Решение № 168 от 12.11.2025 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 232/2025 г.

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т. 2 от ГПК. Подадена е жалба вх.№7504/15.08.2025г. от Ц. С. Т. с ЕГН: ••••••••••, с адрес затвор гр.•••, 5 ••• срещу разпореждане за налагане на запор по изп.д. № 20231320402025 по описа на СИС при ВРС от 05.06.2023г. Сочи се, че неправилно е наложен запор върху трудовото възнаграждение тъй като, ако работи в затвора ще получава половината от минималната работна заплата, което имущество е несеквестируемо и действието е незоконно.Излага, че от ДСИ при СИС при ВРС ••• били отнети суми от личната му партида, които са предназначени за лична издръжка.Иска се да бъде отменен запора, който е наложен по личната партида. В мотивите към жалбата ДСИ в СИС при ВРС излага, че жалбата е неоснователна, тъй като нито в един момент по изп.д..№ 20231320402025 по описа на СИС при ВРС има постъпили суми от трудово възнаграждение или от личната му партида, по отношение на която да е извършено разпределение и превод за удовлетворяване вземанията на взискателя. Излага се, че в запорното съобщение до затвора гр.••• е указано, че при удръжки следва да се спазват правилата за несеквестируемост на ГПК и останалите нормативни актове- в случая ЗИНЗС –чл.78, ал.3, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Съдът приема, че жалбата е против действията на съдебен изпълнител, подадена на основание чл. 435 ал.2, т.2 ГПК. Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото намира за установено следното: Жалбата, заедно с мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК и копие на изпълнително дело № 20231320402025 са изпратени на ВОС. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения от закона срок за обжалване. Изпълнителното дело е образувано с възлагателно писмо по чл.264, ал.2 от ЗСВ от РС Пазарджик, и приложен към молбата изпълнителен лист, издаден на 05.02.2018 г. от Районен съд-Пазарджик на основание определение №696 от 05.12.2017 година, постановено по НОХД №680/2017 година по описа на Районен съд-Пазарджик, съгласно което жалбоподателят е осъден да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пазарджик 5.00 лева ДТ за издаване на изпълнителен лист. Изпратена е ПДИ до длъжника -изх.№ 5224/20.04.2023г, редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК на 16.05.2023г. На основание чл. 428, ал.1 от ГПК длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно задълженията си към взискателя РС Пазарджик и към присъединения кредитор НАП. С обжалваното разпореждане от 05.06.2023г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, както и върху всяко възнаграждение за труд, което длъжникът получава от Затвора- Враца, което вземане е признато от същата институция за основателно, като е съобщено на съдебния изпълнител, че при постъпване на суми от възнаграждение за труд ще бъде извършено удържане. Жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Разпоредбата на чл.56 от ППЗИНЗС предвижда, че частта от полагащото се на лишените от свобода възнаграждение за положен труд, която остава, след като се направят съответните удръжки и се заделят полагащите се суми за задоволяване на лични нужди, се внася на личен влог в посочена от тях банка, която има клон по местонахождението на затвора, или с тяхно писмено съгласие и за тяхна сметка се изпраща на близките им или на друго упълномощено от лишения от свобода лице. За съхраняваните в касата на затвора суми за задоволяване на личните нужди на лишените от свобода се води специална отчетност. В случая не е спорно, че длъжникът не полага труд в затвора и не получава суми от трудово възнаграждение, т. е. липсват постъпили суми, върху които да е наложен запор по изпълнителното дело. В случай, че длъжникът полага труд и получава възнаграждение и суми за удовлетворяване на взискателите бъдат събрани, самото действие по налагане на запор не е незаконосъобразно, както се твърди в жалбата, ако удържаната суми съответства на предвиденото в съответните разпоредби. Законодателят изрично е предвидил възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение в чл.78, ал.3 ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Съгласно чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. Към датата на подаване на жалбата липсват доказателства изпълнението да е насочено срещу несеквестируемо имущество на длъжника. Воден от горното и на основание чл.437, ал.1 ГПК, съдът