Решение № 2864 от 12.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4272/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба, подадена на 05.03.2025 г. от П. П. Г.- длъжник по изп. д. № 20258440400023 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу Постановление за разноски от 14.02.2025 г., с което е отказано намаляване на размера на приетите за събиране такси, определени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както следва: 1/ сумата от 24, 00 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за образуване на изпълнително дело по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ; 2/ сумата от 126, 00 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса за налагане на седем броя запори без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, по т. 9 от ТТР към ЗСЧИ; и 3/ сумата от 4097, 57 лв. с вкл. ДДС, представляваща такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като разноските по изпълнението не съответстват на нормативно установените размери, предвидено в ТТРЗЧСИ. Счита, че съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ се явяват дължими такса за образуване на изп. дело в размер на 20, 00 лв. /по т. 1/, такса за наложени 7 броя запори в размер на 105, 00 лв./по т. 9/ и такса за изпълнение на парично вземане в размер на 3414, 63 лв. /по т. 26/. Взискателят е подал в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК възражение срещу жалбата на длъжника, като поддържа, че тя е неоснователна, тъй като частният съдебен изпълнител е приложил правилно закона при определяне дължимите в изпълнително производство разноски. Постъпили са мотиви на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие СГС, според които жалбата, подадена на 05.03.2025 г., е просрочена, считано от връчване на съобщението на 18.02.2025 г., поради което е недопустима. Евентуално поддържа неоснователност на жалбата, тъй като таксите са начислени в съответствие с ТТРЗЧСИ. Сочи, че посочените в Тарифата такси са без включен в тях ДДС и в тежест на съдебния изпълнител, в качеството му на доставчик на услуги по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗДДС, е да начисли и да внесе ДДС, тъй като е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 ЗДДС. Софийският градски съд намира, че подадената жалба е допустима, тъй като се обжалва действие на съдебен изпълнител, изрично предвидено в закона – постановлението за разноски /арг. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/. Жалбата е подадена в предписания в чл. 436, ал. 1 ГПК преклузивен срок. Това е така, тъй като съобщение за обжалваното постановление за разноски не е връчено редовно на 18.02.2025 г. съгласно разпоредбите на чл. 51, ал. 1, изр. 2 и 3 ГПК, във връзка с чл. 39, ал. 1, пред. 2 ГПК. Съобщението е изпратено до упълномощения от длъжника по изпълнителното дело адвокат, като същото не е връчено редовно /не е удостоверено от длъжностното лице – връчител качеството на получателя съгласно изискването на чл. 51, ал. 1 ГПК/. Следователно съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена в двуседмичния срок, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. В цитираната разпоредба е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени в ТТРЗЧСИ, представляват разноски по изпълнението и следователно са в тежест на длъжника. Таксите, които ЧСИ събира, по своя характер са възнаграждение за извършените от ЧСИ услуги. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Тъй като извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във връзка с които се събират определените в тарифата такси не попадат в изключенията, посочени в Глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“ от ЗДДС, те са облагаеми доставки на услуги по смисъла на този нормативен акт. В контекста на изложеното в изпълнение на изискванията на закона ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ законосъобразно е определил размера на таксата по т. 1 ТТРЗЧСИ от 24, 00 лв. с вкл. ДДС /20, 00 лв. без ДДС/, на таксата по т. 9 ТТРЗЧСИ от 126, 00 лв. с вкл. ДДС /105, 00 лв. без ДДС/, както и на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 4097, 57 лв. с вкл. ДДС /3414, 64 лв. без ДДС/. Съдебният изпълнител законосъобразно е изчислил таксите по изпълнителното дело и върху тях е начислил дължимия ДДС. По изложените съображения жалбата срещу постановлението на частния съдебен изпълнител за разноските, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното, Софийски градски съд