Решение № 1161 от 7.11.2025 г. на Административен съд - Видин по дело № 68/2025 г.

Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ във връзка с чл.145 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на И. Ц. И. от [населено място], обл.Видин срещу Решение № 14960/20.12.2024г. на НЕЛК, Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и Очни заболявания. В жалбата се развиват съображения, че административният акт не отговоря на изискванията на чл.59 от АПК: от него не става ясно дали потвърждава изцяло, отчасти или отменя акта на ЦЕЛК-МВР; липсват номер и дата на издаване; по съществото си е писмо; няма произнасяне относно спорните факти и обстоятелства, нито по вида и степента на увреждане в проценти и степен, причинна връзка между получените увреждания и условията, при които са получени и условията на труда. Иска се обявяване на нищожност, поради липса на произнасяне и неспазване на предвидените в закона форма и ред. Претендира се присъждане на деловодните разноски. Ответникът по делото - НЕЛК (Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и Очни заболявания), представлявани от директора, оспорват жалбата. Сочи се, че актът е постановен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Спазена е писмената форма, която е изискване за действителност на административния акт. Твърди, че по същество не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Решението е постановено по документи, като е снета анамнеза и надлежно описан функционален дефицит на освидетелстваното лице по общоприетите правила и методики. Специализираният състав на НЕЛК подробно и ясно се е мотивирал, и е квалифицирал уврежданията на лицето като телесни повреди по смисъла на НК. Претендира се присъждане на юрисконултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Регионална дирекция “Гранична полиция“ – Драгоман, не са взели становище по делото. Заинтересованата страна - Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на МВР [населено място], представлявани от своя председател, чрез упълномощен юрисконсулт, считат, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, а решението на НЕЛК, като издадено от компетентен орган, овластен от закона, в законоустановената форма и при правилно прилагане на материалноправните норми, следва да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. От доказателствата по делото, във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира за установено следното: Жалбоподателят е служител на заинтересованата страна Регионална дирекция “Гранична полиция“ – Драгоман. По време на изпълнение на служебните си задължения в зоната на ГПУ М. Т. на 22.10.2022г. след 8, 10ч. е пострадал при ПТП на служебен автомобил на Министерство на отбраната, в който той е бил на предна дясна седалка. При ПТП-то се ударил в стъклото на автомобила и загубил съзнание за кратко време. При извършен преглед същия ден в Спешно отделение на УМБАЛ „Бургас“ АД е установена „открита рана на главата с неустановена локация“. Назначени са консултации с Неврохирургия и Очни болести. Обективното му състояние било: “ехскориации по лицева и окосмената част на главата, също и по лявата длан. Разкъсно-контузна рана в париетална област вляво до 2, 5 см. разкъсно-контузна мултиформена рана на ляв клепач. Назначено му е лечение“. При освидетелстване на 31.10.2022г. от Началник отделение Съдебна медицина на УМБАЛ „Бургас“ АД, е дадено заключение, че множеството охлузвания по лицето и лявата длан, кръвонасяданията по лицето и клепачите на лявото око, както и разкъсно-контузната рана на горния клепач и в лява париетална част на главата, са увреждания, за които е възможно да са получени от удар на главата и тялото в твърди, тъпи и ръбести предмети вътре в автомобила при внезапния удар на същия и привеждането му от движение в покой. Тези увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно оплакванията от главоболие и шум в ухото, квалификацията е отложена след консултация с неврохирург. Началникът на Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД - София, след запознаване с медицинската документация на И., е дал заключение от 16.11.2022г., че травматичните увреждания „контузия на главата придружена със сътресение на мозъка и последици от същите, изразяващи се в продължаващо главоболие, световъртеж, шум и пищене в лявото ухо, хоризонтален нистагъм двустранно, дискоординационен синдром със статична и локомоторна атаксия и нарушения при носопоказателната проба-двустранно“, са получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети и в комплекс могат да се получат в условията на ПТП, по начина и времето съобщени в предварителните сведения. Според него на освидетелствания е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота (съгласно чл.130, ал.1 от НК). След дългото и продължително установяване на трудовата злополука, на основание чл.238, ал.3 от ЗМВР, е издадено Медицинско удостоверение № 209/3 от 04.12.2023г. на ЦЕЛК при МВР. Недоволен от него, И. го е обжалвал пред Административен съд София град, който със свое определение по адм.д. № 255/2024г. е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Видин. Последният със свое определение по адм.д.№ 59/2024г., потвърдено с определение по адм.д.№ 3410/2024г. на Върховен административен съд, прекратява производството и изпраща преписката на НЕЛК –София, за произнасяне по жалбата. В резултат на това е издаденото Решение № 14960/20.12.2024г. на НЕЛК, Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и Очни заболявания, което се обжалва в момента. В него е проследена фактологията на настъпилото ПТП, причинените травматични увреждания на жалбоподателя и последвалото лечение. Последните два абзаца от решението: „Контузията на главата е в резултат на директен удар с твърд предмет, причинила е лекостепенно мозъчно сътресение, без субективни и обективни данни от преки свидетели и медицински персонал за пълна загуба на съзнание /коматозно състояние/, което да представлява временна опасност за живота, а е предизвикало само преходна общомозъчна симптоматика - главоболие, без гадене и повръщане, световъртеж, шум и нищене в лявото ухо, хоризонтален нистагъм, дискоординационен синдром, което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което съответства на квалификацията за лека телесна повреда, съгласно текста на чл.130, ал.1 от НК. Разкъсно-контузната рана на горния клепач на лявото око е по директен механизъм в резултат на удар с твърд предмет. Увреждането без данни от пострадалия и медицинския персонал за нарушение на зрението е засегнало само кожата и подкожната тъкан, наложило е хирургична обработка и шев и е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което съответства на квалификацията за лека телесна повреда съгласно чл.130, ал.1 от НК.“, изцяло преповтарят обжалваното Медицинско удостоверение № 209/3 от 04.12.2023г. на ЦЕЛК МВР. Решението на НЕЛК няма диспозитив, от който да се установи какво е волеизявлението на административния орган. Към настоящото производство е приложена цялата административна преписка и в нея не се съдържат доказателства, актът по някакъв начин да е съобщен на жалбоподателя. По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на материалите по делото, приложената медицинска документация и извършен личен преглед на пострадалия. Нейното заключение е, че пострадалият И. И. е диагностициран с Мозъчно сътресение с анамнестични данни за краткотрайна загуба на съзнание при настъпилото ПТП, продължаващи оплаквания оттогава от пристъпно главоболие, замайване, световъртежни кризи, нарушена концентрация, безсъние, влошено зрение с обективен дискоординационен синдром без отпадна неврологична симптоматика, независимо от провежданото медикаментозно лечение. В ЕЕГ изследване са описани отклонения, суспектни за огнищна бавно вълнова активност в дясно, темпоро-париетално. Тези оплаквания обуславят церебрастенен посттравматичен синдром, продължаващ повече от 30 дни след ПТП-то. Той може да продължи с месеци, години, както и да персистира цял живот. Състоянието на мозъчния паренхим не е установено, поради неизвършени изследвания, а то е от значение за диагностичното уточняване и за прогнозата на преживяната черепномозъчна травма. Теоретично е възможно тя да увреди кръвоснабдяването на очния нерв със съответни последици. Но поради пропуск от страна на лекуващите и лекарската комисия, въпреки декларираните оплаквания от пострадалия, допълнително изследване не е направено. Компютърна томография (КТ) или Ядреномагнитен резонанс (ЯМР) на главен мозък, би доказало или изключило наличието и локализацията на контузионно хеморагично или исхемично огнище с или без оток на мозъка. Направената рентгенография на черепа е изследване, което не може да даде информация за състоянието на мозъчния паренхим, необходимо за диагностичното уточняване. Диагностицираната травма на главата с мозъчно сътресение и разкъсно - контузна рана на горния клепач на лявото око е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице сочи, че наличният Церебастенен посттравматичен синдром може да преобладава цял живот. Състоянието изисква спазване на щадящ режим, провеждане на контролни специализирани изследвания ЕЕГ, КТ, ЯМР и др., консултации с невролог, съответно и провеждане на медикаментозно лечение при обостряне на симптоматиката. Вещото лице е специалист по нервни болести и не е отговорило на въпроси от компетентността на специалист по очни болести. Заключението на медицинската експертиза е оспорено от заинтересованата страна Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на МВР [населено място], но във връзка с оспорването искания не са направени. С жалбата се иска обявяване на нищожност на акта, което, съобразно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, не е ограничено във времето. Поради това положение, жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при спазване изискванията на закона, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Според съда, тя се явява основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Издаденото решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат последици за адресата, издадено е от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР има и специална уредба в чл.238 от ЗМВР и Правилника за устройството и дейността на МВР. Според чл.99 от Правилника, ЦЕЛК - заинтересована страна в настоящото производство, извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР. Според чл.238, ал.3 от ЗМВР, видът на причинената телесна повреда се определя от ЦЕЛК, която съгласно чл.99, ал.2 от ПУДМВР е със статут на ТЕЛК по смисъла на чл.103 от Закона за здравето. След като актовете на ЦЕЛК са приравнени на тези на ТЕЛК, то обжалването им е по реда на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето - пред НЕЛК. На основание чл.43, т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи: „Специализираните състави на НЕЛК: 1.разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение“. В случая се е произнесъл Специализиран състав на НЕЛК по Хирургични, Ортопедични и Очни заболявания. Следователно НЕЛК е компетентният административен орган, който се е произнесъл с обжалваното решение, което засяга по неблагоприятен начин правото на жалбоподателя, което определя правния му интерес, след изчерпване на административния ред, да оспорва експертното решение пред съда и да защити претендираното от него право. Издаването на ЕР от компетентен орган и в съответствие с предвидените му от закона правомощия, определя решението като действително, но издадено при нарушение на предвидената писмена форма и със съдържание, което не отговаря на изискванията на чл.59 от АПК. При произнасянето си, НЕЛК изцяло е проследила хронологията на злополуката – настъпилото ПТП и последвалото лечение на И., но не се е произнесла по жалбата, с която е сезирана от него. При прочита изобщо не може да се установи, дали се потвърждава или отменя обжалваното решение на ЦЕЛК при МВР. Освен хронология, липсва обсъждане за правилност или неправилност на приложено лечение, приемане или неприемане на определени факти. Поради това дори и косвено не може да се направи извод дали комисията счита, че обжалването на акта на ЦЕЛК при МВР е основателно или не. Изцяло липсва диспозитив, който да съдържа конкретно решение, респ. от който да става ясна волята на издателя на акта. Законодателят е въвел няколко подзаконови нормативни акта във връзка с медицинската експертиза, които биха намерили приложение и следваше да бъдат обсъдени, ако беше спазено изискването за форма на административния акт, уредено с разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Според нея, задължителните реквизити са: “1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.“. В случая т.4 от разпоредбата е спазена дотолкова, доколкото да пресъздаде хронология на събитията. Същевременно обаче анализът на тази хронология и направените изводи отсъстват и не въвеждат никаква яснота във връзка с обжалването. Преповтарянето изцяло на съдържанието на обжалвания акт не може да се приеме за фактическо или правно основание, т.е. изискуеми мотиви. А т.5 и т.7 от разпоредбата са пренебрегнати до такава степен, че изобщо липсват в съдържанието на акта. Нещо повече – актът изобщо не е съобщен на жалбоподателя или поне не са представени доказателства за това. Липсата на мотиви и волеизявление в акта създава впечатление за незавършеност, но същевременно, положените подписи на членовете на специализираната комисия и изходящия номер са категорични, че се касае за завършен, подписан и изведен административен акт. Т.е налице е издаден административен акт, с който се е произнесъл административният орган - НЕЛК. Актът е издаден, но от него не е ясно какво е волеизявлението на органа. Това обстоятелство не може да бъде санирано, независимо от доводите, които се излагат впоследствие при съдебното обжалване. Волеизявлението на органа следва да е ясно и недвусмислено, а към датата на настоящото произнасяне, съдът не разполага дори с последващ анализ на решението от страна на процесуалния представител на ответника. Оставя пълна неяснотата за резултата от проведеното обжалване от И. И. пред НЕЛК. При това положение, съдът приема изцяло доводите на жалбоподателя и счита, че е налице отменителното основание на чл.146, т.3 от АПК. Нарушено е изискването за форма на административния акт, тъй като не са спазени задължителните реквизити на чл.59, ал.2, т.4, 5 и 7 от АПК и решението е с неясни последици. С други думи изобщо не се разбира какъв е резултата от обжалването на експертното решение пред горестоящия административен орган, респ. каква е неговата воля. По изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение следва да бъде отменено на основание констатираните тежки пороци - липса на мотиви, диспозитив и указания за обжалването му. Последиците от невръчването му на жалбоподателя водят допустимост на жалбата с оглед подаването на същата в срок. Липсата на мотиви и диспозитив е дотолкова тежък порок на акта, че по съществото си представлява липса на решение на органа. И ако въпреки проведеното обжалване органът се произнася само с хронология, без да изразява воля, както в случая, то той е издал нищожен административен акт. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, както и предвид представения списък на разноските на основание чл.80 от ГПК и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за производството в общ размер на 1575, 50 лева, от които - 10.00 лева, изплатени за държавна такса, възнаграждение на вещо лице в размер на 565, 50 лева, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административният съд