Решение № 448 от 17.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 35/2023 г.

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване. Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Карго трансексперт“ ООД, ЕИК 202376156, чрез адв. Г. срещу решение № 260699 от 28.11.2022г., постановено по т.д. № 2229/2019г., по описа на СГС, т.о., VI-14 състав, с което е отхвърлен предявеният иск срещу ответника – ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, ЕИК 000694286 за сумата от 104 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад каско стандарт“ по полица № 5С082106025/22.05.2018 за вреди от ПТП на 13.12.2018г., от което е бил увреден товарен автомобил “Сканиа“ с регистрационен № •••••••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019г. до окончателното й заплащане и за сумата от 8 377 лева, представляваща законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода от 09.01.2019г. до 25.10.2019г. Въззивникът/ищецът – „Карго трансексперт“ ООД счита, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, тъй като не са обсъдени представените по делото доказателства. Твърди, че първоинстанционният съд е постановил решението си 1 година и 9 месеца след приключване на устните състезания. Ищецът е депозирал молба за бавност и вследствие на това обстоятелство, решението нямало почти никакви мотиви и анализ на събраните доказателства. Според въззивника, СГС е достигнал до погрешен извод за основателността на възражението за допусната „груба небрежност“ от водача на автомобила. Съдът не е обсъдил протокол № 01797 от 2018г. от Република Франция, в който се съдържал разпит на шофьора на товарния автомобил, както и обстоятелството, че девет дни след инцидента на 22.12.2018г. се случило второ ПТП на същия прелез в Монмеди, поради сериозна неизправност, обективирани в същия протокол под № 11 и № 12. На следващо място твърди, че в рамките на предварителното разследване било извършено наблюдение на прелеза от полицейските органи, обективирани в същия протокол под № 14, което установило неизправност между светлинния сигнал и спускането на бариерата. Според ищеца, по делото нямало нито едно доказателство, че водачът е нарушил правилата за безопасност на движението, а произшествието се дължало на неизправност в средствата за сигнализация на жп прелеза. Допълнително доказателство в подкрепа на тезата на ищеца е, че по отношение на водача на товарния автомобил – Т. Д., нямало повдигнато обвинение за извършване на престъпление и не е налагана санкция по отношение на инцидента от 13.12.2018г. На следващо място твърди, че е недоказано твърдението на ответника по чл. 395, ал. 1 КЗ, тъй като влакът достигнал до мястото на сблъсъка за 6 секунди, което време било крайно недостатъчно за водача на товарния автомобил да го избегне. Счита, че от събраните доказателства не можело да се установи, че ищецът е действал при груба небрежност, а напротив, ударът е настъпил незабавно след падане на бариерата и без време за никаква спирачна реакция. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции. Въззиваемият/ответникът - ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез юр. П.. Оспорва твърденията във въззивната жалба за порочност на решението във връзка с изводите на съда за наличие на груба небрежност, представляващ изключен риск по процесния застрахователен договор. Счита, че от механизма на осъществяване на конкретното ПТП се установявало, че водачът поотделно и в съвкупност е осъществил многобройни тежки нарушения на правилата за движение по пътищата. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юр. възнаграждение от 100 лева за въззивното производство. Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част. Въззивният съд приема за установено от фактическа страна, следното: Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че със застрахователна полица № 5С082106025/22.05.2018 е сключена договор за застраховка „Булстрад каско стандарт“, между „Карго трансексперт“ ООД, като собственик на товарния автомобил и ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, като застраховател. Застрахователят е предоставил покритие Клауза „Пълно каско“ по смисъла на Общи условия (ОУ) към застраховката, за периода от 21.07.2018г. до 21.07.2019г. на товарен автомобил “Сканиа“ с регистрационен № •••••••. Застрахованият е заплатил всички дължими вноски по договора за застраховка. Страните не спорят, че на 13.12.2018г е настъпило застрахователно събитие ПТП, при което са причинени щети на застрахованото имущество. Видно от раздел Х, т. 1.4 от ОУ, се установява, че страните са уговорили че застрахователят не покрива щети в резултат на умишлени или причинени с груба небрежност действия на застрахования, както и на лицата работещи или упълномощен от него водач. В раздел II, Дефиниции, т. 24, застрахователят неизчерпателно е дефинирал понятието „Груба небрежност“ – преминаване през жп прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, както и преминаването при мигаща червена светлина или звуков сигнал. В раздел VI, Изключения от ОУ, са уредени изключения по застрахователното покритие - изключен риск при пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, когато са причинени при проявена от застрахования груба небрежност, изразяваща се в неспазване на технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС. В раздел IX, т. 1. е уговорено задължението на застрахования, да ползва и пази МПС с грижата на добрия стопанин, както и да предприема всички предохранителни мерки за избягване на загубата или повредата на застрахованото МПС. В глава IV, т. 1 е предвидено, че застрахователят обявява пълна загуба при повреда, когато сумата за ремонт и възстановяване на МПС надвишава 70% от действителната стойност. В т. 2 е уредено, че при пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на застрахованата сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. В т. 4.1. е предвидено, че при обявена пълна загуба, преди изплащането на обезщетението застрахованият снема от отчет МПС от съответния сектор „КАТ-Пътна полиция“. Видно от кредитираното от първоинстанционния съд първоначално и допълнително заключение на вещото лице В. Т., се установява, че сумата за възстановяване на процесното МПС е 176 866, 41 лева. Според вещото лице, пазарната стойност на влекача към 31.12.2018г. е 66 673 лева, изчислена по метода на средни пазарни цени. Действителната застрахователна стойност към 13.12.208г., определена от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ би била 104 000 лева. Според вещото лице е налице „тотална щета“ за процесния влекач, което обезмисляло неговото възстановяване. Във въззивното производство е прието неоспорено от страните заключение на вещото лице - Б. Б.. Представената юридическа експертиза за установяване на приложими правни норми от законодателството на Република Франция, е подробна, ясна, изчерпателна и дава конкретни отговори на поставените въпроси от въззивника и съда, поради което следва да бъде кредитирана от въззивния съд. Разпоредбата на член R 412-30 от Френския кодекс за движение по пътищата урежда, че всеки водач трябва да спре напълно пред мигаща или немигащ червен светофар. Разпоредбата на член R 422-3 от Френския кодекс за движение по пътищата урежда, че когато прелеза е оборудван с бариери, никой водач не може да преминава през жп прелез, когато тези бариери са спуснати или са в процес на спускане. Всеки водач допуснал това нарушение се наказва с отнемане на свидетелството за управление за срок най-много до 3 години. Следва да се имат предвид и разпоредбите от Постановление от 18.03.1991г., относно класификацията, регламентираща оборудването на железопътните прелези. Съгласно чл. 9, автоматичният железопътен прелез е оборудван най-малко със звънец, два сигнала мигаща червена светлина и полубариера, разположена от дясната страна на платното за движение. Съгласно чл. 10, мигащите червени светлини се включват най-малко двадесет секунди преди преминаването на влака, звънците се включват със светлините и след няколко секунди автоматично се пускат полубариерите. Според вещото лице, във френското право не съществува разграничение между наказателно право и административно наказание. Според френското право и с оглед тежестта на наказанието, правонарушенията биват злодеяния, престъпления и нарушения. За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че водачът е навлязъл в прелеза без да спре и да се увери, че не приближава влак, тъй като машинистът на влака веднага щом е излязъл от тунела, е видял предната част на камиона да навлиза в прелеза. Предвид краткото разстояние между тунела и прелеза, съобразено с момента, в който машинистът е видял влечака и неговото положение върху пътя, то очевидно звуковата и светлинна сигнализация е била задействана преди влекачът да започна преминаването. Според съда, водачът на влекача е възприел светлинния и/или звуковия сигнал, но въпреки това, съзнавайки че преминаването е забранено, се е надявал да премине преди спускането на бариерата, както и да избегне последиците на ПТП. Този извод се подкрепял и от факта, че бариерата е паднала по време на преминаването му и ударът е настъпил в задната част на влекача, която е започнала да се спуска при навлизането на МПС в прелеза. Приел, че водачът е нарушил правилата за безопасност на движението, като е преминал през ж.п. прелеза без да спре и да се увери, че не приближа влак и че няма опасност да премине, пренебрегвайки оповестителните - светлинна и звукова сигнализация. Направил е решаващ извод, че неспазването на основни правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицирало като "груба небрежност". Приел, че поведението на водача на застрахования влекач представлявало „груба небрежност“, която в областта на гражданското право е с по-висока степен на укоримост като форма на обикновената небрежност и длъжникът в конкретната ситуация не е положил и най- елементарната грижа, която и най-небрежният водач на МПС би положил. На основание чл. 407, ал.1 от КЗ вр. с чл. 1.1.4 от ОУ отговорността на застрахователя е отпаднала и предявеният иск за присъждане на обезщетение е неоснователен. Въззивният съд приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск за главница в размер на 104 000 лева, по чл. 405, ал. 1 от КЗ. Правилната правна квалификация на иска за заплащане на законна лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за сумата от 8 377 лева, представляваща законна лихва за забава за изплащане на застрахователно обезщетение и за периода от 09.01.2019г. до 25.102019г. е чл. 409 от КЗ, а не чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Правната квалификация на възражанията на ответника за наличието на основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е чл. 408, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 395, ал. 4, изр. първо вр. с чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ, а на евентуалното възражение намаляване на застрахователното обезщетение поради съпричиняване е чл. 395, ал. 4, изр. второ КЗ. Страните по делото не спорят във въззивното производство, че между тях е възникнало валидно застрахователно правоотношение, настъпването на процесното ПТП на 13.12.2018г. и уведомяването на застрахователя от застрахования за събитието. Страните по делото не спорят за механизма на процесното ПТП, възпроизведен от преписката по образуваното предварително разследване за престъпление неспазване на предимство – неспазване на сигнализация на Националната жандармерия, Окръжна рота гр.Вердун код 03371, номер на протокол 01797 от 2018г. На основание чл. 179 ГПК, протоколът за предварително разследване от ПТП с влак от 14.12.2018г. се ползва с материална доказателствена сила, в частта, в която е отразено, че ПТП е посетено от полицай Флореан, който е длъжностното лице, съставило протокола относно удостоверените в него участници, дата и място на ПТП. По същите съображения, доказателствено средство е и протокол № 14/27.01.2019г., съставен от служители на жандармерията, които са провели четири наблюдения на ж.п. прелеза и установили, че времевият интервал между звуковата сигнализация и спускането на бариерата е 05-06 секунди. При липсата на оспорване от страните на релевантни факти от протокола на жандармерията, въззивният съд приема за установено, че процесното ПТП е настъпило на 13.12.2018г., на ж.п. прелез в окръг 643 в Монмеди 55600, Република Франция. При преминаване през ж.п. прелез сигнализиран със светлинни сигнали и бариера, управляваният от Т. Д. влекач е останал неподвижен на релсите на железопътния път, като падналата бариера между влекача и ремаркето му е попречила да продължи движението си и в този момент е ударен от преминаващ влак. Останалите процесуални действия по разследването в образуваното наказателно производство в Република Франция, не се ползват с материална доказателствена сила и не обвързват съда в настоящото производство - проведените разпити на водача на влекача, на машиниста на влака, разпити на свидетели очевидци и други свидетели участници в друго ПТП на същия ж.п. прелез, тъй като не са писмени и гласни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Страните по делото не спорят за наличието на причинна връзка между вредите по застрахования автомобил и процесното ПТП, че застрахованият е подал искане за изплащане на обезщетение на 17.12.2018г., както и че е налице хипотеза на тотална щета. Въззивният съд е отстранил допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е назначил юридическа експертиза за установяване приложимите правни норми на френското право, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. По искът за заплащане на застрахователно обезщетение: Предмет на правния спор във въззивното производство е наличието на обстоятелството – груба небрежност, уговорено като изключен риск по раздел Общи положения, Х, т. 1.4. и раздел „Каско“, II, т. 24 от общите условия към застрахователния договор вр. с чл. 345, ал. 5, т. 1 от КЗ. Правната уредба на грубата небрежност е лаконична и се съдържа в разпоредбите на чл. 94, ал. 1, пр. последно и чл. 255, ал. 2, изр. първо от ЗЗД. Съгласно правната доктрина, небрежността и грубата небрежност се различават по съдържанието на модела на дължимо поведение и различието е само количествено. При груба небрежност действа този, който не полага грижа, каквато и най-небрежният човек не би положил в подобна обстановка – К., А., Облигационно право – Обща част, седмо издание, Сиби-2016г., стр. 459. Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, грубата небрежност не се отличава по форма от небрежността, а по степен, тъй като е неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност и при подобни условия. В този смисъл са решенията по гр.д. № 387/2010г., гр.д. № 1577/2010г., гр.д. № 951/2011г., гр.д. № 4075/2013г., гр.д. № 2798/2014г., , гр.д. № 4417/2015г. – всички на IV гр.о. на ВКС, както и решенията по т.д. № 3092/2014г. на II т.о. на ВКС и т.д. № 656/2019г. на I т.о. на ВКС. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че проявената от водача на застрахования товарен автомобил „Сканиа” и при установения механизъм на ПТП – удар от влак на ж.п. прелез и заклещена бариера между влекача и ремаркето, представлява груба небрежност. В случая не е доказано виновно неизпълнение на задължението за спазване на правилата за движение, от водача управлявал процесния влекач – преминаване на червен сигнал на светофара на ж.п. прелез. Както вече беше отбелязано, нормативната уредба във Франция урежда, че звуковия и светлинния сигнал се задействат едновременно, а спускането на полубариерата е след 20 секунди. С протокол № 14/27.01.2019г., служителите на жандармерията са провели четири наблюдения на ж.п. прелеза и установили, че времевият интервал между звуковата сигнализация и спускането на бариерата е 05-06 секунди. Този времеви интервал от 5-6 секунди, съпоставен с факта на заклещената бариера между влекача и ремаркето, обосновава извод, че преминаването е започнало преди спускането на бариерата и преди звуковия сигнал. Времето от 5-6 секунди е крайно недостатъчно за водач на товарен автомобил да спре, да се огледа и въпреки мигаща червена светлина и звуков сигнал, да потегли и започне преминаване на ж.п. прелеза. Това би било възможно, единствено в хипотеза, при която водачът на товарния автомобил не е намалил скоростта и не е предприел спиране на ж.п. прелеза, въпреки възприемане на подадената сигнализация. Мнението на съответните органи в Република Франция, относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Следователно, ответникът не е доказал, че водачът на застрахования влекач е проявил груба небрежност, даваща основание на застрахователя да откаже заплащане на застрахователното обезщетение. По същите съображения е неоснователно и възражението на ответника за редукция на застрахователното обезщетение, защото не е доказано, че водачът на процесния влекач е преминал през ж.п. прелеза в нарушение на правилата за движение. Още повече, че хипотезата на чл. 395, ал. 4, изр. второ намира приложение само в случай, че неизпълнението на задълженията по ал. 1 не е предвидено в договора като основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Следователно са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение на ищеца за процесния товарен автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, размерът на застрахователното обезщетение трябва да съответства на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на вещта. Когато е налице пълна увреда се дължи обезщетение в размер на действителната стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно унищожаване на имущество/тотална щета/, каквото е налице в случая, обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието, поради което обезщетението в случая е в размер на Средната пазарна цена на товарен автомобил марка „Сканиа". Според настоящия съдебен състав, действителната средна пазарна стойност на процесния влекач към 13.12.2018г. е съобразно определения от вещото лице размер от 66 673 лева. За горницата над 66 673 лева до предявения размер от 104 000 лева искът е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен. В този смисъл е и трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, постановена по аналогична правна уредба на КЗ/отм./: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№ 667/2008г. на ВКС, І ТО, решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009г. на ВКС, I ТО, решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д.№ 463/2014г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО, решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО и много други. В нея се приема, че застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, съответно възстановителната стойност, която е цената на възстановяване на имуществото от същия вид. Следователно, застрахователната сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като доказването на размера на вредата е в тежест на застрахования по имуществената застраховка. Единствено в хипотеза, при която застрахователната сума е под размера на вредата, дължимото застрахователно обезщетение ще е до размера на застрахователната стойност. В процесния случай не е налице хипотезата на чл. 387, ал. 1 КЗ, представляваща определена от страните договорена застрахователна стойност по имуществена застраховка. Неоснователно е възражението на ответника за приспадане на запазените детайли на МПС, поради липсата на доказателства за наличието на тези факти и обстоятелства. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че след процесното ПТП има останали някакви запазени детайли, както и да установи действителния размер на тяхната стойност, която сума да се приспадне от дължимият размер на застрахователното обезщетение. Неоснователно е заявеното от ответника в условията на евентуалност възражението за неизискуемост на вземането, поради непредставяне на доказателства от ищеца за снемане от отчет на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на неговата регистрация от компетентните органи. Изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата(застрахователно обезщетение). В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по аналогична правна уредба на чл. 193, ал. 3 КЗ/отм./ - решение № 44 от 02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г. на ВКС, І ТО. По исковете за заплащане на законна лихва върху главницата: Правното действие на задължението по чл. 390, ал. 1 КЗ е въведено от законодателя ex lege. В доказателствена тежест на застрахования е да представи предвидените в закона доказателства за да постави застрахователя в забава, чрез установяване на нейния начален момент. В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това, обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. В този смисъл е и горецитираното решение № 44 от 02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г. на ВКС, І ТО. Следователно искът по чл. 409 КЗ за заплащане на сумата от 8 377 лева, представляваща законна лихва върху претендираната главница и за периода от 09.01.2019г. до 25.10.2019г. е недоказан, поради което следва да се отхвърли като неоснователен само на това основание. По същите съображения е неоснователна и исковата претенция за законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. По искането на страните за присъждане на разноски: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът/ищецът е направил разноски за двете инстанции в общ размер на 13 494 лева, за които са представени доказателства, че са реално извършени. Ищецът има право на разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от исковите претенции за 66 673 лева от общо предявен размер от 112 377 лева. Ответникът дължи на ищеца сумата от 8 005, 96 лева за двете инстанции. Въззивникът има право на разноски за отхвърлената част от исковете в общ размер на 45 704 лева. Не претендира разноски за първоинстанционното производство, а само юр. възнаграждение от 100 лева за въззивното производство. Съобразно отхвърлената част от исковите претенции за 45 704 лева от общо предявен размер от 112 377 лева. Ищецът дължи на ответника сумата от 40, 67 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца при условията на компенсация разноски за двете инстанции в общ размер на 7 965, 29 лева. Мотивиран така, Софийският апелативен съд