Решение № 4800 от 12.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13030/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;

С определение от 07.03.2023 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства, че по отношение на ищеца е било повдигнато процесното обвинение по което е бил оправдан с влязла в сила на 30.11.2021 г. присъда.

Установява се от постановление за привличане на обвиняем, че на 14.10.2016 г. по ДП № 135/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 15510/2016 г. по описа на СГП е привлечен като обвиняем В. М. П. в извършване на престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Наложена му е и мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 20 000 лв. /намалена на 15 000 лв. с определение № 3418 от 25.10.2016 г. по н. ч. д. № 4650/2016 г. по описа на СГС, НО/.

С постановление на прокурор от СГС от 14.10.2016 г. му е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“.

Внесен е обвинителен акт по ДП № 315/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 15510/2016 г. по описа на СГП, като е образувано НОХД № 305/2017 г. по описа на СГС. Съдът с разпореждане прекратил делото и върнал делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебно производство.

Обвинителният акт е внасян още няколко пъти като съдебното производство е прекратявано и делото връщано за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебно производство.

С определение № 429 от 01.08.2018 г. по в. н. ч. д. № 995/2018 г. по описа на САС е отменена наложената мярка за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на страната. С постановление от 07.09.2018 г.. на прокурор при СГП е отменена и взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв.

След това делото е изпратено на Специализирана прокуратура. Внесен е обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС.

С присъда № 260003 от 02.02.2021г. по НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС ищецът е оправдан и признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, както следва:

1. За невиновен в това, че в периода от неустановена дата след 30.12.2015 г. до 20.04.2016 г. в гр. София, ул. ••••••• като длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК – областен управител на област София, назначен с решение на МС № 781/26.11.2014 г. при условията на продължавано престъпление – с две деяние, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество - предоставените на областна администрация на област София бюджетни средства за 2016 г. и имот – държавна собственост, в резултат на което са последвали разпиляване на имуществото – пари на областна администрация на област София в размер на 13 339.20 лева с ДДС и значителни щети за Българската държава в размер на 105 100 лева, или всичко на обща стойност 118 439.20 лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, както следва:

• В периода от 30.12.2015 год. до 30.04.2016г. в гр. София, ул. ••••••• като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., при упражняване на нормативно възложените му стопанско-разпоредителни правомощия за финансово управление на бюджетните средства за 2016 г., предоставени на областна администрация на област София не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и на чл. 7, ал. 1, т. 25 от Устройствения правилник на областните администрации, като без да е необходимо за нуждите на областна администрация на област София, на 30.12.2015 г. е сключил договор за „Осигуряване на транспортна услуга чрез предоставяне на високопроходим автомобил“ – марка „Тойота“, модел „HIGLANDER AIBPIP“ и шофьор между Областна администрация на област София и „Р.И. ЕООД с цена 2 779.00 лева месечно без ДДС /годишна стойност на услугата в размер на 19 453.00 лева/, от това е последвало разпиляване на имущество – пари в размер на 13 339.20 лева с ДДС от бюджета на областна администрация на област София, представляващи изплатени „Р.И. ЕООД суми по договора, както следва: за месец 01.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 02.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 03.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 04.2016г. – 3334.80 лева с ДДС, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление;

• В периода от 04.02.2016 г. до 26.04.2016 г. в гр. София, ул. ••••••• като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗА, чл. 7, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на областните администрации и чл. 14, ал. 2 ЗДС, като в Протокол № 5 от 04.02.2016 г. не е утвърдил оценката по оценителския доклад и е положил резолюция „да се превъзложи оценката“ без никакви мотиви за това, като с протокол без номер от 10.02.2016 г. е утвърдил оценката по оценителския доклад на Консултанска къща А. ООД, възложен със Заповед РД-15-023/08.02.2016 г., съобразно който доклад пазарната стойност на имота, предмет на оценката възлиза на 226 700 лева, за която оценка е знаел, че не отразява действителната пазарна оценка, издал е Заповед от 19.02.2016 г. за откриване на процедура за провеждане на търг с явно наддаване по чл. 43, ал. 2 вр. чл. 42, ал. 1 от ППЗДС за държавен имот, актуван с АДС № 09005 от 12.10.2015 г. и представляващ апартамент № 25 със застроена площ от 179, 52 кв.м. /със 100% балкони/, състоящ се от две стаи, дневна, столова, дрешник, кухня и сервизни помещения, заедно с 3, 084% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. София, ул. ••••••• ет. 13, в която е определил начална тръжна цена в размер на 226 700.00 лева, която е по- ниската пазарна стойност измежду определените от независими оценители стойности, и от това са последвали значителни щети за държавата в размер на 105 100 лева, съставляващи разликата между действителната пазарна стойност на имота в размер и продажната цена на имота, съобразно сключения договор № ДИ-008-03-004/26.04.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗДС и ППЗДС със страни Българската държава чрез областния управител на област София – В. М. П. /продавач/ и В.И.П. /купувач/, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление – престъпление по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

2. За невиновен в това, че на 08.07.2016 г. в гр. София, ул. ••••••• като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., от името и за сметка на Българската държава, при условията на продължавано престъпление – с 3 (три) деяния, които осъществяват поотдeлно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, съзнателно сключил три неизгодни сделки, по силата на които е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реални дялове със статут на частна държавна собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред като продал на Е. ЕООД три недвижими имоти – частна държавна собственост за сумата общо от 658 870.00 лева без ДДС при обща пазарна стойност на имотите към същата дата в размер на 10 989 000.00 лева без ДДС, от които са произлезли значителни вреди за Българската държава в общ размер на 10 330 130.00 лева, представляващи разликата между продажната цена и пазарната стойност на имотите като деянието представлява особено тежък случай, както следва:

• На 08.07.2016 г. в гр. София, ул. ••••••• като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., от името и за сметка на Българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор № 017-03-015 от 08.07.2016 г. за прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице, сключен по реда на чл.45а ЗДС и чл. 36 ЗС, по силата на който е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред, като продал на Е. ЕООД недвижим имот – частна държавна собственост, съставляващ 8414/10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.2 с площ от 1376 кв.м., находящ се в гр. София, бул. ••••••• •••••••, за сумата от 135 433.00 лева без ДДС при пазарна стойност към същата дата 2 189 000.00 лева без ДДС и от това произлязла значителна вреда за Българската държава, която представлявал, в размер на 2 053 567.00 лева, представляваща разликата между продажната цена и пазарната стойност на имота;

• На 08.07.2016 г. в гр. София, ул. ••••••• като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., от името и за сметка на Българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка – Договор № 018-03-016 от 08.07.2016 г. за прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице, сключен по реда на чл.45а ЗДС и чл. 36 ЗС, по силата на който е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред, като продал на Е. ЕООД недвижим имот – частна държавна собственост, съставляващ 8414/10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.1 с площ от 4 762 кв.м., находящ се в гр.София, бул. ••••••• •••••••, за сумата от 391 219 лева без ДДС при пазарна стойност към същата дата 7 119 000 лева без ДДС и от това произлязла значителна вреда за Българската държава, която представлявал, в размер на 6 727 781 лева, представляваща разликата между продажната цена и пазарната стойност на имота;

• На 08.07.2016 г. в гр. София, ул. ••••••• като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., от името и за сметка на Българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка – Договор № 016-03-014 от 08.07.2016 г. за прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице, сключен по реда на чл.45а ЗДС и чл. 36 ЗС, по силата на който е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред, като продал на Е. ЕООД недвижим имот – частна държавна собственост, съставляващ 8414/10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.3, с площ от 1191 кв.м., находящ се в гр.София, бул.“••••••• № 106, за сумата от 132 218 лева без ДДС при пазарна стойност към същата дата 1 681 000 лева и от това произлязла значителна вреда за Българската държава, която представлявал в размер на 1 548 782 лева, представляваща разликата между продажната цена и пазарната стойност на имота – престъпление по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

С решение № 2 от 26.10.2021 г. по ВНОХД № 212/2021 г. по описа на АСпНС присъдата на СпНС е потвърдена изцяло. Решението не било протестирано и влязло в сила на 30.11.2021 г. Представени са копия от печатни издания и електронни медии /л. 195-208/, в които воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебна и в съдебна фаза, е отразявано. Най-ранната статия е от 10.09.2016 г. със заглавие „Държавата ще се опита да развали сделката за Царските конюшни“. Впоследствие публикациите отразяват информация за повдигнатото обвинение, факта на внасяне на обвинителен акт в съда и информация за хода на делото.

От представен договор за покупко-продажба от 19.12.2018 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том VII, рег. № 7539 по н. д. № 870/2018 г. на нотариус А.Л. с район на действие РС София се установява, че В. М. П. е продал на С.Н.И. и Ц.С.И. апартамент в район Възраждане на ул. ••••••• с площ от 69.86 кв. м. срещу продажна цена от 80 000 евро.

Представена е справка за осигуряването на В. М. П. за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2021 г., както и служебна бележка за получаваното от същия трудово възнаграждение като областен управител на област София за периода 26.11.2014 г. – 13.09.2016 г. и ведомости за заплати.

Представено е свидетелство за регистрация на полезен модел рег. № 3010 U1 от 29.10.2018 г. с дата на заявяване 30.03.2018 г. с притежател „Г.А.С. Т.“ ООД и посочени изобретатели – един от които е В. П.. Oт служебна справка в ТР се установява, че „Г.А.С. Т.“ ООД е регистрирано на 13.06.2017 г. Представен е по делото бизнес план на „Г.А.С. Т.“ ООД за глобална технология с практическо приложение и мултиплициране на бизнес- модели, базирани на комуникационната мрежа – IC чрез система за генериране, съхранение и дистанционно предаване на свръх слабо електромагнитно излъчване и въздействие върху водата от юни 2018 г., както и меморандум от 19.10.2018 г., сключен между „Г.А.С. Т.“ ООД и Тъчстоун кепитал партнърс с цел създаване на нов глобален пазар на ИК в секторите на храните, фармацевтиката, ветеринарната медицина, селското стопанство, здравеопазването и уелнес.

Представено е предложение за партньорство при въвеждане използването на препарата Арбидол чрез технологията Global IC Technology в Китай, изпратено от „Г.А.С. Т.“ ООД, чрез В. П., до инвестиционен тръст Тъчстоун кепитал партнърс.

Установява се от решение № 757 от 13.09.2016 г. на МС, че В. М. П. е освободен от длъжността областен управител на област София на основание чл. 143, ал. 2 от КРБ и чл. 29, ал. 3 ЗА, поради подадено заявление за освобождаване от длъжност. Установява се, че досъдебното производство срещу В. М. П. е образувано с оглед материалите по пр. пр. № 15510/2016 г. по описа на СГП с постановление от 17.09.2016 г. /л. 754/.

От разпита на свидетеля С.Б.К. се установява, че свидетелят познава ищеца повече от 20 години, като двамата са близки приятели. Към 2015-2016 г. ищецът бил Областен управител София град и за свидетеля било много изненадващо това, което се случило по медии, политически изказвания било ужасяващо. Обвинението било за малко над 10 мил. лева. Реакцията на обществото била тежка, това включвало и близките, дори семейството. Ищецът познавал съпругата и трите му деца, най-малкият му син бил 3-4 клас, но дъщеря му била абитуриентка, а големият му син бил студент. Имало едно или две интервюта на градския прокурор в сутрешни блокове или в някои от публицистичните предавания. Ищецът имал хипертония, имал проблеми с кръвното, които се обострили, свидетелят го свързал с лекар. Отношенията в семейството му били обтегнати, много хора, с които работил и контактувал се отдръпнали от ищеца. Нееднократно се налагало да обяснява, че не е виновен. Наложило се да продаде апартамента на майка си, защото имал нужда от пари за преживяване. Търсил бил свидетелят за заеми и да му помогне в продажба на картини, той бил ценител на картини и притежавал определено количество платна. Продал много картини, включително и едни златни накити. Забраната за напускане на страната му се отразила, тъй като той пътувал много и служебно, това му пречило в бизнеса. Последиците продължавали и към настоящия момент, политиката за ищеца била затворена страница.

От разпита на свидетеля И.С.К. се установява, че с В. П. свидетелят се познавал от 2015 г. През 2015 г. в България дошъл руски гражданин Е.Г. с идея за бизнеспроект. Покрай него заедно с В. П. решили да създадат старт ъп дружество. Успоредно с това България станала домакин на много голяма международна конференция, която третирала проблемите на теорията за развитието на техния бизнеспроект. Всичко това било възможно да се случи в Република България благодарение на В. П., тъй като той притежавал контакти, потенциал и въздействие. В крайна сметка се получил продукт и през 2019 година към този модел проявила интерес голяма компания със седалище в Лондон, зад която стояли китайски капитали. Китайците отдавна работили по тази тема, но те били значително по-напред от тях. Проектът се развивал добре. Инвестирали като компания в създаването на оценка на бизнес потенциала. Заплатили над 15-20 хиляди евро. Всичко това като старт и скорост на развитие на бизнеспроекта спряло поради политически заведеното дело. Партньорите, с които били работили до този момент, спрели да контактуват с тях, а имали вече подписан меморандум и конкретни ангажименти. Бизнес потенциалът по оценката бил оценен на милиарди. Те загубили много пари, вложени от всеки един от тях. Тази промяна в отношенията на партньорите се случила, защото в публичното пространство се разпространило, че В. П. е злоупотребил, че благодарение на него са настъпили щети, че са го освободили от поста му. Хората, с които работили, изчезнали, включително и китайците. В сегашната политическа реалност не можела да се възобнови неговата политическа кариера. Ищецът бил унищожен.

От ССчЕ на в. л. Р. Д. и допълнение към нея с вх. № 76281 от 04.07.2024 г. /приети съвкупно в с. з. на 11.07.2024 г./ се установява, че разликата между нетния размер на трудовото възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 14.10.2016 г. до 12.05.2021 г. на длъжност областен управител на област София, съобразно размера на възнаграждението получено за пълен отработен месец, и нетния размер на получените от ищеца трудови възнаграждения от други трудови правоотношения, възнаграждения по граждански договори и обезщетения за безработица е в размер на 92 205.58 лв.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Не се изследва въпросът за евентуалното виновно причиняване на вредите от прокуратурата и последната не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на добросъвестно поведение от страна на нейните служители. Оправдателната присъда служи като окончателния акт, по силата на който се установява незаконосъобразността на повдигнатото и поддържаното от прокуратурата обвинение в конкретен случай. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението, е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки.

При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер като с влязла в сила присъда е бил признат за невинен и оправдан по така повдигнатото обвинение за няколко длъжностни престъпление по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.

Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Относно неимуществените вреди:

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най- пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Обезщетението, отчитайки установените по безспорен начин релевантни обстоятелства, следва в най-пълен смисъл да обезщети претърпените болки и страдания, явявайки се своеобразен паричен еквивалент на същите. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.

При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от 8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства – решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка – виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.

Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.

Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:

Наказателното производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило почти 5 години и 2 месеца. Наложена е мярка за неотклонение „Парична гаранция“ и мярка за процесуална принуда „Забрана а напускане пределите на страната“, като и двете мерки са били наложени за период от около 2 години. Повдигнато е било обвинение за две тежки престъпления. На досъдебна фаза ищецът е разпитван от органите на досъдебното производство и няколко пъти му е било предявявано обвинението. Съдът във всички инстанции СпНС и АСпНС е провел повече от 15 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично.

Възрастта на ищеца към датата на повдигане на първоначалното обвинение е 53 г., а към дата на влизане в сила на оправдателната присъда 59 г. /трудоспособна възраст/. Ищецът не е осъждан. Същият е социално активен. В професионален план се е занимавал с активна политическа дейност, като преди да му бъде повдигнато обвинението, е бил областен управител на област София /до 13.09.2016 г./. Обвинението е за престъпление по служба. Когато незаконното наказателно преследване е насочено срещу гражданин, заемащ/заемал висок професионален или политически пост, и е съчетано с широко медийно отразяване на случая, то може да причини край на неговата кариера, влошаване на обществения статут, изолиране от обичайната социална среда. Тези неимуществени вреди също подлежат на обезщетяване. Обвинението срещу ищеца е било публично обявено в медиите /в тази насока и представените към исковата молба извлечения от публикации в медиите/. Прокуратурата е длъжна да информира обществото за обществено значими дела, особено тези свързани с разходване на публични средства. В същото време, когато тази информация срещу определено лице е разпространена чрез печатно издание, вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като неговото добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред неограничен кръг граждани. Разгласяването по медиите на водено срещу незаконно обвинен наказателно производство обективно допринася за настъпване на по-тежки последици, а именно накърняване доброто име и на достойнство на незаконно обвинения. Поради това съдът приема, че масовото и продължително отразяване на наказателното производство срещу ищеца е довело до по-висок интензитет от неблагоприятното засягане на неговите неимуществени блага от незаконното обвинение /в тази насока свидетелските показания на свидетеля К./.

На наказателното производство е дадена гласност, водеща до накърняване на доброто име на ищеца пред неопределен кръг от хора. Отражението върху психоемоционалното състояние на ищеца, освен обичайното притеснение от несправедливо осъждане, се изразило и в типично затваряне в себе си, поради което обвинението се е отразило безспорно негативно и в социален план за ищеца /в тази насока са свидетелските показания на свидетелите К. и Костов/.

Притесненията и реакцията са се отразили негативно и на семейния живот на ищеца и на взаимоотношенията му с неговия партньор и с децата му. Воденото незаконно наказателно производство срещу ищеца е променило живота му и е оставило негативен ефект както в личен, така и в професионален план. Съдът приема, че повдигнатото обвинение е оказало негативно влияние върху професионалната публична кариера на ищеца. Ищецът е търпял вреди в по-висок интензитет, заради публичното оповестяване на повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство за престъпление свързано с професионалната му дейност - работата му на областен управител, което му е нанесло и репутационни вреди.

На следващо място, съдът съобрази и обстоятелствата, че на ищеца не е налагана мярка за неотклонение, която да засяга свободата на придвижване на ищеца. Ищецът сам е подал заявление за освобождаване от длъжност и е бил освободен от длъжността областен управител преди образуването на ДП срещу него – относно обстоятелството, че ищецът сам е подал заявление за освобождаване от длъжност виж определение № 434 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 4068/2021 г., IV г. о. на ВКС.

Не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца, липсват и твърдения и доказателства за увреждане на физическото здраве на ищеца в причинна връзка с процесната наказателна репресия. Действително представена е медицинска документация и епикриза от Клиника по кардиология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, където е ищецът е постъпил на 11.10.2018 г. – 12.10.2018 г. От медицинските документи се установяват и твърдяните данни за наличие на артеросклероза по коронарните артерии. Ищецът сам в исковата молба твърди за дългогодишните си проблеми със сърцето и наличието на хипертонична болест преди наказателното преследване. Следва да се посочи, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства налице ли е причинно-следствена връзка между обвиненията и медицинските документи за наличие на артеросклероза или се касае единствено до последица от главното заболяване – хипертонична болест.

Недоказани по производството остават и твърденията за парични проблеми и продажба на имот с оглед липсата на парични средства. На първо място, в тази им част съдът не кредитира показанията на свидетеля К. /близък приятел на ищеца/. Същият не конкретизира какви парични средства е давал на ищеца, кога и за какъв срок от време. Освен пълната липса на конкретизация в показанията, подобни показания не дават възможност на съда да прецени допустимостта им съобразно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.Относно продажбата на картини отново липсват писмени доказателства както за евентуалните притежавани от ищеца картини, така и за продажбата и стойността на продажбата на такива. Единствено беглото споменаване на определени факти в подкрепа на твърденията на ищеца в исковата молба разколебава достоверността на свидетелските показания. Относно продажбата на недвижимия имот, за което са представени доказателства, не се установява по никакъв начин връзката между воденото наказателно производство и сключения договор, както и не се установява пазарната стойност на имота, който е продаден на цена два пъти по-висока от данъчната оценка. Още повече, по делото се установява при условията на пълно и главно доказване, че Г.А.С. Т.“ ООД е регистрирано на 13.06.2017 г. и притежава регистрация на полезен модел рег. № 3010 U1 от 29.10.2018 г. Според свидетеля Костов освен съдружник и управител В. П. е бил и значително ангажиран в дейността на дружеството. Пак според този свидетел всеки от съдружниците инвестирал значителни средства в дружеството с оглед получаването на регистрацията за полезен модел и оценката на бизнес потенциала. Т. е. противно на твърдяното в исковата молба се установява, че след повдигане на обвинението В. П. е правил опити за развиване на бизнес модели и е инвестирал парични в средства в тях, което не кореспондира на твърдяната липса на средства за „елементарна издръжка на семейството“.

Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към 2021 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено- икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. От статистическа гледна точка /публикуваните данни в интернет страницата на НСИ/ в последните години /включително и към 2021 г./ се наблюдават тенденции относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и тенденции за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната способност. Тези критерии следва да бъдат съобразени от съда, като израз на конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

При съобразяване на всичко изложено съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за ищеца следва да бъде 30 000 лв. Подобен размер на обезщетението съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по делото, а и самото осъждане на Прокуратурата, повдигнала и поддържала незаконното обвинение, има репариращо действие, предвид моралния характер на подлежащите на обезщетяване вреди. За разликата над 30 000 лв. до претендирания размер 380 000 лв. претенцията ще се отхвърли.

С т. 4 от ТР № 3/22.02.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2005 г. ОСГК на ВКС се приема, че по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ датата на влязлата в сила оправдателна присъда е начална за забавата. Оттук и като законна последица върху уважения размер на главните претенции в размер на 30 000 лв. ще се присъди и законната лихва от 30.11.2021 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане.

Относно имуществените вреди:

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е., ако вредоносното събитие не беше настъпило.

Според т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г. държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за имуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Доколкото наличието на причинно-следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е установена или не е установена за част от претендираните вреди, обезщетение за тях не се присъжда.

Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване, при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства. Това означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Когато пропусната полза се основава на очаквано получаване на възнаграждение по договор, от значение са причините за несключването на такъв или неизпълнението му, и дали същото е било осуетено от незаконните действия и актове на органите по чл. 2 ЗОДОВ.

Относно претенцията за неполучени трудови възнаграждения:

Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение, поради прекратяване на служебното правоотношение, се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай – решение № 53 от 5.05.2020 г. по гр. д. № 2747/2019 г., IV г. о. на ВКС.

По делото не се установява при условията на пълно и главно доказване твърдяната причинно-следствена връзка между обвинението и неполучаването на трудови възнаграждения от ищеца. Установява се от решение № 757 от 13.09.2016 г. на МС, че В. М. П. е освободен от длъжността областен управител на област София на основание чл. 143, ал. 2 от НРБ и чл. 29, ал. 3 ЗА, поради подадено заявление за освобождаване от длъжност, подадено преди въобще срещу В. М. П. да е образувано досъдебно производство, образувано с постановление от 17.09.2016 г. /л. 754/. Неясни са мотивите на ищеца да иска да бъде освободен от длъжност в тази връзка не са ангажирани доказателства. Не е установено, че именно незаконното обвинение е мотивирало ищеца да иска да бъде освободен от длъжност – виж определение № 50085 от 21.02.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г., III г. о. на ВКС. Доколкото ищецът е освободен от заеманата длъжност преди образуването на досъдебно производство срещу него и преди повдигане на обвинение, то в случая не е установено причинно-следствена връзка между обвинението и претендираната пропусната полза. Недоказани остава и твърденията, че тогавашният министър-председател поискал публично ищецът да подаде оставка, както по никакъв начин не се установява мотивите, поради които ищецът е поискал да бъде освободен, тъй като не е представено по делото копие от молбата, с която е поискано да бъде освободен от длъжност.

Само в случаите, когато имуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение са резултат от действия на друг орган, който е действал при условията на обвързана компетентност, тогава отговорност за тези вреди носи прокуратурата – определение № 474 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 4291/2017 г., III г. о. на ВКС, определение № 2209 от 8.05.2024 г. по гр. д. № 2712/2023 г., III г. о. на ВКС. Освен липсата на образувано спрямо ищеца досъдебно производство към дата на освобождаването му от длъжност, то за пълнота следва да се посочи, че липсват пречки за заемане на длъжност областен управител при повдигнато обвинение.

Още повече, с определение от 07.03.2023 г. е указано на ищеца, че не сочи доказателства за сигурно получаване на трудови възнаграждения като областен управител, в случай че не е му е било повдигнато обвинение. Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД кредиторът е длъжен да положи грижата на добрия стопанин, за да избегне вредите. За да се реализира отговорността на длъжника, кредиторът следва да установи изпълнението на това законоустановено задължение. Не може да се приеме, че във всички случаи и без оглед на останалите обстоятелства по делото, вредите винаги ще се равняват на пропусната полза за целия исков период /това би означавало да се поощри поведение на кредитор, който, вместо да вземе надлежни мерки за защита на интереса си и ограничаване на вредите, бездейства/ – решение № 192/21.12.2018 г. по гр.д. № 4457/2017 г. на III г. о. на ВКС. Не се установява по делото, че за целия исков период до 12.05.2021 г., при липса на обвинение, ищецът е щял да заема позицията на областен управител.

Претенцията е неоснователна и ще се отхвърли изцяло за сумата 126 335.70 лв. – пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение за длъжността областен управител в периода от 14.10.2016 г. до 12.05.2021 г. /макар и с писмените бележки да се претендира сума в по-малък размер, то ищецът не се е възползвал от правото да измени размера на претенцията по реда на чл. 214 ГПК/.

Относно претенцията за сумата 350 000 лв. – пропуснати ползи от нереализирането на международен проект „Глобална технология с практическо приложение и мултиплициране на бизнес-модели, базирани на комуникационна мрежа - IC чрез система за генериране, съхранение и дистанционно предаване на свръх слабо електромагнитно излъчване и въздействие върху водата“:

Не се установява по делото фактическият състав на претенцията.

С определение от 07.03.2023 г. е указано на ищеца, че не сочи доказателства, че размерът на пропуснатите ползи в следствие на повдигнатото му обвинение от нереализирането на проект са в размер на 350 000 лв. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищеца.

Пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. По делото не се установява на първо място наличието на конкретните договорни обвързаности между „Г.А.С. Т.“ ООД и Тъчстоун кепитал партнърс, доколкото представеният меморандум има пожелателен характер. На следващо място, не се установява какви парични средства би получил всеки един от съдружниците на „Г.А.С. Т.“ ООД при реализирането на меморандума и по никакъв начин не се доказва, че ищецът би получил сума в размер на 350 000 лв. Не се установява нито какви парични средства ще получи „Г.А.С. Т.“ ООД, нито каква би била евентуална печалба, респ. какъв дивидент би бил изплатен на съдружниците на дружеството. Не на последно място, липсва каквато и да е доказана връзка между повдигнатото обвинение и нереализирането на меморандума. Освен че липсват доказателства в тази насока, то цялата дейност на „Г.А.С. Т.“ ООД е развита, вкл. и сключеният меморандум, след повдигане на обвинението. Оттук и не се установява Тъчстоун кепитал партнърс да са прекратили комуникация и бизнес отношения с „Г.А.С. Т.“ ООД поради повдигнатите на ищеца обвинения, особено след като двете дружества са осъществили комуникация и са сключили меморандум 2018 г. след повдигане на обвинението и след широкото медийно отразяване на това обстоятелство. В тази насока показанията на свидетеля Костов, че промяната в отношенията на партньорите се случила, защото в публичното пространство се разпространило, че В. П. е злоупотребил, че благодарение на него са настъпили щети, че са го освободили от поста му, не се кредитират, доколкото не съответстват на останалите доказателства по делото.

Предвид липсата на каквото и да е връзка между обвинението и отношенията на „Г.А.С. Т.“ ООД и Тъчстоун кепитал партнърс, както и предвид липсата на доказано сигурно увеличение на имуществото на ищеца със сумата от 350 000 лв., то и този иск за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като не са налице предпоставките на чл. 4 ЗОДОВ. Неблагоприятните последици от непроведеното пълно и главно доказване са в тежест на ищеца.

По разноските:

Единствено ищецът претендира разноски и доказва направата на разноски в размер на общо 3736 лв., за което е представен списък по чл. 80 ГПК. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Заплатеното възнаграждение в размер на 3600 лв. съответства на правната и фактическа страна на спора. Макар и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение да не обвързва съда, то само като ориентир минималното адвокатско възнаграждение по Наредба в случая е над 30 000 лв. Оттук и съдът намира, че възнаграждението в претендирания размер е съответно на предоставената правна защита и съдействие, а възражението за прекомерност е неоснователно.

Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Прокуратурата на Република България следва да заплати на ищеца сума в размер на 10 лв. – държавна такса, тъй като отговорността за разноски на ответника не е обусловена от уважената част от претенцията. На ищеца следва да се присъди и сумата от 130.53 лв. по съразмерност за заплатено адвокатско възнаграждение. Или общо в полза на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 140.53 лв.

Разноски за депозит не следва да се присъждат на съда по реда на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, доколкото искът за имуществени вреди /спрямо който е относима изготвената ССчЕ/ е отхвърлен изцяло.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД