Решение № 176 от 8.4.2019 г. на Административен съд - Монтана по дело № 74/2019 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца/ЗСПД/. Образувано е по жалба от С.К.Н. •••, чрез пълномощника адв.Т., •••, против “Заповед за доброволно възстановяване на недобросъвестно получени средства за месечни помощи за деца по чл.8д от ЗСПД № ЗСПД/Д-М/10065 от 01.02.2019 г. и заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на основание чл.14, ал.5 във връзка с чл.8д и при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПД..“, издадени от директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Монтана. Налице са две заповеди с един и същи номер, поради което с разпореждане от 21.02.2019г. производството е разделено, като производството против първата заповед е по адм.дело № 69/2019г., а против втората е предмет на настоящото адм.дело № 74/2019 г. по описа на съда. С оспорваната в настоящото производство заповед на жалбоподателката е отказано/лишена е от месечна помощ за детето С••• на основание чл. 14, ал. 5 във вр.с чл.8д и при условията на чл.10 ал.2 от ЗСПД. В жалбата се твърди, че административния орган неправилно е приел, че жалбоподателката недобросъвестно е получавала за предишни периоди месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД, поради което незаконосъобразно е постановено възстановяване на получените суми за месечни помощи за деца и лишаване от право да ги получава за срок от една година. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. В с.з. пълномощникът адв.Т. излага доводи относно незаконосъобразността на посочената заповед, същата е постановена заедно с предходната заповед за доброволно възстановяване на недобросъвестно получени средства за месечни помощи за деца по чл.8д от ЗСПД № ЗСПД/Д-М/10065 от 01.02.2019 г., която е отменена и е влязла в сила, т.е. не е налице твърдяното задължение за възстановяване на недобросъвестно получени суми по чл.8д от ЗСПД, поради което не е налице и посоченото основание по чл.14, ал.5 от ЗСПД - “ Лицата, недобросъвестно получили семейни помощи по чл. 7, 8 и 8д, включително и при неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2, когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не по-дълъг от една година.“ Ответникът по жалбата, директор на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, редовно призован не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Видно от доказателствата, приети по делото с административната преписка, със заповед за доброволно възстановяване на недобросъвестно получени средства за месечни помощи за деца по чл.8д № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПД Н. е следвало да възстанови недобросъвестно получена социална помощ по чл. 8д от ЗСПД в общ размер на 4 550 лева. Веднага е издадена и обжалваната в настоящото производство заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. от директора на ДСП Монтана, с която на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСПД жалбоподателката е лишена от семейни помощи за деца, като заповедта е мотивирана с констатациите, изложени в предходната заповед за доброволно възстановяване на недобросъвестно получени средства за месечни помощи за деца по чл.8д № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. Оспорваната заповед е връчена на жалбоподателката на 06.02.2019 г., което е видно от известие за доставка на пощенска пратка/л.11 от делото/, а жалба срещу нея е подадена чрез ДСП Монтана на 15.02.2019 г., което се установява от поставения на нея вх. № 1204-94С-00-0536 от същата дата. Следователно направеното с жалбата оспорване е редовно и допустимо, като подадено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, посочено като адресат на обжалвания административен акт. От представените по делото с административната преписка писмени доказателства се установява, че С. Н••• е подала молба-декларация за семейни помощи за деца по чл. 8д от ЗСПД с вх. № ЗСПД Дм-10065/07.12.2016 г. по описа на ДСП Монтана/л.20 от делото/. Въз основа на заповед № ЗСПД/Д-М/10065/15.12.2016 г. на директора на ДСП Монтана, такава й е била отпусната, като впоследствие със заповед № ЗСПД/Д-М/10065/17.01.2017 г., е изменен размерът на отпуснатата помощ, със срок до 30.11.2019 г./Л19 и л.18 от делото/. След изрично запитване от ДПС Монтана, е получена справка от ОД на МВР Монтана, от която се установява, че С.Н., заедно със съпруга си и децата многократно е пътувала зад граница/л.16 и 17 от делото/. Твърди се, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД да уведоми ДСП Монтана за тези обстоятелства, което е третирано от органите на социалното подпомагане като недобросъвестност по чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, водеща до възстановяване на получените средства за месечни помощи за деца, за което е била издадена и заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на директора на ДСП Монтана. Веднага е издадена и обжалваната в настоящото производство заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на директора на ДСП Монтана, с която на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСПД жалбоподателката е лишена от семейни помощи за деца за срок от една година. С подробно изложени в жалбата съображения за неправилно тълкуване на приложимите правни норми, оспорващата претендира за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспорваният административен акт, втората заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г., е издаден от компетентен орган – директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, като е спазена предвидената в закона форма и заповедта формално съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването й. Не се установява от данните по делото при издаването на заповедта и проведеното административно производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорваната заповед обаче е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалноправните разпоредбите и целта на закона. Тъй като заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на директора на ДСП Монтана, издадена на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, е послужила като основание за издаване на оспорваната заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г, а тази заповед също се оспорва пред съда, като нейната законосъобразност е предмет на спора по адм.дело № 69/2019 г. по описа на АС Монтана, производството по настоящото дело е спряно до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по това дело. Видно от влязлото в сила решение по това дело, съдът е отменил като незаконосъобразна заповед за доброволно възстановяване на недобросъвестно получени средства за месечни помощи за деца по чл.8д № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на директора на ДСП Монтана. В мотивите на решението си съдът е приел, че в случая не е налице недобросъвестно получена социална помощ по чл. 8д от ЗСПД и същата не подлежи на възстановяване по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД. Тъй като наличието на тази първа заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на директора на ДСП Монтана, е мотивирало издаването на оспорваната в настоящото производство заповед, то отмяната й води до липса на материалноправна предпоставка за издаването на тази заповед, тъй като не е налице установено по съответния ред наличие на недобросъвестно получена месечна помощ за деца от страна на жалбоподателката. Извън това обаче, тъй като в случая разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД въвежда като самостоятелно основание за лишаване от право на социално подпомагане неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД, то съдът следва да обсъди дали наличието на това условие в случая води до недобросъвестно получаване на социална помощ, което да обоснове отказ от социално подпомагане за бъдещ период, съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗСПД. В производството не се спори, че жалбоподателката, заедно със съпруга и децата си е пътувала извън граница, но дали това обстоятелства автоматично води до твърдяната недобросъвестност. Съставен е констативен протокол с дата 04.12.2018 г../л.13 от делото/, съгласно който жалбоподателката не е уведомила ДСП Монтана за промяна на обстоятелствата, което е нарушение но разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗСПД. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД лицата, недобросъвестно получили семейни помощи по чл. 7, 8 и 8д, включително и при неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2, когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не по-дълъг от една година. Видно от фактическите основания за издаването на оспорваната заповед, налице е позоваване на условието на разпоредбата, изискващо неизпълнение на задължението за писмено уведомяване за настъпила промяна в статуса на жалбоподателката в 30-дневен срок от настъпването и. Съдът намира, че ответникът неправилно е приложил посочената разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД. Неизпълнението на задължението за писмено уведомяване за пътуването зад граница е релевантна, само неизпълнението на това задължение е в причинно-следствена връзка с получаването на семейни помощи за деца, които не са се следвали при проявлението на обстоятелствата, които не са своевременно манифестирани. В конкретният случай, видно от данните по делото, за семейството на жалбоподателката с нищо не са се променили декларираните при подаване на заявлението обстоятелства. Недобросъвестност, в случаите на укрита или на несвоевременно представена информация, ще има само при установени обстоятелства, при което правото на месечни помощи е изключено. От друга страна в акта няма мотиви и доказателства дали и доколко тези пътувания зад граница с нещо са променили обстоятелствата, декларирани от лицето при подаване заявлението за подпомагане.. Така е прието и в решението на съда по адм.дело № 69/2019 г. по описа на АС Монтана, които мотиви напълно се споделят и от настоящия състав. Изложените съображения мотивират извод, че оспорваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В производството не е заявено искане за разноски, нито представени доказателства за такива, предвид което съдът не дължи произнасяне. Предвид изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът