Решение № 5243 от 15.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 10998/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „О.К.С.“ ЕООД с ЕИК –••••••••••••• със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя М. Н. М. чрез адв.З. О. от САК, със съдебен адрес /адрес/, срещу Наказателно постановление № 22 – 2200176 от 11.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София /ДИТ – София/, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. По същество на вмененото нарушение се сочи, че такова не е извършено от дружеството жалбоподател, поради което неправилно е ангажирана неговата отговорност. По силата сключен договор за изработка изпълнителят се е задължил да предостави за своя сметка и на свой риск определен краен резултат, без да се намира в дисциплинарна или друг вид зависимост от възложителя. Алтернативно се застъпва становище, че наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН като е определил имуществена санкция в размер по-висок от минимално предвидения в закона, както и че не извършил преценка за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ -София чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на административно нарушение № 22-2200176 от 12.05.2022 г., съставен от С. Ц. Д., на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ –София, при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на 27.04.2022 г. на място в обект на контрол - пералня, находяща се в гр. София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. „Проф. Янаки Моллов“ № 1, стопанисвана от дружеството „О.К.С.“ ЕООД с ЕИК ••••••••••••• е заварено лицето Ш.К.Б. с ЕГН: •••••••••• да полага труд като „перач“. На място, в собственоръчно попълнена и подписана декларация, същият посочва, че работи в горепосочения обект от 02.04.2022 г. като „перач“ с определено работно време - от 08: 00 часа до 20: 00 часа, без сключен трудов договор, с трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева, почивни дни по график и почивки в работния ден 1 час. На 09.05.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ –София е представен трудов договор № 002 от 03.05.2022 г., сключен между „О.К.С.“ ЕООД и Ш.К.Б., ЕГН: •••••••••• и справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223192648 от 03.05.2022 г. за сключения с лицето трудов договор, удостоверяваща регистрацията на трудовия договор от съответната ТД на НАП на 03.05.2022 г. Извършилият проверката инспектор при ДИТ –София приел, че жалб. „О.К.С.“ ЕООД, в качеството му на работодател на 27.04.2022 г., /когато лицето е заварено от контролните органи да полага труд в обекта на контрол – пералня, находяща се в гр.София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. „Проф. Янаки Моллов“ № 1, стопанисвана от дружеството „О.К.С.“ ЕООД с ЕИК •••••••••••••/ е допуснал до работа лицето Ш.К.Б. с ЕГН: •••••••••• преди да е сключен с него трудов договор, в нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. В акта е отразено, че нарушението е извършено на 27.04.2022 г. в обект на контрол: пералня, находяща се в гр. София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. „Проф. Янаки Моллов“ № 1, стопанисвана от дружеството „О.К.С.“ ЕООД, констатирано е на 12.05.2022 г. в ДИТ - София при преглед на изискани и представени документи във връзка с проверката, както и че същото се потвърждава от следните писмени материали: 1. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2213369/12.05.2022 г.; 2. Декларация от Ш.К.Б..; 3. Трудов договор № 002/03.05.2022 г. 4. Справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по 62, ал. 5 от КТ. В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ. Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление № 22 –2200176 от 11.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София /ДИТ – София/, с което на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. Наказващият орган посочил, че съгласно изричната императивна разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ, нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, не могат да бъдат квалифицирани като маловажни. Законовите разпоредби, регламентиращи сключването, регистрацията и изпълнението на трудовия договор между работодател и работник са императивни. Тяхното нарушаване води до застрашаване на обществените отношения, свързани с предоставяне на работна сила от работника и на правата, с които той разполага като страна в едно трудово правоотношение. Предвид тежестта на процесното нарушение, и с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН наказващият орган посочил, че административното наказание следва да бъде определено над минимално предвидения от закона размер за извършеното нарушение. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. Ц. Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля С. Ц. Д., тъй като същите са последователни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото писмен доказателствен материал, в частност изготвения протокол за извършена проверка с изх. № ПР2213369/12.05.2022 г., декларация от Ш.К.Б., трудов договор № 002/03.05.2022 г., справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по 62, ал. 5 от КТ. С оглед спорния по делото въпрос относно характера на отношенията между санкционираното лице и заварени я в обекта да полага труд Шибил Банов, следва да бъде посочено, че трудовият договор има за предмет престирането на работна сила от работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския /облигационен/ договор се дължи конкретен трудов резултат. От това произтичат и другите разлики между същите, докато при трудовия договор работникът е в дисциплинарна зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, то при договора за изработка по З ЗД изпълнителят дължи само уговорения резултат, като е стопански независим и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати възложителя се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на работата. При анализа на събраните доказателства съдът намира, че са налице безспорни доказателства, че по своя характер и белези отношенията между страните съставляват трудови такива. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а по аргумент на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От друга страна, съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа. В процесния случай е безспорно установено, че към датата на извършената на място -в обекта на контрол проверка - 27.04.2022 г., /когато лицето е заварено от контролните органи да полага труд в обекта на контрол – пералня, находяща се в гр.София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. „Проф. Янаки Моллов“ № 1, стопанисвана от дружеството „О.К.С.“ ЕООД с ЕИК •••••••••••••/ лицето Ш.К.Б. с ЕГН: •••••••••• не е имал сключен трудов договор с жалбоподателя, в качеството му на работодател. Това обстоятелството не е спорно по делото. Безспорно е установено също така, че на 09.05.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ –София е представен трудов договор № 002 от 03.05.2022 г., сключен между „О.К.С.“ ЕООД и Ш.К.Б., ЕГН: •••••••••• и справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223192648 от 03.05.2022 г. за сключения с лицето трудов договор, удостоверяваща регистрацията на трудовия договор от съответната ТД на НАП на 03.05.2022 г. По повод доводите, изложени в жалбата срещу наказателното постановление, че правоотношението между страните е възникнало по силата на договор за изработка, следва да бъде отбелязано следното. Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявало лицето Шибил Банов. По гражданския договор се дължи постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина. В случая, са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложените писмени доказателства - декларация от лицето Ш.К.Б., същият е посочил, че работи в горепосочения обект от 02.04.2022 г. като „перач“ с определено работно време - от 08: 00 часа до 20: 00 часа, почивни дни по график и почивки в работния ден 1 час. По този начин работникът е поставен в определен вид зависимост по отношение на избора си на работно време и място, където да изпълнява работата си. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо юридическото лице, с елементи на установен трудов ред и трудова дисциплина. Освен това е установена и периодичност на заплащане – месечно възнаграждение в размер на 1000 лв., докато при договора за изработка, регламентиран в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако нищо не е уговорено, възнаграждението се дължи при предаване на работата на възложителя. Обикновено при този вид облигационни договори действието им се прекратява с изпълнение на възложената работа, като по принцип липсва повторяемост при осъществяването му. Предвид анализа на всички представени по делото писмени доказателства, съдът намира, че характерът на правоотношението между страните е трудов. Поради това, липсата на трудов договор води до нарушение на правилата на КТ. Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал.1 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено неизчерпателно в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ – място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалб.„О.К.С.“ ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето Ш.К.Б. с ЕГН: •••••••••• преди да е сключен с него трудов договор, в нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 61, ал.1 от НК предвижда, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Нарушението на посочената разпоредба е скрепено със санкцията на чл.414, ал.3 от КТ, където е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Предвид изложеното, съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.61, ал.1 от КТ е безспорно доказано и административно – наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно - наказателната отговорност на жалбоподателя. Тъй като нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН обективна отговорност. Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, действаща към момента на констатираното нарушение, предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 3000 лева, без да бъдат посочени конкретни мотиви за това. Съдът счита, че така наложената санкция е неоснователно завишена като размер, поради което същата следва да бъде намалена до минимално предвидената в закона от 1 500 лв., която отговаря на характера и тежестта на извършеното нарушение. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид наличието на специална норма в чл. 415в, ал. 2 от КТ, която гласи, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Следователно изрично са изключени от кръга на маловажните нарушения тези по чл. 61 от КТ, което представлява законодателен израз на значимостта на обекта на нарушението, а именно обществените правоотношения по предоставяне на работна сила и по-специално сключването на трудов договор в писмена форма, с което в пълна степен са гарантирани правата на работниците и служителите. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението. Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те са издадени от компетентен орган. По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ИА „ГИТ“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност. Водим от горното, Софийски районен съд