Решение № 234 от 29.1.2009 г. на Административен съд - Силистра по дело № 234/2008 г.

Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 348, ал..1, т.1, НПК и чл.208 и сл.АПК. С Решение № 743 / 18.11.2008 г. постановено по АНД № 763 / 2008 г. по описа на Районен съд Силистра, е потвърдено НП № 406-2 / 08.09.2008, издадено от Началник отдел „Контрол” при ТД на НАП Силистра, с което е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв / хиляда /, на фирма ЕТ „••• „, от гр.•••, представлявана от Веска И. •••, на основание чл. 182 от ЗДДС. Недоволен от така постановеното решение, касаторът В.И.К., собственик на ЕТ”•••”, в законния срок, обжалва съдебния акт, като развива съображения за неправилно и незаконосъобразно решение, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли да се отмени решението на СРС, както и оставеното от съда в сила НП. Ответната по жалбата страна ТД на НАП Силистра, чрез старши юрисконсулта си К. С., взема становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да остане без уважение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, която да остане без уважение. Административният съд, в настоящия състав, след преценка на доводите на страните по делото, и при служебна проверка на съдебния акт – чл.218, ал.2 АПК, прие за установено следното от фактическа страна: жалбата е подадена от надлежна страна и в сроковете по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна. Съображения: Предмет на касационната проверка е Решение № 743 / 18.11.2008 г. на СРС, постановено по АНД № 763 / 2008 г.С атакуваното съдебно решение е потвърдено НП № 406-2 / 08.09.2008 г. на Началника на ТД на НАП Силистра.Административно наказващия орган е констатирал извършено административно нарушение от ЕТ „•••„, което се изразява в следното: в нарушение на чл.86, ал.1 ЗДДС, едноличния търговец е допуснал: 1. неиздаване на данъчен документ, в който да се посочи данъка на отделен ред; 2. не е отразен документа / отчета по сметка / с посочен ДДС в отчетния регистър по чл.124, ал.2 от ЗДДС – дневника за продажби за м.V.2007 г..Това не е отразено и в следващият данъчен период; 3. неотразяване на начисления ДДС за месец май 2007 г. в подадената справка – декларация за ДДС за същия месец; Въз основа на така констатираното нарушение на фирмата е наложено наказание имуществена санкция на основание чл.182, ал.2 ЗДДС, в размер на 1000 лв / хиляда / Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден в санкционната норма, като административно наказващия орган е отчел всички обстоятелства, по чл.27 ЗАНН. СРС с постановеното решение е оставил в сила НП, като е развил подробни съображения, че при издаване на НП, както и на АУАН не са допуснати нарушения от административно наказващия орган, които да опорочават тези актове Приел е, че това нарушение е формално, извършено е от ЕТ, и следва да се понесе санкцията.Доставчикът е получил плащането на 15.V.2007 г., за което има приложено писмено доказателство / банково извлечение № 41 / 15.V.2007 г.В срока определен по чл.86, ал.1 ЗДДС е следвало да се впише доставката в дневника за продажби и в справка – декларация за съответния период. Това не е направено, а също така и не са извършени тези действия и в следващият данъчен период. Това е материалната норма, която е нарушена, и която обосновава налагане на санкцията по чл.182, ал.1 ЗДДС. Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение Излага доводи за нарушение на материалния закон, за което съдът следи и служебно – чл.218, ал.2 АПК- за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът следи служебно. Административното нарушение е извършено м.V.2007 г. Съгласно чл.3, ал.1 ЗАНН- за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му.Нормата е императивна и не подлежи на преценка от страна на съда, коя норма следва да бъде приложена.Санкцията по чл.182 ал.1 ЗДДС е определена от административно наказващия орган, в редакцията на текста, която е в сила от 19.12.2007 г. /. ЗИДЗДДС е обнародван в ДВ бр.108 / 19.12.2007 г., и съгласно § 36 от ЗР, изменението влиза в сила от деня на обнародването /. С тази промяна, в чл.182, ал.1 ЗДДС, думите „ от 200 до 2500 лв „ се заменят с” на определения в по- малък размер на данък, но не по- малко от 1000 лв ”. Нарушението е извършено през месец май 2007 г., и следва да се приложи санкционната норма – чл.182, ал.1 ЗДДС, в редакцията й, преди промяната, а именно, когато санкцията е от 200 до 2500 лв. Съдът не е обърнал внимание на това обстоятелство и е допуснал нарушение на материалния закон, като е потвърдил НП, което също е издадено в частта за санкцията в нарушение на материалния закон, прилагайки норма, която не е била приложима за конкретното нарушение. С оглед на тези съображения, касационната инстанция счита, че съдебния акт, следва да се отмени, в частта, с която е потвърдено НП в санкционната част, като се определи размера на имуществената санкция в пределите, предвидени в чл.182 ал.1 ЗДДС, но в редакцията преди 19.12.2007 г. Съдът преценява всички обстоятелства, визирани в чл.27, ЗАНН-тежестта на нарушението, подбудите за извършването му, другите смекчаващи вината обстоятелства / деянието е извършено за първи път /, следва да се определи наказание към минимума, определен в закона, а именно имуществена санкция от 200 лв / двеста /.. Съгласно правомощията на касационната инстанция – чл.221, ал.2 АПК- съдът може да постанови решение по същество, като приложи правилната материално правна норма и определи административното наказание – имуществена санкция, съобразявайки всички обстоятелства по делото и с оглед разпоредбата на чл.27, ЗАНН- Решението в частта, с която е потвърдено НП, за наложената имуществена санкция над размера 200 лв / двеста лв / следва да се отмени, като неправилно. В останалата част, решението следва да се потвърди, поради това, че не са намерени основания за неговата нищожност, недопустимост или несъответствие с материалния закон. Фактическите констатации са установени правилно въз основа на доказателствата по делото.Чл.220 АПК, повелява касационната инстанция да преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Това дава основание да се определи административното наказание – имуществена санкция, отчитайки всички обстоятелства, относно извършеното административно нарушение, както и всички други обстоятелства, по чл.27 ЗАНН, за което са изложени съображения по- горе, в настоящите мотиви. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът