Решение № 120 от 9.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 232/2024 г.

Производство по реда на гл. 33 НПК. С протоколно определение от 13. 11. 2023 г., постановено по НОХД 148/2023 г. Районен съд - Панагюрище е одобрил споразумение, с което подсъдимият Н. Д. К., със снета самоличност, е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 28. 08. 2022 г. в гр. • е причинил средна телесна повреда на Т. К. М. от гр. •, престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 ал. 1 НК и му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. С определение № 156/13. 11. 2023 г. на подс. Н. Д. К. е определено едно ОБЩО най-тежко наказание по НОХД № 58/2023 г. и по НОХД 148/2023 г. на РС Панагюрище в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 25 ал. 2 НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което е търпяно наказанието по НОХД 58/2023 г., считано от 23. 09. 2023 г. до 13. 11. 2023 г. В Апелативен съд Пловдив е постъпило искане от главния прокурор на РБ срещу така одобреното споразумение от 13. 11. 2023 г. и определение № 156/13. 11. 2023 г. по НОХД 148/2023 г. на РС Панагюрище. Прави се искане за възобновяване на НОХД 148/2023 г., да се отмени определението от 13. 11. 2023 г., с което е одобрено споразумението за решаване на делото и определение № 156/13. 11. 2023 г., с което на основание чл. 306 ал. 1 т. 1 НПК вр. чл. 25 ал. 1 и вр. чл. 23 ал. 1 НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание по НОХД № 58/2023 г. и по НОХД № 148/2023 г., по описа на РС Панагюрище, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът поддържа искането. Осъденият лично и чрез своя защитник счита искането за неоснователно. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното: ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО. Първоначално в Районен съд – Панагюрище е внесен обвинителен акт срещу Н. Д. К. с обвинение по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Образувано е НОХД № 148/2023г., С Разпореждане № 147/25.09.2023, съдът е насрочил разпоредително заседание, което е следвало да се проведе на 06.10.2023г. На 04.10.2023г. е постъпила молба от Т. К. М., подадена от повереника на пострадалото лице, с която на основание чл.76 и чл. 84 от НПК, се иска Т. М. да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец. Със същата молба е предявен граждански иск в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието 28.08.2022г. до окончателното погасяване на задължението. С Протоколно определение № 133/06.10.2023 г., съдът е отложил разпоредителното заседание за 13.11.2023 г., когато е следвало да се произнесе по постъпилата от повереника молба. В проведеното съдебно заседание на 13.11.2023 г. е докладвано, постъпило писмено споразумение между участващия по делото прокурор, подсъдимия и защитника му. Съдът е взел отношение по депозираната по-рано молба с правно основание чл.76 и чл.84 от НПК, като цитирайки разпоредбата на чл. 359, ал.3 и ал.4 от НПК е оставил предявената молба без уважение като недопустима. На основание чл.384, ал.1 във вр. с чл.382, ал.6 от НПК е вписал и одобрил така представеното споразумение в съдебния протокол като непротиворечащо на закона и морала. С това споразумение подсъдимият Н. Д. К., със снета самоличност, е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 28. 08. 2022 г. в гр. • е причинил средна телесна повреда на Т. К. М. от гр. •, престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 ал. 1 НК и му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. При сключване на споразумението от страна на защитата и подсъдимия, и от страна на участващия по делото прокурор е постигнато съгласие и тяхната воля е била именно да се наложат посочените по-горе санкции. В съответствие с предложените от тях параметри е одобрено и споразумението. На 13.11.2023 г. на основание чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.25, ал.1, във вр.чл.23, ал.1 от НК съдът се е произнесъл като е определил лишения от свобода Н. К. да изтърпи едно общо най-тежко наказание по НОХД 58/2023 и НОХД 148/2023 г. и двете по описа на Районен съд – Панагюрище, в размер на четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. След направен анализ на гореописаната хронология за протичане на съдебния процес пред първата инстанция, съдът намира, че наведените от прокуратурата твърдения за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1 и 2 от НПК са основателни по следните съображения: Режимът на прекратяване на наказателното производство със споразумение, след образуване на съдебното производство при внесен обвинителен акт, е различен от този за прекратяване на същото, непосредствено след приключване на разследването. В случая е приложима разпоредбата на чл. 384, ал. 3 НПК, според която споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 359, ал.3 и ал.4 от НПК, оставяйки без уважение молбата на повереника на пострадалото лице, като недопустима. Това е така, тъй като посочената разпоредба касае разглеждането на дела от първоинстанционния съд по реда на особените правила на бързото производство, каквото настоящото не е. Също толкова неправилно, Районен съд Панагюрище е приложил чл. 382, ал.6 от НПК, който касае произнасянето по споразумението от съда, когато същото е изготвено в досъдебното производство, а не при вече образувано дело. Основанието за прекратяване на наказателното производство със споразумение, след образуване на съдебното производство при внесен обвинителен акт, е различен от този за прекратяване на същото, непосредствено след приключване на разследването. В случая е приложима разпоредбата на чл. 384, ал. 3 НПК, според която споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни. Това е преклудирана възможност на пострадалия за встъпване като страна в процеса, което налага съдът да му я осигури, с оглед на процесуалния закон да участва като страна в процеса, в качеството си на частен обвинител по чл. 76 НПК и граждански ищец по чл. 84 НПК. В ал. 3 на чл. 384 НПК, законодателят е предвидил гаранции за страните, чиито интереси биха били засегнати от споразумението, като в разпоредбата на чл. 253 от НПК е посочено кои са тези страни в съдебното производство. Заинтересованите от споразумението страни се определят от рамките на внесеното в съда обвинение и от възможността за реализация на правата на пострадалите, като частни обвинители и граждански ищци. С други думи, в обвинителния акт се сочат виновните /според прокурора/ лица, чиято наказателна отговорност следва да се реализира, за деянието представляващо престъпление и лицата пострадали от него, които могат да поддържат обвинението наред с прокурора в качеството им на частни обвинители, както и да предявят иск за причиН.то им непозволено увреждане при допускане на участието им като граждански ищци в производството от съда. Разглеждайки делото, без да изпълни задължението си за провеждане на разпоредително заседание, с одобряване на споразумението, решаващият съд изцяло е ограничил правата на пострадалия да участва в процеса, както и възможността му да се конституира като страна и да изрази волята си за сключване на споразумението. Това е основание, посочените нарушения да се приемат от Пловдивския апелативен съд като съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, и 2 от НПК. Трайна и непротиворечива е в този смисъл установената практика. Когато на пострадалото лице не е била осигурена възможността да се конституира като страна в съдебната фаза на процеса, за да вземат становище по предложеното споразумение, по реда на чл. 384, ал. 3 НПК - чрез надлежното съобщаване и стриктно указване на процесуалните им права, или когато упражняването на последните е било препятствано, какъвто е настоящият случай, е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което само по себе си е достатъчно, за да обоснове исканата от Главния прокурор отмяна по реда на възобновяването /Р-140-2012-ВКС-III н.о/. Поради изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че не може да се приеме защитната теза на осъдения, според която по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на твърдението за нарушен материален закон Пловдивският апелативен съд счита, че в цитираното решение на ВКС се посочва, че в правомощията на решаващия съд е да провери доколко предложеното споразумение, постигнато между държавното обвинение и защитника на подсъдимия, е в съответствие със закона и морала, и едва ако не констатира наличието на противоречия, да го одобри. При новото разглеждане на делото този въпрос отново подлежи на обсъждане, предвид становищата на всички страни по делото. Обсъдените до тук нарушения на процесуалния закон са съществени, довели са до ограничаване правата на пострадалото лице, поради което съставляват основание за възобновяване на наказателното дело и отмяна на проверяваното определение, с което е одобрено постигнатото споразумение, както и постановеното след това определение по реда на чл. 306 ал.1 т.1 НПК. Ето защо, настоящият състав прие, че делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. С оглед на горното съдът