Решение № 11735 от 29.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 982/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба от Централна лаборатория по приложна физика към БАН – [област] (ЦЛПФ), Булстат 000674910, с адрес: [населено място], [улица], представлявана от директора – проф. д-р Л. К., чрез адв. Б. Д.-Н., против Решение № 1040-15-108/23.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - [област], с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-151/09.04.2025 г. на ЦЛПФ против Разпореждане № 5104-15-87/25.03.2025 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – [област], и същото е потвърдено изцяло. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че обжалваното решение, с което изцяло се потвърждава Разпореждане № 5104-15-87/25.03.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – [област], с което от своя страна декларираната от ЦЛПФ злополука е обявена за трудова, почива изцяло на констатациите, обективирани в Протокол от разследване № 510315-14/14.03.2025 г. Излага конкретни факти във връзка с извършеното разследване, като сочи, че на 08.02.2025 г. пострадалото лице Г. К. К. по своя инициатива, без знанието на ръководството, е направил оглед на навес с ламаринен покрив пред лабораторията (от който е имало теч на много места), под който паркирали личните си автомобили служители на лабораторията и външни лица. За целта лицето е използвало дървена стълба, от която - при опит да намести една от ламарините на покрива на навеса, загубвайки равновесие – пада върху бетонова настилка от височина около 1, 80 м. Горното е прието от административния орган като механизъм на настъпване на трудовата злополка. Жалбоподателят сочи, че във връзка с този механизъм на злополуката не са обсъдени дадените от пострадалото лице Г. К. и неговия пряк ръководител – началник на отдел АСД инж. М. К. писмени обяснения. От тях ясно се извежда, че Г. К. е предприел действия по оглед и наместване на ламарините на покрива на навеса по своя инициатива за да бъде полезен на лабораторията, но без никой от ръководството да му е нареждал това. Самоинициативата на Г. К. се потвърждава и от дадените от прекия му ръководител обяснения, видно от които г-жа К. неколкократно е предупредила лицето да не предприема самоволни действия, тъй като това може да е опасно и че за подмяна на изгнилите ламарини на покрива на навеса предстои да бъде наета ремонтна фирма. Въпреки предупрежденията Г. К. е предприел действия за отстраняване на изгнилите ламарини, за което бил заявил, че е „лесно и безопасно“, в събота – 08.02.2025 г. Жалбоподателят оспорва наличието на една от кумулативно изискуемите предпоставки, за да се приеме, че настъпилият на 08.02.2025 г. инцидент е трудова злополука, като счита, че не е налице функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, респективно същото да е настъпило през време на извършваната работа или да е във връзка с извършваната работа. Сочи, че това е така, тъй като действията на служителя К. не са част от трудовите му задължения съгласно длъжностната му характеристика, нито са му били възложени от работодателя, напротив – лицето е било предупреждавано да не ги предприема. Освен това, пострадалият е заявил на прекия си ръководител, че сам си е виновен. Жалбоподателят допълва, че за да се приеме настъпването в случая на трудова злополука, доколкото извършваните от лицето действия не са част от възложените му с длъжностна характеристика трудови задължения, нито допълнително възложени такива, то извършваната работа трябва да е в интерес на предприятието и да е свързана с дейността му, който елемент счита, че липсва в случая. Сочи, че законодателят не признава за трудова злополуката, която е станала при осъществяване на дейност, различна от тази, която предприятието осъществява, включително и по отношение на мястото (обектите), където тя се извършва. Позовава се на съдебна практика. Все в тази връзка, жалбоподателят сочи, че недвижимият имот и дворното място, включително навеса, не са собственост на ЦЛПФ, а на БАН и само са предоставени за стопанисване на лабораторията, но поддръжката им няма общо с дейността на ЦЛПФ, поради което действията на служителя не могат да бъдат окачествени като извършени в интерес на лабораторията. Освен че изводът на административния орган е изведен при неизяснена фактическа обстановка, жалбоподателят счита, че има основателно съмнение, че действията на лицето са извършени в условията на чл. 55, ал. 3 КСО, тъй като са в съботен ден, при липса на свидетели. Лицето е действало самостоятелно, предприело е действията в неработен ден при отсъствието на преки свидетели на случилото се, което навежда съмнение за негови умишлени действия, извършени въпреки многократните забрани на осигурителя. Жалбоподателят намира, че не е налице функционална връзка между настъпилото увреждане и извършваната дейност, което не е обсъдено от административния орган, нито е взет предвид евентуалния умисъл в действията на служителя, т.е. възможността за предвиждането на вредите с голяма степен на конкретност – че евентуалното падане от такава височина ще доведе до травматично увреждане, което жалбоподателят намира, че служителят е предвиждал, след като е предприел действия в почивен ден за всички останали служители. При изрична забрана да не извършва предприетите от него действия, К. е предприел такива съзнателно в почивен ден, без свидетели, което обуславя, че е допускал вредоносния резултат от евентуалното му падане от стълбата, т.е. налице е евентуален умисъл за самоувреждане или изпълнена е хипотезата на чл. 55, ал. 3 КСО, което не е взето предвид от органа. Счита, че длъжностното лице, издало разпореждането, с което е прието, че злополуката е трудова, не е изяснило всички факти относно механизма на настъпване на злополуката, от какво е причинено падането и имало ли е възможност лицето да се хване за ламарините на навеса или желязната му рамка, доколко вредоносният резултат е вследствие на внезапно протекли събития, за които пострадалият не е допринесъл умишлено. Намира, че този анализ е извършен формално при неизяснени факти, с което са нарушени процесуалните правила (чл. 35 и чл. 36 АПК) и принципите на АПК – като истинност, служебно начало. Намира, че нарушаването на производствените правила е съществено, тъй като е могло да повлияе на материалната законосъобразност на издадения административен акт, с който злополуката е приета, респективно потвърдена за трудова. По изложените съображения се иска от съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – [област], с което е оставена без уважение жалбата на ЦЛПФ против Разпореждане № 5104-15-87/25.03.2025 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука с вх. № 5101-15-49/14.02.2025 г. от осигурителя ЦЛПФ към БАН – [област], станала с Г. К. К., е приета за трудова по реда на чл. 55, ал. 1 КСО, и преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Джинева-Н. поддържа жалбата по изложените съображения и претендира присъждането на разноски по представен списък, придружен с доказателства. Представя писмена защита в определения от съда срок за това. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – [област], в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт К. В. – М., оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена. Счита, че дори от страна на пострадалия да е проявена непредпазливост, дори безотговорност, това не дисквалифицира злополуката като трудова, в който смисъл сочи практика на Върховния административен съд. Сочи за безспорно установено, че инцидентът е настъпил по време на работа и е довел до временна неработоспособност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представя допълнително писмено становище по съществото в дадения от съда срок. Заинтересованата страна – Г. К. К., чрез процесуалния си представител адв. Р. П., излага становище за неоснователност на жалбата. Иска оспореното решение да бъде потвърдено. Административен съд – [област], като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: На 14.02.2025 г. е подадена декларация за трудова злополука от осигурителя Централна лаборатория по приложна физика към БАН – [област], с пострадало лице Г. К. К., [ЕГН], от [населено място]. По информация от декларацията на 08.02.2025 г. около 11: 00 ч. до навеса в двора на ЦЛПФ с адрес: [населено място], [улица] (навес за паркиране на автомобили в двора на ЦЛПФ), при оглед на навеса и опит за наместване на една от ламарините в северния край на покрива при използване на дървена стълба, Г. К. губи равновесие и пада от стълбата. Посочено е, че увреждането е настъпило вследствие удар от падането върху настилката под навеса. Съгласно извършения предварителен преглед е установено счупване на 4 ребра, лопатка на лявото рамо, пукната фисура на бедрената кост. За лицето е посочено, че е постъпил на работа при осигурителя на 01.07.2024 г., назначен е на длъжност „пазач-портиер“, с код по НКПД 54140015, за неопределен срок и на пълно работно време, видът на извършваната от него работа е осъществяване на пропусквателен режим и контролиране влизането/излизането от лабораторията на работници и служители, външни лица и паркиране на МПС; участва в поддръжката на тревните площи и водосборните шахти на двора. Към декларацията за трудова злополука са представени протокол за трудова злополука - Приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ); заповед за провеждане на разследване на трудова злополука от страна на осигурителя; доклад от М. К. – пряк ръководител на пострадалия; обяснения от Г. К.; трудов договор на Г. К.; длъжностна характеристика на пострадалото лице; извадка от присъствена книга и график на дежурствата за м. февруари/2025 г.; извадки от книгата за начален инструктаж и книгата за инструктаж на работното място; извад9ка за проведен извънреден инструктаж във връзка с трудовата злополука; епикриза на Г. К. от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, Втора хирургична клиника; болничен лист за Г. К. за периода от 08.02.2025 г. до 15.03.2025 г. На основание чл. 58, ал. 1 КСО със Заповед № 1015-15-42/19.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – [област] е разпоредено извършването на разследване на злополуката, станала на 08.02.2025 г. с Г. К. от комисия, включваща представител на ТП на НОИ – [област] - председател И. К. – старши инспектор по осигуряването, и членове – С. П. – старши инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – [област], и двама представители на осигурителя – проф. Р. К. – представител на работодателя в групата по условия на труд и изсл. Т. Ч. – представител на работниците и служителите в групата по условия на труд, назначени със Заповед № 32/09.10.2015 г. на осигурителя. В хода на разследването на трудовата злополука от страна на осигурителя е изискано представянето на допълнителни документи, имащи отношение към Г. К. – отчетна форма за отчитане явяването/неявяването на работа за м. февруари/2025 г. заверено копие на книга за ежедневен инструктаж и инструктаж на работното място; заверено копие на Карта за оценка на риска за работното място/длъжност, заемано от лицето към момента на инцидента; заверено копие от Правилник за вътрешния трудов ред в ЦЛПФ (раздел работно време); писмени обяснения от А. Я. на длъжност „портиер-пазач“ в ЦЛПФ, който е извикан да поеме дежурството на К. след узнаване за инцидента на 08.02.2025 г. За резултатите от разследването е съставен Протокол № 5103-15-14/14.03.2025 г. Съгласно обективираните в него констатации, злополуката е станала до навеса в двора на ЦЛПФ, на [улица], около 11: 00 ч. на 08.02.2025 г. Преки свидетели на злополуката няма. Дадени са писмени обяснения от пострадалия Г. К., от М. К. – началник отдел АСД в ЦЛПФ и А. Я. – пазач-портиер в ЦЛПФ. Посочено е, че първа помощ на пострадалото лице е оказана от съпругата му – М. К., която е подала сигнал на спешен [тел. номер], след което на мястото на злополуката пристигат полицейски служители и екип на спешна медицинска помощ, който транспортира пострадалия до УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Пострадалото лице Г. К. е назначено на работа в ЦЛПФ с трудов договор № 8/27.06.2024 г. на длъжност „пазач-портиер“ с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, постъпил е на работа на 01.07.2024 г. Осигурено лице е съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Съгласно представената за лицето длъжностна характеристика, основните служебни задължения на лицето се изразяват в следното: 1) следи за пропускателния режим на влизащите и излизащите в сградата лица, на двусменен режим по утвърден график; 2) контролира влизането и излизането в Лабораторията на работниците, служителите, на външни лица и МПС, като изисква и проверява документи за самоличност; 3) проверява редовността на документите при изнасяне и внасяне на вещи, материали и апаратура; 4) следи за недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения, и при констатиране на такива случаи уведомява ръководството и полицейските органи; 5) следи за поддържане в изправност и правилното използване на техническите устройства, монтирани за охрана и видеонаблюдение; 6) да отбелязва нередности в съответните тетрадки; 7) поддържа прилежащите тревни площи и озеленявания към Централната сграда и Чистата стая в добро състояние, като отстранява периодично самораслите растения; 8) ежедневно проверява състоянието на шахтите за дъждовни води в двора на ЦЛПФ, като ежемесечно, а в есенния сезон – ежеседмично, ги почиства от паднали в тях листа; 9) изхвърля в предвидените от общината контейнери събраните паднали листа от дърветата в двора на ЦЛПФ; 10) през зимния сезон почиства пешеходните зони от снега и обезопасява външните стълбища от заледяване; 11) изпълнява и други задължения, възложени му от ръководството задачи, свързани с дейността на лабораторията и при аварийни ситуации. В протокола е констатирано, че на лицето Г. К. при постъпването му на работа е проведен начален инструктаж по БЗР на 01.0.2024 г., документиран в Книга за начален инструктаж. На същата дата е проведен и инструктаж на работното място за длъжността „портиер-пазач“, документиран в Книга за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж, който се отнася за периода до 31.07.2025 г. Отбелязано е, че последният периодичен инструктаж е проведен за лицето на 08.01.2025 г. и се отнася за период до 07.01.2026 г., който е документиран в Книга за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж. Във връзка с настъпилия инцидент от осигурителя е проведен извънреден инструктаж на 13.02.2025 г. на работниците и служителите в ЦЛПФ. Посочено е, че в предприятието има разработена Оценка на риска, в т.ч. Карта № 20 оценка на работно място „портиер-пазач“ в ЦЛПФ, за група „Охрана на сградата“, съгласно която за идентифицираните опасности (като например, механични – наранявания от движещи се машини, части, съоръжения и транспортни средства, сблъскване, удряне, подхлъзване, падане от едно ниво) предвидените необходими мерки за защита обхващат инструктаж и обучение за безопасни и здравословни методи на работа, периодично обучение и инструктаж по безопасните методи на работа, физиологичен режим на труд и почивка, подходящ микроклимат. Установено е, че за работещите на длъжност „пазач-портиер“ е установено сумирано отчитане на работното време, което се извършва за период от 1 месец, като работата се осъществява по разработени графици. Съгласно график за работата на портиерите за м. февруари/2025 г. Г. К. е бил на работа по график – втората събота на м. февруари, т.е. на 08.02.2025 г. с работно време от 08: 00 ч. до 13: 00 ч. Това е и регламентираното работно време за лицето. Прието е, ча на 08.02.2025 г. Г. К. е изпълнявал трудовите си задължения като „портиер-охрана“ и се е намирал в двора на ЦЛПФ, където е извършвал оглед на района. В раздел V на протокола – Специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързаният с това действие материален фактор (предмет, вещество и др.) – е посочено, че около 11: 00 ч. Г. К. по своя инициатива, без знанието на ръководството, решил да направи оглед на навес с ламаринен покрив (от който имало теч на много места) и под който паркирали служебни и лични автомобили. За целта пострадалият използвал дървена стълба, на която се е покачил. Като отклонение от нормалните действия и условия и материален фактор, свързан с тези отклонения е прието, че в един момент, при опит да намести една от ламарините в северния край на покрива на навеса, лицето е загубило равновесие и е паднало от стълбата на земята (от височина около 1, 80 м.) върху бетоновата настилка. Вследствие падането от дървената стълба върху бетоновата настилка до навеса в двора на ЦЛПФ е настъпило и внезапното травматично увреждане на Г. К., което се изразява във фрактура на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребра в ляво, фрактура на бедрената шийка на ляв крак, както и деформация в областта на латералния ръб на скалпата на лява раменна става (раздел VІІ – Начин на увреждане и материалният фактор, причинил увреждането). В представената от УМБАЛ „Св. Г.“ – Втора хирургична клиника, епикриза е посочено, че лицето е постъпило в клиниката на 08.02.2025 г. с придружаващи заболявания: „Множествени счупвания на ребра, закрито; Счупване на бедрената шийка, закрито“. Обективното състояние на лицето, установено въз основа на рентгенови и физикални данни, включва фрактура на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребра в ляво. Заключението е: фрактура на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребра в ляво и малък левостранен плеврален излив. След извършена лицева рентгенография на тазов пръстен с обхващане на двете тазобедрени стави е установено най-вероятно скиалогия, в диференциална диагноза – фрактура (дд). В допълнително представен резултат от извършена на Г. К. рентгенография на 04.03.2025 г. е посочена вероятна клинична диагноза S30.9 „Повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация“. След извършеното образно-диагностично изследване е заключено, че към момента на изследването не са установени рентгенови данни за травматични промени на двете тазобедрени стави, без доловими травматични прекъсвания. На пострадалия Г. К. е издаден болничен лист № Е20250580158/14.02.2025 г. с диагноза по МКБ S30.8 „Други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза“. Въз основа на тези данни, при извършения анализ на причините за възникване на злополуката е прието следното (раздел VІІІ от протокола): злополуката е възникнала вследствие падането на Г. К. от дървената стълба върху бетоновата настилка. В дадените от лицето писмени обяснения, К. сочи, че на този ден е бил на работа и след изключване на СОТ е направил оглед на района. Около 11: 00 часа е решил да огледа навеса, под който се паркират колите. Имал е знанието, че след като се стопли времето, строителна фирма ще извърши ремонт на същия, поради множеството места на теч на покрива на навеса, най-вече в северния му край. По своя инициатива лицето е решило да се опита да намести временно една от ламарините, без никой от ръководството да му е нареждал да го прави, с цел да бъде полезен на лабораторията, като действията му са се оказали непремерени и е паднал от стълбата, на която се е бил покачил. След падането се е обадил на съпругата си М. К., тъй като живеят на 200 метра от ЦЛПФ, а след това и на техническия секретар на лабораторията – М. Т., която от своя страна уведомила директора на ЦЛПФ проф. Л. К.. Съпругата на пострадалия, която пристигнала първа на мястото, подала сигнал на спешен [тел. номер]. На мястото на инцидента пристигнал екип на спешна медицинска помощ, както и прекия началник на Г. К. – инж. М. К.. Придружен от сина си К. К., пострадалият е транспортиран с линейка до УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където е хоспитализиран. Според дадените от инж. М. К. писмени обяснения, месец преди инцидента Г. К. е заявил, че може да ремонтира покрива на първата клетка на навеса, понеже бил правил такива ремонти, знаел как. К. го е предупредила, че това не е негова работа, опасно е, че ще бъде наета строителна фирма за ремонта. След около седмица К. отново поставил въпроса, като обяснил, че ще извърши ремонта отдолу, с помощта на стълба, без да се качва върху покрива, като отново бил предупреден, че е опасно, може да падне от стълбата или нещо да падне отгоре му. В началото на седмицата, К. казал, че в събота (08.02.2025 г.), когато е на работа, ще вземе стълба да направи оглед и ако е възможно да махне изгнилите ламарини, като добавил, че това е „лесно и безопасно“. Въпреки забраната да прави това, още повече в неработен ден, когато няма кой да му помага, инж. К. е получила обаждане около 11: 44 ч. от телефона на Г. К., при което жената на К. й съобщава, че същият е паднал от стълбата, зле е и за това е съобщено на 112. По пътя си към лабораторията, К. е уведомила за инцидента другия портиер А. Я., когото е привикала да се яви на работа. При пристигането си, К. установила, че на място вече има полицейски служители, които извършват оглед, както и екип на спешна медицинска помощ. При извършеният от самата нея оглед на първата клетка на навеса К. установила, че там има паднала дървена стълба, тесла, две щанги и няколко ламарини от навеса. След извършения преглед на място и установено счупване, екипът на спешна медицинска помощ е транспортирал пострадалия до УМБАЛ „Св. Г.“ АД. С. К. е посетила болничното заведение след инцидента, а по-късно е била призована за разпит. Наличието на полицейски служители се потвърждава и от дадените писмени обяснения от А. Я., който при пристигането си в ЦЛПФ не заварва екипа на спешна медицинска помощ, който вече е откарал пострадалия. Назначената комисия за провеждане на разследването приема, че няма допуснати нарушения на нормативни разпоредби и не са необходими мерки за недопускане на подобни злополуки, освен проведения вече извънреден инструктаж на работниците и служителите в ЦЛПФ. Въз основа на горните констатации, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ - [област] е издало Разпореждане № 5104-15-87/25.03.2025 г., с което станалата с Г. К. К. злополука, е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Този резултат е обжалван от осигурителя пред горестоящия в йерархията административен орган с аргументи, аналогични на изложените в жалбата до съда. С обжалваното понастоящем пред съда Решение № 1040-15-108/23.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – [област], жалбата на ЦЛПФ е оставена без уважение и разпореждането потвърдено. За да постанови този резултат, органът възприема изцяло обективираната в Протокол за резултатите от извършеното разследване на злополука от 14.03.2025 г. фактическа обстановка. Сочи, че съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. От тази дефиниция органът сочи, че се извеждат юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които дадена злополука се квалифицира като трудова: 1) внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2) злополуката да е станала с осигурено лице; 3) неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт в причинна връзка – неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5) увреждането да е станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6) наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Органът приема, че доколкото няма спор по отношение настъпилото увреждане на осигуреното лице Г. К., то за да се приеме, че злополуката с него е трудова, то увреждането трябва да е станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Приема, че злополуката в случая е настъпила на работното място на К. – двора на сградата на ЦЛПФ, през време на извършваната от пострадалия работа (в рамките на установеното му работно време), когато от негова страна са извършвани действия, които са извън непосредственото изпълнение на трудовата му функция, но тези действия са в интерес на работодателя, тъй като чрез тях се цели отстраняване на неизправни елементи, част от метален навес, под който са паркирали служебни автомобили на осигурителя, а по правило служебните автомобили се използват за дейността на работодателя. Органът приема, че дори и да липсва пряко или косвено изразена воля на работодателя за изпълнение на работата, щом тя е в негов интерес, изпълнението й е релевантно за извода за наличие на трудова злополука. Безспорно е, че от своя страна увреждането е довело до временна неработоспособност, констатирана с издадения на лицето болничен лист от 14.02.2025 г. С оглед горното, органът приема за изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО, поради намира за правилен извода на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ – [област]. Отхвърля като ирелевантно възражението на осигурителя, че травматичното увреждане е настъпило в резултат на неспазване на трудовата дисциплина, респективно изпълнение на задължения извън описаните в длъжностната характеристика на лицето, с аргумента, че тези доводи имат отношение към основателността на евентуално предявен от пострадалото лице иск за обезщетение. С тези съображения е обоснован крайният извод на ответника за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане, поради което е оставена без уважение жалбата на ЦЛПФ. Решението е съобщено на ЦЛПФ с препоръчано писмо с обратна разписка на 25.04.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 09.05.2025 г. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Б. Н., назначен в ЦЛПФ на длъжност портиер-пазач, и инж. М. К. – началник отдел АСД. Свидетелят Н. сочи, че в двора на лабораторията има навес, под който паркират автомобилите си служители на лабораторията и наематели. Основните задължения, които изпълнява, са да наблюдава камерите, следи за кражби, да почиства листата на двора и шахтите, а през зимния период да слага сол на стъпалата на стълбите против замръзване и да изхвърля събраните от хигиенистите листа. Твърди, че не изпълнява други дейности, извън възложените му, като никой не му е разпореждал да почиства клетките под навеса. От своя страна, свидетелят К. пресъздава с почти същото съдържание дадените в хода на административното производство сведения относно узнаването от нейна страна на станалия инцидент с Г. К.. Твърди, че няма пряко нареждане към Г. К. да извършва ремонтни дейности, като той е проявил самоинициатива да направи оглед и премахне някои изгнили ламарини, при което е бил предупреден, че това не е негова работа и не следва да го прави, може да е опасно. Въпреки това К. е заявил, че няма да се качва върху покрива на навеса, а ще огледа отдолу, със стълба, като е получил второ предупреждение, че това е опасно и трябва да го прави. Свидетелят предполага, че тъй като К. е съвестен човек, в събота, когато няма много работа, е решил да бъде полезен с нещо и е предприел действия. Потвърждава, че разговори на тази тема с К. са водени няколко пъти преди инцидента, в които лицето е настоявало, че не е опасно и „ги умее тези неща“. Свидетелят отрича преди инцидента К. да е извършвал някакви ремонтни дейности, като сочи, че по разпореждане на директора на ЦЛПФ портиерите е следвало да изхвърлят оставени на земята под навеса дървени палета. Като доказателство по делото е приета медицинската документация на пострадалия Г. К. К., представена от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – история на заболяване № 10227/2025 г. от Втора клиника по хирургия за периода от 08.02.2025 г. до 13.02.2025 г. Видно от нея, пациентът е постъпил в лечебното заведение на 08.02.2025 г. с изпращаща и приемаща диагноза „Други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза; Контузия на гръдния кош“, и е изписан на 13.02.2025 г. с основна диагноза по МКБ10 S27.20 „Травматичен хемопневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина“ и придружаващи заболявания: Множество счупвания на ребра, закрито (S22.40); Счупване на бедрената шийка, закрито (S72.00); Счупване на лопатката, закрито (S42.10); Счупване на ключицата, закрито (S42.00); Хиперплазия на простатата (N40); Други уточнени видове хипотиреоидизъм (Е03.8); Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност (I11.9). Издадената на 13.02.2025 г. епикриза съдържа констатациите, отразени в съставения Протокол за резултатите от извършеното разследване на злополука от 14.03.2025 г., а именно – фрактури на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребро в ляв, малък левостранен плеврален излив (установено при рентгенография на бял дроб от 08.02.2025 г., потвърдено при рентгенография на раменна кост и компютърна томография на гръден кош, всички от 08.02.2025 г.), фрактура на лявата скапула (установено при рентгенография на раменна кост от 08.02.2025 г.). При извършената компютърна томография на гръден кош се потвърждават фрактури на: 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребра вляво по предна и задна аксиларна линия, както 7-мо вляво по задна аксиларна линия, с уплътнение на плеврата в съседство; левите напречни израстъци на Th3, Th4, Th5 и на лявата лопатка. След извършеното оперативно лечение, лицето се изписва с подобрено общо състояние и без клинични противопоказания за дехоспитализация. За временната неработоспособност е издаден болничен лист от 14.02.2025 г. за 36 дни (6 дни при болничен режим, 30 дни при домашен режим на лечение). При така установеното от фактическа страна Административен съд - [област] обосновава следните правни изводи: Жалбата е депозирана в предвидения в чл. 118, ал. 1 КСО преклузивен 14-дневен срок. Тя е подадена от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на основанията посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Потвърденото с него разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се по реда на чл. 57 и сл. КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено издаването на разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Всъщност, спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото. Решението съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Оспореният административен акт е издаден при изяснена фактическа обстановка, противно на твърдението на жалбоподателя. Наведените с жалбата доводи имат отношение към извършената от органа оценка на фактите и формирането на правните му изводи, но не и към спазване на административнопроизводствените правила, включително установяването на релевантните факти. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на декларираната от осигурителя ЦЛПФ злополука е извършено разследване по предвидения в НУРРОТЗ ред. Съгласно чл. 9 НУРРОТЗ във вр. чл. 58, ал. 3 КСО разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Това именно е сторено в настоящия случай, видно от отразеното в Протокол № 5103-15-14/14.03.2025 г., в който са установени всички релевантни факти и обстоятелства включително относно начина на увреждане и причините за злополуката (подписан без забележки и възражения от членовете на комисията, сред които и двама представители на работодателя). Протоколът е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила (чл. 58, ал. 6 КСО вр. чл. 179 ГПК), като по делото не са събрани доказателства, които да оборят констатациите в същия. Всички релевантни факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от органите на НОИ в издадените от тях административни актове, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и въз основа на това е формиран извод, че процесната злополука следва да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Спорът се свежда до квалификацията на така установените факти и обстоятелства, т.е. има отношение към правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Въз основа на съвкупната оценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира, че органът е достигнал до правилен извод, че настъпилата с Г. К. К. злополука на дата 08.02.2025 г. е трудова. Понятието "трудова злополука" е основно дефинирано в чл. 55, ал. 1 КСО, като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Правилно се сочи от административния орган, че кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, са както следва: 1) Внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2) Злополуката да е станала с осигурено лице; 3) Неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4) Причинна връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5) Увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6) Наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Не е спорно, че спрямо Г. К. е настъпило внезапно, външно физическо въздействие върху тялото му (удар в бетонна повърхност), в резултат на което са настъпили счупвания на кости (подробно описани по-горе фрактури), с което е затруднено неговото нормално функциониране. Безспорно е, че това увреждане е настъпило по отношение на осигурено лице, както и че е довело до временна неработоспособност и неблагоприятният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с получените при удара вследствие падането фрактури. В подкрепа на последното са и установяванията при извършените на лицето образно-диагностични изследвания по време на хоспитализацията му непосредствено след извършения първоначален преглед на място от екип на спешна медицинска помощ и транспортирането на К. до УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, резултатите от които са отразени в издадената на 13.02.2025 г. епикриза и останалите документи от представената от лечебното заведение медицинска документация за история на заболяването № 10227/2025 г. с пациент Г. К. К., които не се оспорват от жалбоподателя. В тях е посочено, че по снета по данни на пациента анамнеза, същият е постъпил във Втора хирургична клиника по спешност, след като паднал от стълба по време на работа и ударил гръдния кош, таза, лявото си рамо. Т.е. налице са първите четири кумулативно изискуеми предпоставки, за да се квалифицира настъпилата с Г. К. злополука като трудова. Поради това спорни са само последните два елемента. Съдът намира, че извършените от К. действия, при които настъпва процесната злополука, са предприети в интерес на осигурителя. Конкретно действията по поддържане на материално-техническата база на ЦЛПФ не са възложени като задължения по длъжностна характеристика на лицето, но на същото е вменено като отговорност правилното стопанисване на материално-техническата база, без тази отговорност да е ограничена до охранителната техника. Напротив, отделно К. носи отговорност за изправността и правилното функциониране на „СОТ“. Въпросният навес, под който се паркират МПС на служители на лабораторията, без значение дали се ползва от външни за осигурителя лица, е елемент от външното околно пространство – двора на лабораторията, поддържането в добър вид на който, му е възложено като пряко задължение. Конкретно задължение, характеризиращо длъжността на пазача-портиер, на каквато длъжност безспорно е бил назначен Г. К. през 2024 г., е да следи за недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения и при констатиране на такива случаи да уведомява ръководството и полицейските органи. В свидетелските си показания, които съдът кредитира като логични, последователни и достоверни, в съответствие с останалия доказателствен материал, прекият ръководител на К. – инж. М. К. определя лицето като „съвестен човек“, който е решил да „бъде полезен с нещо и го е направил“. За подбудите си да предприеме действия, довели до падането му от стълбата на 08.02.2025 г., самият К. разказва в дадените от него писмени обяснения от 12.02.2025 г. (под диктовка, записани от съпругата му М. К.). Лицето сочи, че ламариненият покрив на навеса е стар и тече на много места, по своя инициатива е искал да намести временно една от ламарините, защото са предстояли дъждове, като по този начин е искал да бъде полезен на лабораторията, но действията му явно не са били премерени. Обосновано може да се приеме, че вътрешното чувство за отговорност на лицето, в съответствие с вменената му такава по отношение на поддържането в добро състояние на околното пространство, е подтикнало лицето да направи опит за извършване на работа, която е изцяло в интерес на неговия работодател, независимо че не му е възложена нито с длъжностната характеристика, нито пряко от ръководител. Поради това и съдът намира, че е налице функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за умишлено причиняване на увреждането. Анализът на доказателствата по делото не може да обоснове такъв извод, който би изключил квалифицирането на злополуката като трудова. Вярно е, че лицето е предприело действията целенасочено – само то признава за това, но е абсурдно да се приеме, че в случая тези действия са предприети с цел да си причини само на себе си увреждане, за да се ползва с хипотетични облаги. Липсват каквито и да било данни, които да сочат умишлено причинено самоувреждане. Дори и да е проявена непредпазливост или дори безотговорност от страна на пострадалия, това не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Механизмът на извършване на увреждането безспорно установява неговата внезапност, която сама по себе си изключва умисъла. Получените фрактури от едната страна на тялото говорят за странично падане, при който не е направен какъвто и да е опит от страна на лицето да се предпази, което сочи, че същото не го е очаквало, както се опитва да твърди жалбоподателя. Обстоятелството дали и доколко са били спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, несъобразяването на лицето с дадените му изрични инструкции да не предприема каквито и да било действия по ремонт на покрива на навеса (в каквато посока са единствено писмените обяснения и свидетелските показания на св. инж. М. К., но те не се оспорени нито в хода на административното производство, нито в съдебното от заинтересованата страна К., поради което съдът ги приема за достоверни) е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при работа, извършена в интерес на предприятието, какъвто съдът приема, че е настоящият случай. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. Трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е последица на извършваната в интерес на осигурителя работа, поради това съдът намира, че е налице отричаната от жалбоподателя функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд. Неоснователен е в тази връзка доводът на жалбоподателя, че ЦЛПФ не е собственик нито на сградата, нито на дворното място, такъв е БАН, а лабораторията само стопанисва имота. ЦЛПФ – [област] е самостоятелно постоянно академично специализирано звено с научно–приложна дейност (чл. 7 от Устава на БАН), юридическо лице (чл. 11а от Устава). Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за Българската академия на науките (ЗБАН), БАН е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗБАН имуществото Академията и на самостоятелните ѝ звена включва право на собственост и други вещни права, като Народното събрание предоставя в нейна собственост стопанисваните от БАН държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Постоянно научно звено, каквото е ЦЛПФ – [област], е автономно (арг. чл. 32, ал. 1 от Устава на БАН). На постоянно научно звено може да се предостави чрез договор правото на ползване на имущество на БАН (арг. чл. 69, ал. 3 от Устава), в каквато насока е доводът на жалбоподателя. Данни в едната или другата посока – че ЦЛПФ е собственик на недвижимия имот, в който е настъпила злополуката, или че същият е предоставен за ползване на лабораторията - не са събрани, но същите не са и необходими. Самият жалбоподател признава, че стопанисва имота, а правното основание е без значение в случая – пак нему ще се пада отговорността за поддържане в добро състояние на имота. Ето защо и предприетите от пострадалото лице действия, макар и отнесени към конкретен елемент от този имот и дори незначителни по своя характер и интензитет, са предприети в интерес на ЦЛПФ като ползвател на имота. Гореизложеното води до извода, че са налице всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Увреждането е настъпило внезапно, в пряка причинна връзка с предприета в интерес на предприятието дейност и функционална връзка с условията на трудовата среда, и е довело до временна неработоспособност на осигуреното лице. Поради това, съдът намира, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ – [област], с което органът е достигнал до същия извод, като е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, е законосъобразно. Това налага отхвърляне на жалбата. При този изход на спора разноски за жалбоподателя не се следват. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 143, ал. 3, in fine АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. чл. 24, изр. 1-во от Наредбата за заплащане на правната помощ определя в размер на 200 (двеста) лева. Възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на Националния осигурителен институт - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на отменения акт. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд - [област], ІІ отделение, IХ състав