данни за отношенията между пострадалата и всяко от лицата, предявило претенцията си за обезщетение – нейни дъщери и синове, съдът правилно е достигнал до извод, че вследствие смъртта на пострадалата И. А. Д., всички те /гражданските ищци/ са претърпели болки и страдания, за което трябва да бъдат справедливо обезвъзмездени. Отчел е всички установени по делото обстоятелства относно естеството на взаимоотношенията и силата на връзката между ищците и пострадалата, относно начина, по който се е отразила загубата, доказания интензитет на претърпените болки и страдания и е определил справедливо обезщетение от 15 000 лева – за всяко от децата К. Д., П. Д., Б. С. и Я. Д., като е отхвърлил исковете до пълния им размер от 150 000 лева за К. Д., 30 000 лева за Я. Д. и 100 000 лева за П. Д. и Б. С.. Обстоятелствата, очертаващи справедливостта на конкретно дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди са специфични и се основават на общочовешките ценности. Възмездяването на болките и страданията, понесени от пострадалите – деца на жертвата, се ръководи от юридическите принципи и критерии, вложени в нормите на чл. 52 и чл. 45 от ЗЗД, които предходната съдебна инстанция е съблюдавала при определяне на размера на обезщетенията. Присъденото на всеки един от гражданските ищци обезщетение е съобразено с конкретните обстоятелства по делото, чрез които е конкретизиран общият принцип за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Съобразено е от съда, че отношенията, които са съществували между пострадалата И. Д. и четирите й деца, претендиращи обезщетение за претърпени болки и страдания вследствие нейната смърт, не могат да бъдат определени като такива на дълбока, безусловна обич и привързаност, предвид че две от тях - Я. Д. и Б. С. са били оставени за отглеждане в социални домове веднага след раждането им, а по отношение на К. Д. и П. Д. пострадалата не е полагала пълноценна и постоянна грижа, което е мотивирало последните да напуснат дома й и да търсят начини да се справят сами в живота. В тази връзка и съдът правилно е заключил, че доколкото не се установява гражданските ищци да са преживели взаимна привързаност /сигурна и надеждна/, а са налице данни за тяхното отчуждаване от майка им, то обезщетението за претърпените от смъртта на последната болки и страдания следва да е в размер, по-нисък от претендирания такъв. Намирайки, че присъдените в случая обезщетения са съответни на обема и тежестта на претърпените болки и страдания от всеки от гражданските ищци, въззивният съд прие, че няма основание за корекция и в тази част от присъдата. С оглед ангажиране гражданската отговорност на подс.Д., законосъобразно съдът е осъдил последния да заплати в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд-Ямбол държавна такса съобразно уважената част от гражданските искове, в размер на 2 400 лева. Правилно, в съответствие с изискването на чл. 189 ал.3 от НПК съдът е присъдил разноските по делото, осъждайки подс.Д. да заплати направените такива в хода на воденото наказателно производство – 4 234, 75 лева по сметката на ОД на МВР - Ямбол, 100 лева по сметка на Окръжен съд – Ямбол, както и разноските от 1 500 лева, направени от гражданския ищец и частен обвинител К. Д.. На същото основание на подсъдимия следва да бъдат възложени и допълнителните деловодни разноски, направени в хода на въззивното следствие, а именно общо сума в размер на 1209, 73 лева, от които 1123, 20 лева -изплатено от бюджета на АС-Бургас възнаграждение на вещите лица д. М. и Й. Й. във връзка с изготвената от последните комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /изплатени от по 561, 60 лева на всяка от тях/, 50, 00 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице д-р Т. Ч. във връзка с изслушването му в съдебно заседание и 36, 53 лева – пътни разходи на допуснатия до повторен разпит свидетел А. Камено Д.. След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното отменяване. Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Бургаският апелативен съд