Решение № 1328 от 31.12.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 4283/2018 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 28.03.2018 г. по НОХД № 10586/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 6-ти състав, е признал подс. А.В.Н. за виновен в това, че на 07.10.2015 г., около 18, 00 часа, в гр. Нови Искър, кв. „Курило“, ул. „•••••••, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на М.В.Б., вследствие на който Б. паднал, причинил на М.В.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в луксация на лявата раменна става, получена в резултат на падане с протегната и отведена назад ръка, при което силите, предизвикани от ускорението на телесната маса се предават аксиално по оста на крайника, действайки на мястото на най-малкото съпротивление (в случая раменната става), което води до съответната травма – луксация, реализирало медико - биологичния признак „трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по-дълъг от 30 дни“ – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го е осъдил на наказание „пробация“, изразяващо се в пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“, за срок от шест месеца, два пъти седмично, както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, също за срок от шест месеца. Осъдил е подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски, по сметка на СДВР и по сметка на СРС, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, сумата от по пет лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощения защитник на подс. А.Н. – адв. П.Г., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба с допълнение. Обобщено, в тях се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, резултат от неправилен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Прави се подробен анализ на гласните доказателствени източници, събрани в хода на съдебното следствие, като се сочат неправилните, според защитата, изводи по фактите на първия съд. Застъпва се тезата, че причината за падането на пострадалия е не нанесения от подсъдимия удар в областта на лицето, а възникналата впоследствие борба между двамата и опита на пострадалия да събори подсъдимия на земята. Желае се отмяна на обжалваната осъдителна първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подс. Н. да бъде признат за невинен. С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд. В разпоредително заседание от 11.10.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивната жалба с допълнение, както и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия. Намери, също така, че не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително. В открито съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на подсъдимото лице поддържа жалбата, по наведените в същата съображения. Счита присъдата на СРС за неправилна и незаконосъобразна, поради което желае нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. Н. да бъде признат за невинен в извършването на престъплението, за което е обвинен и осъден на първа инстанция. Представителят на СГП намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Посочва, че присъдата кореспондира изцяло с установената фактическа обстановка. Намира, че в мотивната част на атакувания съдебен акт съдът подробно и обстоятелствено се е мотивирал защо приема за установена фактическата обстановка, въз основа на кои от доказателствата по делото и е изложил съображения защо не кредитира изцяло показанията на една от групите свидетелски показания. Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена в цялост. Частният обвинител М.В.Б., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира съображения по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение. Подсъдимото лице, в правото си на лична защита и на последна дума, изразява съжаление за станалото. Посочва, че не е искал да стане така, но пострадалият го е бутнал и паднали заедно. Желае да бъде оправдан. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение, както и доводите и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното произво дство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и пис мени доказателствени средства, писмени и веществено доказателства, както и способ на доказване – експертизи, а именно: г ласни доказа телствени средства – показанията на свидетелите Е.В.Г. (л. 42 от съдебното п роизводство), И.Ч.И. (л. 42 – л. 42/гръб от съдебното производство), В.В.И. (л. 61/гръб – л. 62 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство – л. 21, и приобщени към доказателствената съвкупност п о реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), К.Р.М. (л. 62 – л. 62/гръб от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебнот о производство – л. 20, и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК), М. В. Б. (л. 66/гръб – л. 67 от съдебното производство и тези, снети в хода на досъдебното производство – л. 16 - 17, и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), К.В.Т. (л. 79/гръб от съдебното производство) и Г.Г.Б. (л. 80 от съдебното производство) и обясненията на подсъдимото лице (л. 80/гръб от съдебното производство); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – заверен и електрофотографск и (ксерографск и ) копи я на съдебномедицинско удостоверение № І - 330/2015 г. (л. 6 от досъдебното производство), листа за преглед на пациент (л. 7 от досъдебното производство), медицинско направление и квитанция (л. 8 от досъдебното производство), писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, изх. № 7855 / 2 2. 12.201 5 г., ведно със заверени електрофо тографски (ксерографски) копия на журнал на 108-ми кабинет при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ към 07. 10.201 5 г. и спешен лист за М.В.Б. (л. 34 – л. 39 от досъдебното производство), справка за съдимост на подсъдимото лице (л. 16 от съдебното п роизводство), заповед за служебна благодарност към подсъдимия, издадена от длъжностно лице при „Столичен автотранспорт“ ЕАД – поделение „Малашевци“ (л. 78 от съдебното производство); веществен о доказателствен о средств о – оптичен носител към писмо от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, изх. № 7855/22.12.2015 г. (л. 35 от съдебното производство), както и способ и н а доказване – заключени я на комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 23 – л. 29 от досъдебното производство) и съдебнопсихиатрична експертиза, по отношение на подс. В. (л. 88 – 94 от съдебното производство). Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателствени средства и писмени доказат елства и способи н а доказване - експертизи. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Б., Г., И., И. и М., в съвкупност с посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства и способи н а доказване - експертизи, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение, относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т. и Б., по отношение на развитието на инцидента, като е приел, че същите се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници и са предназначени да фо рмират защитна версия на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инст анция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното: Подсъдимият Н. и пострадалият М.В.Б. с е познавали от преди години чрез своите съпруги. На неустановена дата бившата съпруга на подсъдимия дала на съпругата на Б. каска за мотоциклет, за да я ползва. На инкриминираната дата – 07.10.2015 г., след обяд, пострадалият Б., заедно със зет си – св. Е.В. Г., се намирали пред блока, в който живеел Б. – на адрес гр. Нови Искър, кв. „ Курило“, ул. „ •••••••. В това време, там се намирал и подс. Н.. Виждайки с в. Б., подсъдимият се приближил към него и на висок глас поискал да му върне каската за мотор. Свидетелят му отвърнал, че той не е вземал нищо от него и ако има някакви въпроси в това отношение да ги отправи към бившата си приятелка. После св. Б., заедно със св. Г., заминали за с. Владо Тричков. Неговото безразличие ядосало още повече подсъдимия и той започнал да звъни на св. Б. от мобилния си телефон. Започнал яростно да го обижда и да настоява да му върне каската за мотор. Пострада лият свидетел му отговорил, че след като си свърши работата ще се срещне с него, за да се разберат. Около 18. 00 часа, пострадалият св. Б. и св. Г. се върнали в гр. Нови Искър, пред блок № 255, където ги чакал подсъдимият. Последният започнал да вика на висок глас към св. Б. и се приближил заплашително към него, с явно агресивни намерения. Започнал да го ругае и преднамерено го блъснал, като едновременно с това му нанесъл удар с юмрук в областта на дясната скула, носа и клепачит е, като по този начин го извадил от равновесие. Тъй като физическият сблъсък между двамата се разиграл между паркирани пред блока автомобили, пострадалият свидетел, инстинктивно хващайки се за дрехите на подсъдимия, с цялото си тяло паднал по гръб върху па ркиран автомобил, п овличайки със себе си подсъдимото лице, кое то също загубил о равновесие и паднал о върху пострадалия. За да се предпази от удара с автомобила, политайки назад, св. Б. протегнал също назад лявата си ръка. От последвалото падане върху автомобила, а оттам - върху земната повърхност, св. Б. получил охлузвания по челото вляво с неправилна форма и жлебовидни драскотини. Последователно стта на действията на подс. Н., повлечен от загубилия равновесие св. Б., по време на което последният, политайки назад, за да се предпази от сблъсъка с паркираните автомобили, протегнал назад лявата си ръка, предизвикали инкриминираното увреждане. Ударът, нанесен от подсъдимия бил със сила, увеличена от телесната маса на св. Б., увеличена със силата на падане на двете тела ( на пострадалия и на подсъдимия ), което довело до извеждане от равновесно положение на св. Б. и протягане назад на лявата му ръка и като краен резултат – до луксация на неговата лява раменна става. Изключително силн ата болка предизвикала съответната мигновена реакция от страна на пострадалия – свличайки се от болка на терена, св. Б. извикал към подсъдимия да спре с ударите си, защото „извадил рамото си“. В този момент св. Г. се намесил и разтървал двам ата. По молба на св. Б. го откарал в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където бил прегледан от съдебен лекар. На пострадалия свидетел била направена рентгенография на лявата раменна става. Проведеното лечение наложило наместване – била извършена мануална репозиция и наложена мека имобилизираща превръзка, след което пострадалият бил освободен, за да продължи възстановяването си при домашни условия. На 10.10.2015 г. св. Б. посетил кабинет по съдебна медицина при Медицински университет - София, при прегледа на който и въз основа на представената медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД бил и установен и оток и кръвонасядане в дясната лицева област, охлузвания с жлебовидни драскотини в лявата челна област, изкълчване ( луксация ) на лявата р аменна става с оток и кръвонасядане в областта на лявото рамо. Възстановяването на пострадалия свидетел продължило около 60 дни, през който след отстраняването на имобилизацията ( на 25 - 30 ден ), пострадалият провел физиотерапия и ЛФК. Подсъдимият А.В.Н. е роден на ••• •••, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи, живущ •••, ЕГН ••••••••••. Същият е неосъждан. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказ ателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е напр авена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без няко и от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяван е. Обсъдени са противоречията в доказателствените материали и са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не. Настоящият въззивен състав, като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.). С оглед на изложеното и без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, въззивният съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното: Правилно и в съответствие с установеното от всички останали доказателствени източници, първият съд е поставил в осн овата на изводите си по фактите показанията на ЧО М.Б., като е приел, от една страна, че същите са в основни линии единни, вътрешн о непротиворечиви, логични и житейски убедителни, поради което и са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. О т друга – че намират категорична доказател ствена опора в съобщеното от свидетелите Е. Г., И. И., В. И. и К. М., в заключението на назначената и изготвена СМЕ по писмени данни и писмените доказателства и доказателстве ни средства, събрани по делото. Така, показанията на ЧО Б. по отношение местонахождението му и това на подсъдим ия към инкриминираните дата следобед, а именно пред блока, в който живеел Б. – на адрес гр. Нови Искър, кв. „Курило“, ул. „ •••••••, се по твърждават от показанията на свидетелите Е. Г., И. И., В. И., К. М., К. Т. и Г. Б., а също и от съобщеното от подс. Н., поради което следва да се приеме, че тези факти и обстоятелства са безспорно установени. Измежду така събраните гласни доказателствени средства, в обсъжданата част, не се констатират каквито и да било несъответствия и противоречия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане. Показанията на ЧО Б., в съвкупност с тези на свидетелите Г. и И. и обясненията на подс. Н., послужиха на инстанциите по същество да формират еднозначни изводи по отношение на поводът за възникналия конфликт помежду им по-рано същия ден и разменените реплики в хода на проведените телефонни разговори между подсъдимия и пострадалия свидетел. Събраните по делото доказателствени източни ци в тази насока са напълно еднопосочни и взаимно допълващи се. Тук е мястото да се отбележи, че в хода на разпита си пред съда, подсъдим ият не отрича възникналия конфликт с пострадалия по повод пред о ставена от бившата му приятелка на съпругата на пострада лия каска за мотор и желанието на подсъдимия да си я върне, но и не дава обяснения, че е отправял провокативни и заплашителни изрази по отношение на ЧО Б.. Поведението на подс. Н. в тази насока, обаче, изразяващо се в отправяне на закани към ЧО, съдът установи по несъмнен начин, кредитирайки показанията на свидетелите Б. и Г., като прецени, че същите са напълно единни, взаимнодопълващи се, логичн и и житейски убедителн и, предвид последвалата ескалация на конф л икта, без съмнение провокиран от продължителната размяна на закани и провокативни реплики от подсъдимия. Констатираното противоречие измежду така събраните гласни доказателствени средства съдът отдаде на стремежа на подсъдим ия да омаловажи поведението си и да посочи именно п острадал ия като инициатор на конфликта, като по този начин формира защитна версия по повдигнатото му обвинение. Ето защо и съда прецени, че не може да постави обясненията на подсъдим ия, в тази им част, в основата на изводите си по фактите, а за да установи същите, се позова на показанията на свидетелите Б. и Г.. Показанията на пострадал ия св. Б. и тези на свидетелите Г., И., И. и М., ведно със заключението на вещ ите лиц а, изготвил и К СМЕ по писмени данни, послужиха на инстанциите по същество да установят механизма на извършване на инкриминираното деяние. Вярно е, че между така събраните гласни доказат елствени средства се констатират известни несъществени несъответствия и непълноти – преодолени от първата инстанция чрез приобщаване на показанията на тези свидетели, снети в хода на досъдебното производство, към доказателствената съвкупнос т, по надлежния процесуален ред. С ъщите този съд отдаде на изминалия сравнително продължителен период между датата на извършване на инкри минираното деяние – 07. 10.201 5 г. и тази на разпита на свидетелите пред съда – 07.12.2016 г. (за свидетелите Г. и И. ), 19.06.2017 г. (за свидетелите И. и М. ) и 09.10.2017 г. (за ЧО Б. ), при което е съвсем естествено свидетелите да н е могат да възпроизведат в пълнота и детайли възприетата от тях фактическа обстановка, а не на недобросъвестност или субективизъм при депозиране на показанията им пред съда. Констатираните противоречия и непълноти не разколебават извода на съда, че показан ията на тези свидетели са депозирани обективно и безпристрастно, нито изключват възможността да бъдат ползвани от съда при формиране на свободното му, вътрешно съдийско убеждение, относно предмета на доказване по делото. И това е така, тъй като, от една ст рана, в своята съвкупност и единство, показанията на разпитани те и цитирани по-горе свидетели са достатъчни, за да позволят на съда да формира извод и относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в производството, а от друга – да по служат за проверка на достоверността на останалите, събрани по делото, гласни доказателствени средства. Настоящата инстанция не може да подмине без внимание факта, че св. Б. е конституиран в качеството на частен обвинител по делото и в този смисъл бе зусловно се явява заинтересован от изхода на делото. Това обстоятелство, обаче, не води до еднозначен извод, че ЧО априори депозира необективни показания пред съда, които не следва да бъдат кредитирани с доверие. Евентуален субективизъм и пристрастност при депозиране на показания следва да се установи по отношение на всеки свидетел и то въз основа на задълбочен анализ и съпоставка на показанията му с останалите, събрани по делото, доказателства, а не да се предполага, тъй като противното би довело до принци пна невъзможност да се установяват факти и обстоятелства, възприети, поради естеството си, само от пострадалите лица. В конкретния по делото случай, показанията на св. Б. в нито една тяхна част не се оборват от останалия, събран по делото доказателст вен материал, а тъкмо напротив – получават категорична доказателствена опора, поради което и за съда не възникна съмнение, че с показанията си ЧО Б. се стреми да изясни в максимална степен и в пълнота фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, и то – обективно, безпристрастно и добросъвестно. По-конкретно, настоящата инстанция се довери на показанията на свидетелите Б., Г. и И., за да приеме за установено, че именно подсъдимият пръв е нанесъл удар по посока главата на пострадалия Б., попаднал в областта на дясното око. Така събраните гласни доказателствени средства кореспондират по небудещ съмнение начин със заключението на КСМЕПД, по отношение на установените при прегледа на пострадалия оток и петнисто кръвона сядане по дясната скулна област и по гърба на носа, по-изразено вдясно, и кръвонасядане и оток на долния клепач на дясното око, опре делящ стеснение на очната цепка. П о отношение на тези телесни травми вещите лица дават заключение, че са резултат от действи ето на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива предмети, като могат да се получат при нанасяне на удари с части на човешкото тяло – свити в юмруци ръце. Така събраните по делото доказателствени източници, освен че са напълно единни и еднопосочни, категорично опровергават защитната версия на подсъдимото лице, че пострадалият свидетел е нанесъл първи удар към подсъдимия, след което се е опитал да го „метне“ – обяснения, които остават напълно изолирани и неподкрепе ни от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Напълно еднопосочни са и събраните по делото гласни доказателствени средства, по отношение на последвалото инициалния удар в областта на дясната част на лицето на пострадалия, падане на св. Б. на терена, последвало от повличане на тялото на подсъдимия. В тази на сока са както показанията на свидетелите Б., Г., И., И. и М., така и обясненията на подсъдимия. По отношение на взаимното разположение на телата на подсъди мия и пострадалия непосредствено след падането им на терена, въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Б., Г. и И., в смисъл че подсъ димият и пострадалият паднали ля востранично, като прецени, че същите кореспондират със заключение то на КСМЕПД, по отношение на механизма на получаване на луксацията на лявата раменна става на св. Б., а именно, че политайки назад, за да се предпази от сблъсъка с паркираните автомобили, пострадалият протегнал назад лявата си ръка, при което силите, предизвикани от ускорението на телесната маса се предали аксиално по оста на крайника, действайк и на мястото на най-малкото съпротивление (в случая раменната става), което довело до съответната травма – луксация. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за безспорно установено, че именно нанесения от подсъдимия удар в областта на дясната част на лицето на св. Б., се е явила причина за загубата на равновесие от страна на последния, падането му на тер ена и получаването на съставомерното увреждане, по механизма, очертан от вещите лица. Въ зраженията на защитата в против н ия смисъл, съдът, пора ди изтъкнатите съображения, намира за неоснователни. Фактите и обстоятелствата, свързани с конкретно причиненото на пострадал ия съставомерно телесно увреждане и неговата медико - биологична характеристика, както и периода, необходим за пълното му възстановяване, настоящата инстанция съобрази, като кредитира изцяло заключението на КСМЕПД. Прецени, че същото е обективно, ясно, пълно и точно и отговаря в цялост на поставените на вещите лица въпроси. За същите не са налице каквито и да е основания за съмнения в тяхната компетентност и/или безпристрастност. Заключението им, също така, кореспондира по небудещ съмнение начин с медицинската докуме нтация от пров едено лечение на пострадалия св. Б.. Съдът се дов ери изцяло на показанията на свидетелите Б., Г. и И. и М., че след падането на подсъдимия и пострадалия на земята, подсъд имият продължил да нанася удари. Показанията на посочените свидетели, в тази им част, са напълно еднопосочни, логични, житейски убедителни и кореспондират със заключението на вещите лица, изготвили КСМЕПД, по отношение на получените допълнителни, несъставомерни те лесни увреждания от пострадалия. Пос ледните се изразяващи в групирани охлу з вания с неправилна форма и жлебовидни драскотини по челото вляво, съответстващи да са получени при удар на челото на пострадалия на терена, след падането му и при допълнително получените от подсъдимия удари. Категори чно не могат да бъдат кредитирани с доверие обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т. и Б., депозирани в хода на съдебното следствие, в насока нанасяне на удари от страна на св. Б. към подсъдимия, хвърлянето му на терена и полученото нараняване от страна на подсъди мия в тилната област на главата. Това е така, доколкото, от една страна, по делото не са установено обективни находки – подсъдимият не е освидетелстван и не е установено д а е получил твърдени те от него телесни увреждания, а от друга – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т. и Б. са взаимно противоречиви, поради което и не могат да служат на инстанциите по същество като сигурна доказателствена опор а при формиране на изводите му по фактите. Така, св. Т. сочи, че е възприела подсъдимия и друго лице да си разменят удари в изправено положение, след което другото лице метнало подсъдимия и двамата паднали на терена, като другото лице било върху тялото на подсъдимия, при което подсъдимият получил увреждания на устната, под окото, на скулата и отзад на главата. Съобщеният от св. Т. механизъм на развитие на инцидента, обаче, не може да обясни получените от пос традалия телесни увреждания. Свидетелят Б. посочва, че възприел подсъдимия и друго лице да си разменят удари и после паднали на земята, настрани между две коли, като подсъдимия т бил отдолу. Показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви, тъй като, от една страна, посочения от него мех анизъм на падане – странично, не кореспондира със съобщеното местоположение на телата след падането – едно върху друго, а и не обяснява по никакъв начин получените от пострадалия телесни увреждания. Н ещо повече, в показанията си св. Б. отрича на място то на инцидента да е присъствала жена, което се намира в явно противоречие със съобщеното от св. Тотева, че е била свидетел – очевидец на инцидента. Подсъдимият, от своя страна, също заявява, че е бил „метнат“ от пострадалия, при което съобщава, че е удари л главата си в бордюра, но не съобщава за други телесни увреждания, на каквито сочи св. Тотева. Предвид така констатираните сериозни несъотв етствия между показанията на свидетелите Т. и Б. и обясненията на подсъдимия – както помежду им, така и спр ямо останалите, събрани по делото, гласни доказателствени средства и способ на доказване – експертиза, настоящата инстанция съобрази, че не може да постави същите в основата на изводите си по фактите. Като причина за констатираното противоречие, съдът прец ени стремежа на подсъдимия и свидетелите да омаловажат участието на подс. Н. в инцидента и да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение. За да формира изводите си, досежно оплакванията на пострадал ия свидетел непосредствено след инцидента, съдът се довери на показанията на същия, както и на тези на свидетелите Г. и И., депозирани пред съда, а също и на тези на свидетелите И. и М., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупно ст по надлежния процесуален ред. При анализа им, не се констатира каквото и да бъди съществено несъответствие между тях. Фактите и обстоятелствата, относими към посещението на св. Б. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, предприетото лечение и периодът на възстановяването му, се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин въз основа на показанията му и отразеното в приложената по делото, в качеството ѝ на писмени доказателствени средства, медицинска документация, които съдът кредитира изцяло. Същите не се оспорват и от страните по делото. Психичното състояние на подсъдимия към инкриминираната дата и приблизителен час инстанциите по същество установяват въз основа на заключението на съдебн опсихиатричната експертиза, по отношение на него, което следва да се кредитира с доверие като обективно, компетентно, ясно и пълно и относимо към предмета на доказване. Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа обста новка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия, като фактическата обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните по надлежния процесуален ред и обсъдени правилно и задълбочено доказа телствени източници. Разпитани са установените по делото свидетели, които пряко или косвено са възприели факти от обективната действителност, имащи връзка с инкриминирания случай, при условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на „ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени средства. Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подс. Н. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска помощ, каквато той е ангажирал, както и възможност да се изказва последе н и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които права подсъдимото лице се е възползвало в пълна степен. Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства и заключенията на приетите експертизи очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото д еяние, неговите механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото на подс. Н.. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд, досежно изложената фактическа обстановка и установените факти, се явяват правилни и обосновани, в съответствие с императивите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Извършеният от състава на СРС доказателствен анализ на доказателствените средства по делото и изводимите от тях доказателства е задълбочен, професионален, прецизен и кореспондиращ на техния смисъл и значение, при стриктно придържане към правилата на формалната логика. При оценка на доказателствените материали не е извършено тяхно превратно тълкуване и/или игнориране, а е съобразено действителното им информационно съдържание и относимост към предмета на доказване по делото. Не се отчита и не се установява по отношение на доказателствата и доказателствените средства да им е придадено съдържание, каквото те нямат. Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на до казателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВС и ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законо съобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните време и място от подсъдимото лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление. От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав. От обективна страна, е доказан нанесения на 07.10.2015 г., около 18.00 ч., в гр. Нови Искър, кв. „Курило“, ул. „Искърско дефиле“, пред № 255, удар от подс. А.Н. в областта на дясната скула и дясно око на пострадалия св. М.Б., следствие което той е паднал ля востранично, като при падането си с протегната и отведена назад ръка, силите, предиз викани от ускорението на телесната маса се предали аксиално по оста на крайника, действайки на мястото на най-малкото съпротивление (в случая раменната става), което довело до съответната травма – луксация на лявата раменна става. Константно, еднозначно и безпротиворечиво е установеното в практиката разбиране, че луксация на лявата раменна става представлява трайно затруднение в движенията на левия горен крайник, за период, по-дълъг от 30 дни. В този смисъл е и изрично указаното в ППВС № 3/1979 г. В случая е налице пряка, непосредствена и ненарушена причинно – следствена връзка между удара на подсъдимото лице, падането следствие на него на пострадалия и полученото от това телесно увреждане. Така причиненото травматично увреждане на пострадалия св. Б. е довела до „ трайно затруднение в движенията на левия горен крайник “, което е една от проявните форми на средната телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК. От субективната страна, деянието е извършено от подс. Н. виновно, при форма на вината „ евентуален “ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 2 от НК. В конкретния случай, прецизно изследвайки установената фактическа обстановка, районният съд правилно е заключил, че подс. Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и възможното, вероятно настъпване на общественоопасния резултат, като е допуснал, съгласявал се е, примирявал се е с настъпването му. Изводи в тази насока и този съд формира, като взе предвид, от една с трана, че подсъдимият се е насочил пряко и изненадващо за св. Б. да нанесе удар с юмрук в областта на лицето му, при т о в а – с такава сила, че е било логично и обективно вероятно същият да загуби равновесие и да падне ля востранично, при което да получ и други съставомерни телесни увреждания, а от друга, като съоб рази, че макар по делото да не с е установява подсъдимият да е целял конкретна общественоопасна последица – същият е нанесъл удар само в областта на лицето на пострадалия, а не в областта на десния горен крайник – предвид интензитета на изпълнителската му д е йност е следвало да очаква като обективно следваща се общественоопасна последица, падането на пострадалия на терена и получаване на допълнителни съставомерни увреждания, в т.ч. и от вида на конкретно получените такива. При безспор н о установената възможност на подсъдимия да разбира свойс твото и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, за съда е несъмнено, че същият е имал обективната възможност да предвиди общественоопасните последици от деянието си, от интелектуална страна, а от волева – да се отнесе с б езразличие към настъ пването им. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. Н. инкриминирано деяние и правилно го е подвел под диспозицията на наказателноправнат а норма на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На плоскостта на изложеното, чрез очертаването на относимите по случая факти и приложимият наказателен закон и собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд приема, че е отговорил пряко на твърденията и доводите на защитника на подсъдимия, наведени от същия и във въззивното съдебно заседание. Неоснователни и неубедителни се явяват съображенията на защитата на подсъдимия, че постановената присъда е необоснована и незаконосъобразна. Както бе отбелязано и по-горе, въззивната инстанция не установи съществено или дори несъществено нарушение на процесуалният закон от първия съд, нито се установи неправилно приложение на материалния закон. Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимото лице и незачитането на установения в страната правов ред, свързан с опазване телесната неприкосновеност на гражданите. П ри правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд вярно и точно е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко, спрямо степента на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Като такива смекчаващи отговорността обстоятелства първият съд е преценил чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, трудовата му ангажираност, добро име, с което се ползва сред своите колеги, обстоятелството, че повод за конфликта се е явило притежанието от страна на пострадалия на вещ, собственост на подсъдимия, която пострадалият отказал да му върне, както и това, че деянието е извършено с по-малко укоримата форма на умишлена вина – с „евентуален“ умисъл. Първият съд не е отчел отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, относно конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител, очертана посредством смекчаващите отговорността му обстоятелства. Действително, въззивния съд намира, че първият съд е пропуснал да отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства извършването на деянието на публично място – на паркинг пред блок 255 в гр. Нови Искър, кв. „Курило“, ул. „Искърско дефиле“, където е било възможно действията на подсъдимия да бъдат възприети и от други лица, както и причиняването на допълнителни несъставомерни телесни увреждания на пострадалия Б. – оток и кръвонасядане в дясната лицева област, охлузвания с жлебовидни драскотини в лявата челна област, оток и кръвонасядане в областта на лявото рамо. Констатираните от въззивния съд отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства обаче, не променят извода, че степента на обществена опасност на деянието и на неговия извършител не е висока и най-лекото, предвидена в закона наказание, ще се яви прекомерно, като целите на наказанието биха били постигнати с по-ниска по интензитет наказателна репресия. При тези обстоятелства, районният съд правилно е преценил, че с оглед санкцията, предвидена за престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, са налице предпоставки за замяна на предвиденото наказание „лишаване от свобода“ със специален максимум, с „пробация“, по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като съвкупност от следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“, два пъти седмично, за срок от шест месеца, и „задължителни периодични срещу с пробационен служител“, също за срок от шест месеца. Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че така определеното наказание по вид и размер е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в най - пълна степен на изискванията на наказателната реп ресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералн ата и на специална превенция. С ъщевременно, същото не се явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване поправян ето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на обществото. Правилно и законосъобразно, с оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати с торените по време на наказателното производство разноски, в общ размер на 786.44 лв., от които 231. 84 лв. в полза на държавния бюджет - по сметката на СДВР, и 554. 60 лв. – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на СРС. Разноските са правилно изчислени. Също п равилно и законосъобразно, СРС е осъдил подсъдимото лице, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати сумата от по пет лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Предвид изложеното до тук и с оглед пълното съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в жалбата до води са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на о бществената опасност на деянието и дееца. При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на ос нования, налагащи нейното измене н и е или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде изцяло потвърдена, а въззивната жалба – оставена без уважение, като неоснователна. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД