Решение № 18623 от 13.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 73012/2021 г.

Производството е по реда на чл.422 ГПК. „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявило срещу „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД искове по чл. 411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 488, 40 лева – невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Ф.Д.“ с ДК № •СМ, настъпили при ПТП от 26.06.2020 г. в с. Мрамор, ул. „Папрат“ по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, за което събитие е заведена при ищеца щета № ••975, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (19.05.2021г.) до окончателното плащане и за сумата от 22, 52 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.10.2020 г. – 07.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 27992/2021г. на СРС, 64 – ти състав. Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът не извършил плащане. Ищецът претендира вземане, формирано от платеното застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на водача на л. а. „М.“ ДК №•НС. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Възразява, че водачът на л. а. „М.“ ДК №•НС няма вина за настъпване на произшествието, защото писмено е декларирал пред ответника, че при настъпване на произшествието управляваният от него автомобил е бил в покой и че не признава вината си за настъпване на пътния инцидент. Оспорва размера на претендираното в исковата молба застрахователно обезщетение, както и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните увреждания по л.а. „Ф.Д.“ с ДК № •СМ. Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното: В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за посочените вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието бил ответникът и размер на причинените вреди. Съдът приема за установено, че 26.06.2020г. в с. Мрамор, ул. „Папрат“ около 21: 00ч. водачът на л.а. „М.“ с ДКН • НС е предприел движение на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, в резултат на което е ударил спрелия зад него л.а. „Ф.Д.“ с ДКН • СМ. За да направи тези изводи, съдът взема предвид показанията на разпитания по делото свидетел Т. Д.. Той съобщава, че в с. Мрамор през 2020г. като водач на л.а. „Ф.Д.“ участвал в ПТП. Водач на друг автомобил предприел движение назад, без да погледне в огледалото. Управляваният от свидетеля автомобил бил в покой. Свидетелят се е опитал да го заобиколи от лявата страна. Свидетелят дал сигнал на другия водач с клаксон, но не последвала реакция от другия водач и настъпил удар между двете моторни превозни средства. Другият водач признал вината си, казал, че е търсел място за паркиране и е млад шофьор. Съдът кредитира показанията на свидетеля, защото са последователни и безпристрастни. Установеният механизъм на ПТП се подкрепя и от приетото без възражение на страните заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда. При установяване на механизма на събитието съдът не цени представената с отговора на исковата молба писмена декларация на З. Д. – водач на л.а. „М.“ с ДКН • НС, защото по същество представлява свидетелски показания в писмен вид, които са недопустими. Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че водачът на л.а. „М.“ с ДКН • НС е допуснал нарушение на нормата на чл.40, ал.1 ЗДвП, с което е предизвикал настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач е ответникът. Не се спори и за това, че към датата на произшествието л.а. „Ф.Д.“ с ДКН • СМ е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“ по застрахователна полица №•584, както и че процесното събитие – ПТП, е покрит по застраховката риск. Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие на застрахования по застраховката „каско“ с обект л.а. „Ф.Д.“ с ДКН • СМ е изплатена сумата от 488, 40 лева (платежно нареждане на л.17 от делото). С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ. Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). За установяване на стойността, необходима за въстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „Ф.Д.“ с ДКН • СМ по средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на сумата от 514, 80 лева. Платеното от ищеца обезщетение е в по – нисък размер. При това в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 488, 40 лева – платено застрахователно обезщетение. От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД: Съгласно чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане. От приетите по делото доказателства (писмо от ищеца до ответника и уведомително писмо с изх. № РГ – 01229/24.09.2020г., заведен при ответника) е видно, че за процесния период ответникът е бил забава за плащане на непогасения остатък от процесното главно вземане. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на сумата от 22, 52 лева, определен от съда на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до пълния предявен размер. По разноските: Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да се присъдят разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 350 лева – разноски за настоящото производство (държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева на основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК поради ниската правна и фактическа сложност на делото) и за заповедното производство – 75 лева. Така мотивиран, съдът